Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
11. АФЕРАТА С ЙОСИФ ПЕТКОВ ОТ С. ЖАБЕНИ В БИТОЛЯ. ЗАБЕГВАНЕТО НА ГЕОРГИ СУГАРЕВ И ДР. СЛАВКО АРСОВ СТАВА ВОЙВОДА. МОЕТО АРЕСТУВАНЕ И ОСЪЖДАНЕ НА СМЪРТ. АМНИСТИЯТЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ
 

Както казах по-горе, войводата Тале Горанов от Костурско беше преместен за войвода в Охридско. Но и там не можа дълго да се задържи. Често влизал в разпри с другарите си четници, държал се надменно и строго. Един ден другарите му го напуснали и той останал сам. Тогава го извиках в Битоля и на негово място в Охридско преместихме Никола Петров от Прилепско като добър организатор. В Прилепско пък изпратихме Методи Патчев, който беше свършил своя стаж за войвода при Марко Лерински. Четата на Марко беше един вид образцова школа, в която се изпращаха четници за обучение за войводи. Това съм споменал и другаде. Тогава нуждата от обучени и опитни войводи за целия окръг беше твърде голяма. Тале Горанов беше наказан със смърт от организацията поради неговото непокорство и престъпления. Присъдата бе изпълнена от Методи Патчев в Прилепско.

За битолски войвода бе назначен Стоян Донски. След като обиколи някои от селата му се видя трудно и рисковано за четата. Полските села бяха предимно турски чифлици и се пазеха от кехаи и пъдари. Като бивш хайдутин той беше навикнал да снове по планини и гъсти гори. Беше му мъчно да свикне с тоя живот – да ходи и организира полски села. Беше прост и неграмотен, без агитаторска и организаторска способност. Движението му по селата не можа да се запази в тайна. Подире му веднага тръгна потера. Тогава той напусна полските села и без да се обади се прехвърля в Пелистер, където се смяташе за най-сигурен, понеже там му беше позната всяка педя место.

Тъкмо по това време беше устроен канал през полските села за пренасяне на пушки чак от Гърция. Почти всяка вечер наши куриери посрещаха и приемаха по 100-200 пушки и пълни чували с гилзи, купувани от търговци албанци от Призренско, които пък ги купували от Гърция.

