в.
Народната песен в годините на турското робство
1. Филчо войвода
2. Нападението на Ениджия от аскера на Фъндаклъ Султан през 1878 година
3. Голям се гърмеж зачува
4. Обсадата на Ениджия от турски аскер и башибозук на 20 май 1903 година
5. Опожаряването на Стара Загора от турците през 1876 година (I-ви вариант)
6. Опожаряването на Стара Загора от турците през 1876 година (II-ри вариант)
7. Бульо ле, байневичке ле (хороводна)
8. Мари Стано, бяла Стано
9. Ой мале, мале, ой стара мале
10. Видо ле, бяла българко (хороводна)
11. Згадали ми се, згадали
12. Довечера са седянки
13. Дошли са, мамо, варненци
14. Жетварска песен
15. Имала майка, гледала
16. Излъгал ми се млад Стоян
По време на петвековното турско робство народната песен е изиграла
най-решаващата роля в запазването на българския народ от чужда асимилация.
Тя е крепила единството на нашия народ, повишавала е самочувствието му,
давала му е сили да се бори и превъзмогне робските теглила.
Тогава не е имало българска църква и училище, но затова пък селското хорище на открито, домовете на сгоденици и младоженци по време на годежи и сватби са били за него своего рода концертни зали и естради, където народните таланти - певци и певици, танцьори и танцьорки са имали възможност да се проявят, да покажат своите дарования, да изпеят песните, които те са измислили и съчинили, да играят до насита кръшните народни хора и ръченици.
И в Ениджия, както и навсякъде по България, народните песни, хора и ръченици са били на голяма почит. И тук е имало талантливи майстори, които са съчинявали песни (текст и мелодия), отлични песнопойци и танцьори. Те са били, така да се каже, духовният елит на селото, уважавани от всички.
Някои от тези талантливи изпълнители на народни песни съм запомнил още от ученическите ми години в село. Такива
61
бяха: Стела Костова Кабзималова, Анастасия и Злата Стойкови Шангови, Мария Георги Арабова, Василка Курчистоева -Димова, Ваица поп Филчова, Елена Илиева Чилибонова, Мария Ив. Стойкова.
Като съчинител и изпълнител на народни песни бе известен Димитър Курчистоев, починал много млад. Неговият брат Стою, активен деец на местния революционен комитет е бил същевременно недостижим изпълнител на народните песни, хора и ръченици. Своя талант дядо Стою е предал по наследство на дъщеря си Василка и синовете си Георги и Яни.
В Ениджия се пееха най-различни народни песни - хайдушки и революционни, жътварски, религиозни, коледарски, любовни и т.н. Тези народни песни, освен в Ениджия, се пеели и в околните български села. Много от тях в различни варианти са били пренесени от по-далечни села и градове от вътрешността на страната. Но няколко от народните песни са творчество на ениджийски автори, съвременници на исторически събития, свързани със съдбата на Ениджия. Такава е песента за легендарния Филчо войвода и неговата бунтовническа дейност.
Друго събитие, близко по време с хайдушката дейност на Филчо, е нападението на Ениджия от въоръжената охрана (аскер и башибозук) на Фъндаклъ Султан и героичната отбрана на селото през 1878 година. И на това събитие неизвестен певец е посветил подходяща народна песен.
По-късно, по време на Преображенското въстание, ениджийци преживяха неимоверни страдания и дадоха скъпи жертви за свободата. Това събитие е отразено в народна песен, в която са описани изтезанията, на които са били подложени селяните от турския аскер и башибозук. Герои в тази народна песен са Стою Юзбашията и Симеон Георгиев - Мончето, членове на ръководството на местния революционен комитет и подложени на най-тежки мъчения.
"Голям се гърмеж зачува" е друга народна песен, в която е възпят подвигът на младия революционен деец и пръв социалист в селото Иван Стойков Алексиев, загинал с оръжие в ръка в сражение с турски аскер като четник в четата на Лазар Маджаров през май 1903 година.
Популярна беше и народната песен, посветена на опожаряването на Стара Загора от турците в 1876 година, която се пееше в два варианта.
