2. Просветно дело
Като пръв учител в селото се сочи сачанлиецът Тодор Кузаков. Организираното от него училище било по-
67
добно на килийните. Той преподавал на гръцки език. Учителствувал до 1885 г., когато заболял и починал в Сачанли. [71]
За учител в селото дошъл Георги Алишенов от с. Манастир, Гюмюрджинско. Той също водел обучението на гръцки език и не се задържал дълго време. След него учител станал (1894 г.) Чавдар Димитров Чавдаров от с. Чадърли, който започнал да учи децата на българско четмо и писмо. През учебната 1895—1896 г. в Сачанли учителствувал Петко Вълчев със заплата 20 турски лири, плащани от църквата. [72] В 1897 г. за 3-4 месеца даскал бил Георги Стоянов от с. Аврен, Крумовградско. След него в Сачанли идва Васил Карастамов, родом от с. Манастир, Гюмюрджинско. Той бил завършил Одринското четирикласно духовно училище (око. 1885 г.) и семинария и Одеса. Отначало бил учител в родното си село и след това в Сачанли.
Васил Карастамов учителствувал две години и бързо бил обикнат от селяните. В един свой доклад главния учител на Гюмюрджина Георги поп Атанасов [73] го представя като лош учител, защото бил много буен. Може да е било и така, но в сравнение с предшественици си той е бил много по-образован, давал е добра подготовка на учениците си и поставил училищното дело добри основи.
В селото учителствувал и Димитър Стоянов Мишев, също родом от с. Манастир,
през учебната 1899 г. с заплата 17 турски лири. [74]
В сравнение с Карастамов той бил с по-слаба педагогическа подготовка. [75]
Скоро учениците в селото намалели и след едногодишно учителствуване той
напуснал.
Една от основните форми на работа за укрепва и разрастване на ВМОРО
сред населението в Одринско и Македония, особено след Солунския конгрес
(1894 г.), била апостолската дейност на българските
71. ТНИ — арх. за с. Сачанли, спомени на Митрю Николов Георгиев и Мара Попилиева Славкова.
72. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 108, л. 120.
73. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 274, л. 242.
74. Екзархийски архив, том IX, преписка 1 / А от 26. I. 1899.
75. ЦДИА, ф. 210, оп. 1, а. е. 274, п. № 242.
68
учители, изпращани по препоръка на Централния комитет, за да поемат ръководството на организационната мрежа. Мнозинството от тях били от Македония. В сравнение с останалите части на Одринско просветителско-революционното дело в Гюмюрджинско се развивало най-бавно и сравнително по-слабо поради изолирания и затворен живот на разпръснатите села в околията.
Васил Алексиев идва в Сачанли за учебната 1900 г., назначен от Екзархията и по препоръка на революционната организация, „за да събуди онзи заспал край”. Той бил родом от Скопие, Македония. Алексиев учителствувал през 1901—1902 г., след което бил преместен в с. Манастир — Гюмюрджинско. Като учител в Сачанли той получавал 20 турски лири годишно от Екзархита и 5 — от селото. [76]
Името на Алексиев се споменава с голямо уважение, защото той работил не само с децата, но и с възрастните. Занимавал ги с четмо и писмо, преподавал им история и география на България. Бил най-подготвеният и най-популярен учител, когото селяните познавали. Постепенно този труженик на просветното дело пробудил много ученици и възрастни, като разпалвал родолюбивите им пориви и чувства. Когато ставало дума за него, всички с голямо уважение казвали „нашият учител”. Пръв Алексиев научил сачанлийци да пеят революционни и възрожденски песни, които повдигали духа им.
След това се редуват и други учители, ко с по-ограничен опит и образование.
[77] През учебната 1902—1903 г. със заплата 20 турски
лири годишно от Екзархията и 15 — от общината [78] учител
в селото бил В. П. Калоянов от с. Доганхисар. През 1904 г. в Сачанли бил
учител някой си Пройко, родом от с. Булгаркьой, Кешанско. През учебната
1905—1906 г. учителствувал Атанас Боянов Гоголов, родом от с. Балъкьой,
Дедеагачко, [79] а през учебната 1906—1907 г. учител
бил синът на свещника Илия Ангелов — Ангел Попилиев. Но той бил неопитен
в учебното дело, затова на следващата година напуснал и отишъл да работи
в дюкяна на баща си
76. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 182, л. 189.
