Георги Попов
Излезете ли източно от град Белоградчик по главната алея за туристическата хижа и ловния парк, само на 150 метра южно от боровата гора, се намира прочутият Мислен камък. Неговата скална площадка се издига над дефилето и доминира над цялата панорама от грамадата скали, пресечени долове, урви и гориста растителност.
Мислен камък веднага ви напомня за Черната скала до курорта Боровец, която се издига самотна над широкия и безкраен простор към рилския масив и маричината долина. Но там е страхотно и ужасяващо, може би от бездънната пропаст, навяваща страх и несигурност сред еднообразието на една и съща картина — безкрайния тъмнозелен ландшафт на вековни борови гори.
На Мислен камък ви обладава друго чувство: чувството на опиянение и възторг, на сигурност и размисъл. В своя унес пред живописната фантастика на скалния лабиринт, вие сякаш, стига да искате, можете да докоснете сърцето на скалите, загънато във вълшебството на един приказен свят.
Всяка скала е одухотворена с народната фантазия. Безкраен извор на истина и легенди, неповторима съкровищница на красота и мистика. Съвсем реална картина, а толкова чудна, отвлечена, изпълнена с фантазия, която като че не е присъща за еднообразието на този свят. Това са причудливи апокалиптични форми на приказни видения.
И затова, когато човек застане на тази висока площадка, изненадан от вълшебната гледка, едва успява да издаде някое възклицание и занемява. Без да бъде мислител, започва да мисли. Обладано от силага на възторга и опиянението, преситеното чувство започва да се пречиства през призмата на мисълта. Оттам Мислен камък.
60
Един чаровен кът, наситен е аромата на бор и цветя, където в летните дни хора и птици възторжено се надпяват.
Името на Мислен камък е свързано, колкото с истина, толкова и с недалечна легенда. Непосредствено след нашето освобождение започнали политическите борби. Класовите различия били ясно очертани и апетитът на буржоазията за власт вече силно се чувствувал. Но гибелта на буржоазията била предречена още през 1905 година, когато смелият шивашки работник Васил Пунчев издълбал върху една от скалите на Мислен камък прокобния лозунг „Долу буржоазията”, който лозунг времето и до днес не е заличило.
В тия несигурни времена на политически и класови борби за писар в мировото съдилище бил назначен някакъв младеж от града. Той бил баща на младо семейство с две малки деца без имот или други странични доходи.
Минали няколко години и правителството било сменено. Борбата се водела главно между русофили и русофоби. Властта се заела от Стамболовото правителство. Започнала поголовна чистка. Сменили веднага и писаря в мировото съдилище. Назначили си свой човек. Младежът останал без работа и по цял ден ходел замислен и отчаян. За разтуха на своята голяма болка, редовно се отправял към високия камък над града.
Тишината, песента на птиците и живописната гледка отклонявали неговите черни мисли и успокоявали изморения му и покрусен дух.
Всеки ден хората редовно го виждали да стои на тази скала с отправен поглед към безкрайния простор. Загледан в далечните скали, той по цели часове стоял замислен и унесен.
Гражданите знаели болката му, и когато го виждали отправен по алеята за камъка, не питали за отчаянието му, а си шепнели:
— Оставете го.. не го закачайте, неговата грижа е голяма и отива горе на камъка за разтуха да мисли. Отива дано измисли нещо ... отива на Мислен камък... и така до ден днешен е запоменено името на тази скална площадка, като Мислен камък. Дали е измислил нещо, легендата мълчи, но редицата на недоволните непрекъснато растяла и класовите различия все повече се изостряли ...