По-долу поместваме само малка част от песните, които съм слушал и записал от най-добрите селски певии, родени към средата на миналия век.
62
Стана Костова Кабзималова, прочута народна певица в Ениджия. Нейна
неразделна другарка по изпълнение на народни песни беше Злата Стойкова
Шангова. Двете бяха винаги заедно на хорото, заедно пееха хороводни песни,
ненадминати от никого в селото
Баба Мария Георгиева Арабова - една от най-добрите изпълнителки
на народни песни в Ениджия
63
Баба Василка Костадинова Димова, живуща в Поморие - най-добра изпълнителка
на народни песни.
На снимката: певицата с внучката и внучето си
64
Филчо на Златка думаше:
Либе, Златке ле, Златке ле,
стани ми дрейте събери,
че ке по аидутлук да ида.
На края седят цигани,
те имат пушка бойлия,
бойлия, тънко шишане.
Ако са будни цигани,
цигани ке да убийме,
пушката да им земиме.
Ако са цигани заспали,
пушката ке им земиме,
пушката тънко шишане,
по аидутлук ке тръгнем.
Златка на Филчо думаше:
Либе, Филчо ле, Филчо ле,
не ти ли Филчо домиля
твойто булче убаво
и твойто мъжко детение,
че ке айдутин да станеш?
Филчо на Златка думаше:
Либе, Златке ле, Златке ле,
ке бива либе, ке идам
с брата ми Толето двамина.
Че си станава, тръгнава,
тръгнава и заминава,
покрай цигани минава,
цигани не са заспали.
Филчо циганка думаше:
Циганко църна, майсторко,
я дай ми вашо шишане!
Циганка Филчо думаше:
Филчо ле, баш байрактарино,
язи си давам главата,
тънко шишане не давам.
Филчо се люто наяди,
че й главата отряза
и си сабята накърви,
и отзе тънко шишане
та по аидутлук замина.
Че 'оди Филчо, че 'оди
цели ми седем години
по кешанските балкани,
по айдушките поляни.
Дружина Филчо думаше:
Филчо ле, баш байрактарино,
Филчо ле, каравойводо,
стануват седем години,
как по айдутлук одиме.
65
Нищо печала немаме.
Я ни сдобива сподоби,
я ке ти глава отземим.
Филчо дружина думаше:
Дружина вярна, сговорна,
толкова сте чакали,
още малко почакайте,
току ми до три месеца.
Сдобива ке си сдобием
оттука, хелем, ке мине
Керим ми млада ханъмка.
Царската хазна дет носи
със седемдесет сеймени.
Ние пътища ке вързем,
Керим ханъма ке фаним,
царската азна ке оберем,
добива ке си сдобием.
Че си пътища вързали,
Керим ханъмка минава,
Филчо ми каравойвода,
той се на просек престори.
Отдолу с руо юнашко,
отгоре с руо просешко.
Като се конйе задали,
Филчо на пъте излезе.
Анъмка дума: Просече,
просече, църно та грозно,
я ми се маани от пъте,
да не ми конйе подплашиш!
Че ако съсна по тебе,
дор седемдесет сеймени
на кайма ке те направят.
Филчо се яди, наяди,
че фърли руо просешко,
остана с руо юнашко,
извади сабя френгия.
Кат се налево завърте,
дор се надесно обърна,
сички сеймени кайдиса,
само анъмка остана
със десет златни кочии.
Филчо анъмка думаше:
Анъмке, Керим анъмке,
жива ли да те зачерня,
глава ли да ти отзема?
Анъмка Филчо продума:
Филчо ле, каравойводо,
Филчо ле, баш байрактарино,
алал да ти са, Филчо ле,
моите десет кочии.
С царската азна алтъни
и тие ку ти не стигнат,
66
на себе си нося, Филчо ле,
дор три дизии тубла – алтъни
и елмазени обици.
Елмазен пръстен на ръка
и тие алал да ти са,
само ме жива остави!
Филчо й сичко отзема,
само глава й не отзе,
нищо й Филчо не рече.
