49. ВСИЧКИ ОПИТИ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО С ИB.МИХАЙЛОВ ПРОПАДНАХА. ТОЙ СТАВА САМОВЛАСТЕН, СВИКВА САМ КОНГРЕС. МЯСТОТО НА АЛ. ПРОТОГЕРОВ СЕ ЗАЕМА ОТ ЗАПАСНИЯ ЧЛЕН НА ЦК ПЕРО ШАНДАНОВ. НИЕ ЦК, КАКТО И ЗП ИЗЛИЗАМЕ С КОМЮНИКЕ
 

Декларация на Централния комитет на ВМРО

До убийството на Протогеров ние всички очаквахме и се надявахме да дойдем до някакво разбирателство и да отидем на конгрес. Пред всички посредници и комисии за помирение и разбирателство ние сме правили отстъпки и жертви само и само да не се отиде до крайност. Държали сме да единството в ВМРО да се запази. Вярвайки по себе си никога не ни е минавало през ума, че ще се стигне до братоубийство. Обаче, за жалост сме се лъгали! До когато ние хората от нашата страна все тъй мислехме и вярвахме,  да се постигне едно разбирателство между нас. Михайловата страна съвсем други мисли я вълнували. Те са кроели зад нас адски планове за да се нанесе удар на делото. Ние докато искренно желаехме да се състои общ конгрес, Ив. Михайлов минерал го и гледал всячески да осуети законния общ конгрес. Ние очаквайки среща, както споменах по-горе да се разберем и вървим на конгрес,  той е конспирирал срещу нас и делото Ив. Михайлов с извършеното убийство на член от ЦК без никакво право всичко преобърна на опъки, с главата надолу. Той чрез физическия труп на Протогеров простреля и самото дело, погреба доверието, което беше цимента между хората в редовете на ВМРО. Ив. Михайлов с извършеното убийство на своя глава, както той сам го подчерта в своята декларация, се постави по-високо от всякакво уставно положение. Зад всичко това той предварително се беше подготвил без да го подозираме. Той най-напред по един непристоен начин, ако не и подъл, турил ръка и заграбил организационни средства и материали. Това е едно най-сийно доказателство, като се решил да обсеби  предварително орган. средства и материали и след туй да посегне на своя глава да убие своя другар член на ЦК на ВМРО, равноправен и равноотговорен пред един общ конгрес, че той Ив. Михайлов не е бил искрен ва свикване на редовен конгрес, а е бил за такъв, какъв той го свика. Неговия конгрес беше с намалено число делегати и то никакъв делегат от Битолски и Солунски окръзи. Той просто искал да се наложи на хората от BМРО и се провъзгласи за самовлаетен. Ив. Михайлов сам потвърди това, като каза, че убийството на Протогеров е негово лично нареждане . От тоя момент той вече става диктатор, за когото не съществува друг член на ЦК и такива на ЗП. Той е всичко сега, защото средствата и материалите успял е да ги заграби. Още повече Михайлов се почуствувал за всесилен като видя как погледна на  убийството властта, която не помръдна да дири и преследва убийците нито пък дело заведе. Обществото и емиграцията останаха като гръмнати в първо време от тази акция. Изненада бе голяма! Националния комитет, който представляваше емиграцията в България се втресна и отврати от това убийство, но той нема смелостта да излезне да порицае това своеволие на Михайлов, напротив, направи се глух, като видя че правителството на министър Ляпчев не предприе нищо за такова едно крупно убийство, което стана всред София толкоз повече, че убийците се знаеха кои са. Освен 2-3 братства изобщо емиграцията освен че не протестира, ами взе страна в лицето на Националния комитет при председателството на Д-р К.Станишев. Това беше една голяма и капитална грешка на Националния комитет, защото се даде, морална подкрепа на убийците. На Ив. Михайлов се откри пътя за своя конгрес, който отдавна той мечтаеше. Сега трябваше час по-скоро да го свика и там да намери своята подкрепа и защита за престъплението,само там Михайлов очакваше своето оправдание. Ако по-рано му трябваха намалено число делегати и то свои доверени за прокарване неговите промени в устава, сега два пъти му бяха необходими за да се оправдае за убийството, с други думи да му се признае от неговия конгрес за справедливо и законно убийството на Протогеров. Той за нас беше вече престъпник, изгубил беше за нас всякакво доверие, никакви връзки не ни свързваха, станал е отцепник за ВМРО. При такова едно подло убийство от негова етрана кой би се доверил? Ив.  Михайлов бърза да свика конгрес, няма лице да се обърне към мен като член на ЦК, тогава накарва делегатите от Скопски, Струмишки и Петрички окръзи, т.е. неговите верни делегати да ни подканват за конгреса. Докато ние до завчера го канехме за по-скоро да идем на конгрес и там да се разберем, сега той диктува и чрез делегатите ни вика на конгрес. Той отбягваше срещите и отлагаше конгреса, а сега бърза и настоява.

