47. С ИЗБОРА НА ДЕЛЕГАТИ НОВО ПОЛОЖЕНИЕ НАСТЪПИ НА СПОРОВЕТЕ НИ С ИВАН МИХАЙЛОВ. ПОСЛЕДВА УБИЙСТВОТО НА АЛ. ПРОТОГЕРОВ
 

След като един път Ив. Михайлов се осигури с отстранението на Протогеров, собствено с негово изявление, че ще се оттегли от ВМРО, той сега цялото внимание съсредоточи върху изборите на окръзите. Най-много го интересуваше как ще стане избора в Битолския окръг, дали по нашето нареждане или по устава. Той искаше да научи по-скоро не само числото на делегатите, но и кои ще бъдат кандидатите за Битолско. Нашето търкане между членовете на ЦК и ЗП не беше неизвестно на по-долния по чин наши хора, те всички наши спорове знаеха и бяха посветени в какво се състоят различията ни. П. Шанданов, Йордан Гюрков пък и други знаеха, че аз не държа на протоколното решение, както и Протогеров впоследствие, когато се оттегли и се отказа от срещите. С тези продължителни спорове от основи всичко се разнищи. Отпадна всякакъв авторитет и престиж на ЦК пред подведомствените наши хора, защото им показахме с нашата капитална грешка, че ние малко държим за уставното положение на ВМРО. Ето защо, като предписахме на окръжните комитети за избор на делегати, те се осмелиха да реагират, като ни заявиха, че няма да изпълнят нашето окръжно, понеже го считат за противоуставно. Някои окръзи си проведоха избори съгласно устава, а не по нашето предписание. Битолския революционен окръг избраха законното число 11 души. Аз, макар да присъствах на сбирката, не намерих достатъчно сили за да им направя бележка, че не съобразяват с окръжното на ЦК. Пред окръжните комитети ние бяхме се изложили още когато не намерихме доводи да им възразим на техните отговори на нашето окръжно за избора. Аз върху доклада им бях сложил резолюция, че избора е станал редовен. Изпратиха се по един екземпляр на другите членове на ЦК за сведение. Ив. Михайлов като прочел как се е произвел избора на Битолчани, особено като видял кои са избрани за делегати, кипнал от яд и веднага ми писва едно остро писмо. Нахвърля се върху мен, като ми пише: „Никогат не мога де си представя как в твое присъствие да се вземе от битолчани решение за делегатство така неспокосано, необмислено и пр. Не можа ли поне да им кажеш, че на такъв панаир ти не можеш да даваш отчет”. И устно се обяснявахме цели 6 часа в дома на Суруджиев, където га намерих на легло, болен от мъка. Не можахме до никакво заключение да дойдем, защото той държи за протоклното решение, че трябвало да се изпълни непременно. Аз му казвам: „Добре, да се изпълни, но ето че окръжните комитети не го прилагат, защото виждат неговата незаконност. Не мога да се налагам и защитавам едно явно нарушение на устава, според мен, при все че съм се подписал”.  