Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
V. РЕВОЛЮЦИОННИ БОРБИ

3. Хуриетът (1908 г.)
 

В навечерието на Хуриета в Западна Тракия революционната организация на практика нямала ръководство.

На Арахангелов ден (23 ноември) 1907 г. в с. Лъджакьой, Дедеагачко били убити ръководителите на ООРК — Петър Васков, Лазар Маджаров и Георги Гешенов. Два месеца по-късно, на Ивановден (20 януари) 1908 г., бил убит и западнотракийският войвода Бойко Чавдаров. Изтеглила се от Гюмюрджинска околия

97
 

и върховистката чета на Христо Арнаудов. Повечето ръководители на местните организации били още в затворите. Младотурците готвели преврат, който имал в Османската империя значението на буржоазна революция, довела до възстановяването на конституцията от 1876 г. Революцията на младотурските офицер била „полупобеда или дори малка част от победата”, както я определя Ленин. Тя имала за цел да ограничи властта на султана и да проведе буржоазнопарламентарни реформи на основата на османизма (турския буржоазен национализъм), а също и да предотврати намесата на Великите сили при реформената акция в Македония. Но революцията на младотурските офицери обявила „свобода” (хуриет) и равни права за всички граждани на империята без разлика на националност. Ето защо тя била посрещната с радост от цялото население и в Македония, и в Беломорска Тракия. Революционната организация на територията на империята преустановила дейността си, но местните комитети не се раззоръжили. Младотурците търсели сътрудничеството на нейните дейци още при подготовката на преврата. Тези от тях, които били на свобода, оказвали помощ на младотурското движение против деспотичния режим на султан Абдул Хамид чрез силите на организацията, доколкото те били запазени. Още в първите дни на конституционния режим била обявена амнистия за всички политически действия против султанската власт.

След Хуриета (преврата на 10 юли 1908 г,) от Одринския затвор в Сачанли се завърнали Димитър Стаматев—Терзията, Насташ Мехтерев, свещеник Илия Ангелов и др. Това било отпразнувано с всенародно веселие, което продължило три денонощия. В селото пристигнали и турци от околните села, полицаи и офицери, които взимали по-рано участие в преследването на българите, а сега заедно с тях се веселили. Хората започнали да пеят новата песен: „Яшасън хуриет, адалет”. [165] На хорото най-много играели полицаите-арменци. [166] Младотурците започнали да взимат войници на турска служба и давали право на немюсюлманското население
 

165. Тур.: „Да живее свободата, справедливостта”.

166. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Мара Попилиева Славкова.

98
 

на обществен живот. Затова то участвувало в законодателните избори през есента на 1908 г. От района на Чалабъ били избрани двама българи и двама турци за галсници — Димитър Славков и Станко Коралиев от Сачанли и Халилага и Мехмед Чауш от турците. В Гюмюрджина гласниците избирали мебусите (депутатите). [167] За депутати в турския парламент били избрани само четирима българи от Македония и нито един от Тракия. [168]
 

167. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Славко Стоянов Матушев и Мара Попилиева Славкова.

168. Божинов, Войн, цит. съч., 277—278.


[Previous] [Next]
[Back to Index]