ГЛАВА ПЪРВА

ОТ ВОЛОС ДО СОЛУН
 

„Точилко: В двореца поне беше удобно. Но който, скита, не пита."

(„Както ви се харесва, действие II, сцена IV.) [24]

Най-лесно и бързо до Стара Сърбия може да се стигне за четири дни с параход и железница от Лондон до Белград. Наемате лека талига или „коло" в Белград и се отправяте към южната граница на Дунавска Сърбия. Отвъд започва Стара Сърбия. Докато сте в Княжеството, може да видите хубави пътища и добри квартири, в които пътникът се чувствува спокоен за живота и багажа си. Веднага след преминаването в Турция трябва да се примирите с конските пътеки, да мъкнете със себе си леглото и част от провизиите си и да пътувате под закрилата на пазачи.

Ние обаче не достигнахме целта си по този маршрут, нито по някой друг, също така пряк и удобен, тъй като не тръгнахме от Лондон, а от Атина, прекосявайки по. пътя Тесалия. В първите няколко глави ще се спрем на този маршрут, за да дадем известна представа и за него.

Отлитаха последните дни на май 1863 г., когато, разделяйки се с гостоприемния дом на английския вицеконсул, се приготвихме да заминем с гръцки параход от Волос [25] за Солун.

Волос е малко турско пристанище. Състои се от две части — крепост и град. Крепостта се охранява от няколко оръдия, разнебитени стени и наполовина пълен с вода ров. Зад стените й са натъпкани потомците на завоевателите — изнемощели от горещината и зловонните изпарения, но доволни и горди. В началото на залива има едно по-високо и по-здравословно място. Дълго време турците забранявали да се строи тук под предлог, че ще бъде застрашена мощната им отбрана. Най-после някакъв консул успял да отмени нареждането и срещу ветровете, промъкващи се през този въртоп от вода и хълмове, се възправила редица от сгради. Тук живеят гяурите, по-заможни от правоверните, при това напредничави и трудолюбиви и въпреки това презирани, неспокойни и непрестанно оплакващи се.

Както на влизане, така и на излизане от Волос багажът се подлага на проверка. Когато пристигнахме от Лариса [26] във вътрешността на Тесалия, колата ни бе спряна от тълпа боси турски хлапаци, които настояваха да чакаме, за да бъде открит съответният чиновник. Докато гавазинът на консула ни отърве, трябваше да седим, наобиколени от тази шайка. Когато дойде време да заминем за Солун, натрупахме вече следния допълнителен жизнен опит:

На закуска консулът ни каза: „Трябва да знаете, че скоро за началник на митницата назначиха един прост турчин — див и невеж, който гледа на багажа на пътешественика като на гаранция за бакшиш. Напълно е възможно в последния момент да грабне сандъците ви и да изхвърли навън всички вещи. Ето защо като предпазна мярка изпратих писмо до каймакамина, (Управител.) [27] с което го уведомявам, че не носите нищо повече от видяното преди две седмици в същата митница." Два часа по-късно на вратата ни се почука и гавазинът на консула въведе дивия турчин. „За да избегнем отварянето на багажа ви на митницата — обясни той, — този господин дойде да го провери тук." Всичките ни сандъци бяха отворени, а което все още не беше опаковано, лежеше из стаята. Поканихме чиновника да прегледа всичко и когато това беше извършено, очаквахме той да се оттегли. Нищо подобно. „Два от тези сандъци — каза той на гавазина — още не са напълнени и в тях може да бъде сложено нещо, което не съм проверил. Трябва да остана тук, докато ги затворят." Гавазинът се опита да обясни, че и дума не може да става за това, че ние няма да свършим скоро с опаковането и че всичко, което ще се сложи вътре, лежи пред очите му. След това той отвори вратата и нареди на турчина да излезе.

Сандъците бяха наредени, завързани и изпратени на парахода. Бяхме удобно седнали на закуска, когато нашият драгоманин с вик се втурна вътре: „Митничарят се качи на лодката с багажа. Когато стигнахме до самия параход, той ни спря и заяви, че трябва да разопакова сандъците, които са били затворени след излизането му." Недоволството на неколцината присъствуващи консули беше голямо. След кратка консултация беше решено да се отправим веднага към мястото на спора, придружени от английския представител, и да видим какво може да се направи. Потеглихме с нашата лодка и почти бяхме стигнали до парахода, когато срещнахме митничарите, които откарваха багажа ни в леговището си. В безизходица консулът възкликна отчаяно: „Оставете го, оставете го. Ще ви принудят да закъснеете за парахода. Аз ще се погрижа за него и ще ви го изпратя." Ние обаче се възпротивихме. За нищо на света не можехме да оставим нещата си. Какво щяхме да правим в Солун без леглата си, ваната и дрехите? Възвихме и тръгнахме по дирите на имуществото си. Цели десет минути всичко се развиваше, в унила тишина, когато изведнъж капризът на варварите се промени и един от тяхната лодка скочи в нашата, за да ни каже, че ако искаме, може да приберем нещата си. Никакво обяснение, никакво извинение, но може да ни вярвате, че и ние не настоявахме. Още веднъж лодките се обърнаха кръгом и шествието мирно приключи на парахода.

