10 ноември 1941 г.
* * *
Офицери, подофицери и войници!
В тоя час се решават съдбините на народите, решава се и съдбата на българския народ. Да бъдем на своя боен пост!
Над нашата родина се е надвесила страшна опасност. Престъпни управници, продадени на Хитлер, правят всичко, за да ни хвърлят във война срещу Русия — нашата велика освободителка — и срещу всички свободолюбиви народи. И ако техният пъклен план сполучи, ще последват неизразими бедствия за нашия многострадален народ.
За да отвлекат вниманието ни, подкупените фашистки вестници в един глас твърдят, че фашисткият кръвник Хитлер вече е “спечелил победата” и че “новият ред” в Европа вече е окончателно възтържествувал.
Това е нагла лъжа. Това е само прах в очите на народа! Хитлеристките оръдия искат да ни приспят, за да могат по-лесно да ни пратят на касапницата!
Червената армия не е унищожена; тя мъжествено задържа бесния щурм на хитлеристките пълчиша, като ги контраатакува и им нанася страшни загуби. Съветска Русия е непобедима; тя мобилизира своите неизчерпаеми човешки и материални резерви, за да смаже главата на фашистката ламя.
И хитлеристкото чудовище ще бъде смазано, унищожено. Това разбира добре всеки човек, който има разсъдък в главата си. Но заедно с Хитлер ще полетят в пропастта и ония, чиято съдба, подобно на България, безумни управници свързаха с тая на хитлеристка Германия.
235
Русия, Англия и Америка, взети заедно, разполагат с такива огромни човешки и материални сили, които много пъти надминават тия на Германия, даже като се вземат под внимание покорените от нея страни. Хитлер знае това и затуй неговата надежда бе с мълниеносната война, с коварното, разбойническо нападение над мирните народи да ги разбие един след друг. Обаче неговият план се окончателно провали от упоритата геройска съпротива на Червената армия. Фашистките пълчища — това днес е ясно за всекиго — ще бъдат принудени да се топят през суровата зима по бойните полета на Русия и там ще намерят своето неизбежно поражение, което не ще закъснее.
Нашите управници ни успокояват сега, че България не щяла да се намеси във войната. Но кой ще им повярва, когато техните дела говорят противното? Залъгвайки народа със своята лицемерна “дружба” с Русия, те за 24 часа прикачиха България към хитлеристката талига и пуснаха германските войски в нашата земя, гдето те се разпореждат като господари. Днес България е една немска колония, която хитлеристките хищници плячкосват, насилват и позорят.
Макар и да не воюваме още, нашата земя е превърната в германска военна база. Нашите пристанища и аеродруми служат за база на германските подводници и аероплани, отгдето те нападат Русия. По нашите железници се превозват оръжия и войски за Източния фронт. Нашата армия изпълнява плановете на Хитлер; на нея засега е възложена жандармска роля в хитлеристкия тил.
Какво друго означава това, ако не военна помощ на хитлеристка Германия ? Правителство, което върши подобни дела, е предварително решено да хвърли българския народ във война с Русия и с всички демократически страни.
Досега Хитлер не успя да ни хвърли във войната. Но сега, когато понася огромни жертви в Русия, той има нужда и от кръвта на своите български “съюзници”. Италианци, румъни, унгарци, финландци и др. леят изобилно кръвта си за него. Не се ли приближава фаталният час и за нас да бъдем пратени като пушечно месо срещу нашите руски братя?
236
Офицери, подофицери и войници! Нима вие ще позволите да попаднете под командата на Хитлер и да бъдете пратени на изтребление за хищническите интереси на хитлеристка Германия?
Запомнете, че при “новия ред” в Европа, гдето германците са пълни господари, не може да съществува никаква друга армия вън от германската. И Хитлер ще направи всичко, за да тури ръка върху българската армия и подобно на румънската да я унищожи по бойните полета.
Ние сме се клели да браним нашата родина от нейните врагове. Хитлеристка Германия — ето смъртния враг на нашия народ.
