28 октомври 1941 г.
Васил Коларов
ПРОДАЖНИКЪТ ВЕЛЧЕВ
Понемчените фашистки пачаври сезакахърили за съществуванието на руското население. Един от тях е и продажникът Велчев, който променя убежденията си като долната си риза. Като узнал колко високо се цени днес на борсата лаят срещу болшевиките, тоя господин си поставил нощното гърне в редакцията на в. “Мир” и открил вонящата си бомбардировка срещу Червената армия, срещу Съветска Русия. И, разбира се, в името на “цивилизацията”, на “прогреса”...
За подобен род операции, както е известно, не се изисква нито ум, нито логика. Нужна е само голяма доза от безсрамие, от тепегьозлък, от затъпено обоняние към своите умствени изпражнения.
Цяла Европа днес пламти от възмущение срещу варварския хитлеризъм. Обаче за продажници като Велчев и събратя, които топят перото си в клоаката на Гьобелс, в Европа под опеката на “фюрера” съществува примерен ред и доволство.
Десетки културни и свободолюбиви народи, разбойнически нападнати, разгромени и хвърлени в най-унизително робство, ограбени и разстрелвани като пилци от хитлеровите хунски орди, въстават срещу кървавата власт на немския Чингис-хан, борейки се за своята свобода и чест, за насъщния си хляб, за своето съществувание.
За велчевци обаче европейските народи блаженствуват под крилото на Хитлер и горят от желание да сътрудничат за установяване на “новия ред” в света.
195
Целият културен свободолюбив свят днес гледа на Съветска Русия — разбойнически нападната от хитлеристкия бандит — като на носител на свободата на всички поробени от Хитлер народи, като на защитник на културата и прогреса от фашисткото варварство, възхищава се от редкия героизъм и самоотверженост, с които Червената армия отбива бесните атаки на хитлеристките орди и се нарежда под знамето на антихитлеризма. За велчевци и компания обаче Съветска Русия със своето съществуване заплашвала прогреса и цивилизацията и в името на прогреса тя трябвало да загине. За тържеството на прогреса, в името на който Хитлер предприел своя разбойнически поход срещу Русия, българският народ също трябвало да стане пушечно месо на Хитлер.
Няма никакъв смисъл да клеймим велчевци за това падение до най-ниското стъпало на човешкия измет. Те ще получат заслуженото си заедно с цялата фашистка банда, която днес безчести и терзае нашия народ. По-важно е да отбележим, че умствените изпражнения на велчевци срещу Съветска Русия издават къде днес на Хитлер му стиска чепикът.
Велчев също се оказва способен да се ужасява, но не от друго, а от “огромните разрушения”, които болшевиките извършвали при отстъплението си. Като прилагали кутузовската тактика, те унищожавали материалните средства, необходими за съществуванието на населението.
Тайната на тия “ужаси” и “състрадания” на Велчев обаче е много проста. Когато почна разбойническия си поход срещу Русия, Хитлер се надяваше по примера в Белгия, Холандия и Франция да разгроми Червената армия чрез внезапно, мълниеносно нападение, да заеме богатите индустриални области заедно с техните фабрики, заводи и мини, да затрудни въоръжението на резерзите на Червената армия и по такъв начин да принуди Русия към капитулация. Също така той се надяваше да заеме и заграби огромни количества храни, добитък и сурови материали за изхранване на гладуваща Германия и попълване на изчерпващите се запаси.
Но както планът за мълниеносната война, така и тоя за загребва не фабриките, машинариите, запасите и пр.
196
на Русия биде осуетен от съветското правителство. И това е, което вбесява Хитлер и всява “ужас” в душите на хитлеристките кокотки от типа на Велчев.
Съветският народ, който води война не на живот, а на смърт с най-страшния си враг, действително изнася из местата, които са застрашени от врага, и настанява на недосегаеми за врага места всички фабрики, машини, материали, припаси, които биха могли да бъдат използувани от Хитлер във войната срещу Русия. Той изтегля локомотивите и вагоните, за да не паднат в ръцете на врага, разрушава мостовете и пътищата, хвърля във въздуха всички постройки и съоръжения, които имат военно значение. Червената армия не се поколеба да хвърли във въздуха знаменития Днепрогес, след като предварително са били изнесени електрическите машини, а така също и Николаевската корабостроителница, заедно със строящите се в нея военни параходи. Във вътрешността на страната са откарани всички трактори, комбайни и други земеделски машини, изпразнени всички елеватори с държавни храни. Отстъпващото население от своя страна, спасявайки живота и честта си от хитлеристките хуни, откарва добитъка си, вещите, унищожава реколтата си, за да не попадне тя в ръцете на врага.
Един народ, който е способен на такива дела, на такива жертви, няма никога да преклони глава пред чуждия завоевател и разбойник.
Има защо да беснува Хитлер и да се пенят от злоба хитлеристките пачаври.
Когато Червената армия с такъв героизъм отстоява Ленинград, Москве, жизнените центрове, сърцето на своята велика родина, нанасяйки тежки изтощителни удари на врага, чиито сили се топят и резервите му изчезват, то във вътрешността на велика Русия, в места, недосегаеми за врага, се пущат в ход пренесените фабрики, строят се нови военни фабрики и се подготовляват нови гигантски армии, за да продължат и довършат борбата срещу врага. В тая Велика отечествена война Съветска Русия има мощната поддръжка на своите съюзници и се ползува с искрените симпатии на целия културен и прогресивен свят.
197
За крайния изход на тая борба не може да има никакво съмнение.
Колкото се отнася до “сълзите” не велчевци и други проститутки като него, които те леят за съдбата на руския народ, то те извикват само отвращение и погнуса. Запазете ги, мерзавци, за вашите съдържатели.