Привечер направихме едночасов престой на прелестния гръцки остров Скиатос. Разположеното върху него градче лежи закътано сред скалите на фона на обрасли с ниски дървета хълмове. Бъдещето на нова Гърция е в ръцете на хората, които живеят в тези гнезда на морски птици. В Атина би изглеждало обидно да се свързва нацията, току-що осквернила новата катедрала [28], с нацията, издигнала Тезеума и Партенона. Но идете в Сира и Идра или в други островни градове и ще усетите духа на старите „орачи на морето". Огромна е разликата в мнението ви за съвременна Гърция и в зависимост от това, дали идвате от Европа или от вътрешността на Турция; дали първият ви поглед я сравнява със страните, узрели бавно в културата на християнството, или с онази част от земята на Гърция, все още тъпкана от исляма. В единия случай вие сравнявате детството със зрелостта, а в другия усещате разликата между развитието и упадъка.

Рано на другата сутрин стигнахме до Солун. Най-добре го видяхме от палубата на парахода. Макар всички градове, които се издигат амфитеатрално около залив, да се виждат най-удобно откъм морето, един турски град има свое особено очарование, независимо от разположението му и гледан от кое да е избрано от вас място. Верен на пасторалния инстинкт на прадедите си, турчинът винаги търси да вплете поезията на природата в прозаичния град. Липсата на високи покриви компенсира с многобройни остри минарета и където построи къща, турчинът засажда и дърво. Голямата му грижа е конят му да е добър. В замяна на това не се грижи за улиците, така че те са по-неравни от каменна кариера, а по мръсотия съперничат на свинска кочина. Но могъщо е чудото на красотата. След време човек приема, че носът и краката му би трябвало да превъзмогнат обидите, тъй като дневните теглила са свършили, може да се отпусне на хладния плосък покрив на къщата и да се наслаждава на морето от бяло и зелено, пронизано от островърхите кипариси и искрящите минарета.

Английският консул и презвитерианският мисионер [29] ни посрещнаха любезно на борда на парахода и ни заведоха в къщата на консула. Тук ни очакваше английска закуска и бяхме осведомени за приготовленията относно настаняването ни. „Бих искал да имаме тук стая, която да ви предложим — каза консулът, — защото в единственото място, което може да се нарече хотел, не бихте могли да живеете. Така се случи, че всичко, което можем да направим, е да ви поканим да се храните с нас. Но тъй като носите със себе си най-необходимата покъщнина, надявам се да се настаните удобно в празния дом на моя заместник, който той предоставя на ваше разположение." Така уреденото настаняване напълно ни задоволи, тъй като ни освобождаваше от неудобство при мисълта за притеснението, което бихме причинили на снизходителните си домакини. Нямахме никаква представа какво ще повлече след себе си това предложение. Празна къща! Представяхме си къща, напусната от семейството на заместник-консула. Никога не сме си помисляли, че това е една изоставена къща с лоши плодове, изпочупени врати и прозорци и опразнена от всякакви мебели, с изключение на една рахитична маса и три стола. Консулът с удоволствие ни изпрати няколко необходими вещи. Поставихме леглата си, постлахме килимите си и се помъчихме ла повярваме, че сме много добре.

Но, уви! Буболечките, пагубните миризми, теченията, през деня задухата, през нощта студът, мистериозното изчезване на жената, която ни прислужваше, и умората от домакинската работа! Всяка нощ си лягахме със страх, че ще се събудим болни от местната периодична треска. Без съмнение нездравият въздух също влияеше на повишената ни чувствителност към неудобствата, които намирахме, че са по-непоносими в големия град Солун, отколкото в най-дивите области на вътрешността.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]

24. Уйлям Шекспир, Комедии, том II. Превод на В. Петров.

25. Волос — град в Тесалия, сега в Гърция.

26. Лариса — главният град на областта Тесалия, сега в Гърция.

27. Каймакамин — административен управител на кааза. Пряко подчинен на мютесарифа.

28. Вероятно става въпрос за острата реакция на гръцкото правителство срещу протестантската пропаганда в Гърция.

29. Презвитерианска църква — официалната църква в Шотландия, Великобритания.