40. МИНАВАНЕ ПОВТОРНО В СРЪБСКА ТЕРИТОРИЯ. ИЗВЕСТИЕ, ЧЕ ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ Е УБИТ ОТ АЛЕКО ПАША И АТАНАСОВ В ПЕТРИЧКО. ВРЪЩАНЕТО НИ ОБРАТНО В АЛБАНИЯ И ОТТАМ В БЪЛГАРИЯ

 
Като минахме през гръцка територия наказахме двама власи от овчарите, които се бяха проявили като шпиони, освен това бяха укриватели на убиеца на Васил Тромора от Билища, виден албански патриот, и един близък другар на нашия укривател и покровител пред албанските власти Ибраим Ембория. Те двамата бяха , които най-много симпатизираха на нашето дело и ни помагаха във всяко отношение, за което никога не ще можем да им се издължим. на 24 юли денувахме  в Лесковско, сръбско, и целия ден прекарахме без вода, защото и там беше безводно. След два дни стигнахме в Ехла, Ресенско и до там без никаква диря да оставим, минахме тайно и от никого незабелязано, понеже не искахме още оттук да бъдем разкрити и освен туй не знаехмзе какво точно е положението с потерите.  На 27 преденувахме близо до селото Петрино. Вечерта се видяхме със селяните и от тях се ориентирахме горе-долу за положението в Ресенско. Потерите бяха поутихнали. Оттам през нощта потеглихме към Болно и пътувайки през тъмното по едно дере за да стигнем до бивака, попаднахме на засада на едно отделение войници, които бяха дошли да режат дърва от гората. Тази засада беше случайна. Откриха ни огън, но благодарение на тъмната нощ, не падна убит никой от нас, само Крум Петишев, който беше непосредствено до мен, бе леко ранен. Завърза се кратка престрелка. При отстъплението в суматохата трима наши другари се откъснаха от веригата и се изгубиха. Те са тръгнали в друга посока и като не могли да ни намерят, на другия ден се връщат обратно в Албания. Целия ден прикрити в гората ние прекарахме в тревога и очакване да дойдат нови войски от Ресен и да ни обсадят. Благодарение на гъстата гора, можахме да изгубим дирята. Те през деня обикаляха, но вътре в гората за наше щастие не се опитаха да влезнат. Вечерта с голяма предпазливост успяхме да се измъкнем от обсадата. На другия ден преденувахме пак не много далеч от Избишко при голямо наблюдаване и предпазване, защото потерата сновеше около нас. Оттам другата вечер се прехвърлихме в Кривенската гора, дето престояхме 2 дена спокойно. Тази гора е дъбова и доста гъста и хваща голямо пространство. Влезнахме във връзка със с. Кривени и разбрахме за движевието на потерите. На 2 август, на самия ден „Илинден”, прекарахме на бивак на „Църни връх”, Бигла, там дето преди 21 години се развяваше знамето на въстанието. Този ден какви ли не спомени събуди в моята душа. Особено Смилево, което беше тъкмо под нас и се виждаше от върха. тежка тъга ме налегна, като си припомних всичко минало и неволно въздъхнах. Какво бяхме и как мислехме, а то какво излезна. След толкова борби и жертви в миналото да се дадат, вместо де се освободим напротив, попаднахме в много по-тежко робство под сърби и гърци. Обръщам се и виждам всичките ми другари около мен млади, с изключение само на Алексо, казвам си, къде са и какво стана с всичките ми стари другари. От мъка за малко щях да се просълзя, но в тоя момент един от другарите Петър Ангелов дойде да ни почерпи с по една лъжица импровизирано сладко от малини, специално от него приготвено по случай празника и годишнината на Илинденското въстание. Малини на Църни връх има в изобилие. Поздравихме се всички и пожелахме успех в новата борба срещу сърбите. У нас всички настъпи едно вдъхновение, една радост и неволно си запяхме тихо: „Жив е той, жив е..” от Ботев. Няколко дена прекарахме в Церовско. В селото имаше панаир, бяха дошли гости от околните села. Там повечко престояхме, защото селото е здраво организирано и селяните са много добри. селяните ни разправяха, как наново са били повикани да дадат клетва за вярност на краля. Оттам се прехвърлихме във Вировско, но не бяхме спокойни, даже селяните не можеха хляб да изкарат от селото, понеже потери обикаляли наново и контролирали кой влиза и сой излиза от селото. Строгост голяма. Останахме гладни. Върнахме се пак в Церовско само и само да заблудим потерята. Отидохме в Боишко. Там се видях със стария ръководител Илия, който ми беше добре познат от миналото и от него да проучим за аферата в подробности , която се беше създала с убийството на ренегата Стефан Келеша от с. Стругово. Той беше убит като върл гонител на българите и като като председник от хора на ВМРО в засада между с. Лесково и Стругово. Поради неговото убийство за отмъщение сърбите арестуваха арестуваха селяни от Лесково и Стругово, а свещеника Дончо Илиев от с. Боища , убиха го в участъка в Стругово. По същия Илия изпратих писма в Битоля и влезнах във връзка със стари ръководители в града. Пратих и едно окръжно № 26 от 4 март 1924г. на ръководното тяло в града за да се препрати до нашине кметове в окръга, също тъй и един апле до всички стари и верни ръководители на райони, с които ги подканвах към революционна дейност срещу новите подтисници. От Демирхисарско се тъкнехме да се прехвърлим в Охридско, за да видим какво стана  с Максим Стрезов, когото бяхме натоварили със задача да убие Охридския началник. Той беше влезнал предрешен в Охрид, но не му се отдало да изпълни плана. Тогава се върнал в Мраморец и образувал група от 3-4 другари заедно с него забегва и жена му и става нелегална и тя. Обикаляли са Горна Дебърца и Кичевско. Явно и денски е влизал в селата да агитира, ето защо не останало за дълго в тайна неговото движение, надигнали се отвсякъде потери да го преследват. Това от една страна в Охридско, от друга нашето движение беше разкрито в Демирхисарско, та сърбите се изпоплашили и помислили, че в целия окръг има комити безбройни, които сноват по села и планини. Стръхат на сърбите още повече беше нарастнал от преувеличения на населението, като казвали след нашето отминаване, ако бяхме 15-16 души, те им казвали че сме били повече от 50 души и пр. Винаги ги заблуждавали за посоките. При тези разни слухове сърбите разтревожени взели сериозни мерки, като пуснаха силни потери от стражари и войска, даже докарали войски от Битоля. От Кичево излезла друга войска за да правят обиски по горите. тогава ние преценихме положението, ако продължим към Охридско, ще се натъкнем непременно на засади и ще се разкрием съвършенно, затова решихме да се оттеглим пак временно в Албания. Прибрахме с нас подгонените и забегнали от сръбската власт Васил Павлев от с. Смилево, брат на четника Тома Павлев и Христо Котев от с. Леорска. Няколко дена прекарахме в Кривенската гора, през нощта на 16 август покрай Ресен прехвърлихме чак в Лесковско близо до границата. Целия ден и през нощта ни валя дъжд непрекъснато. Това обстоятелство най-вече ни спомогна да минем границата през тъмната нощ без да бъдем разкрити. И тогава прекарахме без вода. на другия ден на Томороз намерихме стар сняг и уталожихме жаждата. В албанска територия намерихме изгубените при престкрелката в Болно трима другари. Там се отпочинахме. Връзката с ЦК отдавна беше прекъсната, та затуй какво става в другите окръзи нищо не знаехме, също как се развиват събитията по света и как стои нашия въпрос, нищо не знаем. Само докато бяхме вътре от сръбските вестници нещо бяхме научили, че във Виена се състояла конференция, където се взело решение да се образува Балканска федерация. Обаче че са били поканени на тази конференция и нашите членове на ЦК Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев иче и те са присъствали късно разбрахме, след като се върнахме отвътре. Ние се върнахме към края на август и дотогава нищо не знаехме, че ЦК бил в преговори с болшевиките и че той се съгласил на конференцията във Виена да излезе с манифест от името на ВМРО, че и тя се присъединява към Балканската федерация.

