.
Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915
.
Стайко Трифонов  (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992)


Съдържание
Увод
I. Тракийско военно губернаторство [*]
     1. Балканския съюз срещу Турция  —  Разгром на турската армия  —  Военно губернаторство в Лозенград (ноември-декември 1912). „Временни наредби”  —  Населението на бившия Одрински вилает. Данни на Одринската гръцка митрополия  —  Ст. Шишков и броя на българомохамеданите. Екзархисти и патриаршисти, униати  —  Как бе създавана етническа картина в Тракия?  —  Позив на военното губернаторство в Лозенград  към населението на освободена Тракия (10 ноември 1912)

     2. Генерал Г. Вазов като военен губернатор. Изграждането на административния апарат (Лозенград, Родосто, Гюмюрджина)  —  Партизанско формиране на управленческият апарат от кадри на управляващите партии. Окръжно на ген. Вазов (3 януари 1914)  —  Промени в административното устройство на Тракия след превземането на Одрин. Проблеми с прехранването на бежанците  —  Проблеми в Родопската област при приближаването на зимата

     3. Бежанският въпрос. Министерски постановления  —  Категории турски бежанци. Отношение на бълг. правителство към турците, коренни жители, и към мухаджирите  —  Проблеми от стопански характер  —  Жп линията Дедеагач—Солун и договорът за откупуването й от компанията Jonction Salonique — Constantinople (март 1913)  —  Писмо-програма на български икономисти до Ив. Гешов относно развитието на бъдеща България (ноември 1912)  —  Църковна и просветна организация  —  Oтношението на новата власт към многобройното българомохамеданско население  —  Лондонски мирен договор (17 май 1913). Междусъюзническа война. Турските войски навлизат в Тракия след нахлуването на румънската армия в България

II. Административна уредба и управление на Западна Тракия
     1. Изтегляне на българските власти от Западна Тракия (юли 1913). Обявяване на Автономно управление в Гюмюрджина (16 август)  —  Българо-турско преговори. Цариградския мирен договор (29 септември 1913)  —  Български отстъпки  —  Завземане на Западна Тракия (октомври 1913). Престъпления от оттеглящи се башибозушки шайки  —  Правителствен манифест към жителите на освободените земи (16 октомври 1913)

     2. Административно организиране на новоосвободените земи (септември 1913). Струмишки, Гюмюрджински окръзи  —  Българската екзархия в Западна Тракия  —  Статистика на населението в Гюмюрджински окръг (декември 1914)  —  Положението в Западна Тракия  —  Мащабите и силата на турската организация в Гюмюрджински окръг (доклад на Петър Чаулев до Васил Радославов)  —  Останки от органите на Гюмюрджинската република  —  Тайни споразумения между България и Турция за въоръжената съпротива срещу гърците в Македония

     3. Администриране на Западна Тракия. Партизански назначения  —  Формиране на полицейска стража  —  Местно самоуправление. Привличане на турци в управлението  —  Обиколка на генерал Савов (ноември 1913)  —  Правителствена анкетна комисия (декември 1913)  —  Машинации на либералното правителство на В. Радославов за изборите за XVII народно събрание (23 февруари 1914)  —  Обиколка в Западна Тракия на Петър Чаулев. Подкрепа за Радославов от мюсюлманските първенци от Западна Тракия и от официален Цариград  —  Победа на либералната коалиция на 23 февруари 1914 г. Обвързване с Централните сили  —  Чиновниците и тяхната служба в новоосвободените земи

     4. Увеличаване на влиянието на турските бееве след изборите. Администрация  —  Турски чети в Западна Тракия (юни 1915). Процеси. „Химитлийска афера”  —  Уредба на съдебното дело  —  Развитие на учебното дело. Старите екзархийски учители

     5. Българската екзархия  —  Българо-турската конвенция за поправка на южната граница (6 септември 1915)  —  Населението в присъединената към България територия  —  Формиране на Одрински окръг (28 септември 1915). Манол Розентал

III. Бежански въпрос
     1. Турция пресича линията Мидия-Енос (30.06.1913)  —  Одринско съглашение (15.11.1913)  —  Ангорски договор  (18.10.1925)

     2. Бежанци в България. Жертви на Гюмюрджинската автономна република  —  Връщане в Западна Тракия. Окаяно състояние. Комисии по заселването  —  Нови комисии (пролетта на 1914 г.)  —  Дедеагач  —  Изселване на част от небългарските етнически групи  —  Настаняването на бежанци в Дедеагачко, Софлийско, Ортакьойскo  —  Поява на нови населени места, промяна на имена

     3. Злоупотреби и насилия на безсъвестни властници  —  Бежанците от Мала Азия, Източна Тракия, Македония  —  Настаняване на източнотракийски бежанци в Бургаско, Гюмюрджинско. Глад  —  Отношенията с националните малцинства  —  Статистика на Централната комисия за бежанците (1915 г.)  —  Подпомагане от страна на държавата. Заеми  —  Чужда благотворителна дейност

IV. Стопански живот на Западна Тракия
     Гюмюрджина  —  Ксанти  —  Дедеагач  —  Софлу  —  Даръ дере (Златоград)  —  Добив на риба. Бору гьол  —  Безстопанствените имоти  —  Пътна мрежа и пристанища. Порто Лагос

Заключение

Списък на съкращенията


[Back to Main Page]



*. Разбивката и заглавията на под-главите са условни (В. К.)
     Любезно предоставено от Георги Илиев. За контакти, въпроси, коментари, заявки и други: e-mail: gogoiline@yahoo.com и тел. 00-359-2-4816155 и/или 00-359-885190444