77. ЦДИА, ф. 246, а. е. 217, л. 231 и 236.
78. Пак там, а. е. 319, л. 47.
79. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 319, л. 47.
69
в село Шапчи, Гюмюрджинско. В Сачанли Ангел Попилиев се завърнал през 1911—1912 г. вече подготвен за учителска дейност. През 1907—1908 г. учителското място в Сачанли се заема от девойката Мария от Македония. Тя била на квартира у Дялко Трингов. През 1908—1909 г. я сменил Н. Русинов от Дойран, Македония. Той бил 25-годишен, с третокласно образование. Получавал 5 турски лири от Екзархията и 20 лири от общината. [80] През 1909—1910 г. в селото за втори път идва Васил Алексиев. С изключение на него учителите не се задържали в Сачанли повече от година. [81] Вследствие на това, а може би и поради други причини от местен характер, не се създало солидно учебно дело. От всички учители само В. Алексиев и донякъде Васил Карастамов се отличавали с добра подготовка. Васил Алексиев работил много задълбочено като учител и педагог. При неговото повторно идване в селото имало вече 101 ученика и 2 ученички, събрани в една класна стая [82].
До 1886 г. в селото имало само едно училище — стая, построена направо
в земята, [83] но през същата година сачаилийци издигнали
сграда на два етаца с 3-4 класни стаи. Това е споменато в доклада на училищния
инспектор в Гюмюрджнна. [84] Новото училище иззидали
с камъни и кал. Условията за работа в него били много примитивни. Долният
етаж служел за селски обор, дето турските заптии, девриета и чиновници
връзвали конете си. На горния етаж били учебните стаи, но тъй като в селото
имало само един учител, за занимание с децата се ползвала една от тях.
По доклад на Георги поп Атанасов [85] през 1905 г. в
стаята имало една черна дъска, изпотрошени чинове, а учениците седели на
пода; учебните помагала били карта на Балканския полуостров, карта на земните
полукълба и едно сметало. В това училище първият учител бил Георги Алишенов.
Редовните занятия започнали на 24 октомври 1905 г., а изпитът бил на 30
април 1906 г. Асис-
80. Пак там, а. е. 443, л. 135—145.
81. Пак там, а. е. 412, л. 209.
82. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 412, л. 209.
83. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Пандели Славков.
84. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 274, п. № 242.
70
тент-пратеник на Екзархията бил Христо Медникаров, учител в с. Калайджидере, Гюмюрджинско. Успехът на учениците бил слаб — резултат както на условията на работа, така и на слабата учителска подготовка, поради което голяма част от учебния материал оставал неизучен. Отечествознанието например фигурирало само в седмичните разпределения. В едно отделение имало читанки от различни автори и това разединявало обучението в класа. Давала се препоръка да се премести учителят в друго село, тъй като селяните не били доволни от него. В доклада на училищния инспектор от 1909 г. [86] четем следното: ревизирал училището на 30 и 31 октомври и 1 ноември 1909 г.; правил няколко пъти събрания през деня и вечерта, на които разглеждал въпроса за съгласието в селото — за неговото единство, просветата и пр.; повдигнал се въпросът за строеж на ново училище; селяните събрали 40 турски лири и определили строителен комитет. Инспекторът дава много добра характеристика на постигнатото от учителя Алексиев в трудните условия на работа: „Изглежда да се сили много, защото не може да работи сам със 100 нередовни деца-ученици в тясно тъмно помещение, без чинове и други пособия.” През 1909 г. закупили за училището 8 чина, голяма черна дъска, сметало, печка и др. На стената висели картинки по естествена история, същите географски карти, но чиновете били недостатъчни и децата пак седели на потона (пода). [87]
Строителният комитет започнал строежа на ново училище през 1910 година.
В него щели да се помещават първоначалното училище и прогимназията. Скоро
първият етаж бил дигнат и борбата за просвета на училищното настоятелство
в състав Дялко Камбуров, Стоил Душкопенов, Вълчо Стамболиев, Славко Гьоргов,
Славко Сулията и др., начело с Васил Алексиев, се увенчала с успех.