Сега, виждайки, че това решение не се възприема от окръзите като противоуставно, ние не с насилие от наша страна трябва да го налагаме, а трябва докато е време да се корегираме. Аз в оттеглянето си от подписа не виждам никаква слабост и унижение пред интереса на делото. Най-добре ела да изменим протоколното решение и да изгладим тази наша постъпка докато не се е разширила, иначе последствията с такова едно превишаване на правата мисля ще са пагубни за делото. Не е ли факт, че ние се поставихме по-високо от самия устав с това наше прибързано решение. Ив. Михайлов си остана непреклонен в своята амбиция, смяташе се за прав като има в джоба си нашите подписи, сложени в протокола и той сам знае при какви условия са изтръгнати. Разделихме се, без да се разберем по тоя въпрос. Той си остава на неговото решение, а аз на моето, щом видях, че няма никакво взаимно другарско разбирателство по повдигнатите предварително въпроси по конгреса. След туй Михайлов отбягва всякакви срещи с мен, само с бележки от време на време се обажда. От друга страна той почнал на своя глава да взима някакви мерки без да прави избор за да се наложи и заграби властта. Никакво другарство вече като че ли не ни свързва, той работи на чисто партизански начала, всякакво доверие дига от нас. Протогеров още по-рано беше се оттеглил от нас двамата, а сега и ние двамата скъсвахме.  Тримата члена на ЦК станахме орел, рак и щука. Нашите спорове стават достояние и на хората вън от нас, от редовете на ВМРО. Докато ние пазехме в тайна и с голяма мъка изживявахме нашата болка, т.е. споровете по бъдещата управа на делото, с надежда днес до утре да се разберем помежду си другарски, както това е ставаро в миналото, Михайлов осветлявал и държел в течение с най-големи подробности своите близки хора, особено младежите. Всички опити наши да можем да се разберем помежду си пропаднаха от неговото нежелание и неговата амбиция за големство. Той искаше по всички въпроси да се наложи. Най-после стигнахме до посредници и помирителни комисии да влезат между нас и ни споразумяват, но и това не помогна да излезем от това тежко положение, в което беше изпаднала ВМРО. За споровете ни с Михайлов и разбирателството ни посредством комисии най-подробно е изложено в задграничното издание „Истината върху кризата на ВМРО”. Три главни точки бяха, около които се водеха нашите спорове: Първо – за броя на делегатите в окръзите, второ . кандидатите за членове на ЦК и трето – за института на Задграничното Представителство. По споровете ни се изредиха 3-4 помирителни комисии, които изслушваха обстоятелствено и едната и другата страна, обаче все Михайлов беше непримиримия, все той отхвърляше предложенията на комисиите. Срещу това се измисляше някоя легенда, че имало срещу него образуване на единен фронт. Това изобретение дойде в главата на Михайлов по време на втората комисия Вапцаров, Филипов, Караджов, пред която той се похвалил, че ще застави противната страна да отстъпи, като я лиши от материалите и средствата на организацията. Този момент е един от най-решителните за по-нататъшния ход на преговорите. По-после при друга комисия измисли акционен комитет, вместо да даде отговор на предложението, което му бе пратено на 25 юни 1928г.  Както за единен фронт, така и за акционен комитет бяха измислици на Михайлов. Ако е думата за фронт, такъв той откри на нас двамата членове на ЦК и на ЗП, след което прекъсна срещите и разговорите. Най-после Михайлов вместо да приеме коя и да е от комбинациите на комисията, предложени на 25 юни 1928г., той се оттегли в уединение и оттам отправя до мен и Протогеров следното писмо:
 