Оръжията се складираха в с. Постово, гдето беше учител и ръководител на делото Тодор Златков. От там се разпределяха и изпращаха по селата.  По други пътища отива наши хора чак в Гърция и оттам доставяха оръжия за Битолско, Крушовско и Прилепско. Въоръжаването ставаше усилено и образцово и ако тъй продължаваше за късо време щяха да се въоръжат най-добре всички околии. Но нещастието!  Тъкмо в разгара на въоръжението по една сляпа случайност се разкри една афера, така наречената Йосифова афера. От искра тя стана цял пламък и нанесе голям удар на делото. Ето как се разви тя. В с. Егри (в полето) се палила и изгоряла една плевня. Собственик е бил Петър, който не бил посветен в делото, а неговия брат знаел за четата, че обикаля по селата. Братята били скарани, в недобри отношения, просто не искали да се видят. Поради това Петър наклеветва брат си, че бил лош човек, че имал работа с комити и той му запалил плевнята. Точно в момента, когато те се карали помежду си, в селото влиза един чаушин (старшия) с около 15 души потера за предледване на четата на Стоян Донски, влизайки в дирите й. Старшията дава ухо на разправията на двамата братя. Повиква наклеветения брат да каже с какви лоши хора има работа. Нанася му хубав бой, но той отказва да признае каквото и да е, тъй като дал клетва да се пази всичко в тайна. Показва се твърд и нищо не издава. Тогава чаушинът се обръща към брат му Петър и му казва: Защо лъжеш бре гяур? Ето брат ти нищо не знае. Удря един бой и на него. Той, за са отърве, посочва един друг селянин, на име Насте, за когото знаел, че е близък и неразделен другар на брат му. Хващат Насте. Той се показва слаб, не можал да издъжи боя и признал, като казва: Наистина идваха комити в селото. Доведе ги Йосиф Петков от с. Жабени, който живее в Битоля. Веднага арестуват Йосифа и го отвеждат в с. Егри на очна ставка с Насте. Подлагат го на бой и други изтезания и той признава. Не само това. Йосиф разкрива и много други тайни на организацията. Показва се много слаб и неиздържлив, макар че беше стар куриер и терорист, влизащ в групатана Нечо Егренец. Йосиф знаеше канала за пренасянето на оръжието на оръжие от Гърция, беше във връзка с куриери от други околии и пр. Той отведе Гоце Делчев, от Битоля в Леринско за да се срещне с Марко Лерински и костурските чети. От началото не можехме да разберем, че Йосиф предава. Турците пэстъпиха хитро и умно, като запазиха в тайна неговото предателство. След две седмици  от неговото залавяне властта започна да арестува посочените от него работници. Не допускахме, че Йосиф ще се окаже толкова слаб и неиздържлив, та да предава, но при все това бяхме на щрек. Взехме мерки да се укриваме. Като видяхме, че не последва нищо, започнахме да излизаме, някои тръгнаха на работа. Тъкмо това са чакали турците, особено хитрия и тактичен полицай Сауд Ефенди. На 19 февруари 1902 година турците още рано блокираха училищата и кафенетата, гдето знаеха че стават нашите срещи или са наше свърталище. Започнаха да арестуват. Някои успяха да се изскубнат от ръцете на полицията и са се прикрият. Само аз не успях да се спася.Заловиха ме тъкмо на пътя, когато се местех от един квартал в друг, за да се прикрия. Бях успял да се измъкна от централното училище, което беше блокирано, ходех в Ени махала, за да се прикрия. По пътя бях посочен от един шпионин, който беше скрит в аптеката на д-р Налев от Ени махала. Полицията не ме познаваше кой съм и какъв съм, само по име ме знаела. Заловиха ме и веднага ме заведоха в участъка на разследване. Тогава арестуваха мнозина по списък от града и села, разбира се посочени он Йосиф. Арестуваха и един от куриерите на име Никола (Кола) по народност влах от Крушово. Той пренасяше оръжия от Гърция. Той пък от своя страна за отмъщение предаде ръководителите в Крушово и други организационни работници, които познаваше. Йосиф предаде куриерите Тале, Дзоле и Димитър от с. Попължени, Леринско, а те пък предават посветени в делото работници и ръководители в околията. И тъй цялата революционна мрежа беше разкрита. Тази афера засегна няколко околии в окръга. От главните ръководители в окръга само аз бях арестуван и Георги Пешков, а Георги Сугарев успя да се укрие. Също така и Тодор Златков от с. Постово се укри и спаси складираните оръжия. От Леринско бяха арестувани ръководителите Андрея Кожухаров и Михаил Николов. В Крушово повечето организационни хора успяха дя забегнат и станаха нелегални. От град Битоля всички другари на Йосиф от терористичната група станаха нелегални, като и някои други, които работеха с него. Арестувани бяха също Кочо Песнаджиев и Михаил Наумов, които бяха тежко бити в участъка, за да кажат къде се оръжията, които са купувани от албанските търговци. От групата на терористите: Нечо, Боше, Ристе, Аце, Тодор, Йованче кафеджията. Георги Сугарев организира чета заедно с четата на Славко Арсов, който беше дошъл наскоро от Леринско, та заедно да обикалят и организират Битолско и Демир-Хисарско. В последствие Славко Арсов се прехвърли с четата си за титулярен войвода в Ресенско, а Георги Сугарев остана за Битолско. Аз бях здраво накован от предателя Йосиф и други, които бяха посочени от него. Те излязоха по-силни в предаването, особено Никола влашето от Крушово. Като го извадиха пред мен на очна ставка, казваше всичко каквото знаеше и даже кой му е дал клетвата. Разправяше как съм му дал пари да купува и донася пушки от Гърция заедно с Тего Туджаров от Крушово и че парите съм му броил в хана на братя Скаеви на Ат пазар. Че сме купили специален кон за пренасяне на оръжията и пр. и пр. И други са ме набедили, но не предаваха тъй смело като Никола и Йосиф. Аз разбира се отказвах и отхвърлях техните показания, но в едно такова положение кой може да ти вярва че си прав?

При разследването наведоха ми един куриозен пример:

Бана бак Гьорги ефенди, емен ти го правиш како един арамия що го откраднал един петел и го скрил под палтото, по сокак ходи сербез, ама опашката на петело се гледа и не само това, ама и запял. Тогаш го фанале арамията. Така и твоята работа. Сите казват за тебе, а ти инкяр се правиш.