      Как ще се доверим и му отговорим на неговата демонска покана, която не остави никакво място за доверие и честност на неговата дума? На 2 юли получихме неговото приспивателно писмо, божем най-после се съгласил да се срещнем да определим датата на конгреса и ние му отговаряме на 3 юли зарадвани, като си казахме: "Е, иай-после пукна дявола, ще идем на конгрес", а той отговаря с убийство на 7 юли срещу нас. Той всичкото време употребявал в планове как да изиграе ролята си по-майсторски, как да заграби парите и материалите без да узнаем ние. Ние бяхме прекалено доверчиви и той злоупотреби с нашето другарско доверие. За нашите окръзи давахме му сведения особено по избора на делегатите, а той не.

При това положение ние Биголчаяи и Солунчани не се отзовахме на поканите Михайлови за конгреса. Той си свика свой конгрес и се оправдал пред него и се преизбра за член „на ЦК”, заедно с Ив. Караджов и Стр. Развигоров, който нямаше качества за делегат камо ли за член на ЦК. Веднага след туй се провъзгласиха за ръководно тяло на BМРО, а нас ни нарекоха отцепници. Другаде съм казал, че неговия конгрес беше незаконен. Веднага подир убийството ние попълнихме мястото на Ал. Протогеров със запасния член на ЦК Перо Шанданов и се конституирахме съгласно устава двамата за ЦК, а ЗП си оставаше в пълния си състав: Г. Баждаров, Кирил Пърличев и Наум Томалевски. Излезнахме със едно съобщение, че ние ще продължавдме да изпълняваме функциите на ВМРО като законни ръководители. Макар че бяхме останали без средства, ние решихме с твърда воля да продължаваме борбата и пазим уставното положение от нарушение. Петричко от където се теглеха ресурсите на организацията остана в пълно владение на Ив. Михайлов с пълната подкрепа на българската власт.  Ние членовете на ЦК при все че не ни беше местото тук, останахме да чакаме и видиме как ще се развият събитията подир убийството на Протогеров тук в България. Как ще погледне българската власт и как ще се отнесе македонската емиграция.  Изобщо как ще се произнесе общественото мнение. Рекохме да изчакаме да могат някак да се създадат условия за свикване на общ и законен аонгрес на ВМРО. Освен туй трябваше да можем да се снабдим и със средства ст някъде, защото без такива нищо не може да се предприеме за водене на борбата. Издаването на вестника продължаваше, също тъй и ЗП издаде няколко брошури за осветление на емиграцията и обществото тук в България и в станство. Аз продължавах да поддържам връзките с вътрешността, а пък ЗП поддържаше и осветляваше нашите хора, особено студентите в странство. Стараехме се по възможност да запазим престижа и авторитета на ВМРО, който беше се създал, пред външния свят. Но докато ние с юнашка вересия и с голям риск се борим да запазим чистотата на ВМРО, да закрепим от падение и разрушение принципите, Ив. Михайловата страна служи си с всякакви средства да парализира нашата дейност. Пред нищо не се спират, те започват да употребяват лъжи, подкупи, клевети и най-после заплашвания срещу нашите съмишленици и идейни хора. Служат си с всички средства, позволени и не, за да ни компрометират, покрай нас и самото дело, пред света. Тяхната борба сега е изключително насочена как да завладеят и привличат на тяхна страна цялата емигрция в лицето на Националния комитет, Илинденската организация, Младежката и пр. В това отношение имаха успехи. Най-напред тръгна с тях младежката организация, след туй повлекоха се и други. Там отидоха Милетич и Гьоргов, адвокати и др., защото разбраха, че властта ги подкрепя и че парите са там. Послужиха с убийства пак, като убиха председателя на Охридското братство, за да сплашат братствата. Емиграцията се разцепи след като видя как в конгреса на братствата председателят на Националния комитет д-р К. Станишев се произнесе на всеслушание, че признава истинска ВМРО тази на Михайлов. И тъй, емиграцията, която трябваше да бъде безпристратна и можеше да играеролята на помирителка със своята неутралност, тя взема страна. Ние останахме излъгани във възлаганите надежди, че ще настъпи известно изтрезвление и че нещо може да се постигне за едно търпимо положение до един общ конгрес. Изгубихме лятото на 1928г. в празни надежди. За през1929г. решихме да заминем вътре и оттам да подготвим условия за конгреса. Оставихме  тук ЗП да осветлява общественото мнение по нашия въпрос и да защитава правата ни кауза срещу безчестните обвинения, които се хвърляха върху нас от Михайловата страна. Неговия вестник само с хули и клевети се пълнеха колоните му, трябваше да му се възразява и изкарва емиграцията от заблуда. Нашето заминаване вътре още повече озлоби Михайловци, тогава те излезнаха с една брошура "Защо бе убит Протогеров". По повод тази брошура се отговаря и осветлява по всички спорни точки от начало и до край на Ив. Михайлов с брошура "истината върху кризата на ВМРО". Също тъй едновременно се организира издаването на нов вестник "Вардар” за още по-голямо осветляване по разделянето ни с Михайлов и в какво се състоят нашите принципни различия по делото.

