Шепот от вековете. Легенди от Видинския край
Георги Попов, Кръстьо Джонов
 
8. Момин вир — Черната скала
Кръстьо Джонов
 

На 35 км югоизточно от гр. Белоградчик, на 35 км западно от Кутловица и на 42 км южно от Ломпаланка под варовития венец Зъбера е разположено село Белотинци. Селото е заобиколено от планинска верига — предпланина на гордия и величествен Хемус. Тук се е забил в синьото небе връх Стовци, който на запад се снишава и свежда гръб, за да може през него да мине буйният планински поток Кърачица. А оттук Стовци започва да увеличава своя ръст, за да отдели горите, пасищата и ливадите на Белотинци от имотите на село Превала. Под този венец се намира Бъчвата — Големият хилядолетен камък, от който творецът време е изваял същинска бъчва с единия си край завързана здраво за скалния венец на Царски камък, а другият завързан чак над село Гюргич за връх Бабу. Издутата част на бъчвата е високо изпъкнала в пространството и се вижда далеч от Дунавската равнина.

Според легендата тази каменна бъчва била дотъркаляна до тук от някакъв древен исполин, за да слага в нея виното си, което добивал от много декари лозе, което притежавал в едрозърнестия песъклив Косер.

В подножието на бъчвата е проснала снага Царска поляна — то е равното планинско било, покрито есен, пролет и лято с кадифено-зелени треви, по които волни стада пасат ден и нощ.

Това е мястото, от което се виждат спокойните води на Дунава, на юг Стара планина и Горни Миджур, на запад — облият конус на Връшка чука.

Тук на този прохладен връх е намерил отдих и спокойствие през летните горещи дни цар Борил, след като е убил

62
 

сестриния си син Калоян, на когото заедно с престола е заграбил и жената — хубавата куманка.

Това място Борил е отделил за своя лятна резиденция, за да наблюдава игривите води на планинските потоци, да диша до насита пълния с аромата на здравец планински въздух и да следи виенето на гордите орли в сините небеши висини.

На 2 км от склоновете на Царска поляна е Караула. Тук около това място е минавал царският друм, по който от Бдин с коне и въоръжена охрана са пренасяли хазната. Над това място турците са държали постоянна войска, чиято единствена задача била да охранява превозите на ценността и пари от хайдушки нападения, защото недалече от Караула се намират и студените води на Хайдушкия кладенец, при който хайдутите въртели овни и телета на шишове и чакали да минат керваните, чиито големи ковчези били винаги пълни с пари, събрани насила от покорената рая.

Всички тия хубави места били завладени от Тосун бей, а негов пръв помощник станал белотинският чорбаджия Живко Кольов, заради което на чорбаджията било дадено да владее целия балкан Стовци, Козяка, Царска поляна, Царски камък, Бъчвата, Затворената ливада, Шуманица, с притоците на река Къраница и Подкваса, където някога саксонски рудари вадели руда.

Имотите на дядо Живко Кольов били много: ниви, ливади, гори. Дюлюмите им сам той не знаел. Не знаел чорбаджията броя на своята дребна и едра стока. Над хиляда овце пасели по тия зелени баири. Балканът бил пълен с негови кози. Вечер, когато пастирите прибирали овцете, цялата околност се огласяла от дрънкането на медните звънци. Сутрин природата се будела от кукуригането на горди златоперести петли. В дома му постоянно ручели шест бучки — биели масло, мляко течало като река. Мучали гойни крави, щръклеели охранени бици. Ала от всичко, което имало тук, най-хубавото било дъщерята на дядо Живко Кольов. Тя била мома за чудо и приказ. Снагата й била тънка като струна. Ръката на майстора творец леко извила и залепила тънки вежди на тъмните като бездънни кладенци очи, в които потънали много сърца. Зъбите й били бели като мартенско кокиче. А косата и се спускала чак до кръста. Около снежнобялата й шия се увивали два реда едри жълтици.

