31 октомври 1941 г.
ТРОННОТО СЛОВО НА ЦАР БОРИС
Цар Борис лично откри Народното събрание с една голяма реч. С това той е пожелал сам да подчертае своята лична роля в ръководството на съдбините на страната, т. е. в завличането й във водите на хитлеристка Германия и използуването й за германските завоевателни цели
В своята реч цар Борис изрази голямата си радост от външната политика на България. И как няма да се радва цар Борис, когато с предателските си действия, чрез които България биде превърната в германски васал, той постигна заветната цел на кобургската династия, която отначало и до днес е била и си остава един хитър и подъл агент на пангерманската завоевателна политика на Изток.
Политиката на кобургската династия се е ръководила от следните три главни правила: пързо, вярност към реакционния и империалистически пангерманизъм; второ, лицемерно поддържане на “дружба” с демократическите и славянски държави, докато настъпи решителният момент; в решителния момент — всякога на страната на Германия; трето, разпалване на враждата и споровете между балканските народи, за да се попречи на тяхното обединение и да се облекчи тяхното поробване от немците.
Фердинанд следваше тия правила. И даже когато сключи балканския съюз в 1912 г., той действуваше лицемерно, понеже с престъпното си безумие на 16 юни 1913 г., като истински немски агент и по немско внушение, той предизвика междусъюзническата братоубий-
199
ствена война, удави балканския съюз в кърви, доведе нашия народ до края на пропастта. В началото на първата световна война Фердинанд пак поднови лицемерната си игра със съглашението, но когато германците му казаха, че решителният момент на войната настъпил, той побърза да сключи военен съюз с централните сили и доведе германците в България; и втората катастрофа беше докарана на нашия народ от Фердинанд, който действуваше като добре обучен и добре възнаграждавай немски агент.
Цар Борис нито един ден не забрави за своето призвание да служи вярно на германските интереси. Но усилената омраза на народа към империалистическа Германия, особено след като властта бе заграбена от кръвопиеца и мракобесника Хитлер, от една страна, и порасналите симпатии на народа към Русия след събарянето на царизма, от друга страна, правеха мисията на Борис твърде мъчна. Но верен син на Кобургите, той не се спря пред нищо, за да оплете пак нашия народ в германските мрежи.
За тая цел той, първо, се зае да обезглавява народа, като подло избиваше неговите водачи. Второ, той задуши свободната проява на народната воля, като унищожи демократическите учреждения и политическите партии и като организира физическото изтребване на борческите и будни сили на народа.
Под опеката на цар Борис бидоха извършени най-страшни престъпления и масови убийства. Цар Борис влезе в историята като вулгарен клетвопрестъпник и палач на народа
Но решителният момент за действие настъпи, когато Хитлер започна войната за установяване на германското господство в Европа изобщо и за покоряването и изтребването на славянството особено. Със своята камарила от послушни министри и отбрани хитлеристки агенти и родоотстъпници цар Борис пристъпи към изпълнението на своя план в пълно съгласие със своите берлински господари. Подобно на баща си той почна играта си с “приятелски” манифестации към Русия. Това беше нужно, за да се приспи вниманието на народа и да се избере един удобен за неговите цели парламент. Предложението на съветското правителство за сключване на пакт за
200
дружба и взаимна помощ, единодушно поддържано от целия народ, заплашваше да провали плана на Борис и тогава той побърза да постави народа пред свършен факт, като в течение на 24 часа присъедини България към държавите на “оста” и допусна германските орди да нахълтат в България. Нашата страна биде превърната във военна база, от която Хитлер извърши разбойническото си нападение срещу Югославия и Гърция, която той използува сега във войната срещу братска Русия. На сближението между балканските народи биде нанесен нов тежък удар, а българският народ е предоставен да бъде погълнат от ненаситното гърло на хитлеристка Германия.
Депутатското стадо от правителственото мнозинство изпадна в телешки възторг от речта на своя цар. И това е естествено. То заедно с цар Борис и неговите министри образува една шайка, която днес терзае и погубва нашия народ.
Но нека тая шайка, заедно със своя главатар, помни, че започнатата игра не е свършена. Последната дума ще има нашият народ.
БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ
От “обръчите”, “клещите” и “чувалите”, с които нашите самозабравили се вестници всекичасно “унищожават” Червената армия, комай току-речи прилошава на човека, ако се сбърка да вземе тия вестници в ръка. Ни повече, ни по-малко, според нашите гьобелсови крескала, трите четвърти от съветските войски били вече “извадени от строя”, мощта на Съветския съюз — “сломена” и всевъзможни още дивотии и глупости от тоя род. Не за пръв път от 22 юни насам слушаме ние тия дивотии и глупости. Но правителствените вестници сега като че ли са решили да надминат себе си.
Отчаяният опит на Хитлер обаче да зарегистрира на Източния фронт, макар и с цената на неимоверни загуби, известни военни успехи, преди да настъпи и суровата руска зима, не решава и не може да реши
201
изхода на гигантската война. Тоя изход ще бъде решен от явното надмощие на резервите, на богатствата и силите на великата антифашистка коалиция на Съветския съюз, Великобритания и Америка. Колкото и да беснее сериозно раненият от ударите на Червената армия хитлеристки звяр, колкото и да безчинствува той в окупираните от него земи, каквито и нови усилия да прави, за да нахълтва по-навътре в Русия — той не може да спечели войната, той ще бъде разгромен и превърнат в пух и прах, а човечеството освободено от неговото смрадно и проклето дихание.
Войната против Русия ще бъде продължителна война. Заявлението на Хитлер от 3 октомври т. г. за скорошния край на войната, предвид на новото настъпление на хитлеристките орди на Източния фронт, е една гола лъжа. То е опит на банкрутиралия картоиграч да отвлече вниманието от неизбежно надигащата се катастрофа за него, като постави на карта всичко, което му е останало.
Но нека у нас всички да знаят, че както и да се извърта Хитлер, той е попаднал вече в стоманените клещи на продължителната и изнурителна война. И в тая война няма да му помогнат никакви временни успехи, никакви заемания на градове.
Крайното решение в тая продължителна и изнурителна война принадлежи на непобедимата коалиция на свободолюбивите народи, начело на които сега мъжествено и храбро се бие Червената армия.
С германските “обръчи”, “клещи” и “чували”, за които с такава лакейска услужливост барабанят нашите вестници, се справя и ще се справя Червената армия. Но със същите обръчи, клещи, чували и даже тулуми, в които се намират нашите вестници и самото правителство, ще трябва да се справя нашият народ, за да се чуе и у нас свободният и правдив глас на истината.