20. РАЗДЯЛАТА МИ С ГЕОРГИ СУГАРЕВ И ХРИСТО УЗУНОВ. ОПИТЪТ МИ ДА ВЛЕЗНА В БИТОЛА – НЕСПОЛУЧЛИВ. ПРИБИРАНЕ НА ЧЕТНИЦИТЕ ОТ С. БУКОВО И ЗАМИНАВАНЕ ЗА ЛЕРИНСКО-КОСТУРСКО

 
В село Карамани се разделих с Георги Сугарев и Узунов. Те заминаха за Демирхисарско, а аз същата нощ тръгнах с двама куриери да влезна в града, за да се срещна с ръководното тяло. Заедно с мен беше и братът на Георги Сугарев – Христо, който беше дошъл да се види с брата си в Карамани. Като нелегален, предрешен, аз много пъти бях влизал в града, но тогава, по съвет на Сугарев и Узунов, се реших въоръжен да влезна. Сугарев ми казваше, че няма нищо, той много пъти бил влизал и излизал с оръжие. Тръгнахме четиримата: аз, Сугарев, куриерите Диме (слугата от училището, на когото бях дал да носи дълга манлихера) и пъдарина Лазо. Като приближихме на 400-500 крачки от Ени махале в градините (бахчите), питам куриера: „Няма ли случайно наблизо вода да се напием?” Той ми казва: „Ето още няколко крачки и стигаме до извора  и ще се напием вода”. Наистина, на две три крачки в тъмното намерихме извора, без ни най-малко да подозираме , че е хванат от турците и се пази от техен патрул. Или може би случайно и те са дошли за вода?  Аз слязох в ниското да пия вода, а другите стоят прави. Току изведнъж отсреща, само на няколко крачки от нас, извиса се по турски: „Ей, кивсънъз?” Куриерът Диме разбра, че е засада и обърна манлихера да стреля, но не му хваща пушката, понеже не беше опитен с нея, не беше свалил предпазителя. Помислил, че е развалена и веднага с Ицо се дръпват назад. Аз моментално изкачам от ендека, за да взема мерки и се предпазя. Като видяха войниците, че пушката не изгърмя, помислили навярно че не сме с оръжие, не сме комити, а нещо друго, като обикновени крадци по градините. Тогава един войник, сигурно най-храбрият, се прехвърля през ендека и на 2-3 крачки зад мен насмарко да ме хване за врата. Всичко става много набърже. Аз моментално се обръщам , с пръст на пушката опънат за огън и стрелям по него. Улучил съм го право в устата. Той падна като труп, без да охне, право в краката ми. Залегнах и започнах да стрелям по другите войници. И те откриха огън, но знаейки, че пред тях има техен другар, не стрелят ниско. Какво стана с пъдарина Лазо хич не видях. После разбрах, че бил ранен в крака и по водата на ендека се влачел и се вмъкнал в града. Аз използвах тъмнината и влачейки се между зелките на градината, успях незабелязано да се отдалеча, като оставих турците да стрелят по вятъра. Там ми падна шинелът и единият цървул. Като отстъпих, допрях са до една топола да си отпочина, не много далеч от тях. Обаче слушам да се носи голям шум през градината и все си мислех, че ме обсаждат, понеже се беше вдигнала голяма тревога, пък и бях близо до града. Бях се приготвил да стрелям, щом се мерне някой. Шумът се засилва и идва право към мен. Точно да дръпна пръста и да гръмна, виждам пред мен се изпречи Ицо Сугарев, измокрен до гуша. Бил прегазил няколко пъти градската река Драгор, която беше придошла от дъжда през зеня. Благодарение, че той ме видял и се обади: „Аз съм, аз”, та нищо не стана. Питам го за Диме, но той нищо не знаеше къде се изгуби. При тази тревога вместо в града се запътих заедно с Ицо за село Буково, гдето бяха моите четници. На другия ден се разбра какво е станало с другите. Един от войниците убит на място, ударен в устата. Преди да вдигнат войника нашите успели да приберат да приберат моя шинел и цървула. Турците разбраха, но види се не искаха да признаят че това е дело на комита. Намерили моя пачка и отдали произшествието на турци, контрабандисти на тютюн – и то на някой си Ляме от село Ротино, за когото знаели, че носи манлихерова пушка. Арестуваха го. Той си лежи 6 месеца в затвора. Турците не се задоволиха само с това. Нещо подозрели, като разбрали от шпиони, че пъдаринът Лазо бил ранен и от раната умрял. След една седмица от погребението му турците наредили да бъде изровен, за да проверят дали действително бил ранен в крака. Преглеждат му само единия крак – и то не ранения – и го заравят, без да установят истината. Нещастният Лазо от нищо си отиде. Той си намокрил раната и от инфекция за няколко дена свършил.