Ние не трябва да се успокояваме, докато хитлеристка Германия не бъце разбита и докато последният германски войник и хитлерист не бъде изгонен от нашата земя!
ЩАБС-КАПИТАН КОПЕЙКИН
Мадамата от хитлеристкия публичен дом — Кожухаров, иже нарицаемий щабс-капитан Копейкин, след като се върна от “променадата” си по заетите от Хитлер руски земи, вдигна завесата на кабинета си в редакцията на “Слово” и възобнови пак упражняването на “почетната” си професия. Софийското радио широко оповести “клиентелата” за тоя епохален ден.
Копейкин е изкусна проститутка. Той добре е научил “гъдела” на сегашния си съдържател Хитлер и влага всичките си “дарби”, за да му се понрави.
Хитлер се надяваше с един внезапен, “мълниеносен” удар да разбие и пръсне Червената армия и да постави на колене руския народ. Но болшевиките му развалиха всички сметки. След четири и половина месеца най-ожесточени сражения, които костуват на немците повече от четири и половина милиони жертви, Хитлер почна вече да се задъхва, а Червената армия, поддържана от целия съветски народ, с несъкрушима воля и мъжество отбива отчаяните атаки на хитлеристките пълчища към Москва и Ленинград. Случи се това, от което Хитлер
237
най-много се боеше: свирепата и дълга зима го завари в руските степи, гори и блата и пред очите му вече почва да се мержелее призракът на приближаващия се и неизбежен разгром.
Ах, тия омразни дяволски болшевики! Представете си — провиква се с дълбоко възмущение Копейкин, — те превръщали руската пшеница в желязо, за да правят от него танкове и топове! Представете си, те всичко отдавали за изграждане на една могъща модерна Червена армия!
Ако болшевиките бяха тъй “мъдри”, за да се харесат на Копейкин, т. е. ако вместо да градят железни високи пещи, да строят гигантски металургически фабрики и да произвеждат трактори, автомобили, танкове, топове, аероплани — и с тях да въоръжават Червената армия — не бяха мислили за друго освен за пшеницата, то колко лека щеше да бъде задачата на Хитлер! Един тържествен марш през селска, земеделческа Русия, и Хитлер пълен господар на Европа! За тоя несбъднал се блян на Хитлер въздиша сега Копейкин, когато праща гръмове и мълнии срещу съветското правителство.
Но болшевиките, с риск да раздразнят злъчката на Копейкин, добре предвидили, че докато около Русия има хитлеровци, то единственото средство да се осигури свободата и мирното строителство на съветския народ е индустриализацията на страната и създаването на могъща, модерно въоръжена армия. Индустриализацията на страната едновременно обезпечава и модернизирането на земеделието. Тая именно политика сплотява днес 200-милионния народ около съветското правителство и го прави непобедим за хитлеровите хунски орди. Велик в своите изпитания и презиращ хитлеристките проститутки от типа на Копейкин, които ехидно му се усмихват, той е твърдо уверен, че ще защити свободата си и ще избегне позора на фашисткото робство, че ще се разправи окончателно с фашистките разбойници.
Но Червената армия днес е главната надежда и ма всички пъшкащи под хитлеристко иго народи. Целият свободолюбив и прогресивен свят храни гореши симпатии и искрена признателност към Червената армия, която с гърдите си, с танковете, топовете и аеропланите си
238
отстоява свободата на човечеството срещу хитлеристкото варварство.
И нашият свободолюбив народ, който напъва силите си, за да се изтръгне от ноктите на хищния хитлеризъм, плюе в начервосения сурат на копеикиновци и други хитлеристки държанки и си казва: молодци болшевики, че са създали многочислена първокласна армия и са я въоръжили с танкове, топове и аероплани! И той ръкопляска на думите на Сталин: повече танкове, повече топове, повече аероплани! В това е залогът за смазването на хитлеристкото чудовище!