За пръв път прочетох манифеста в Томороз, когато се бяхме върнали от вътре. Беше ми го изпратил Поперов от Рим в отрезка от вестник „Мир”. Аз и другарите останахме изненадани, не можехме да си обясним как е станало всичко това тъй на бърже и без никакъв конгрес. През това време и други трагични събития са се развили в София и Петричко, за които също тъй нищо не знаехме. Бяхме останали и без средства. Чудехме що да правим в Томороз. Тогава нямаше какво друго да се прави, оставих другарите там и аз предрешенс влезнах в Корча за да мога по-лесно  и по-скоро да се разбера било по положението, било да се снабдя със средства колкото за отпътуване на групата ни от Албания. След една седмица ни изпратиха пари и веднага на 6 септември  тръгнахме всички за Бриндизи, Италия. Пристигнахме чак на 18 септември, защото през Албания не се пътува лесно. В Бриндизи от италиански вестници научих, че Т. Александров е убит от Алеко Василев и Георги Атанасов, но как и по кои причини не можахме да разберем. На път в Цариград научих повече от Янко Пеев и Дим. Михайлов, които бяха дошли в парахода да се видим. В края на месец септември пристигнахме в България. Тогава чак научих подробно за убийството на Тодор Александров как станало и за развилите се събития в Петричко.

[Previous] [Next]
[Back to Index]