„От няколко месеца насам ВМРО преживява една криза, която уронва дисциплината й. Няма нужда да се изтъква, че ние трябваше отдавна да свикаме редовния конгрес, защото нашия мандат изтече още през месец февруари н.г., когато организацията в лицето на своя висш институт – конгреса, трябваше да изслуша отчетите на досегашния ЦК и ЗП, да произнесе своята присъда по тях, да начертае директиви за бъдещото развитие на движението, както и да избере нови управителни нела на ВМРО. За свикване на конгреса се взема и съответното решение от нас с протокол № 8 от 8 март 1928г., като се издаде и окръжно за избиране на делегати. Конгресът обаче незаконно се отлагаше досега във връцзка с въпроси, чието разрешение е изключително от неговата компетентност. През туй време вие се отказахте даже от подписите си, които сложихте под гореспоменатия протокол. Воден от голямото желание да се избегнат и най-малките сътресения в живота на организацията, аз се съгласих да приема посредничеството на някои лица и комисии, които си предложиха услугите да изгладят създадените различия помежду ни.

От всички досегашни преговори и разговори се константира следното:

1. Че по въпроса за бъдното устройство на ЗП за нас е постигнато споразумение.

2. Че всички ние държим конгреса да се свика въз основа на протокола подписан от 8 март, като се доставя от вас, обаче, това свикване в зависимост от предварителното ни споразумение по състава на ЦК и ЗП. Понеже аз смятам за неморално и опасно за правилния развой на народното ни движение да се държи за определяне състава на бъдещите управителни тела на ВМРО и в зависимост от това да се свиква или не конгреса; понеже аз смятам, че по този въпрос може да става само размена на мисли и то когато се знае, че ще има конгрес, а не да се вземат предварителни решения, които да лишават последния от едно свещенио негово право; понеже аз намирам като първа длъжност за себе си и за досегашните си другари от ЦК и 3П да се отчетем пред конгреса за дейността си през дадения ни мандат, който изтече рще преди 5 месеци, моля ви да ми отговорите дали сте съгласни да се съберем за определяне дата, дневния ред на конгреса и за издаване окръжно за неговото свикване. Считам да необходимо също така да допълня, че що се отнася до мен, аз не желая да поставям своята кандидатура за член на бъдещите ръководни тела на организацията, нито пък следователно мога да водя разговори за техния състав; че аз съм готов да бъда най-обикновен и най-послушен член на движението и че поставям пълна свобода на досегашните членове от ЦК и ЗП да се споразумяват върху лицата, като изключат мен от всякаква комбинация. Най-важното за мен е да се свика конгреса в най-близки дни за да се отчетем пред него и престане днешната убийствена анархия за ВМРО.

Моля да ми се изпрати отговора ако е възможно още днес иди най-късно утре, дали сте съгласни с мое предложение за свикване на конгреса

2 юли 1928г.

С Поздрав:

/п/ Ив.Михайлов

член на ЦК на  ВМРО

Още на следващия ден 3 юли аз и Протогеров отговаряме със следното писмо:
 

„До члена на ЦК Ив. Михайлов. Преди всичко ние трябва да заявим в отговор на една точка от писмото ти, че причините за незаконното отлагане на конгреса са вън от нас двамата. И въпросите, които ги считаш от изключителна компетенция на самия конгрес и които по твоему са били като причина за неговото отлагане, бяха, спомни си това, въпроси повдигнати най-напред от самия тебе. А един път поставени на разискване трябваше тоже да изкажем мнението си по тях. Ние и сега мислим, че нито ти като повдигна тези въпроси, нито ние, като приехме да разискваме по тях, сме извършили някакво посегателство върху компетенциите на конгреса и неговото свещенно право. Усложнението настъпи обаче, когато за пръв път ти измени характера на нашите традиционни съвещания и в името на свои разбирания разруши солидната им морална основа, защищавайки непримирими становища, не споделяни от участниците в събранията.

        От тоя съдбоносен момент нататък започват разномислията, недружелюбието и недоверието. От тоя момент започва и отговорността за всекидневно уронващия се престиж на организацията и погазването на нейната дисциплина. Ето източника на злото, което отхвърли конгреса месеци назад. Промяната на становищата по протокола, прието както знаеш, условно и при дадена психологическа обстановка бе неминуемо последствие на нещастно изменилото се по твоя вина положение и като слаб протест срещу мисълта, че един документ какъвто е протокола, може да замести сплотеността и единодушието, които трябва да съществуват в една организация на която трите четвърти капитал представлява морала. Съзнавайки значението на този морал в организацията и ти се позоваваш на него в писмото си пледирайки в полза на час по-скорошното определяне датата и дневния ред на конгреса, както и за издаването на надлежно окръжно за свикването му. Нищо по уместно от това, и на теб не ще е неизвестно какви усилия направихме с тая цел от своя страна, за да възстановим накърнено единомислие.

Ти нямаш основание да смяташ за неморално че държим за определяне състава на бъдещите управителни тела на ВМРО, защото още преди 8 месеци ти сам бе започнал да говориш с близки на делото хора по личния състав на институтите. Към промяната на становището по визираното протоколно решение, взето от ЦК след най-подробно разискване и прибягване до проверяване предварително и мненията на най-близки и отговорни другари (виж самия протокол) не е излишно да ти припомним само като пример и промяната на становището на двете ръководни тела по специалния налог върху спиртните питиета, което решение се отмени по причина на донесение на по-долни инстанции се указа, че то е неприложимо поради неговата нецелесъобразност.

