Ениджия – една България, останала в миналото
Симеон Л. Стойков
 
12. ОТНОВО ПОД ТУРСКО РОБСТВО

Масово изселване на източните тракийци в България
 

Когато изчезнала и последната надежда за присъединяване на трите каази към новосъздадената българска държава, местното българско население било изправено пред нова грозяща опасност. При мисълта, че ще остане отново под турско робство, то било обхванато от смъртния страх за собственото си оцеляване. Всички били убедени, че вековният потисник, озлобен от военното си поражение, ще поиска да си отмъсти, като подложи мирното население на жестоко преследване. И ако това население се бе ръководило само от своето чувство на омраза към поробителя, от страха за собственото си съществуване и от близките спомени за проклетия робски живот, то без колебание би взело решение да се изсели масово на север и никога да не помисли за връщане, въпреки неизвестността на скитническия живот в далечни и непознати земи. Възпирали го неговата страстна привързаност към родната земя, в която от векове насам бе проникнало с мирен труд и страхът, че може да я загуби завинаги, да остане отново безимотно и да аргатува по чорбаджийските къщи.

Но все пак инстинктът за самосъхранение надделял, когато освободителните руски войски се оттегляли. Заедно с тях започнало масовото изселване на българите от Източна Тракия. Десетки кервани се движели на север. През проходите на Странджа и Дервентските възвишения се отправяли за Източна Румелия, към Северна България, а оттам към Русия.

Пътят от Кайбиларе до Текенджа и Атлиман - казва един съвременник - бил задръстен с дълга върволица от коли. ("Малко Търново и неговата покрайнина" от Г. Попаянов, с. 360)

От Ениджия се изселили около 70 семейства в Северна България - в селата Кузгун, Тутраканско, сега Екзарх Антимово, Султаница, Дишподак - Варненско. От българското село Текешилар около 80 семейства се заселили в Плевенско (с. Мъртвица). Десетки български семейства се изселили и от селата Каваклия, Докузюк, Селиолу и др.

Някои от младежите - ениджийци постъпили доброволци в Бургаската дружина. По време на военната служба новобранците проявили голямо усърдие, за да усвоят военното изкуство. Мнозина от тях били произведени в чин подофицери. Командирите им, руски офицери, им предлагали да останат на второсрочна служба в армията. Младежите отказвали,

176

предпочитайки да се завърнат при своите близки в родните села. От младежите, служили в българската армия в Източна Румелия, ще спомена Калоян Проданов Макънов, Стоян Костов Буруджията, Стою Георгиев Курчистоев, Никола Секлемов, Никола Арнаудов, Панайот Дъртинов, Атанас Гаргов, Иван Келешев и Стойко Кабаков.

След Освободителната руско-турска война Ениджия останала отново под турска власт. Войната донесла промени и в селото. Около една пета част от жителите му се изселила в България. В непосредствена близост до селото турската власт създала две нови турски села: Казълджа Мюселим и Пашаери. С турски мухаджири било заселено и опразненото българско село Текешилар. Населението на тези три села било мухаджирско - турци от новоосвободеното българско отечество.

Създадената свободна българска държава в близост до границата, на около 45 километра от Ениджия, окриляла надеждите на местното българско население и укрепвала вярата му, че неправдата, утвърдена в Берлин, ще бъде премахната.


[Previous] [Next]
[Back to Index]