.
Тракия. Административна уредба, политически и
стопански живот, 1912-1915
.
Стайко Трифонов (Тракийска фондация
„Капитан Петко войвода”, 1992)
I. Тракийско военно губернаторство [*]
1. Балканския съюз срещу
Турция — Разгром на турската армия — Военно губернаторство
в Лозенград (ноември-декември 1912). „Временни наредби” — Населението
на бившия Одрински вилает. Данни на Одринската гръцка митрополия
— Ст. Шишков и броя на българомохамеданите. Екзархисти и патриаршисти,
униати — Как бе създавана етническа картина в Тракия?
— Позив на военното губернаторство в Лозенград към населението
на освободена Тракия (10 ноември 1912)
2. Генерал Г. Вазов като
военен губернатор. Изграждането на административния апарат (Лозенград,
Родосто, Гюмюрджина) — Партизанско формиране на управленческият
апарат от кадри на управляващите партии. Окръжно на ген. Вазов (3 януари
1914) — Промени в административното устройство на Тракия след
превземането на Одрин. Проблеми с прехранването на бежанците —
Проблеми в Родопската област при приближаването на зимата
3. Бежанският въпрос.
Министерски постановления — Категории турски бежанци. Отношение
на бълг. правителство към турците, коренни жители, и към мухаджирите
— Проблеми от стопански характер — Жп линията Дедеагач—Солун
и договорът за откупуването й от компанията Jonction Salonique — Constantinople
(март 1913) — Писмо-програма на български икономисти до Ив.
Гешов относно развитието на бъдеща България (ноември 1912) —
Църковна и просветна организация — Oтношението на новата власт
към многобройното българомохамеданско население — Лондонски
мирен договор (17 май 1913). Междусъюзническа война. Турските войски навлизат
в Тракия след нахлуването на румънската армия в България
II. Административна уредба и управление на Западна Тракия
1. Изтегляне на българските
власти от Западна Тракия (юли 1913). Обявяване на Автономно управление
в Гюмюрджина (16 август) — Българо-турско преговори. Цариградския
мирен договор (29 септември 1913) — Български отстъпки
— Завземане на Западна Тракия (октомври 1913). Престъпления от оттеглящи
се башибозушки шайки — Правителствен манифест към жителите
на освободените земи (16 октомври 1913)
2. Административно организиране
на новоосвободените земи (септември 1913). Струмишки, Гюмюрджински окръзи
— Българската екзархия в Западна Тракия — Статистика
на населението в Гюмюрджински окръг (декември 1914) — Положението
в Западна Тракия — Мащабите и силата на турската организация
в Гюмюрджински окръг (доклад на Петър Чаулев до Васил Радославов)
— Останки от органите на Гюмюрджинската република — Тайни
споразумения между България и Турция за въоръжената съпротива срещу гърците
в Македония
3. Администриране на
Западна Тракия. Партизански назначения — Формиране на полицейска
стража — Местно самоуправление. Привличане на турци в управлението
— Обиколка на генерал Савов (ноември 1913) — Правителствена
анкетна комисия (декември 1913) — Машинации на либералното
правителство на В. Радославов за изборите за XVII народно събрание (23
февруари 1914) — Обиколка в Западна Тракия на Петър Чаулев.
Подкрепа за Радославов от мюсюлманските първенци от Западна Тракия и от
официален Цариград — Победа на либералната коалиция на 23 февруари
1914 г. Обвързване с Централните сили — Чиновниците и тяхната
служба в новоосвободените земи
4. Увеличаване на влиянието
на турските бееве след изборите. Администрация — Турски чети
в Западна Тракия (юни 1915). Процеси. „Химитлийска афера” —
Уредба на съдебното дело — Развитие на учебното дело. Старите
екзархийски учители
5. Българската екзархия
— Българо-турската конвенция за поправка на южната граница (6 септември
1915) — Населението в присъединената към България територия
— Формиране на Одрински окръг (28 септември 1915). Манол Розентал
III. Бежански въпрос
1. Турция пресича линията
Мидия-Енос (30.06.1913) — Одринско съглашение (15.11.1913)
— Ангорски договор (18.10.1925)
2. Бежанци в България.
Жертви на Гюмюрджинската автономна република — Връщане в Западна
Тракия. Окаяно състояние. Комисии по заселването — Нови комисии
(пролетта на 1914 г.) — Дедеагач — Изселване на
част от небългарските етнически групи — Настаняването на бежанци
в Дедеагачко, Софлийско, Ортакьойскo — Поява на нови населени
места, промяна на имена
3. Злоупотреби и насилия
на безсъвестни властници — Бежанците от Мала Азия, Източна
Тракия, Македония — Настаняване на източнотракийски бежанци
в Бургаско, Гюмюрджинско. Глад — Отношенията с националните
малцинства — Статистика на Централната комисия за бежанците
(1915 г.) — Подпомагане от страна на държавата. Заеми
— Чужда благотворителна дейност
IV. Стопански живот на Западна Тракия
Гюмюрджина —
Ксанти — Дедеагач — Софлу — Даръ дере
(Златоград) — Добив на риба. Бору гьол — Безстопанствените
имоти — Пътна мрежа и пристанища. Порто Лагос
Заключение
Списък на съкращенията
[Back to Main Page]
*. Разбивката и заглавията на под-главите са условни
(В. К.)
Любезно предоставено от Георги Илиев. За
контакти, въпроси, коментари, заявки и други: e-mail: gogoiline@yahoo.com