19. КОНГРЕСЪТ В ПРИЛЕП И НЕГОВИТЕ РЕШЕНИЯ. ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИЗБОРНОТО ПРАВО ВЪВ ВМРО. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЛЪЖНОСТИТЕ НА РЪКОВОДНИТЕ СИЛИ В ОКРЪГА. ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТОУСТАВ

 
И тъй, в Прилепския конгрес, който имаше характер на подготвителен за общия конгрес на организацията в Македония и Одринско, взеха участие основателите на Организацията, ръководните сили от Битолския революционен окръг някои войводи от Солунския и Скопския окръг. Поименно те бяха: Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Георги Пешков, Никола Каранджулов, Петър Ацев, Георги Попхристов (аз), Георги Сугарев, Христо Узунов, Йордан Тренков, Пешо Самарджиев, Добри Даскалов, Стефан Димитров – всичко 13 души. Откри се конгресът. За да се поддържа ред в разискванията избрахме Даме Груев за председател и Христо Узунов за секретар. Преди всичко се хвърли един поглед към миналото, после се видя какво сме сега и какво ни предстои да се работи за в бъдеще. По въпроса, дали да се продължи борбата нямаше, разбира се, две мнения. Всички бяхме единодушно ЗА. Само се подчерта: да не се повтарят грешките на миналото, да не се прибързва, а да се почне системно и тактично, като се изтъква ясно и картинно, че въстанието е средство, а не цел в борбата.

Сложи се на разглеждане и въпросът за изменение на устава и правилника на Организацията, съгласно новото положение – след едно неуспешно въстание. Изтъкна се обстоятелството, че е настъпила една реакция, едни превратни схващания между ръководните сили. Има нужди от нови промени, да се въведат в борбата нови начини на действие, за да може да се повдигне и ободри отпадналият дух на населението в окръга и в цяла Македония.

В този ред на мисли се оформиха главно две мнения: едното на Пере Тошев за широки права на членовете на Организацията: да се приложи изборното начало относно ръководните тела; да се въведе децентрализация на Организацията и пр. И второто мнение на Даме Груев: да се запази централизацията във ВМРО. По принцип, след като се разисква дълго и широко, прие се да се изработятдва проектоустава и правилника: единият – децентралистичен, който едва ли можеше да се приложи и друг – строго централистичен, неотговарящ на новите условия. Изработиха се и двата проекта и се прочетоха на заседанието. Обаче и двата не бидоха одобрени. Тогава се натовари Даме да преработи двата проекта в един трети, който да задоволява и двете страни. След като се прочете този трет проект, прие се, понеже в него беше застъпено изборното начало. Също така се изработи правилник за четите. Изработиха се специални директиви за борба срещу сръбската и гръцката пропаганда, които се бяха вече явили да действуват въоръжени в нашия окръг. В тоя конгрес се определи бъдещата дейност и длъжност на всеки един от нас присъствуващите до общия учредителен конгрес: кой може да действува по новия проектоустав и правилник; да се провери, дали той ще може да се приложи до узаконяването му и до колко и как. Разпределението на работата стана както следва: за организатори и ревизори на четите (тогава се прие такъв термин) за Прилепско и Марийовско да бъде Петър Ацев и Никола Каранджулов; за Битолско, Демирхисарско и Ресенско – Георги Сугарев; за Охридско, Стружко и Кичевско – Христо Узунов и за Леринско и Костурско – Георги Попхристов (аз). Даме Груев да замине за Порече и да се справи със сръбската пропаганда, на която начело стоеше Мицко войвода от село Латово. Той беше близък на Даме от затвора в Битоля. Пере Тошев и Йордан Тренков да се срещнат с Григор Лямев от село Небрегово, който беше дошъл с чета от Сърбия и да могат да го привлекат на наша страна и да го обезвредат. Георги Пешков и Гьорче Петров заминаха по канал в България. Войводите Стефан Димитров, Пешо Самарджиев и Добри Даскалов си заминаха в районите. Почти целия май прекарахме в конгреса. Обиколихме селата Плетвар, Беловодица, Дрен, Смолани, Цалевик, Трояци, Топлица, Кърстец и Оревойц – родното село на Ацев. Взехме по един екземпляр от хектографирания нов проектоустав и правилник, след което пак тримата: аз Сугарев и Христо Узунов се сбогувахме с другите делегати и потеглихме обратно за Битолско. Стигнахме пак в село Карамани.

[Previous] [Next]
[Back to Index]