11 ноември 1941 г.
Васил Коларов
РЕЧТА НА ХИТЛЕР
На 10 октомври т. г. директорът на хитлеристкия печат, Дитрих, тържествено обяви на света, че Червената армия е вече окончателно разбита и че войната в Русия е завършена с пълната победа за германските пълчища.
Това заявление доведе хитлеристките глупаци до неописуем възторг, а проститутките от нашия понемчен печат, за да имат и те своя дял в “победата”, побързаха да заминат във временно заетите от германските пълчища руски области, за да се погаврят с братята славяни.
А един хитлеристки лаладжия обяви даже, че ще почне да издава в. “Победа”.
Но прибързано и нетрайно беше това тържество. Помрачи го сам “фюрерът” със своята последна реч. Тая реч готвеше той за Москва, за “парада” на Червения площад. Оттам чакаха да чуят неговия “победен” глас и софийските му държанки. Но “разбитата” уж Червена армия реши иначе. На 7 ноември тя в стройни редове зае Червения площад, за да чуе бодрите думи на своя вожд, а Хитлер се намери чак в Мюнхен и произнесе своята реч в една известна бирария.
Разбира се, и в тая реч преобладават хитлеровата фанфаронада, хвалипръцковщина и котешкото подражание на Наполеон, Но “фюрерът” е явно смутен от откровените и правдиви речи на Стелин, който, без да скрива временните неуспехи на Червената армия, с трезвото си изложение на положението в двата воюващи легера, доказа неопровержимо защо и как хитлеристка Германия ще бъде безусловно разгромена.
240
Речта на Сталин бе потвърдена с решението на Америка па отпусне безлихвен заем на Русия и да праща военни материали в Англия и Русия. Призракът на неизбежното поражение се носи вече над Германия и когато Хитлер се опитва да ободри падащия духом германски народ, той сам издава смущението си.
Хитлер ни думица не казва по боевете за Москва, пътят към която уж беше отдавна открит. За Ленинград, чието “падане” според нашите гьобелсови папагали беше “предстоящо”, Хитлер казва, четем немските войски се отбранявали. Хиглер, както и Гьобелс се опитват да стоварят върху “зимата” вината за спирането на германското настъпление. Но в действителнсст настъплението биде спряно от Червената грмия преди настъпването на зимата. Освен това хитлеристките тъпанари и досега още навиват на пръстите си, че зимата била страшна за русите, но не и за немците. Хитлер отново се опита да скрие пред германския народ своите огромни човешки и други загуби и да опровергае числото на руските загуби, дадено от Сталин. Но напразно. Най-неопровержимо потвърждение на думите на Стелин е безспорният факт, че поради страшните си загуби хитлеристките пълчища губят настъпателната си сила, когато, наопаки, Червената армия усиля геройския си отпор, но и предприема непрекъснато успешни контраатаки, както при Ленинград, така и на Московския фронт.
Хитлер е силно смутен от решителното поведение на Америка да постави своето военно производство на разположение на съюзниците си.Той се опитва дауспокои разтревожения германски народ, а също и своите васали с комичното си заявление, че за Германия работели 250 милиона души! Знаем ние тия “милиони”, за които Сталин каза, че са вулкан, готов да изригне. Много ненадежден е “трудовият” тил на Хитлер не само в завоюваните страни, но и в самата Германия. Провали се окончателно опитът на Хитлер да улови на въдицата си другите народи с пропагандата си за “кръстоносен поход” срещу болшевизма.
Такъв студен душ представлява речта на Хитлер за неговите верни копиеносци. Те, разбира се, се “опитват” да се покажат “весели” и “бодри” пред народа. Но това не ще забави ни най-малко неизбежния, предрешения вече разгром на хитлеризма.