Тогава Филчо извика
свойта вярна дружина
и на юнаци думаше:
Дружина вярна сговорна,
зимайте олан, зимайте,
кой колко може да носе!
Нападението на Ениджия от аскера на Фъндаклъ Султан през 1878 година
Задали ми се, задали
петстотин коли - гьочове,
шестотин души пешаци,
право в Ениджия идеа.
Ениджийци и три гидии
голям митирис оторили
със тини още със бъчви
на турци гечит не дават.
Фъндаклъ Султан се моли:
Дайте ми гечит да мина!
Ако ви се игла загуби
чувалдъз, ке ви я дадем.
Три пъти молба направи
гечит да му дадат.
Ениджийци гечит не дават.
Вашия гечит е отгоре,
отгоре откъм Коюнгюр.
Фъндаклията се разяри,
че на тръбача извика:
Айде засвири бурия
да ми се войска нареди,
да си гечитя отворим.
Дорде бурия засвири,
пустия дядо Танасаки [1]
дигна си пушка чакмаклия
буруджия от кон субори.
Като запукаа мартини
и западаа ениджийци
като на нива снопите.
1. Дядо Танасаки Алваджиев е един от защитниците на Ениджия.
67
Когато в село влязоа,
грабея и убиваа.
Палеа къщи, колиби.
Само три дена седеа,
триста са къщи изгоряли.
(Слушана от баба Мария Г. Арабова от Ивайловград.)
Голям се гърмеж зачува
нагоре къде Кукурдан,
до ковчаските пътища.
Турците бягат и викат
и се назъде повръщат,
назъде във касабата.
Повече аскер да викат,
дано кумитйе уловят,
уловят да ги убият.
Дошли са, мамо, петстотин,
та са мурабе сторили
от пет до осем саата.
Много се турци убиа
от наш'те, мамо, паннаа
Иванчо ениджийчето
и дядо Яни от Яна.
Турците, мамо, манавйе
колкото, мамо, паннаа
и ги на кола качива,
качива, мамо носива
надолу във касабата.
Иванчо ениджийчето
и дяда Яни от Яна
двама ги в кола качива,
та ги в касаба занесва,
да види мало и голямо
кои са тие кумитйе
дето аскера убива
и дето глава дигнава.
Песента е записана от книгата на Ан. Примовски "Преображенското въстание в поетичната памет на народа".
68
Обсадата на Ениджия от турски аскер и башибозук на 20 май 1903 година
Бог да юбие, мале ле,
илядо деветстотинна
и трета клета година,
де дойде, да не дойдеше,
проклета да не пукнеше
за тоя пусти кумитлик.
Като се пролет зададе,
пашата кърклийската,
той си аскера пройоди
в сичките села български,
дано селяни продумат
да си пушките предадат.
Най-много паша поръча
за село, за Ениджия
отрано да го сардисат,
та тогаз в село да влезат,
че то е село чуено,
чуено и прочуено
от напрешния кумитлик.
Паш'ата абер изпрати
в сичките села гаджалски,
гаджалски още читашки,
който е близо до село,
до село, до Ениджия,
пушката да си нарами,
колите да си напрегат,
да си селото бастисат,
бастисат още ограбят
и който иска да бяга,
с куршум да го посрещнат.
Ако пък почнат да стрелят,
тогава наред да колят,
дано се джанъм уплашат
та дано теслим да станат.
А пък когото заловят
ногтите да му изкъртет,
месата да му одерат,
та дано сичко да кажат.
Една ми заран пред зори
аскера село сардиса
от сичките му краища.
и бурията засвири
69
някой в село да иде
да си Кеята намери,
а по края друм да вардят.
Станаа, джанам, дойдоа,
та си Кеята фанаа,
фанаа и го биева,
биева и го питаа:
Кея ле, селски слугарю,
де ви са чорбаджиите,
нещичко ке ги питаме,
пушките да си предадат,
пушките и силахйето.
Ако си пушки не дадат,
селото ке ви запалим
от четирте краища.
Като Кеята отиде
и на селяни думаше:
Върете, олан, върете,
пушките да си дадете.
Сички си олан, бегаа
на края, накрай селото.
