Речи и публицистика на Григор Пърличев

 

4. Слово за свети Климента – Григор Пърличев (Охрид, към 1867 г.)

 

Слово на Григор Пърличев дръжано в Охрид вероятно през втората половина на 60-те или през 70-те години на 19 век, когато Пърличев е бил учител там. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 118 – 121 (1928, София)

 

 

Паметь праведника съ похвалами.

 

 

Какви вѣнци приличатъ на Св. Климента? Съ кои похвалны пѣсни можемъ да почетемъ Св. Климента? Кой язикъ може да изскаже великы-тѣ трудове на Св. Климента?

 

Риториката? — Ако и да стигне до най-високата степень на съвършенството си, тъй чтото да дига камены и дървя, не ке може никога да го похвали достойно и както му прилича. Чудесата на Св. Климента сѫ дѣло, а словата наши сѫ сѣнка. Чудесата на Св. Климента се слушать, се виждатъ, пишатъ; а словата наши вѣтъръ гы вѣе. Чудесата на Св. Климента сѫ тѣло, а словата наши сѫ слабо и тьмно изобретенѝе на тѣлото. Чудесата на Св. Климента звучатъ по четиритѣ стърны на свѣтътъ, а словата наши сѫ ограничены отъ четири зидои. Надали ке чуете мой слабый гласъ! Не оти Св. Климентъ има нужда отъ похвалы; не оти може нѣкой да го достойно похвали; но длъжни сме да го хвалимъ како можемъ и колко допуща врѣмето и мѣстото. Добринѫ-тѫ трѣбва да iѫ сла­вятъ и прѣклонени старци и младенци что цицать. „Изъ устъ младенецъ и ссущихъ съвьршилъ еси хвалу.“ Добродѣтелнитѣ мѫжи сѫ образи божіи на земѫтя. Когато се славитъ името на святыитѣ, тогава се славитъ и името на самого Бога ; тогава и частната добрина се укрѣпява, а лошината губи дьржавѫтѫ си.

 

Охъ! колко сьмь радостенъ оти ката година съ сьрдце празнуваме Св. Климента! оти и во радости, и во жалбы въ устьітѣ ваши звучи името Св. Климентъ и пакъ Свети Климентъ! Св. Климентъ отбранъ божій ссѫдъ; отбранъ мегю вситѣ святы что аресале на Бога. Святи Климентъ — Охридскый Святитель, който съ постъ и съ трудъ извьрши великы подвизы. Святи Климентъ, който довьрши прѣводътъ на священнытѣ писанія, които Св. Св. Кирилъ и Методій не довьршиха. Святи Климентъ — въісокоученъ и святъ писатель. Святи Климентъ, който каза: въ Охридъ да стане свѣтло, и стана свѣтло, зачтото понапрѣдъ бѣхме во страшенъ мракъ и тъмнинѫ, Святи Климентъ — безсонно неуморенъ списатель, Святи Климентъ — необоримъ прповѣдникъ на святѫтѫ Хрістовѫ вѣрѫ. Святи Климентъ — прѣчестенъ крьститель на безбройны Български души. Святи Климентъ — изумително — чудесенъ святецъ, който разпьрснѫ мракътъ на идолопоклонството. Св. Климентъ всемірны учитель, како да не бѣше отъ земіѫвѫ ; како да бѣше пратенъ отнебо за да прогласи словото божіе. Св. Климентъ, който съ трѫбата си огласи земіѫтѫ, утвърди царството божіе и опрета діавола въ най-глѫбокытѣ мѣста на геенѫтѫ. Св. Климентъ — стълпъ и дирекъ на православнѫтѫ цьрквѫ. Св. Климентъ несравненно Богомѫдъръ и плодовитъ чудотворецъ. Святи Климетъ — свѣтозарно сълнце за славянытѣ. Св. Климентъ — безсмьртно блаженный, който покри небето съ славѫтѫ си. Св. Климентъ, който нанебо е равенъ съ дванадесетьтѣ святи Апостолы. Св. Климентъ, който стои надесно отъ Iйсуса Хріста, който чрѣзъ него най-ясно доказва, че слово е Богъ; и пакъ и пакъ да кажемъ, че Слово е Богъ.

 

Въ общѣ не можеме да намѣриме думы и мислы, съ които да похвалиме Святаго Климента както трѣбва. При томъ и обстоятелствата не ни допущатъ да продължаваме.

 

Но за да оцѣните подобро свѣтецътъ когото празнуваме, трѣбва да си припомните какви бѣха нишитѣ дѣдове когато се учехѫ по св. Климентовытѣ книгы, писаны во нашъ языкъ, а послѣ какви станѫхѫ, кога захватихѫ да се учатъ по чуждый языкъ. Прѣдъ деветь вѣкове въ Охридъ бѣше страшенъ мракъ. Дойде св. Климентъ съ книгытѣ си, захвати да учи, и вчасъ мракътъ липса, и станѫ свѣтлина. Послѣ ны покорихѫ гърцитѣ подъ властьтѫ си, изгориха Българскытѣ книгы колко можехѫ и колко найдохѫ, и ни казахѫ: учѣте сега гърцкый. Тогава дѣдоветѣ наши сакахѫ некехѫ, захванахѫ отъ Алфа да си учатъ по гърцкы. Что станѫ. Вчасъ свѣтлината липса; и мракътъ пакъ поплати и се воцари. Какъвъ мракъ! Пърстъ прѣд око не се гледаше. Почти никой българинъ неможеше ничто да се научи. Даже и се срамехме да се нарѣчеме българи; зачтото името ни бѣше излѣгло лошо. Ны выкахѫ χονδροκέφαλοι, „дебелоглавы“. Че кой човѣкъ въ цѣлыя свѣтъ може да напрѣдне малумногу съ чуждый языкъ?

 

Най послѣ съ помощьтѫ на Бога и на Св. Климента, се разбудихте, испѫдихте чуждійтъ языкъ, и заповѣдахте на децата си да се учатъ по майчинъ языкъ. Това чудо како станѫ? Вые сами знаете: то станѫ съ страшны жьртвы и харджоï, съ жалбы, сълзы и плачоï, съ хапсаны прангы и истинтацы. За народно добро богаты куки осиромашѣхѫ. Всичко това зачто станѫ? То станѫ за любовьта на святаго Климента и на книгытѣ му.

 

Сега кажете милі мои братія: Вашето ли ученіе по чуждiи языкъ бѣше подобро? Въпросътъ е важенъ и трѣбва отговоръ. Престѣте ми да Ви кажѫ че ные бѣхме папагали, а чедата наши станѫхѫ славеи. Както и да е, прогледнахме малко съ едно око. А ако имаме любовь и съгласіе, нашитѣ очи ке гледатъ какъ очи соколови.

 

Можехме ли ные да направимъ това чудо? Не?

Кой го направи? — Го направи свети Климентъ.

Кажѣте вѣчная му паметь.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]