Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
10. ИДВАНЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В БИТОЛСКО. СРЕЩАТА МУ С ДАМЕ В ЗАТВОРА. ЗАМИНАВАНЕ ЗА ЛЕРИНСКО ДА СЕ СРЕЩНЕ С МАРКО И С ДРУГИ ЧЕТИ В КОСТУРСКО. ЧЕТНИШКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ В СЕЛО ЗАГОРИЧАНИ
 

Около 20 ноември 1901 г. дойде нелегално в Битоля Гоце Делчев. В негово присъствие се преустрои окръжният революционен комитет както следва: председател Георги п. Христов, секретар Георги Сугарев, касиер Аце Дорев, съветници: Ан. Лозанчев, Георги Пешков и Недялко Дамчев. Избран бе също и градски околийски комитет, в който влизаха Алекс. Ефтимов, Кирил Лозанчев, Лука Джеров и др.

Ние, най-отдалечените от София, знаехме че се води борба между централисти и върховисти, но до пристигането на Делчев не бяхме запознати с подробности. Той ни осветли изчерпателно в какво се състои тази борба, която бе придружена дори с жертви. Разбрахме, че върховистите са искали да навлезат с чети и като завземат организацията в свои ръце, да повдигнат въстание. Те, като по-близко до ръководните кръгове в България, знаели кога е момент за въстание. За да влезнели вътре предлагали ред условия. Искали да влязат офицери с големи чети и материали и др. Делчев беше на мнение да се допуснат да влезат само при условията на организацията, а именно, поединично като организатори и инструктори на въоръжените сили. Могли да дойдат и с паспорти за учители. Ние одобрихме мислите на Делчев. Той сам видя нуждата от военни лица, която се чустваше в нашия окръг. Ние вече бяхме писали на ЦК в Солун да ни изпратят такива, които да обучават четници и въоръжени работници.

Ние схванахме, че борбата в София е от принципиален характер. С прибързано въстание на върховистите ще се придаде повече български характер на борбата, когато тя по устав бе борба за автономия. Ние, в Битоля следяхме с голям интерес, но не се увличахме в нея, а продължавахме да се готвим срещу вековния враг. Най-много борбата срещу върховизма водеха серчани, изобщо граничните с България околии, понеже през тях се прехвърляха четите на върховистите.

Делчев ни разправи също за залавянето на мис Стон и че се водили преговори за откуп и пр. Той направи срещи с някои войводи в града, като Йорд. Пиперката, Никола Петров и др. Делчев поиска да се види с Даме в затвора. Един ден аз го заведох и го оставих да приказват с Даме цели часове през желязната решетка по положението на делото. Оставих друг да го доведе, а аз си отидох на училище. И мтори път той се видя с Даме, преди да замине. Тогава го заведе в затвора Наум Томалевски, който беше ученик в гимназията и влизаше в ученическия кръжок. Изобщо Делчев остана много доволен от революционното дело в окръга, което беше ръководено от Даме и неговите помощници.

Идването на Делчев в Битоля допринесе голяма полза. Изяснени ни бяха редица въпроси, особено тези за въстанието. За мен стана ясно, че въстанието е средство, а не цел. След дохождането на Делчев веднага се почуства засилване на революционния дух в окръга. Нарастна боевото настроение и въоръжаването се засили твърде много. Революционната дейност стана по-активна, по-нападателна срещу неприятеля.

След като стоя около 20 дена в града, Делчев замина за ревизия в Леринско, да се види с Марко, а оттам да се прехвърли в Костурско, там да разследва Котевия въпрос и други някои спорове между четници и войводи. Той тръгна от града заедно с Георги Пешков и с единствения си другар Корчо. Пешков искаше да го придружи и да стане нелегален. Куриер им беше Йосиф Петков от с. Жабени. Делчев се срещна с Марковата чета в с. Бух. Оттам замина за Костурско.

Отсъствието на Георги Пешков от града не остана незабелязано от полицията. Последната започна да го търси. Тогава везнага го извиках да се върне, защото той беше много по-полезен като легален в града, отколкото преждевременно да стане нелегален. Той закъсне със завръщането си и полицията го арестува, когато се върна. Пешков се беше разделил с Делчева в с. Кономлади, където са били на среща Костурските войводи Лазар п. Тайков, Васил Чакаларов, Лазар Москов, Пандо Кляшев и др. Там бил повикан за разследване и Коте от Руля, който бил опростен от Делчев с условие да замине зад граница.