Почнаа битка да правят
с маджурйе още с манавйе.
Много си, олан, бегаа
и много момци избиа,
а пък другите фанаа,
Стою и Симйон двамата
най-напред тие фанаа,
та им ногтите къртеа,
в устата куршум леева,
леева и ги питаа:
Ще ви са, олан, пушките,
бомбите, динамитйето?
И много други фанаа,
фанаа и ги вързаа
и в касабата заведва,
че ги в зандана фърлиа.
Песента е поместена в книгата "Преображенското въстание в поетичната памет на народа" от Ан. Примовски (с. 55-59).
70
Опожаряването на Стара Загора от турците през 1876
година
(I-ви вариант)
Марийка брата си думаше:
Братко Стояне, Стояне,
чуле, братко ле, разбра ле,
нагоре шо е станало?
Добруджа яма станало
и Заара яма ке стане.
Стоян Марийка думаше:
Не бой се сестро, Марийке!
Още си дума издума
и Заарата се запали
от четирите кюшета
седем камбани биева.
Кога църквите гореа,
кога купите пукаа,
от три се часа чуваше,
кога децата пищеа,
небе се с земя делеше,
кога майките колеа,
кървави реки течаа.
Опожаряването на Стара Загора от турците през 1876
година
(II-ри вариант)
Стоян Марийка думаше:
Сестро Марийке, Марийке,
я стани та се премени
и хубаво се нагизди
с тънка книката престилка.
Та влези, сестро, та влези
в наш'та зелена градина,
набери китки секакви,
та да се двама накичим
и на седянка да идем.
Марийка Стоян думаше:
Как да се, братко, пременя
и да се с китка закича,
като съм чула зачула,
че Заара пепел станала?
Кога Заарата горяла
девет камбани биели,
от три се часа слушело
кога куните пукали,
небо се от земя делело.
71
Бульо ле, байневичке ле
(хороводна)
Бульо ле, байневичке ле,
зап си сторете момата,
момата Янка убава,
че ни подлуди момчето,
момчето граматичето,
залюби та го подлуди -
знаеше писмо да пише,
де джанам, книга да чете.
Като го Янка залюби,
забрави книга да чете,
забрави делник и празник.
Вчера е било неделя,
а той го сека събота,
че стана рано в неделя
и влезе в тевни ахъри,
извади ли'си биволи.
Па влезе в тевни амбари,
извади жълта ченица,
па качи рало и семе
и на нивата отиде,
оран да оре, да сее,
да сее жълта ченица.
Първата бразна забразни,
кога втората започна
и се назъде обърна
ни била нива башина,
най била нива Янкина.
Па се на Бога помоли:
Строши ми, Боже, ралото,
ралото и желязото,
да се във село завърна,
да вида Янка убава.
Де стоял Господ та слушал,
та му е ралото строшил,
ралото и желязото.
Та се във село завърна,
покрай Янкине замина,
Янка на порти стоеше,
бяла къдела предеше.
Иван на Янка думаше:
Янке ле, любовничке ле,
72
ай стига да се любиме,
ай да се, Янке, оглавим,
оглавим да се оженим.
Янка на Иван думаше:
Мойта е майка мащеха
кя ме на тебе не дава!
Записана от Василка Курчистоева - Димова, починала през 1967 г.
Мари Стано, бяла Стано!
Бяла Стана двор измела,
двор измела, смет фърлила
и постлала та легнала
под ябълка златничева,
златничева родничева.
Ябълката цвет цветила,
цвет цветила, род родила.
От рода се покършило
по Станино бело ликце.
Станиното бело ликце
по бе бело от цветето,
по-румено от чембере.
Драга ми бе да га гледам,
мила ми бе да га збудам.
Току и реков: Стани, Стано,
стани, Стано, стани, любе!
Да би Стана пристанала,
не би тука сама спала,
че момите поскъпнели
като пипер на безиргян
за дукато по три зрънца.
А момците ефтинели
като слама във саманлък.
Автор на песента е Димитър Курчистоев, починал много млад. Слушал съм я и записал от майка си Анастасия Стойкова Лазарова.
