Развитието на положението в Тракия през годините 1912—1915 може да разделим на два етапа. Първият обхваща времето от началото на Балканската война до лятото на 1913 г. Именно през тези месеци беше напълно освободена територията на бившия Одрински вилает. Българското население на Тракия, след десетилетни борби и страдания, най-после има щастието да се обедини с останалите части на България.
Новоосвободените земи в Тракия не можеше механически да бъдат присъединени към България. Бековното турско господство, съществуващите все още феодални и полуфеодални остатъци, сложната етническа обстановка, наслоените традиции и т. н. изискваха, поне за известен период от време, по-особена форма на организация. Не бива да се пропуска и важния факт, че войната все още не беше привършена, а тя, налагаше свой отпечатък върху положението в новоосвободените територии. Като отчиташе изложените обстоятелства правителството на България формира Тракийското военно губернаторство.
Установеното в Тракия положение коренно се отличаваше от онова в Македония, където сръбските и гръцки войски наложиха режим на терор и преследване по отношение на българите. Това най-добре е отразено в документите, които бяха положени в основите на новата военио-административна единица. На местните власти строго се нареждаше да зачитат вярата, народността, материалните и духовни постижения на всички етнически групи, включително и на турците. Бяха премахнати феодалните и полуфеодални форми на експлоатация, които тегнеха върху населението, независимо от неговата народностна и верска принадлежност. Така българската армия дойде в Тракия като освободителка не само на българите.
274
Все още бяха живи възрожденските идеали, така силни в българското общество през първите години от неговото свободно развитие.
Вторият етап от свободното съществуване на Тракия започна от есента на 1913 г. и продължи до края на проучвания период. След Междусъюзническата война България преживя тежка национална катастрофа, която с пълна сила рефлектира и в новоосвободените земи. Тракийското военно губернаторство беше ликвидирано, тъй като турците реокупираха Източна Тракия, а в Западна Тракия установиха т. н. Гюмюрджинска автономна република. Българското население и в двете области трябваше да преживее жестокия кошмар на турското завръщане. Едва в началото на октомври България възстанови своите права, но само върху районите на запад от Марица. Именно сега беше формиран Гюмюрджински, а в последствие и Одрински окръзи. В продължение на две години тук възникна нова административна система. Западна Тракия се очерта като най-важната от стопанско гледище българска провинция. По тези причини бяха взети енергични мерки за укрепването на българския елемент в тази област, възстановиха своята организация и дейност националната църква и училище. Преустрои се пътната мрежа и стопанската организация на Западна Тракия. Така тя беше приобщена към България.
Първата национална катастрофа промени из основи българо-турските отношения. Именно през отбелязаните две години от неприятелски и враждебни те еволюираха към съюзнически. Политиката на либералното правителство към Турция се почувствува и в Тракия. Тук то беше принудено, в интерес на свои користни политически цели, но в ущърб на българските национални интереси, да търпи компактен и добре организиран мюсюлмански елемент. Съхранени бяха част от икономическите и дори политически привилегии на турските бейове и чифликчии.
След Междусъюзническата война в България потърсиха спасение и подслон огромно за мащабите на страната количество бежанци от всички откъснати покрайнини. По решение на правител-
275
ството и по настояване на обществеността основната част от тях беше настанена по българското беломорско крайбрежие. Установяването в Западна Тракия на тези хора, преминали суровата школа на жестоките национални борби в Турската империя и през огъня на въстанията, не само засили и укрепи българския елемент в този край, но и положи основите на стабилно и трайно политическо присъствие. Само грубите грешки на монарха и на управляващата буржоазия, както и користните интереси на държавите победителки през Първата световна война, лишиха българския народ от тази ценна придобивка, за която той беше пролял кръвта на десетки хиляди свои синове.
През разглеждания период от историята на Тракия, особено при нейната административна уредба и управление, изкристализираха някои негативни явления, които бяха характерни за тогавашна буржоазна България. Класовите и партийни интереси често вземаха връх над държавните и общонационалните. Българската буржоазия, въпреки че дълго време преди това беше подготвила народа за освобождението на поробените българи в Тракия и Македония сама се оказа неподготвена за решаването на националния въпрос. Липсваха ясни идеи и цялостно разработена програма. Нейната ограниченост, недалновидност и неподготвеност се оказаха в крайна сметка фатални за изхода на войните, в които българският народ проля потоци от кръв, пожъна толкова непреходна слава и преживя съсипващи национални катастрофи.