5. Представи за вселената и света
6. Хора и музикални инструменти
5. Представи за вселената и света
Сачанлийцй, както и хората от другите села в Гюмюрджинско, имали свое светоразбиране: за небето — че е като „връшник” (похлупак), за слънцето — като голяма одухотворена топка, за месечината — която взема „назаем светлина от брата си” — слънцето, за звездите — които отговарят за всеки човек на земята, за земята, че е голяма тава и пр.
Жителите на Сачанли вярвали, че съществуват вампири („вящарье”), караконджули („калаканзарьне”), самодиви, духове и пр.
Природните явления си обяснявали примитивно. Времето определяли по небесните тела. Най-често мярка било слънцето. През нощта се ориентирали по звездите и пеенето на петлите.
Пастирите, наблюдавайки как животните реагират при промяна на времето,
предсказвали доста сполучливо какво ще бъде то през следващите дни.
6. Хора и музикални инструменти
Слядно хоро. Напомня робска верига, защото играчите се нареждали един след друг: момчетата отпред,
59
с дясната ръка всеки държал рамото на предния, а момите след тях наредени една след друга так че дясната ръка на следващото момиче, държало лявата на предното. Лявата ръка при момчетата била сложена на хълбока.
При това хоро нямало отсечени стъпки. Краката влачели стъпка по стъпка. Песента е с провлачен такт и също напомня движение на роби във верига. На това хоро се пеели песните: „Илю пуд смоква сидеше. . .”, „Пръстен ми падна, убава Стано льо. . .”. Хорото се играело само на Великден.
Кукувичиното хоро е характерно за Сачанли. Играело се през лятото — три стъпки напред и две назад. Тактът е игрив. Играе се на песента „Кукувичко льо, лятно пиле. . .”
Право хоро. Мъжете се нареждали отпред, както при всички хора, а жените след тях. Ръцете се кръстосвали при залавянето. Мъжете с лявата ръка хващали ремъка на следващия играч, а той се хващал с дясната ръка за ремъка на предния играч. Дясната ръка на втория играч била винаги над лявата ръка на първия. Лявата ръка на момата се хващала за дясната ръка на предната мома през една, така че съседните моми не се държали, а се държали ръцете на момите през една. Хорото било обикновено, правели се две стъпки напред и една назад.
При всяко хоро момите се хващали за роднинско момче с кърпа.
Различават се следните видове ръченица.
Мъжка ръченица. Това е обикновената ръчениц. която се играе навред. Играела се от двойка мъже, а ако играела жена, тя правела стъпките на женската ръченица.
Играта на женската ръченица е по такта на мъжката. Тялото не се извивало, а краката се движели до коленете. Тялото не правело излишни движения. Ръцете от време на време се вдигали във въздуха. В тях имало кърпа („иглик”) и от време на време се провиквали, с което изразявали удоволствието от танца.
Каршиламата е оригинална ръченица. Играела сеот мъже и жени по двойки, отделно. Играчите заставали един срещу друг и започвали да играят така, че стъпките да се правят само встрани. Когато подска-
60
чал левият крак на единия, в същия такт трябвало да скочи десният крак на отсрещния играч.
За хора' и ръченици свирели гайди, в много редки случаи — кавали и свирки, а още по-рядко — гъдулки. Трябва да се отбележи, че гъдулките в Сачанли били рядък инструмент. Сачанлийци били овчари и гъдулката мъчно можела да се носи в торба. Кавалът и гайдата се свивали, удобно се носели, та овчарите при почивка лесно ги изваждали и започвали да свирят.
Сачанлийската гайда е каба гайда. Сачанлийци не могли да търпят журал гайди. Кабата гайда е в съответствие с тъжната сачанлийска песен, която е провлачена. Прочути гайдарджии били Чането — Зинелов Стоян, Главичков Бялю и Дрянков Митрю, които свирели и играели на хорото. Те били майстори, владеели до съвършенство свиренето. Имало и други гайдарджии като Никола Ангелов Симидчиев, Краю Ташев и много други. [57]
С кавал и свирка свирели овчарите в планината. Техният звук се сливал с мелодиите на подредените по големина и октави „тучове”, „келечки”, „клипотье”, „тумбелечки” и „баталье” и огласяли високопланинските пасбища на в. Шапка, Кърлангъч, Моласана и др., когато разпускали стадата на паша.
Щом овчарите се завръщали в селото за големите празници, сутрин, още необлечени празнично, играели хоро на малките махленски хорища — в Каршината махала, Горната махала и Долната махала. На тях играели и късно вечер, когато се разтурело хорото на централното хорище. А там то ставало на обяд и се пръскало по икиндия — около четири часа следобед, а понякога и по-късно. Централното хорище било много голямо и побирало всички жители на селото.
В Сачанли ставали много межии и седейки. На първите се изработвала „прикята”
на момите, които ще се женят, а на вторите всяка мома обикновено чепкала
и предяла вълна и козина. Пеели се и много песни, като една група от 3-4
момичета пеела, а друга отпявала. По същия начин пеели и отпявали чрез
застъпване и момчетата. Смесено пеене нямало. Пеенето и отпяването е характерно
не само за сачанлийци, а и за цяла
57. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Стоян Илиев Камшев.
61
Западна Тракия и Родопите. Сачанлийското надпяване е нещо като ладуването, а то ставало с песента, „Въркай, въркай, перу погоново. . .”. В тази песен се казвали имената на момчето и момичето, които се обичали.