В село Буково, макар гъркоманско, имаше посветени в делото, които предано услужваха. Имаше един белобрад старец на име Ристе Кимов, който много помагаше за укриване на наши хора в собствената си воденица. След случката в Ени махале аз същата нощ отидох право при него. Ристе беше интересен човек, живееше с оригинални планове, макар че беше прост и неграмотен. Имаше силен дух и вяра в делото. Като чу, че един турчин е паднал от наш куршум, почна да се радва и скача като някое дете, да хвърля калпака си на земята и пр. При всяка среща все някой нов план ще ми каже как по-лесно бихме унищожили турците. Той имаше такава силна вяра в делото, щото нищо не беше в състояние да го обезкуражи. Разправи ми и този път един куриозен план: да съм му дал бомби или както той се изразяваше: „Да имам от ония, сполай си му, що са като тетовско яболко, па да ида на пазар тъкмо на рамазан, когато турците се молят в джамията, предрешен на ходжа, щом са се навели да се кланят, да му ги запалел тези „златните”, та парчета да станат турците със все джамията”.

Освен него имаше и още един подобен тип, пак воденичар, на име Павле Сърбиновски. Те и двамата - Ристе и Павле – бяха неразделни. Павле беше по млад и по смел човек. И той беше силно убеден в истинността на делото ни и често повтаряше: ”За мен свободата е дошла, щом видях наши братя въоръжени и щом нашия страх отиде у турците”. Никога той не търпеше да се приказва лошо за делото и за ония, които се бореха. За него борците бяха „светци”, така ги наричаше той и ги уважаваше. По късно, когато гръцката въоръжена пропаганда се засили с подкрепата на турските власти, когато гръцки чети влезнаха в Буково като гъркоманско село, само той единствен се противопостави на гърците и в очите на евзонския капитан казал открито: „Вие не сте дошли за свобода, вие сте кокошкари, подли и страхливци, щом работите с турците”. Нашите чети и комитет хвалил пред тях. От яд гърците са го убили най зверски. Просто жив са го одрали само да признае, че е грък, а не българин. Твърд и непоколебим във вярата си, той до послено дихание не признал, че гърците са някаква сила, която работи за свободата ни. Измъчвали са го и затова, че моя сестра беше женена за негов син. Гръцка злоба и подлост.

В Буково прибрах моите четници и се приготвих да продължа за Леринско. Отбих са за малко в моето село, за да се вида с домашните си. Оттам минах по селата Барешани, Драгош, Раково и Буф. От Буково до Драгош куриер ми беше Васил Николов (саатчията), който беше родом от село Балешани и работеше в града. Той беше един от най верните и смели терористи. От Буково до село Буф местността се казва Буфкол. Всички села там бяха патриаршисти (гъркомани), с изключение на Кърстофор и Барешани. При все това революционното дело в този край имаше своята мрежа. Много хора бяха посветени в делото и услужваха. В село Буф имаше един предател – изменник – на име Богоя Чолако. През време на въстанието той беше избягал в Лерин. Сега, след като бе изгоряло селото и въстанието потушено, той беше помислил, че е свършено с ВМРО и затова се върнал в селото да живее спокойно. Заедно с Никола Влашето  от село Песодер (за когото говоря на друго място) постоянно е пращал потери в селото, за да измъчват и тероризират селяните за пари. Богоя беше станал причина да се изпратят 15 души селяни заточеници чак във Фезан (Африка). Щом научих, че Богоя е в селото, пресекох през деня съвсем тайно в гората и вечерта още по светло влезнах с четата си, като се отправих право в селскя хан, защото положително знаех, че буфчани седят до късно и пият вино и ракия. Влезнах в хана. Някои ме познаха, но им дадох знак да мълчат и да не издават. Извиках само ханджията Траян – колкото да ми посочи къщата на Богоя. Посочи мия отдалеч коя е и веднага го върнах назад. Заобиколихме къщата на Богоя и го заловихме. Отдалечихме се от селото и на един кръстопът му четохме присъдата. Оставих му едно писмо направо адресирано до леринския каймаканин, с което му съобщавах защо е убит Богоя, като го предупреждавах да не се закачат селяните, понеже за станалото никой не знае. Това е дело на ВМРО. Тъй се наказват престъпниците на нашия закон и пр. И наистина, когато дошъл на другия ден каймаканинът не закачил никого от селяните.

Още същата нощ се прехвърлих в Арменско. Бързах да пристигна в село Търсие и да заловя Христо Черния – оня същия, който с разбойника Коте от Руля беше тръгнал през есента да ни напада в колибите на село Статица и Търсие. Измежду търсяни той бил главният инициатор, за да ни нападнат с Коте за пари, да ни унищожат и после да вземат злато от гръцкия владика – както стана с Лазар Поптрайков. Но Христо Черния разбрал от убийството на Богоя, че аз вече съм тук с четата и знаейки, че е виновен, избягал в Лерин и оттам на бърза ръка изкарал паспорт и заминава за Америка. За малко се отърва ненаказан.

[Previous] [Next]
[Back to Index]