24 февруари 1943 г.
В. Червенков
ЕДИН ФАЛШИВ СТРАХ
Би било неправилно, разбира се, ако патриотите си затворят очите и си правят оглушки за ония среди, които още продължават да се боят от поражението на хитлерова Германия. Първо, тия среди представляват волна или неволна опора на предателската правителствена политика, като наливат вода в мелницата на тая политика. Второ, тия среди оказват вредно и задържащо влияние върху борбата на Отечествения фронт. Поради това патриотите имат дълга да разбулят несъстоятелността на страха от вредата на германското поражение за България.
Патриотите имат дълга да доказват по един убедителен начин неизбежността на катастрофата за България, ако България сега не скъса с обречената на разгром хитлеристка Германия.
Типично е примерно следното разсъждение на боящите се от германското поражение:
„Знаете, ние съчувствуваме на Русия. Но ние вече се свързахме с Германия. И не можехме да постъпим иначе, защото щеше да ни постигне съдбата на Сърбия и Гърция. Германците биха ни смачкали. А сега, ако Германия бъде победена, нас ще ни смажат, ще ни отнемат присъединените земи. Сърби и гърци ще си отмъщават. Затова трябва да държим с Германия.”
Подобни разсъждения ние често срещаме в известни кръгове. И правителството широко използува тия разсъждения, за да втълпява своята катастрофаджийска и
167
предателска теза, че нямало друг изход, освен да се вървяло докрай с Хитлер.
За правителството друг изход — съгласни сме — няма. Хората, които свързаха съдбата си със съдбата на хитлеристките разбойници чрез съучастничество в престъпленията им — за тях друг изход, освен да загинат заедно със своите чорбаджии, няма. Но днешното правителство и България, агентите на Хитлер и българският народ са две съвършено различни неща.
Да разгледаме по-отблизо „аргументите” на страха от германското поражение.
Казват: „Не можехме да постъпим иначе. Ако не пуснехме германците, щяха да ни смачкат, както смачкаха Гърция и Сърбия.”
Не, отговаряме ние: именно можехме и трябваше да постъпим иначе. Ако България в 1940—1941 година имаше едно българско, а не едно понемчено правителство, тя щеше да се възпротиви срещу германската агресия. За тая цел едно истинско българско правителство през зимата на 1940 година щеше да приеме предложения от руското правителство пакт за дружба и ненападение. Може ли да има съмнение по това, как решително би се изменила обстановката на Баланите в резултат на еаин такъв акт, предприет преди подлото нападение на Хитлер против Русия? Едно действително българско правителство би продължило този акт със сключването на тесен отбранителен съюз с всички балкански правителства, отхвърлящи германската агресия и решени да й се противопоставят. Нима може да има съмнение, че при наличието на един подобен балкански противохитлеристки съюз, поддържан от великите демократически сили и на първо място от Русия, Хитлер и Мусолини сто пъти щяха да помислят дали изобщо да предприемат своя балкански поход, а ако все пак се решеха на него, щяха да срещнат могъща съпротива?
Казват, щяла била тогава да ни постигне участта на Гърция и Сърбия. Но Сърбия и Гърция бяха смазани, защото царборисовци забиха нож в гърба им, вероломно пуснаха германските войски в България, за да ударят сръбските и гръцки войски в тил. Как може съучастникът в изтезанието и обира на жертвата да оправдава своето разбойничество с причиненото от него самия не-
168
щастие на тая жертва? Подобна теза е добре дошла за Филов и Габровски, но тя е безчестна за всеки българин, който не е изгубил своята способност да уважава българското си име. А мигар участта, която готвят царборисовци за България, продължаваща все още да стои в лагера на Хитлер и Мусолини, не ще бъце хиляда пъти по-страшна от участта на Гърция и Сърбия? Гърците и сърбите бяха разбити, но те не са покорени. И бъдещето им носи разцвет на тяхната свобода и независимост, защото с кръвта си ги отстояват в най-трудния за човечеството исторически час, когато царборисовци помагаха на хитлеристките грабители да ги душат и мачкат. Какво очаква България сега, когато хитлеристка Германия е пред прага на своя разгром? Какво очаква България, ако тя не се отърве незабавно от ярема на германската зависимост? — Пълна катастрофа. Не е ли ясно, че именно надеждите за германска победа днес са най-яловите надежди? Не е ли ясно, че ако България иска да избегне катастрофата и да се спаси, то единствената възможност е в час по-скорошното скъсване с хитлеристка Германия, в смъкването от власт на хитлеристките агенти, в приобщаването на България към семейството на свободолюбивите народи? Но това изисква да се признае окупацията на Македония и Тракия за насилствен и противонароден акт, а не за „обединение на българската нация”. Удовлетворението на насъщните национални интереси е възможно само като дело на мирното и доброволно споразумение на народите. Само тоя е пътят, за да се избегне законният гняв и отмъстителност на другите балкански народи спрямо България, която продължава да стои в лагера на фашистките джелати и да участвува в престъпленията срещу тия балкански народи.
Страхът от германското поражение е фалшив страх. Зад него правителството се мъчи да скрие своето решение да пожертвува България, за да спасява тънещия хитлеристки кораб. Истинският българин познава само една тревога — тревогата, че разгромът на германската армия може да завари България все още в лагера на хитлеристките разбойници, че България може да бъде завлечена в пожара на проиграната вече хитлеристка война.
169
Който мисли и милее за България, той не може да се бои от поражението на Хитлер. Наопаки: той с всички сили желае неговото поражение. А който желае поражението на Хитлер, той трябва да съдействува както може за него. Той трябва да се бори за незабавното излизане на България от лагера на оста. Само в това е спасението.