Ениджия – една България, останала в миналото
Симеон Л. Стойков
 
СИМЕОН ЛАЗАРОВ СТОЙКОВ (1896 – 1976)
 

Симеон Лазаров СтойковГолемият родолюбец Симеон Лазаров е роден в някогашното българско село Ениджия - Лозенградско. Расте и се възпитава в изключително трудолюбива и будна среда. Независимо от тежките материални затруднения, родителите поощряват, с каквото могат, силното желание на Симеон и брат му Стойко да се изучат и образоват. Затова записват малкия Симеон в началното училище на родното село Ениджия, където е учителствал неговият брат Стойко, а след това и в прогимназията в Лозенград. Още по време на обучението му учителите се впечатляват от творческите съчинения на будното и талантливо дете. След като завършва прогимназията Симеон прекарва една година в Духовната семинария в Цариград. Тогава там са се обучавали и други жадни за знания българчета, произхождащи от родолюбиви семейства.

Напрежението, създадено от започналата Балканска война през 1912 година, влошава живота на българите в Цариград и Симеон е принуден да напусне Семинарията. Заедно с няколко свои другари, по Черно море той отплава за Румъния, тъй като по българо-турската граница се водят ожесточени боеве. Пресичайки България от север до юг, младежът се отправя за родното село Ениджия. Но през злокобната есен на 1912 година Симеон Лазаров (заедно със семейството му) и други български жители на

5

Ениджия са прокудени от родния край. Изборът им е България. Мигът, в който Симеон обръща разплаканите си очи, за да зърне за последен път родния си дом, ще го преследва през годините до края на неговия живот. Не и с другите прокудени жители на Ениджия, тръгва към България. Незарастващата рана от това насилствено изтръгване от корена вечно ще му причинява болка и дълго ще го подтиква да напише книгата за свидното Ениджия. Въпреки принудителното и окончателно изселване от родното село, Симеон не пада духом. Той завършва при леля си гимназията в Бургас, като взема два училищни класа за една година. Отбива военната си служба във Варна като редник в радарна станция. Слев уволнението си е без работа. Тогава неговият вуйчо Стоян Ст. Шангов, главен редактор на вестник "Вечерна поща" в София, го извиква при себе си на служба. Под влияние на таланта и професионализма на Шангов, Симеон Лазаров се формира като добър литератор и журналист. Но политическата обстановка в България се променя. Стоян Шангов е свален. Симеон Лазаров се установява в Свиленград. Тук се оженва и му се раждат четири деца. Известно време, следвайки родовата традиция, се отдава на учителската професия. По това време другият му вуйчо Калоян Шангов е учителствал в Одринската гимназия.

През 1920 година Симеон Лазаров става един от основателите на дружество "Тракия" в Свиленград и дългогодишен негов председател. От 1931 до 1935 година е активен тракийски организатор. Член е на Тракийския научен институт, а също и сътрудник на бюлетина-списание на Съюза на тракийските дружества в България. Автор е на трудове с етнографски проучвания за селата Ениджия - Лозенградско, Башклисе - Димотишко и Мерхамли - Софлийско. Написва малка книжка за живота и дейността на Стоян Стойков Шангов, издавал първия български ежедневник "Вечерна поща". До последния си дъх през септември 1976 година Симеон Лазаров се вълнува от проблемите на тракийските дружества в България. Сблъсква се с големи трудности, свързани с издаването на неговата книга за Ениджия. Усилено продължава проучванията си и осъщестява кореспонденция с тракийци от цялата страна. Работи непрекъснато и неуморно, въпреки проблемите си с почти загубеното зрение. Такъв остава в спомените на всички, които го познаваха - честен и скромен, силно любящ родината си, достоен син на България.

С книгата си "Ениджия - една България, останала в миналото" Симеон Лазаров цели да запознае читателите с някогашните родолюбиви и героични българи, живели по земите на Източна Тракия.
 

Людмил Симеонов Лазаров, син на автора


[Next]
[Back to Index]