73
Ой мале, мале, ой стара мале,
оглави ми се любовничката,
любовничката, драговничката.
Кя се оглави, мене подлуди.
Ой сине, сине, ой мил ми сине,
ку ти се сгоди любовничката,
любовничката драговничката,
ние ке идем е Чирпан панагир.
От там ке земим зенгин вдовица,
зенгин вдовица с много имане.
Ой, мале, мале, ой стара мале,
опустяла ти зенгин вдовица,
зенгин вдовица с много имане,
кога не ми е любовничката,
любовничката, драговничката.
Записана от Василка Курчистоева-Димова
Видо ле, бяла българко
(хороводна)
Видо ле, бяла българко,
я дай ми ода да пия,
де джанам китка да носа!
Субаша и язаджия,
мене ми мама наръча
на турчин ода да не дам,
камо ли китка да му дам.
Видо ле, бяла българко,
де ке те види маке ти!
Субаша и язаджия,
я имам дружки душманки,
тие на мама ке кажат,
та ке ми глава отземе,
главата до косичнике,
главата с русата коса,
Записана от майка ми.
74
Згадали ми се, згадали,
згадали и заговорили
Ениджийските момчета,
момчета и момичета
да идат, олан, да идат
на Каваклия на сбора,
на сбора, на панагира.
Че са станали, тръгнали,
накрай село са събрали.
Най-подир дойде Марийка,
най-бяла и най-цървена,
най-убаво пременена,
с бяло везано сукманче,
с тънка книката престилка,
с гевезано поясче
тази Марийка Колева.
Марийка дума на моми:
Слушайте моми, другарки,
Янна ми млада българка
зимали и потурчили
зелено фередже й турили.
Тази песен я изпята през месец юни 1959 година на тържественото откриване
паметника на кап. Петко войвола във Варна от Стойка Делчева по произход
от Ениджия
Довечера са седянки,
да си ги, Мърдже, наклала
край чичови си вратници,
пред бащини си дворове.
Сичките моми ке дойдат
и аз ке, Мърдже, да дойда
с моите девет другара.
Секи при либе ке сенне
и аз при тебе ке сенна.
Ао твойто дясно коляно,
до твойта урка писана.
Не гледай горе ни доло,
но гледай мене в очите.
На кадро ке те изпиша,
на мама ке те изпрата,
на мама, още на тате,
да видят, либе, двамата,
какво съм либе залюбил
тънко, високо, бяло и цървено.
75
Дошли са, мамо, дошли са
дор трима души варненици
ората да ни пишуват
на Варна, мамо, да идат,
на Варна ендек да копат.
И меме, мамо, пишаа.
Ами яз как ке да ида
като съм, мамо, углавен?
Как ке си либе остава?
Не бива, сине, ке идеш!
Риба се в море превръща,
царска се дума не връща.
Записана от баба Мария Арабова
Мари Яно, бела Яно,
бяла Яна сама жнала
край пътища и друмища,
сама жнала, пладнувала.
Оттам минали керванджии,
керванджии, кираджии.
Най-малкото кираджийче
той на Яна проговаря:
Мари Яно, бела Яно,
сама ле си неска жнала,
сама ле си пладнувала?
Отговаря бела Яна:
Ой, те тебе, кираджийче,
сама си съм неска жнала,
сама съм си пладнувала.
Кираджийче отговаря:
Ой, те тебе, бела Яно,
айде двама де жъниме,
да жъниме, надварваме.
Ако, Яно, ме наджънеш,
биволе ке ти арижа,
биволите със кулата,
кирията с чувалите.
Ако, Яно, те наджъна,
теб за булка ке да зема.
Че се двама наджънвали,
наджънвали, надварвали.
76
Бяла Яна наджънала
девет снопа и ръкойка.
Кираджийче Янки дума:
Мари Яно, бела Яно,
халал да ти са биволите,
биволите със кулата,
кирията с чувалите.
Отговаря бяла Яна:
Ой, те тебе, кираджийче,
не ти искам аз кулата
не кулата, не биволите,
кирията с чувалите.
