29. СВИКВАНЕТО НА ОБЩИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС ПРЕЗ 1907Г. УБИЙСТВОТО НА ДАМЕ ГРУЕВ. УБИЙСТВОТО НА БОРИС САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ ОТ ПАНИЦА В СОФИЯ. КОНГРЕСЪТ ПРЕЗ ЛЯТОТО 1908Г. В КЮСТЕНДИЛСКО. ПРОВЪЗГЛАСЕНАТА КОНСТИТУЦИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО Й. ОРГАНИЗИРАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ. ПАДАНЕ В ЗАТВОР ПО УБИЙСТВОТО НА ЙОВО ЙОВАНОВИЧ. ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЦАРИГРАД. ЗАКРИВАНЕ НА КЛУБОВЕТЕ ОТ МЛАДОТУРЦИТЕ

 
По нямане на средства и възможност да отговарят на нуждите и поради някои други причини, задграничното представителство, състоящо се от Гьорче Петров, Петър п. Арсов и Димитър Стефанов, бе принудено преждевременно да престане да функционира. То остана вярно на конгресното ре шение да не се вземат никакви средства от българскот о правителство за нуждите на организацията. От друга страна, поради извънредни вътрешни причини, организацията свика редовен общ конгрес през коледната ваканция 1907 г. това беше по инициатива на някои революционни окръзи. По нещастно стечение на обстоятелствата Централният. комитет се беше разтурил, без да може да свика общия конгрес, според чл. 141 от правилника. Делегатите от Струмишкия окръг, имайки пред вид безизходното положение на организацията и възползували се от чл. 52 от същия правилник, поканиха останалите окръзи да изпратят незабавно делегати за конгреса. Определена бе датата 15 декември 1907г. Окръзите се отзоваха на поканата, като изпратиха законното число делагати, но не всички дойдоха. Обаче, за голямо съжаление, вторият Общ конгрес на организацията не можа да се състои. Вече бяха се рязко оформили две течения, между които не можеше да бъде поддържано единството. И едното и другото течение желаеше на всяка цена да добие надмощие в конгреса и да наложи на организацията своите разбирания и своята тактика. Едното крило, левицата, поддържаше фанатично началата на вътрешната организация, за нейната пълна самостоятелност и нейния вътрешен и чисто народен характер, искаше по възможност по-широка децентрализация и поширок демократизъм, изразен главно в изборността на ръководните хора в организацията. Другото, десницата, се бе доближило твърде много към схващанията и приьомите за борба на върховистите, макар че декларираше, че е за автономията, за запазване независимостта на организацията и нейния вътрешен характер, за нейния демократизъм, обявявайки се само против крайния децентрализъм и широкото прилагане на изборността. Като теоретик на това течение бе изпъкнал Петко Пенчев.

Въпреки широко разгърнатата агитация на десницата преди конгреса, нейното болшинство в конгреса далеч не беше сигурно. Някои от нейните видни представители като Матов, Гарванов, Сарафов, д-р Татарчев бяха изгубили правото да бъдат избирани за делегати съгласно устава тъй като продължително време бяха вече извън територията на организацията. С левицата бяха се солидаризирали Пере Тошев, Михаил Герджиков, Гьорче Петров, Мих. Даев, Петър Китанов, Лазар Маджаров, Петър п. Арсов, Дим. Стефанов, Кр. Българията; с нея бяха струмишките делегати начело с Хр. Чернопеев, Солунските делегати - с Ал. Станоев, и част от скопските делегати.

Десницата се представляваше от Матов, Гарванов, Сарафов, д-р Татарчев, Петко Пенчев, Лука Джеров, Аргир Манасиев, Т. Златков, Тодор Орофчанов, Бойко Чавдаров, Григор Илиев, Мише Развигоров, Георги п. Христов, Шапкарев, М. Дорев, Ефрем Чучков, В. Анастасов, Д. Занешев, Тодор Александров и др.

Постигна се компромис по Отношение мястото на конгреса - да се състои наново в Рилския манастир, макар че това бе в противоречие с решенията на Рилския конгрес от 1905 г. Поради случаен инцидент обаче - убийството на двама върховисти от страна на санданисти при отиване на последните към мястото на конгреса и блокирането на манастира от полиция, конгресът не можа да се състои: пристигналите делегати от  левицата се прехвърлят зад граница веднага след инцидента, докато пък десницата схвана всичко това като нещо предумишлено, изкуствено нагласено, за да бъде осуетен конгресът.

Делегатите на десницата се обявиха сами за съвещателно събрание и излязоха пред организацията със специално изложение от 15 януари 1907г., в което бяха развити разбиранията на по-големите организационни въпроси, с които трябваше да се занимае конгресът, като се даваха препоръки за ръководство на членовете на организацията.

Левицата излезе също така с дълго и подробно мотивирано изложение пред организацията в отговор на изложението на десницаrа, което изцяло е поместено в книгата на Силянов "Освободителните борби на Македония" (относно втория Общ конгрес, виж статията на Ив. Харизанов в сп. "Македонска мисъл", год. 1, кн. 1-2 . 1945 г).

След разтурянето на Централния комитет и след като Задграничното представителство престана да функционира, всеки революционен окръг започна отделно и самостоятелно да си работи вътре и всеки от тях да си упълномощава в София свои задгранични представители. Тогава пак Сарафов се яви на сцената. Той това и чакаше. Наново си подготви почва, за да бъде избран за задграничен представител. Тогава битолчани, солунчани и скопяни с писмено разбирателство назначиха за задгранични представители Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов, разбира се без серчани и струмичани. Тия представители веднага се снабдиха със средства от българското правителство. Почнаха да пращат чети и материали вътре. През 1907 г., лятото, организираха и изпращаха много чети в районите. От тях едни пристигнаха, други бяха разбити пътьом от многобройната войска, която по това време се намираше на крак в Турция.

Борбата между десницата и левицата стигна до най-голямо изостряне, и то главно поради стремежа у първите да превземат районите на серчани и струмичани. Така се стигна до заговора срещу Сандански и до убийството на Сарафов и Гарванов през месец. ноември 1907 г.

Разединението и разстройството в организацията стигна до крайния си предел. В противодействие на тая голяма аномалия трябваше да бъде свикан наново Общ , конгрес. Такъв бе свикан в Кюстендил през лятото на 1908 година.

Тоя „конгрес” обаче не можеше да се счита за общ, защото в него бяха изключени предварително серчани, а струмишките делегати, поради безоснователното арестуване на Чернопеев, не пожелаха да се явят на конгреса.

На тоя "конгрес" не бях избран за делегат и не присъствувах на неговите заседания. Той, естествено, не можа да намали вътрешните противоречия. На тоя „конгрес" бяха прокарани напълно разбиранията на десницата в организацията. Подписалите смъртната присъда за Гарванов, Сарафов, Даев, както и убийците на тия последните, бяха обявени за врагове на организацията, което се равняваше на смъртна присъда. Кървавата междуособица в организацията неминуемо щеше да продължи, вземайки все по-широки размери. Наскоро обаче дойде едно голямо събитие, което коренно измени обществената обстановка и условията за борба в Мaкедония - прогласен беше конституционен режим в Турция. Младотурците обявиха конституционен режим в Турция. Тая младотурска маневра успя. Възстановена бе конституцията на Митхад паша, а султан Хамид бе прогласен за конституционен държавен глава.

[Previous] [Next]
[Back to Index]