  Ето защо ние минаваме на друга точка от писмото ти, по която,  изглежда пак подържаш сам едно мнение, което ние не споделяме, а именно до въпроса за твоята кандидатура и изобщо за кандидатурите на лица за членове в бъдещите ръководни тела на Организацията. Ние не смятаме изключена твоята кандидатура в листата за предстоящия конгрес. Декларацията ти е продиктувана от твои лични съображения, а ония, които ще посочват ръководните тела и те ще имат свои съображения и едно право при тоя избор. Но въпросът не е там. Независимо от това дали А, Б или В е кандидат или не, кандидати за ЦК и ЗП все ще има. Щом е тъй може ли да е безразлично за теб и за когото и да било кои ще бъдат тези кандидати, т.е. кои ще ръководят утре македонското движение в най-крупната му проява. Това би било неестествено и ти бе поправ, според нас, когато пред комисията си бе казал, че колкото и да е неудобно за теб това все ще се намери начин да се използува и твоето мнение по въпроса за лицата,| които ще се посочват за работа,

  И тъй твоята декларация не разрешава никакво затруднение, тя не разплита, възела, не ни доближава до желания конгрес. За да се дойде до него, ние, водими от голямото желание да се избегнат и най-малкките сътресения в живота на организацията, говорехме и работихме с всички лица и комисии, които предложиха услугите си в дирене изход от положението; ти не ще откажеш това и ние сме на чисто пред съвестта си. Последната комисия ти донесе напоследък едно свое предложение, което ние приехме, остава да се получи още твоето съгласие. Защото при положениета до което стигнаха работите ни не  по наша вина, не може да се намери сполучлив и желателен от гледна точка на общите македонски интереси, изход вън от алтернативата: или конгрес по протокола от 8 март т.г. при предварително споразумение по всички важни организационни въпроси, начало практикувано не един път у нас па и  навсякъде и приложено с успех и в последния наш конгрес, или конгрес с пълно число делегати, както повелява и правилника. Най-същественото за нас е да се възстановят единството в Организацията, единомислието у нейните работници и духът на солидарност между ръководните сили, еднички условия, при които е възможна плодотворна работа в полето на нашата борба”.

3 юли 1928 г.

С другарски поздрав:

/пп/ Ал.Прогогеров

       Георги п.Христов

       От отговора ни с дата 3 юли 1928 г. отправен на писмото от Ив. Михайлов от 2 юли 1928 г. ясно се вижда, до какво бяха сведени условията за да се отиде на конгреса. Аз и Протогеров предоставихме по предложение на комисията, "или конгрес по протокола от 8 март т.г. при предварително споразумение по всички важни организационни въпроси, начало практикувано не един път у нас, пък и навсякъде и приложено с успех и в последния наш конгрес; или конгрес с пълно число делегати, както повелява правилника, та каквото реши, това ще бъде законно и които избере, те ще ръководят организацията, след състезания на убеждения и листи."

    Още на другия ден, както казах, още на 3 юли беше изпратен този отговор на Ив. Михайлов. Какво излезна? Очаквайки да се постигне съгласие, или за конгрес по протокола по предварително споразумение по въпросите или за пълен конгрес и всички въпроси да бъдат оставени за там, получи се съвсем неочакваното: на 7 юли вечерта падна убит Ал. Протогеров на ул. „Екз. Йосиф” в София, от убийците, които пратил по следите му Ив. Михайлов. Всички останахме гръмнати и изненадани от тази престъпност на Ив. Михайлов, той, член на ЦК на ВМРО, макар и равноправен с нас двамата, присвоил си правото на съдия върху член от същия ЦК и нарежда прилагане смъртната му присъда. От тоя момент македонското движение изобщо и ВМРО в особеност се изправиха ненадейно пред пропастта, която зина с безумието на Ив. Михайлов.

[Previous] [Next]
[Back to Index]