Делчев, след като обикаля по-главни села в Кореща, се прехвърля в с. Загоричани, Пополекол, дето устрои четнишка конференция на ръководителите от Костурско и Леринско. На самата Нова година 1902 и аз бях повикан от Битоля като окръжен ръководител, да присъствам на тая конференция. От Костур беше ръководителят Михаил Николов, от Лерин – Андрея Кожухаров, от с. Екшису – Михаил Чеков, а от войводите бяха: Марко, В. Чакаларов, Л. п. Трайков, П. Кляшев и Кузо Стефов, който беше избягал от затвора. Там беше и Славко Арсов, който беше пратен да стажува при Марко за войвода. Заедно с Мих. Чеков и Ан. Кожухаров пристигнахме късно през нощта в Загоричени. Заварих Делчев да спи. Аз го събудих, защото горях от нетърпение да му съобщя радостната вест, че откупът за мис Стон е броен, 14000 турски лири. Това ми беше съобщено от ЦК, за да го кажа на Длечев и той да побърза по-скоро да се върне, защото не знаели кому да поверят парите. Като че това, Делчев започна да скача от радост, удари калпака в земята и каза: “Ето сега ще свършим голяма работа. Трябва да се върви по-скоро”.

Конферирахме няколко дена върху положението на окръга, особено по уреждане на канали за набавяне на оръжие и по събиране на по-големи суми, които да се дадат на честни доставчици на оръжие за целия окръг. Натовари се Васил Чакаларов да уреди канал за доставка на пушки от Гърция. Четите се разпределиха по райони, като им се вмени в дълг да разпределят оръжието и налозите за пари. Също се взе решение да се правят общи събрания по селата и избират ръководни тела, на които да се възложи разглеждането на всякакви селски разпри и дела. Да се забрани да се ходи по турски съдилища и пр.

Тогава стана дума да се убие новият предател Траян от Търново, който излезе много по-опасен и по-силен от предателя Иванчо. Той отиваше въоръжен и с войска по селата да преследва четите. Не излизаше никога сам от Костур, затова не се удаваше лесно случай да бъде унищожен. Когато обсъждахме как да стане това и кой да извърши това убийство, казахме, че друг начин няма, освен някой от четниците да влезе в града предрешен и да го убие. Спирахме се ту на един, ту на друг, като гледахме да бъде по-сполучлив избора. Точно зад мен седеше четника Ристо Майсторчето от Лерин, който беше станал нелегален през Иванчовата афера и беше с Марко. Като се обръщам, гледам го със сълзи на очи. Питам го: “Защо плачеш Ристо?” Той ми отговаря: “Мъчно ми е като слушам как кроите план за предателя Траян, защо не се предложи на мен, аз съм готов да извърша това дело. Хайде, другите, ами ти не ме ли познаваш най-добре от всички?” Наистина, аз го познавах още когато бях в Лерин, като много смел човек. Възхитен от тоя жест, с радост се обърнах към Делчев, който седеше по турдски срещу меене: “Гоце, виж и питай тоя юнак защо плаче? Той плаче, избързах да му кажа, че му било мъчно дето го отминаваме и не му възлагаме тая задача”. Тогава Делчев усмихнат му извика: “Браво юначе, ела да ти стисна ръката и да те поздравя, такива са нужни на майка Македония”. Дадохме на заразвания Ристо един нагант, целунахме се и той предрешен тръгна към града. Действително той влезе в конака и там застреля предателя. След туй той успя да избега от града, но пътьом, бегайки за с. Апоскеп, го застигна конница. Той изстрелва всичките си патрони и пада убит.

В Загоричени беше дошъл и Христо Силянов от Прилеп, дето беше учител е беше заподозрен от властта. Той стана четник при Марко в Леринско. Хр. Силянов през ваканцията 1901г. беше изпратен в Гърция, понеже знаеше гръцки, за да уреди канал за оръжие.

От Загоричени, заедно с Делчев и Марко Лерински, след като се разделихме с костурчани, заминахме за с. Зеленич, но не влязохме в селото, понеже имаше потера. Отбихме се в с. Ракита, Кайлярско. Там направихме селско събрание и организирахме селото. На самия ден Богоявление се разделихме с Делчев, аз се върнах в Битоля, а той с Марко и Хр. Силянов за Екшису, Пътеле и оттам за Острово, Воденско.


[Previous] [Next]
[Back to Index]