Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
295
6 април 1943 г.
 

Ф. Козовски

НАРОДЪТ И ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Нашата народна интелигенция в своето грамадно мнозинство си е оставала винаги, даже във времената на най-черните режими у нас, вярна на народа, на неговия свободолюбив дух, борба и стремежи. С това се и обяснява оная близост и доверие, което нашият народ е питаел почти винаги към своята интелигенция. Последната е отллащала със същото уважение на безкористните чувства и доверие на народа към нея.

Най големите наши поети и писатели като: Вазов, Алеко, Славейков, Яворов, Пею Тодоров, Йовков, Елин Пелин, Смирненски, дължат своята слава и име на тия именно свои творби, които са най-близко до народния дух, изразяват народната мъдрост, отчаяния, скръб и смях, които са най-близки до изворите на народното творчество. Затова и народът ги чувствува така близко, затова така свето той тачи техните имена.

Народът никога не забравя и не ще забрави такива културни труженици като Михайлов Стоян, който популяризира най хубавите народни песни.

Стените на кое народно кафене не са били украсявани в миналото от така наречените „Папагали”, в които близки до народа художници изразяваха приблизително вярно отношението на народа към злободневните политически въпроси.

В трудни исторически моменти народът се е уповавал винаги и доверявал съдбините си в ръцете на най-смелите и прозорливи умове от своята среда. Левски и Ботев станаха безсмъртни не само за това, че единият

270
 

бе обесен, а другият загина с пушка в ръка в Балкана, но преди всичко за това, защото нашият народ призна в тяхно лице двама от своите най големи духовни и политически вождове от оная епоха, две от ней светлите глави на своето възраждане. Своя политически и духовен прогрес нашият народ дължи на това, че той не е отстъпял от пътя на идеалите, които му посочиха още Левски и Ботев и плеадата родолюбци и патриоти от нашето национално възраждане. И техните имена и славата за тях не ще помръкне никога, защото техните завети са едно от най-скъпите достояния, които храни в своята историческа съкровищница нашият народ.

За тях той ще помни и не ще ги забрави никога,

Така, както не ще забрави и тези, които след тях продължиха и продължават днес тяхното дело.

Но колкото силна и велика е любовта на народа към своите верни и талантливи синове, толкова по-дълбока е неговата ненавист към оная пасмина от „интелигенти”, която се огъна, не устоя пред корупцията и продаде своята съвест под наем на днешния противонароден, фашистки режим. Тая развратена пасмина върви днес заедно и рамо до рамо с палачите на народа, брани с перо и слово техния кървав режим, услажда с изкуството си пищеварението на такива като захариевци и дрямката на филовци; глуми се над народните чувства, борба и идеали. Същата тая продажна мафия, която посещава ежегодно „Вола”, не намира нищо цинично и унизително в това, че държи под козирог на такива пигмеи и палачи едновременно като габровскиевци и партозци, превива благоговейно колене и се лигави пред всеки пристав. Много от тях са цитирали с апломб неведнаж в миналото в своите речи и дисертации цели страници от „Декларацията на правата на гражданина”, знаят наизуст „Хаджи Димитър” и „На прощаване” — и същите днес в ролята на съдии и прокурори пишат обвинителни актове и изпълняват смъртни присъди над верните народни синове.

За честта на българския народ, на филовци не се удаде обаче да поставят на колене и заставят да сведе покорно глава голямата част от народната, патриотичната интелигенция. Тя, въпреки всичко, си остана вярна на народа и дели заедно с него неговите тегла, живее с

271
 

неговите надежди и идеали. Тя и върви днес в първите редове на Отечествения фронт, в неговата трудна, но славна борба против фашистката тирания и мракобесничество.

Народът помни и никога не забравя кой в трудни моменти на неговата борба и истерия е бил с него и кой с неговите врагове. Той ще зареже дълбоко на своя рабуш и измяната на тая интелигенция, която маже днес въжето, което се увива около неговия врат. В деня на своята победа той ще изхвърли на бунището тая духовна смет. Заедно и наравно с всички предатели тя ще изпита силата на народното презрение и яростта на народния гняв.


[Previous] [Next]
[Back to Index]