Линеели по нея много момци. Турци чак от паланка ид-

63
 

вали да и видят. Баща й я готвел да стане снаха ма Тосун бей. Но Малена — така се казвала дъщерята на белотинския чорбаджия, не искала да види никого. Едно либе имала тя — за него ден и нощ милеела. Него в сънищата си виждала, гласа му в шумоленето на гората слушала, дъха му в аромата на здравеца и теменугите усещала, ходенето му в летенето на птиците виждала, силата му с изгрева на слънцето мерела, а звуците на медния му кавал тя сравнявала с пролетните песни на славеите и чучулигите.

На отсрещния хълм била колибата на бедната вдовица баба Гина. Мъжът й бил хайдутин. За свободата на народа се борел. Сиромасите защищавал, чорбаджиите мразел. Много години той юнаци в балкана водел. Турците под лист и камък го търсели. Големи откупи за главата му давали. Най-после успели. Намерили предател и го хванали — убили го.

На колибата баба Гина живеела със овоя единствен син Павли. Той имал само два едри шарени вола, с които орел земята, та хранел и двамата.

Павли обичал много Малена. Всяка вечер, когато се прибирал от работа, след като изпрегвал и нахранвал воловете, той слизал в реката, чакал Малена да дойде за вода. Прегръщали се и когато баба Гина високо извиквала: — Павли, чакам те! — Павли и Малена се разделяли.

Баба Гина се страхувала много за своя син. Тя знаела колко лош е чорбаджията. Знаела и това, че той предал мъжа й да го убият турците, знаела, че с турците Живко Кольов яде и пие, че никога няма да се съгласи Малена за Павли да даде. Но знаела и колко Павли и Малена се обичали и затова никога на сина си не казвала да се раздели с Малена.

Една вечер Павли се върнал рано от нивата. Изпрегнал воловете, нахранил ги, па слезнал на реката. Застанал на плочата и зачакал своята Малена. Времето било мрачно и ветровито. Дълги светкавици прорязвали черната гръд на небесния свод. Изведнъж пред себе си Павли видял много турци. Видял и бащата на Малена. Турците вдигнали пушките. Метнали няколо въжета, хванали Павли, вързали го и му казали да мълчи. Казали му, че ако се обади, ще го убият.

Не се минало много и от колибата на чорбаджията се зачула моминска песен. Чувало се и дрънкане на менци. Ма-

64
 

лена пристигнала на реката. Доближила кладенеца. Павли не могъл повече да чака. Той извикал:

— Малено, бягай... баща ти и турците са тук.

Чул се силен трясък; небесен и земен гръм се слели. Павли паднал на плочата, аленочервена кръв се стичала от устата му. Завалял пороен дъжд.

Малена постояла няколко мига. Затичала се от другата страна на вира и извикала:

— Павли, чакай ме! ... Баща ми иска за турчин да ме жени, но аз ще бъда само твоя! — И докато турците и баща й да й преградят пътя, тя се хвърлила и потънала в дъл бокия вир.

Турците се изплашили от тази смелост и избягали към селото. Злият чорбаджия скитал цяла нощ из гората.
 

Баба Гина почакала Павли. Провиквала се дълго от базира, па като видяла, че не се обажда, слезнала в реката. Бурята вече била утихнала. Месецът гузно се показвал зад парцаливите облаци. Майката видяла сина си облян в кърви. Полетяла и паднала до него. Главата й се пръснала на плочата.

Оттогава изминали доста години. Ала и днес, когато луната изгрее, от баира се чува песента на Малена. После песента затихва. В реката се чува дрънкане на котли. Виждали как Павли посреща Малена. Прегръщали се двама и се хвърляли във вира. Водата закипявала страшно, скалата над него започвала да ехти.

Този вир на река Кърачица, между Караула и Чуките се казва Момин вир заради верността на Малена към своя любим Павли, а скалата, разперила ръце над вира, е Черната скала. В тази черна скала се превърнала майката на Павли. Разперила ръце, тя ден и нощ пази своите чада от зли чужди нашественици и от подли български предатели.


[Previous] [Next]
[Back to Index]