27 октомври 1941 г.
Васил Коларов
“ГРИЖИТЕ” НА БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ ЗА РАБОТНИЦИТЕ
Фашистката машина за раздухване на омраза към Съветска Русия и за подготвяне народа към война срещу нашата освободителка, разбира се, не оставя без внимание и работниците. И тъкмо по отношение на работниците фашистката демагогия проявява най-голямо безсрамие и тепегьозлък, считайки нашите работници за последни простаци и идиоти. Софийското радио и фашисткият печат не пестят боите, за да описват “благоденствието” на трудовия народ в царството на Хитлер и Мусолини. “Новият ред” бил същински рай за работниците.
Научени на демагогия от берлинските си майстори, нашите управници също проявяват “грижи” за работниците. Отвреме-навреме гласуват закони, дават разпореждания, които в повечето случаи си остават само на книга. Но това не пречи на продажните вестникари да вдигат дандания до небесата. Преди дзе години много шум се вдигна, че бил приет закон за работнически квартири. И заразправяха какви красиви щели да бъдат бъдещите работнически квартали. Но после всичко замря. Сега ново ликуване, нови венцехваления, че вече щяло да се пристъпи към постройката на две-три стотици работнически жилища с по една и две стаи. Голяма реклама се прави и с въвеждането в сила на закона за осигуряване на работниците на умствения труд. Сега всички работници били “осигурени” от държавата.
Такъв е смисълът и на речите, които самозваните “работнически ръководители” произнесоха на събранията
192
на тютюноработниците в Пловдив, Асеновград и Хасково. Фашистките натрапници се опитаха със сладки приказки и обещания да залъжат изхвърлените на улицата тютюноработници, които стоят пред една дълга и гладна зима и въобще не знаят какво ги очаква утре. Но те, разбира се, не казаха, че закупуването на всичките наши тютюни от германците и германската тонга са причината за безработицата на няколко десетки хиляди тютюноработници. Те не казаха, че с присъединяването към “оста” фашисткото правителство превърна България в немска колония, а българските работници — в роби на германските капиталисти, че политиката на правителството, диктувана от Берлин, е най-голямото предателство срещу българските работници и срещу целия български народ.
Фашистките натрапници се опитаха да залъгват бедствуващите работници със закона за осигуровките. Но тютюноработниците от своя горчив опит знаят какво струват осигуровките, когато с тях се разпорежда една шайка от хайдути и мошеници, а работниците даже нямат правото да искат сметка за стотиците милиони, вземани от техния гладен залък.
Ако пресметнем колко лева са удържани от работническите надници за осигуровка досега, то те ще възлязат на милиарди. Към тях би трябвало да се прибавят още толкова господарски вноски, но фашистките власти и досега не вземат мерки за събирането на господарските вноски и пръв пример за това дава самата държава, която дължи стотици милиони на фонда за работническите осигуровки. Но и от тия милиарди само една незначителна част е изразходвана за прякото си предназначение — за осигуряване на работниците. Грамадната част е разпиляна за разни нужди на държавата, на общините и кой знае още за какво.
Една добросъвестна незаинтересована ревизия на фонда за работническите осигуровки би разкрила чудовищни безобразия и престъпления с работническите стотинки. Същите, даже още по-безобразни престъпления и мошеничества би разкрила една ревизия, която би се заинтересувала да види как се крадат и разпиляват членските вноски на работниците от самозваните ръководители на работническия съюз. Но при “новия ред” такива
193
ревизии са изключени и властвуващите мошеници могат спокойно да продължават своите далавери.
За постройка на работнически жилища фашисткото правителство пак прибягва към фонда за работническите осигуровки. Нашата Народна земеделска банка кредитира германците за милиарди лева, с които те закупуват нашите тютюни, нашата реколта, но за работнически жилища няма ни един грош кредит. Държавата и общините отпущат безплатно обширни места на разни чужди концесионери, но за блатото, гдето щял да се строи работническият квартал, Софийската община иска да й се заплати от работническия фонд.
Това е един префинен начин за добавъчно ограбване на мизерната работническа надница, която фашисткото правителство принудително орязва под предлог на работнически осигуровки, а в действителност с работническите вноски запушва зиналите уста на многоглавата фашистка ламя.
Това е една частичка само от “новия ред”, който хитлеристките оръдия и мошеници превъзнасят пред нашите работници.
Но фашистките натрапници и техните господари дълбоко се мамят, ако вярват, че тяхната плитка демагогия ще мине пред работниците. Нашето работничество има твърде богат опит, за да може да види мръсната фашистка зурла, която се мъчи да го загълвика с приказки.
Нашето свободолюбиво и напредничаво работничество не може да се помири със своето унизително положение под опеката на натрапената му фашистка шайка от продажници и се бори за свободен избор на ръководителите на работническите сдружения. То иска незаинтересована ревизия на фонда за работническите осигуровки и предаване управлението и контрола на тоя фонд в ръцете на свободно избрани работнически пълномощници.
Нашето свободолюбиво и напредничаво работничество е в първите редове на Отечествения фронт и е напълно солидарно с борбата на народа срещу варварския фашизъм и поробването на нашата страна от хитлеристка Германия.