Мене ми стига славата,
че аз съм те наджънала
девет снопа и ръкойка.
Имала майка, гледала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
Георги ле, сине грознико,
айде се маани оттука,
да не ми грозиш дворове
и девет сина убави.
Георги майци си думаше:
Майко ле, мила майчице,
къде, мамо, да ида
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Майка на Георги пак дума:
Маани се, Георге, оттука
във пуста гора да идиш
зверове да те изедат,
назъде да се не върнеш.
Георги си сълзи порони
и на маке си думаше:
Мале ле мила, мале ле,
като от къщи излезна,
чумата в къщи да влезне,
да умори братя дор девет,
и на братята булките.
Та за мен каил да станеш,
очите ти да те заболят
пътища, мамо, да гледаш
77
за твоя Георги, грозния.
Излезе Георги от село,
отиде в равна Добруджа.
Там се е овчар представил,
че си е Георги спечелил
петстотин вакли овнета,
шестотин бели рублета.
На десетата година
той се във село завърна
та при маке си отиде,
като си в село пристигна,
край техни двори минава.
Майка му на вратник седеше
със църна кърпа на глава.
Георги майце си продума:
Добър ден, стара бабичко!
Дал ти Бог добро, овчарче!
Георги майци си думаше:
Бабо ле, стара майчице,
има ли място у вази
тази вечер да пренощувам
с петстотин вакли овнета?
Имаме олум, имаме,
имаме място широко
за десет души овчари
и за илядо овнета.
Аз съм, олум, имала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги, грозния,
ази си Георги изпъдив.
Като си Георги изпъдив
девет ми сина измрява
и сега съм, олум, самичка
и за Георги съм каил станала.
Очи ме веке заболева,
пътища, олум, да гледам,
уста ме веке заболя
пътници да си разпитвам
да не са Георги видели.
Георги майце си продума:
Ази съм Георги Грозника!
Тогава майка станала,
жива го майка прегърна,
ала го мъртва остави.
Записана от Василка Курчистоева-Димова
78
Излъгал ми се млад Стоян,
излъгал, та се пофалил
в Едерне града голяма
преди Султан Селим джамия,
че има конче ранено
и има булче убаво.
Конче му прави илядо
булче му прави два града,
два града като София.
Отде го зачу пашата,
пашата дренополския,
на Стоян абер изпрати,
да дае Стоян, да дойде!
И стана Стоян, отиде
в Едерне града голяма
при пашата дренополския.
Паша на Стоян думаше:
Как смееш да се пофалиш
в Едерне града голяма,
че имаш конче ранено
и имаш булче убаво?
Ай да си каил направим,
длъга кушия да пустним.
Ако ти конче надмине,
аз ке ти, олан, харижа
моите серчим сараи
със седем бели анъмки.
Ако те, олан, надминат
моите бели атове,
аз ке ти зема булчето
и тойто конче ранено.
Стоян се върна кахърен,
в яхъри влезе и плаче.
Конче на Стоян продума:
Стояне, мой стопанино,
недей се грижи, Стояне,
че си си каул направил.
Ти стани рано в неделя,
ситен ме ориз назоби,
ройно ме вино напои
79
и си очите превързи
с тънка кърпа копринена.
Право в Едерне ке идим,
длъга кушия ке праим.
Стоян си конче послуша
със ситен го ориз назоби,
ройно го вино напои
и си кончето възседна,
право в Едерне отиде,
пред пашови порти високи.
Конче на порти изцвили,
пашата навън излезе
и на солдати извика:
Извеждайте бели атове!
Дълга кушия ке пустним
от седемдесет саата,
до седемдесет конака.
Пашата с бюлюр гледаше
дали не се оттам зададат
пашови бели атове.
Не били бели атове,
ям се задало, задало
Стояново конче ранено.
Право на порти застана,
със силен ми глас изцвили.
Пашата навън излезе
и на Стояна продума:
Алал да ти са, Стоя не,
моите серчим сараи
и седем бели анъмки.
Стоян на паша продума:
Не ща ти серчим сараи
и седем бели анъмки,
Мене ми стига славата,
че съм си паша надбегал!