48. ГЛАВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ТЪРКАНЕТО МЕЖДУ АЛ. ПРОТОГЕРОВ И МИХАЙЛОВ, МЕЖДУ СЪЩИЯ И ЗП, КОЕТО ВПОСЛЕДСТВИЕ СЕ ИЗРОДИ В КЪРВАВИ УБИЙСТВА
 

       В продължение на трите години доколкото можах да схвана Ив. Михайлов поради убийството на Тодор Александров хранеше една прикрита умраза срещу Ал. Протогеров без обаче да има някакви факти на лице доколко той имал пръст в убийството. Още преди даже да се състои общия конгрес в с.Сърбиново-Джумайско, в който бяхме избрани за членове ва ЦК тримата, беше се създало или по-право казано се пръснало едно такова мнение срещу Протогеров, а това мнение, според моето дълбоко убеждение беше не затуй   че той е наредил убийството за Т.Александров, а защото като човек прекомерно наивен и доверчив е дружил с Алековци преди убийството и второ, че при самото убийство когато придружавал Тодор Александров той е пощаден от убийците. Доколкото аз го познавах Ал. Протогеров не беше способен да рискува и се съгласи за такава една крупна акция срещу ВМРО. Toй беше инзвънредно дисциплиниран още повече и военен.

Ив. Михайлов докато беше нов и при това млад в ръководните дела на ВМРО беше скромен, строго внимателен, умееше да се приспособява към кае по-старите му другари членове на ЦК, особено това се проявяваше към Ал. Протогеров като към най-стар. Но, когато Ив. Михайлов стъпи здраво на властта, когато доби известна опитност, особено когато се заздрави в Петричкия окръг, който му беше поверен  да ръководи, след като се осигури и обгради със свои хора, предимно млади, той почна да се проявява и да става горд и надменен, Почна да претендира за голям водач на движение и да се чувствува за пряк наследник на Т. Александров. Не е вече същия скромния Иванчо. А затова имаме грях и ние по-старите, че му дадохме предимство и го издигнахме неестествено на такава висота. Хората от ЗП и тия около тях имат голям дел за неговото издигане и то задето е бил човек на Т.Александров. Според мен голям грях правеха ония, които лично го възхваляваха, като гъделичкаха неговата амбиция, често пъти незаслужено и не на място. Някои са му казвали: „Ти си звездата на....., че той е надхвърлил своя учител и пр." Иван Михайлов почва да се възгордява и да се самозабравя. Ето защо някои дела започна да върши на своя глава, след като ги свърши тогава съобщава на другарите от ЦК за оформяване. Такива случаи са убийството на Панче Михайлов, Ив. Бърльо и др. Ето един повод за търкане да се създаде между Ал. Протогеров и него. Друго. В Петричко често пъти ставаше сблъскване и пререкание поради техни нареждания, понеже ръководните дела за окръзите им се кръстосваха, а най-важното, че за своеволията в Петричко населението често пъти донасяло и се оплаквало на Протогеров като стар познат в този край и с връзки от турско време. Трето. Иван Михайлов правеше изявления пред чужди кореспонденти без да се съветва с Протогеров (защото той беше по-близко, аз бях далеч) и мания имаше да излиза със статия в пресата от негово име, а не от името на ЦК. Четвърто.  По финансовата част на ВМРО Протогеров беше задължен да я води и като такъв той беше изтъкнал преувиличена разточителност на организационни суми от Ив. Михайлов, и негови подведомствени хора в Петричко бяха завлекли голями организационни суми и не бяха се отчели. Той ги защищаваше.

  И пето. Най-болното място на Ив. Михайлов му беше, че в продължение на трите години той нито един път не направи опит да влезне вътре, а Протогеров като най-стар влезна вътре през 1925 г. лятото. Това обстоятелство най-много от всичко засегна Михайлов, той се почувствува някак затъмнен от нас. От тогава почна да се озлобява срещу Протогеров, даже един път се осмели да му каже: "Ти влезна вътре да омиваш стари грехове." Размениха си някои остри думи. Михайлов почна към Протогеров да се отнася хладно и от време навреме почнаха да си подхвърлят обидни приказки.

       В мое отсътствие най-много им се обтегнали отношенията и даже изгубили са и доверието помежду си. Ив. Михайлов за неговото отиване в странство през 1927г. есента не намерил за нужно даже да се обади на Протогеров. Прекъснали са всякакви срещи да правят. От друга страна Иван Михайлов беше почнал напоследък и ЗП да пренебрегва и да се заядва. 1) Той без да ги пита публикувал статия от негово име във в. "Мак.трибуна", 2) По убийствата на неговия баща и брат от сърбите в Щип искал да отправи отворено писмо от свое име до крал Александър, даже проекта пратил на ЗП, но бил отклонен от това намерение по ред съображения от последното, 3) При заминаване за странство съобщил на ЗП само за знание при свършен факт без да се съветва с тях, защото външната дейност на ВМРО тяхна длъжност беше, 4) Ив. Михайлов се бъркаше, в някри работи от не негова компетентност, а на ЗП. Той издал бюлетини за избор на депутати в българския парламент, ангажирал се, без да пита никого, да прокара листа с името на този или онзи кандидат за народни представители. И не само се ангажирал да направи това, а за да остане верен на дадения си ангажимент, сам  раздал снопчета бюлетини с поръчка да бъдат пласирани между избиратели македонци.

[Previous] [Next]
[Back to Index]