Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби
УВОД

До наши дни народът на една страна никога не е имал възможност да получи достоверна информация за съвременното положение на народа на друга. Вестниците, телеграфът, железницата, огромното и скъпо струващо развитие на дипломатическите и консулските връзки, политиката на народните правителства всички те по свой начин, макар и в нееднаква степен, допринесоха различни знания, на практика някога недостъпни, да станат известни. В доскорошната липса на тези знания се крие най-приличното извинение за привидното безсърдечие, с което държавниците от едно отминало поколение са привеждали доводи в полза на запазването на османското управление заради общата изгода на Европа. Но, както изглежда, те са изпускали обсъждането на въпроса, доколко Портата е изпълнила или не главната цел, за която съществува всяко правителство, а именно благополучието на онези, които управлява. Въоръжени с тези знания, ние получихме огромно предимство. Но в същото време поехме нова и много голяма отговорност. Сега не можем да се освободим от мисълта, че се занимаваме с въпроси, които в значителна степен засягат щастието и нещастието на милиони човешки същества, чието положение по-рано не сме включвали в сметките си. В случая с Гърция подчинението на една страна със спомени за славно минало и позорът на робството на един някога прославен народ се отдаваха не толкова на някакво разбиране за специфичния характер на турското господство, колкото на традиционния хаос в Ориента и допринесоха за затвърдяването на това безсърдечие.

Въпреки важната промяна все още е трудно, а и въпрос на желание знанията ни за случаите, с които намерихме за добре да се занимаваме, да бъдат сигурни, да бъдат изчерпателни, да водят до някакви резултати. Необходимостта да се посветим на тези проблеми не само ни затруднява, но е и неприятна за нас. Дори да съумеем да се справим с нашите вътрешни проблеми, все още не сме в състояние да отделяме от грижите и вниманието си, за да уреждаме работите на другите. За щастие или за нещастие в случая с Турция ние сме поели тежко задължение от такъв характер. Някои го оправдават с английските интереси, други -с моралния дълг, трети с особените задължения, произтичащи от предишните ни действия и особено от Кримската война. Но всички или почти всички са съгласни, че от решаването на въпроса за Османската империя не можем да се откажем напълно. Почти всички, независимо дали по свое желание или по принуда, признават сега, че при изясняването му не можем да не обърнем внимание на положението на поробените народи. И ако трябва да включим този нов елемент в плановете си, най-важното е да придобием по възможност най-пълна и ясна представа за него.

Не искам да омаловажавам усилията и заслугите на другите, когато казвам, че по мое мнение нито един дипломат, нито един консул, нито един пътешественик измежду нашите сънародници не е направил толкова ценен принос към знанията ни по този важен въпрос, колкото мис Макензи и мис Ърби, когато през 1867 г. публикуваха своите впечатления от пътуванията си из някои славянски провинции на Европейска Турция. Няма да се спирам на информацията, която ни дадоха за Черна гора, защото макар и много интересна и поучителна, тя остава на втори план по отношение на основната част на книгата, на която сега ще се спра. В нея много повече, отколкото в която и да е друга книга, която съм имал възможност да открия, са показани без пристрастие или предубеждение, както и без премълчаване обикновеният живот на поробените народи и връзките им както с правителството, така и с онези мохамедани потомци на отстъпници, които едновременно са и поданици на султана като тях, и техни господари.

По времето, когато тези две жени се заеха с чисто благотворителната мисия да разпространяват просветата в провинциите, Източният въпрос ни най-малко не беше партиен въпрос [1]. Нямаше нищо, което да смущава съвършената коректност на гледищата. Още по-важно бе, че в положението на самите провинции нямаше нищо случайно, нищо изключително. От известно време те бяха спокойни, както това би се нарекло в Турция.