Ето и самата декларация от ЦК на ВМРО:
 

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО

Преценявайки всестранното състояние на македонското освободително движение от известно време насам, неговите успехи и грешки, особено след разколническата акция на Иван Михайлов, Централния Комитет на ВМРО намери за нужно да излезе с настоящата декларация.

Централният Комитет констатира от една страна, че некои от основните положения на освободителната борба се замъгляват в общественото съзнание поради остротата и сложността на възникналите разногласия в македонските среди – и от друга страна, че създадената криза трябва да се превъзмогне, като се стои неуклонно на статутите на освободителното движение и на положителните резултати от досегашния тежък опит в борбата.

Вътрешната Македонска Революционна Организация е народна, масова организация на македонското население без разлика на вяра, народност и политически убеждения. Всеки опит в миналото и днес да се обособяват революционни групи е донасял пакостни разделения в освободителната борба и взаимни жертви, ползващи само враговете на тая борба. Така пакостни са били в живота на ВМРО надделяванията на едни спрямо други партийно политически убеждения, които трябва да остава пред прага на македонското революционно движение. Както в миналото, така и днес ВМРО преследва обединението на поделена Македония в едно цяло и издигането и в напълно автономна , самоуправляваща се политическа единица в нейните установени граници. За ВМРО македонският въпрос не се  изчерпва с културни искания – права на малцинствата – които искания естествено са били подкрепвани от нея, без да отстъпва от своята цел: самоуправлението на страната.

ВМРО, като държи за така определената политическа цел, не отхвърля идеята за свободен съюз с другите свободно определили се балкански държави под каквато и да е форма при условие, че Македония и другите държави от тоя съюз ще се самоуправляват. По тоя въпрос ВМРО не поставя разделящи я принципи от привържениците на едно или друго бъдещо устройство на балканските земи.

ВМРО стои на разбирането, че ще постигне своята цел преди всичко чрез решителна борба, подета и водена от подтиснатото вътре и организирано в революционни редове македонско население. Досегашния опит и самата действителност в поробена Македония потвърждават напълно това становище срещу домогванията да се измества изцяло македонската борба върху легална почва или да се разчита предимно на външни организации, международни институти или правителства.  Заблудите в това отношение трябва да се разсеят. Методите за борба в Македония и днес остават тия на революцията, тъй като режимът на пълно политическо, национално и економическо робство на завоевателите е затворил пътя за всеки друг начин за борба. Ето защо за ВМРО македонският въпрос е въпрос главно на цялото население в Македония. Както в миналото, така и сега Организацията разчита главно на обединените усилия на това население. Свободата на Македония ще дойде само след продължителна, упорита нейна борба.