Тогава бяха арестувани и братята Скаеви – Яне, Никола и Йоше, предадени от Никола. Имаше и други граждани арестувани. Делото се разгледа едва след 8 месеца. Осъдиха ме на смърт. Със същата присъда бяха осъдени и братя Скаеви - Яне и Никола, Филип Терзиев от с. Градещница и Христо Карафилов от с. Барешани. Коста Песнаджиев, Михаил Наумов и Николе Кусото бяха осъдени на 101 години, а всички други по на 3 години. Георги Пешков беше предаден, че е придружил Гоце Делчев, когато излезна от Битоля за Леринско и Костурско. И той беше осъден на смърт. Лежахме в затвора една година. Благодарение на февруарските реформи или тъй наречените „Пъдарски реформи” бяхме амнистирани всички политически затворници.

Битолския затвор беше препълнен с политически затворници. Почти от всяка околия имаше арестанти по случай предизвиканите афери в околиите на Нервга. Най много имаше от Прилепската околия – 96 души. За отбелязване е, че в затвора между затворниците имаше голяма задушевност. Нямаше никакво негудование и роптаене на работниците против своето началство, както се слушаше в другите затвори, даже се стигнало и до сбиване. Тук, в Битолския затвор нищо подобно нямаше. Всички се помиряваха с положението и никого не обвиняваха. Всички с вяра и силна надежда бяха надъхани и чакаха рано или късно да бъдем амнистирани. Тези надежди се оправдаха. Редовно бяхме спохождани от вънка от наши хора, може би до голяма степен на това се дължеше поддържането на духа.

Амнистията беше точно на 22 февруари 1903г. Тя беше първа и затова стана едно тържествено събитие за нас и народа. При освобождаването ни от затвора гражданството беше се стекло да ни посрещне. Радост, щастие беше за нас с малко лежане в затвора да се отървем от тежката смъртна присъда. От затвора всички излязохме по-калени и по-бодри за борба, станахме много по-въодушевени дейци за делото. Тази амнистия още повече засили революционния дух в народа, вместо да го ослаби – както си мислеха нашите врагове при арестуването ни. След освобождаването кой по-рано, кой по-късно грабнаха оръжие и станаха нелегални в четите. Аз останах за малко в града, прекарвайки времето в събрания и беседи с групите, срещи и нареждания по четите в околиите и окръга. Това движение не можеше да бъде незабелязано от шпионското око и властта. Ето защо и аз започнах да се закривам и да отбягвам от следенето на полицията и станах нелегален. На Великден, преоблечен в селски дрехи, заминах за Демир-Хисарско да разследвам някои оплаквания на селяните срещу войводата Йордан Пиперката. В с. Смилево се срещнах с поп Тома, който беше станал отдавна нелегален за властта в Кичево. Той беше четник в четата на Тома Давидов, ревизора на четите. След убийството на Давидов беше дошъл в Смилево на почивка и да прекара празниците. Смилево минаваше за едно от ной-организираните и здрави села, пък и отдалечено от Битоля и Ресен, та затуй четите го посещаваха за отпочиване. Видях се и с Христо Узунов, който беше дошъл с един четник нарочно от Охридско. Заедно лежахме в Битолския затвор. И той беше освободен при амнистията. Повиках Йордан Пиперката да дойде в Смилево да се срещнем. Той, знаейки защо го каня, не пожела да дойде. Той беше прост и своеобразен, не се беше освободил от хайдушкия си начин на действие. Отбягваше срещите с началството, беше много мнителен. Аз знаех характера му, ето защо реших заедно с поп Тома и Христо Узунов да идем чак в с. Слоещица, гдето беше той с четата от около 30 души. Влезнахме в квартирата му, но той беше излезнал преди да пристигнем. Изпратихме домакина да го извика да дойде непременно. Най после дойде с голяма предпазливост със 7-8 души четници. Обвинението срещу него беше главно за неговото непокорство и за някои неморални работи в района му. Самият му секретар Никола (Лечо Церовски) твърдеше това. Пиперката даде обещание пред нас, че занапред ще бъде послушен и изправен, няма да повтаря тези свои своеволия. Организацията му прости. Иначе Йордан беше смел, решителен, за турците беше станал страшилище в Кичевско и Демир-Хисарско. Много видни турци, прочути със своите злодеяния и убийства, беше ги избил със своята чета. На връщане в с. Смилево пристигнаха от Ресенско Славко Арсов и Никола Кокаров с няколко четника. Видяхме се и с тях. След като разменихме мисли за положението на околиите и за предстоящата дейност се разделихме. Те си завинаха за районите, а аз с един куриер се върнах в Битоля.


[Previous] [Next]
[Back to Index]