Подобно пътуване наистина би могло да бъде предприето само от жени, надарени със смелост и решителност, не по-малко удивителни от тяхната проницателност и доброжелателност. Още по онова време те са съумели с твърда ръка да нарисуват всички характерни черти на една картина картината на османското управление над християнското мнозинство в един от най-добрите му периоди, и то при отсъствието на всякаква затрудняващи го обстоятелства. Без проучване на така нарисуваните картини нашите знания по турския въпрос ще са непълни в основата си и малко или повече заблуждаващи. Представеното в тези страници положение определя истинското измерение на щастието или мъката, напредъка или упадъка, подема или падението в обикновения живот на хората от тези провинции. То ни показва и изходната точка на ужасните процеса, наистина не без пример в миналото, но които никога така пълно не бяха излагани на показ пред християнския свят, както по време на българските кланета от 1876 г. сега неизличими от паметта на цивилизованото човечество.

Постепенно научаваме, че има две различни фази на съществуване за поробените народи в Турция обикновена и изключителна. Изключителната фаза настъпва» когато управляващият народ намира или мисли, че ключовите му позиции са застрашени. Това става в редките случаи, когато се почувствува, че гнетът е вече абсолютно непоносим и подтиснатата рая, прибягвайки към сила, се стреми към правата си със същите средства, които са били източник и носител на всичките й нещастия. Завоеватели като гърците и римляните освен на силата са разчитали на интелектуалното си превъзходство и на благодеянията, които са направили на завоюваните народи. Османският турчин и неговите съюзници са разчитали единствено на силата. Какъвто и интелект, по което и време да е показвал турчинът, той винаги е бил насочен към организирането и прилагането на сила. Този път непокорната рая го посреща с неговите собствени оръжия. В известен смисъл в такива случаи турчинът е принуден да усъвършенствува и използува целия си огромен инвентар от оръдия на насилието и изтезанието, както и други, още по-зловещи и по-недостойни средства за причиняване страдания на своите поданици. Защото ако те не помогнат, не му остава нищо, на което да разчита. И сега ние започваме да разбираме, че неописуемите действия в България през миналата година не се дължат на пристъп на гняв, невежество или случайност, а на метод, политика и принцип. Преследваните цели безусловно са били жизнено необходими за турската власт в тези провинции, а избраните средства са били чудесно пригодени за тези цели.

В новата си книга мис Ърби е дала много и интересни примери във връзка с това, което нарекох изключителна фаза на съществуване под османска власт. Макар че значителна част от столичните ежедневници системно премълчават многобройните факти за непреставащите турски безчинства в България, все пак тя не може да контролира останалата преса. Общоизвестно стана, че в тази нещастна провинция още продължава царството на ужаса, и че онова, което през месец май миналата година бе извършено със стотици и хиляди човешки същества, все още се върши ежедневно с единици и десетки. Ако бурята е отминала, мъртвото вълнение все още не е затихнало. Смята се, че османската сигурност зависи от поддържане жив в съзнанието на поробените народи спомена за големите кланета. Защото върху огледалото на миналото е нарисуван образът на бъдещето. Книгата на мис Ърби заедно с главите, които е прибавила, разширява нашия кръгозор [2]. Преди няколко месеца аз самият заявих публично, че докато ние даваме израз на възмущението си за България, турчинът върши в Босна, макар и не в същия размер, отвратителното си дело. С ценните си кореспонденции вестник „Манчестер Гардиан" оказа важна обществена услуга на засегнатата област. Но мис Ърби след дългия си и самопожертвователен опит говори с тежестта на безпристрастния си авторитет, за какъвто нито аз, нито кой да е кореспондент на вестник може да претендира. На базата на най-нова и според нея достоверна информация тя разобличава едно състояние на нещата, което говори за натрупана човешка мъка, резултат от турския начин на управление, по-голяма дори отбългарската през 1876 г. Повече от една трета от населението в Босна и Херцеговина е в изгнание или бездомно. Паричната помощ за по-голямата част от изгнаниците (както сега научаваме) е намалена на един грош дневно, но те предпочитат по-скоро да вървят, и при това бързо, по пътя на глада и болестите, отколкото да се предадат, като се върнат в бездната на позорното страдание. И наред с това непрестанните й мъчителни повторения на жестоките насилия, които все повече и повече се свързват с името турчин и стават негова неотменима част.

Проповядвайте, вие, щом искате, че задължение на властта е да потуши въстанието, я оплитайте наново над сръбския народ паяжината на турското управление, което сред цялата тази мизерия, надяваме се, върви към окончателното си проваляне.