Но заедно с това ВМРО не само приема, но търси сътрудничество с другите поддиснати народи в страните поробители на Македония за образуване на общ фронт на революционните сили на почвата на взаимно зачитане. В своята борба ВМРО търси по-нататък съчувствие и подкрепа и в прогресивните обществени сили в балканските страни и по-далеч от тях без да жертва своята самостойност.

ВМРО, която е вън от зависимостта на коя и да е държава, заявява категорично, че ще остане в борба с всички стремежи да се поддържа днешното положение – подялбата на Македония. Независимостта на Организацията е най-скъпото и най-важното нейно начало обуславящо постигането на нейната крайна цел.   Всички отклонения от това начало са носили големи злини на освободителното движение на Македония и в значителна степен са осуетявали възможните успехи и са понижавали авторитета, морала и силата на Организацията. Такова отклонение по вътрешната си смисъл представя днес груповата терористична организация на Иван Михайлов, борбата с която е водена от ВМРО при точни преценки и директиви от отговорните тела на Организацията. Специално за България, ВМРО, заявявайки, че не взима участие в строежа на вътрешния  й политически  живот, прибавя, че не ще остави безнаказано да се изкориства македонското движение от групи,  организации, партии и лица за цели лежащи вън отъ строгите рамки на това движение.

   ВМРО очаква значителна подкрепа отъ македонските изгнаници - от емиграцията, освободена от местни, политически влияния. Ролята на емиграцията ВМРO схваща като спомагателна.  Но не бива да се забравя, че от името на Македония първа говори, ВМРО, която води и възпитава населението в страната политически. Стремежът на някои емигрантски организации в известни случаи в миналото и днес да изпреварват вътрешното движение, стремежът им понякога да абсорбират това движение внася големи пакости. Когато емиграцията е проникната от истинското си значение в освободителната си борба и запазва своята политическа независимост тя може да има неизмърими заслуги.

ВМРО желае да се постигне единство на македонското движение, да се обединят преди всичко революционните македонски сили. Тя поддържа началото: всички македонци в един македонски фронт, обединени върху изброените  погоре начала. Ако за това обединение е необходимо оттеглянето от движенето на лица с доказани заслуги, ВМРО заявява, че тя не държи за личностите от своите редове. ВМРО не желае да поддържа кървав фронт с каквито и да било среди извън поробителите на Македония, с които се намира в законна самоотбрана.

Централният Комитет на ВМРО подчертава, че ако след тази декларация не настъпи опомване на средите на разпокъсаните македонски сили за обща дейност срещу поробителите на Македония и ако обявената кървава борба срещу ВМРО от македонски и немакедонски среди не спре, тя ще действува и занапред в тази борба според присъщите й начини и средства, без оглед на прикритията, зад които стоят враговете. Централният комитет е свободен от всякаква отговорност за последиците от тази борба, след като в продължение на две години даде достатъчно доказателства за изключително търпение и за запазване на единството във ВМРО и за възстановяването му след нарушението.

Изказвайки още веднъж надеждата за възстановяване на единството в македонската борба, Централният комитет на ВМРО припомня горните нейни основи с оглед към днешната македонска действителност, която призовава всеки македонец към изпълнение на неговия дълг към родината, изнемогваща все по-тежко под игото наа робството.

Февруари 1930.

 Централен Комитет на ВМРО:

   (п) Георги п.Христов

   (п) Петър Шанданов

Ив. Михайлов просто беше побеснял като прочел брошурата едно и друго нашето влизане вътре нанесе му голям удар. Тогава той замисли за нова акция срещу истинската ВМРО. Не можеше другояче освен пак с убийство да се отплаща. Михаиловци наредиха убийството на Геор. Баждаров и охраната му във Варна, тъкмо там са го издебнали когато той беше отишъл на почивка. От наша страна се реагира с убийство, като се уби Пандил Шишков, който беше организирал убийството на Баждарова. От тоя момент почнаха системно убийствата на Михайлов върху наши хора.

[Previous] [Next]
[Back to Index]