26 октомври 1941 г.
НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!
След провалянето на министерската и депутатска кампания думата е дадена на съдилищата. След като не можаха да спечелят народа за Хитлер, сега се опитват да го сплашат чрез драконовски присъди и бесилки, да го заставят чрез терор да се жертвува за “славата и величието” на фашисткия изверг.
Първите смъртни присъди за противодействие на хитлеристката сволоч, за защита на свободата, честта и независимостта на нашия народ са вече издадени. Ще последват сигурно и други. Така заповядва Берлин. Така е във всички покорени от Хитлер страни, така ще бъде и в България — съгласно “новия европейски ред”. Хитлеристки потурнаци не липсват и на съдийските столове.
Но уверяваме ви, господа палачи, че и тук вашият успех не ще бъде по-голям. И тук вие ще се провалите.
.Вие само ще увеличите позора, който покрива челата ви, ще засилите ненавистта, която народът питае към вас, ще я превърнете в желание за мъст. Погледнете каква е съдбата на предателите и изменниците във Франция, в Югославия, във всички покорени от Хитлер страни. Еднакви действия предизвикват еднакви противодействия.
Вие само ще усилите апетитите на берлинските си господари, които ще използуват омразата на народа към вас, за да ви превърнат в чудовища на своя служба; ще ви накарат да отидете докрай по пътя на предателството и ако вие се поколебаете, ще се разправят най-
187
безпощадно и с вас, както направиха със своите оръдия в Чехословашко начело с министър-председателя — Елиаш.
Не се гаси туй, що не гасне. Нашият народ се научи па цени свободата; свободата му е нужна както въздухът, който диша, и затуй не ще се остави да му бъде отново надянат робският ярем за смъкването на който той е понесъл неизброими жертви.
Нашият народ се научи да цени приятелите си и да ненавижда враговете си; признателността му към нашата велика освободителка се усилва от дълбокото му убеждение, че само в тясна дружба със Съветска Русия неговото бъдеще е гарантирано. Затова никоя сила не е е състояние да го накара да вдигне ръка срещу своите руски братя и особено доброволно да стане оръдие на германските фашистки изверги, които газят неговата собствена земя, ограбват неговия труд, позорят неговата чест и го презират като низша раса, предназначена да робува на немците.
Духом и тялом нашият народ е със Съветска Русия, с героичната Червена армия, в която той вижда борец за своята свобода, борец за освобождението на цялото човечество от варварския фашизъм. Но нашият народ не се задоволява само с голо съчувствие, той желае и активно да помага на Съветска Русия, като пречи на Хитлер да използува България за своите военни цели срещу Русия, като разваля неговите планове за ограбване на нашата страна, като противодействува на хитлеровите оръдия да ни превърнат в пушечно месо на фашистките изверги.
Подкупените вестникари, министерските и депутатските речи не можаха да убедят народа да дава доброволно хляба си за изхранване на хитлеровите пълчища, да работи за нуждите на хитлеровата военна машина, да понася безропотно немското хазяйкичене в нашата земя. Народното недоволство расте, изостря се, минава в действия — в противодействие на правителствените разпореждания, в саботаж на фабриките, гдето се работи за немците, в пречки по превозването на немски войски и материали по нашите железници, повреждане на немските съобщения и пр.
И нищо не може да спре нарастването на анти-хитлеристкото движение. Варварските преследвания, дра-
188
коновските присъди, бесилките и убийствата без съд само ожесточават народа, изострят борбата му. Достатъчно е да погледнем на народното движение в потиснатите страни и особено на отпора, който югославските народи оказват срещу своите завоеватели, на партизанското движение, което пламти в цяла Югославия и създава най сериозна опасност за германските окупационни власти и техните сръбски оръдия, за да се убедим до какво ще доведат и опитите на нашата хитлеристка шайка да ни предаде окончателно на немците.
Който сее ветрове, ще жъне бури — казва нашата народна поговорка.
“ДРУЖБАТА” НА ХИТЛЕР
За да привлече на своя страна Унгария и да я използува като военна база, Хитлер, който се беше настанил като господар в Румъния, не се подвоуми да отреже по-голямата част от Трансилвания и заедно с 1 и половина милион румъни да я предаде на унгарците. Столицата на Трансилвания — Кронщадт, гордостта на румъните, по волята на Хитлер също мина в ръцете на техните заклети врагове.