С примерите си мис Ърби ни помага да придобием не само теоретични, но живи и полезни знания за положението след въстание в славянските провинции на Турция. Аз обаче придавам не по-малко, а дори и по-голямо значение на не дотам вълнуващата картина, описана в по-старата част на книгата. Като изрежда просто и старателно подробностите, извлечени от всекидневните преживявания, на фона на сравнително спокойния пейзаж тя рисува живота на раята във възможно най-благоприятните условия, до които може да се стигне след дълги години мир за империята и с обещавани вътрешни реформи условия, които вероятно няма да се повторят.

А какъв е бил животът на раята при тези по-благоприятни условия? Бил е живот, който е познавал истинска сигурност и спокойствие само когато властта или нейните представители случайно са били далеч. Живот, който никога не се е ползувал от привилегиите на закона, освен когато представителите на закона са отсъствували. Живот, в който нищо ценно не е можело да се изложи на показ. Живот, който оставял на християнина само онова, което мохамеданският му господар случайно не е пожелавал. Живот, в който съпруга и дъщеря източник на най-сладка утеха са били постоянна причина за най-мъчително безпокойство. Живот, унизен с раболепие, отровен със страх, убиващ мъжеството, лишен от свобода, която е задължително условие за всяко благородство у човека, лишен от всякаква надежда, освен за бягство в нечия чужда земя или в мечта за бъдещо спасение. Това спасение може да ни се струва близко сега, когато острото страдание е заменено с тъпа хроническа болка и когато един народ, търпял толкова дълго, най-накрая изглежда решен да брани собствените си права и да отстоява оскърбените закони на всевишния.

УИЛЯМ ГЛАДСТОН [3]


[Previous] [Next]
[Back to Main Page]


БЕЛЕЖКИ

В предлагания превод са включени въведението и първите единадесет глави от пътеписа на Дж. Макензи и А. Ърби. Уводътна У. Гладстон е взет от второто издание на книгата. (Вж.G. Muir Mackenzie and A. P. Irby. Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe. With a Preface by the Right Hon. W. E. Gladstone, M. P. In two volumes. London, Daldy, Isbister and Co. 1877, — I, р. VII—XIII). Останалата част на книгата представлява разказ за пътуванията им из Стара Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Албания и не е от голям интерес за българския читател. Съществени съкращения, с малки изключения (глава осма), не са правени. Пропуснати са някои от авторските бележки под линия, които вече нямат нито научна, нито познавателна стойност. Запазена е оригиналната номерация на главите. Илюстрациите в оригиналното издание на пътеписа са рисувани от Ф. Каниц. За съжаление твърде малко от тях се отнасят до пътуването на авторките из българските земи.

През 1891 г. във Видин е публикуван първият превод на пътеписа на български език, дело на П. Иванов. Преводът е направен от сръбски език. Към него е добавен предговорът на сръбския преводач, по-късно виден дипломат, Ч. Миятович. (Вж. Мюр Макензи и А. П. Ирби. Пътувание по славянските страни на Европейска Турция. Видин, 1891 г.

1. У. Гладстон има предвид острата вътрешнополитическа криза, разтърсила Великобритания през 1876—1877 г. В нея либералите използуват като един от основните аргументи срещу консервативното правителство на Б. Дизраели въпросът за потушаването на Априлското въстание в България и английската подкрепа, оказвана на Портата. (Вж. D. Harris. Britain and the Bulgarian Horrors of 1876. Chicago, 1939.)

2. Във второто издание на книгата са добавени две глави за състоянието на Босна и Херцеговина през 1875 г. в месеците, когато там бушува въстание против османската власт. По това време А. Ърби се намира сред въстаниците като член на британска благотворителна мисия. Вж.: D. Anderson. Miss Irby and Her Friends. London, 1966.

3. Уйлям Гладстон (1809—1898) — виден английски политик, водач на Либералната партия, нееднократно министър-председател на Великобритания. След Априлското въстание е един от ръководителите и вдъхновителите на протестната кампания срещу турските зверства.