25 февруари 1943 г.
В. Червенков
НАПРАЗНИ УСИЛИЯ
Напразно ратниците и легионерите хабят хартията да пишат и разпространяват позиви против „комунистите” във връзка с убийството на Христо Луков. На вятъра си гърмят барута.
Всички помнят речта на Филов от 15 септември миналата година, произнесена във Военния клуб в София.
Тогава Филов се нахвърли срещу ратниците и легионерите като срещу съперници, които искат да делят мегдан с правителството в слугуването на Хитлер. Филов публично обвини легионерите в посегателство срещу прерогативите на царя.
Филов, както е известно, заяви тогава следното:
„Не само всред нашата младеж, но също така и в другите национални среди днес не съществува едно единение, не съществува едно единомислие в дейността на всички тези групи, и то, както казах, не за това, че те се различават твърде много по идеи, но защото често пъти идеализмът на младите беше използуван от известни (думата известни подчертаваме, драги радиослушатели, ние, тъй като зад тая дума стояха фигурите на Луков, на Жеков, на Цанков и други лица) лица, които искаха да си послужат с него, за да постигнат известни партийни или групови интереси... Аз визирам особено някои групи, каквито са например легионерите и ратниците. ..”
И Филов направи извлечения от окръжните на легионерите, от които се вижда, че те се канят „да посегнат и върху прерогативите на царя”.
171
След речта на Филов на 15 септември миналата година всички разбраха, че хър-мърът между луковци и филовци се превръща вече в междуособица, че в лагера на хитлеристката агентура у нас става борба между конкурентите, изкусно подклаждана от Бекерле — борба за първенство в измяната към България и нашия народ.
За това свидетелствуват също така речите и действията на легионерите и ратниците. В един от позивите на легионерите се казваше:
„Със своите действия министър-председателят-масон се опитва да изскубне от нашите ръце ръководството на борбата. .. Царят ще може да бъде спокоен за своите права само тогава, когато паднат веригите на юдо-масонското и плутократическо иго, с които и днес е окован нашият народ.”
Виждате ли: за легионерите филовци са масони и плутократи. Легионерите отричат „безпартийния” режим, защото го намират недостатъчно авторитарен. Себе си легионерите считат за единствено последователни хитлеристи. Затова проповядват системата на легионер-ската диктатура в България като пълно въплъщение на хитлеристкото заробване на България.
Водачът на легионерите беше именно Христо Луков. Чудно ли е, че филовци го отстраниха от своя път?
Но претенденти за властта са и ратниците. Не че те имат други възгледи и политически цели от тия на правителството и на легионерите. Сам Филов признава, че между него, легионерите и ратниците не съществуват принципиални различия. А защото и ратниците като легионерите искат да седнат по-близо около държавния казан и да гребат от него с по-голяма лъжица. Ратниците атакуват правителството, но хвърлят чифте и към легионерите, като ги обвиняват в „безидейност” и в помагане на плутократите.
Иди, че се разбери — колко течения и колко кандидати за български фюрери пълнят предателското гнездо на хитлеристките агенти у нас! Предателите не могат себе си да обединят, макар да признават, че не ги делят различни идеи, но са се запретнали да крещят до бога, че „обединявали” българския народ!
Нима не е ясно, че това вавилонско стълпотворение от родоотстъпници, които са се хванали за гушата в
172
своето съперничество и пущат в ход револвера — нима не е ясно, че нашият народ час по-скоро трябва да ликвидира това змийско гнездо, за да се избави от катастрофата, която то му готви?
Дошло е време народът да хване за гушата и филовци, и луковци и да ги прати по дяволите, защото и едните, и другите служат на хитлеристките поробители, и едните, и другите копаят гроба на България.
Напразно предателите съскат срещу „болшевиките” и се мъчат да отвлекат вниманието на народа в друга посока: няма кого да заблудят повече с изтърканата басня за „болшевишката опасност”. Тая басня показва само в каква степен са бити всички козове на хитлеристките агенти, колко голям е техният блам по всички линии.
Бляскавите победи на Червената армия приближават неизбежния разгром на хитлеристка Германия. Тия бляскави победи означават за нас, българите, че сега тъкмо е най-сгодното време да се избавим веднаж завинаги от хитлеристката напаст и да осигурим за България мир, щастие и напредък в семейството на свободолюбивите народи.