Това беше първият резултат от “дружбата” на Румъния с нейния “покровител” — Хитлер.
Но Хитлер поиска да стане и “благодетел” на румъните. За тяхното участие в “кръстоносния поход” срещу Съветска Русия той обеща на генерал Антонеску като възмездие за загубата на румънска Трансилвания част от предполагаемата руска плячка.
И румънските войници, против тяхната воля, разстрелвани от германските картечници, бяха насилствено заставени да се сражават за Хитлер. Десетки хиляди румънски трупове покриха долината на Днестър. Румънската армия се топеше, деморализираше, изчезваше. Намериха се румънски генерали, които, загрижени за бъдещето на своята родина, предложиха на Антонеску да оттегли румънските войски зад Днестър. Обаче за тоя смел патриотически акт те бидоха разстреляни по заповед на Хитлер.
189
За да “въодушеви” румънските войници, които дезертираха масово и се бунтуваха, Хитлер обеща на Антонеску Одеса. Колко му струва нему да обещава и да раздава чуждите земи, които временно попадат под негова власт! Впрочем, така по-рано той раздели и раздаде Чехословашко, Югославия, като запази за себе си един голям дял. Важно беше да получи месото, кръвта на румънския войник. От чуждо евтино пушечно месо изпитва той крайна нужда, особено сега, когато германските пълчища се топят на Източния фронт под жестоките удари на Червената армия.
И ето, когато героичните защитници на Одеса, след като в течение на близо двумесечни самоотвержени битки погребаха пред своите позиции половината румънска армия и по стратегически съображения изпразниха в пълен ред града, Хитлер побърза да го “предаде” на румъните. А генерал Антонеску от своя страна побърза да го “присъедини” към Румъния, макар че в Одеса — тая вековна руска черноморска столица — няма нито един румънин.
В тоя акт на шантаж и на разбойничество е отразена цялата политика на Хитлер и неговите балкански чакали.
За да покори Балканите, Хитлер обещаваше и раздаваше балканските земи. Той обещаваше на гърците и сърбите да запази цялостта на техните държави, ако се присъединят към него, но в същото време тайно той обещаваше Солун на сърбите, Скопие и Кавала — на българите, Войводина — на унгарците. Югославия и Гърция, които не се поддадоха на хитлеровия шантаж, бидоха разгромени и разделени, а Унгария, Румъния и България, които станаха оръдия на неговите разбойнически планове, са “възнаградени”. Цената на тая “награда” добре я знаят румънският и унгарският народ, цветът на които се изтребва на Източния фронт за разбойническите планове на Хитлер. А колкото се отнася до окончателната съдба на присъединените области, то не Хитлер ще я определя, а Съветска Русия и нейните могъщи съюзници, които са решени напълно да воюват до пълното разгромяване на хитлеристка Германия.
Тоя урок е дълбоко поучителен за нас — българите.
190
Разбойническите апетити на Хитлер пораждат такива и у по малките разбойници — негови съюзници. Неотдавна в Братислава се състоя конференция на румънското, словашкото и хърватското правителства. Тя беше последвана от пътуването на Филов в Буда Пеща. Под крилото на разбойническа Германия са образувани два разбойнически лагера, които си точат зъбите едни срещу други. Филов не вижда достатъчна гаранция в Хитлер за съдбата на Южна Добруджа и търси съюзник в лицето на Хорти срещу нарасналите апетити на Антонеску. Също и Антонеску търси съюзници срещу Унгария и България. Така изглежда “новият ред” на Балканите под опекунството на Хитлер.
Що се отнася до българския народ, той прекрасно разбира, че не е тоя пътят за окончателното и справедливо разрешение на балканските спорове. Той е силно разтревожен и за своето собствено съществуване, което тая шайка излага на смъртна опасност. Затуй той така упорито се съпротивлява на Филов, Габровски и съдружие, които по заповед на Берлин правят отчаяни усилия да го хвърлят в огъня.