Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
299
7 април 1943 г.
Св. Колев. Към транспортните работници
В. Червенков. Никого няма да излъжете


Св. Колев

КЪМ ТРАНСПОРТНИТЕ РАБОТНИЦИ

Заедно с дохождането на пролетта немците засилиха превоза за своите военни нужди по нашите железници, а също така по Дунава и по Черно море.

Немците използуват нашите транспортни средства за ограбването на нашите богатства, за изнасянето на плодовете на нашия труд, за изгладняването на нашето население и за прехранването на своите войски.

Немците използуват за своите военни нужди нашите железопътни линии, гари, пристанища, нашите речни и морски пътища.

Немците прехвърлят войски, бойни припаси и военни материали през нашата територия за съветско-германския фронт въпреки това, че България продължава да се намира в дипломатически отношения с Русия.

По гарите и пристанищата в старите предели на страната, както и в окупираните земи, се товарят военни влакове и шлепове на немците.

Големи и малки понемчени агенти на хитлеристките разбойници са си запретнали ръкавите и най-старателно помагат на немския превоз.

Разни транспортни фирми, които само на име са български, използуват законите и улесненията, които филовото правителство им прави, за да помагат на немците да превозват за своите военни нужди всичко, каквото им е нужно.

Сега се съобщава за още две нови корабостроителни дружества, основани от немците под българско име за постройката на кораби за Черно море.

273
 

Правителството на Филов под лъжливия предлог на защита уж на „националните интереси” бърза по законодателен ред да прави улеснения на тези германски дружества за сметка на държавата и на българския народ.

Всичкият този организиран грабеж се прикрива под демагогските фрази за „патриотизъм” и за интересите на „обединена България”.

С една дума, както се казва в песента, „от Дунав до Бяло море” германските грабители сноват и превозват войски и материали, като че са на своя собствена територия, като че ли българският народ е строил железопътни линии и пристанища, за да могат немците да ги използуват както в колонизирана или окупирана страна.

Но има възможност да се пречи на немците. Има цяр срещу немските скакалци у нас.

Най-вече могат да пречат на немския превоз нашите железничари, нашите пристанищни работници, нашите транспортни работници и служащи, както и тия, които обслужват германския въздушен транспорт.

Те имат най-голяма възможност да саботират германския превоз с най-различни средства.

Работниците и служителите по транспорта най-добре знаят: къде са складирани за износ и за превоз германските стоки, продукти и военни материали; кога и накъде се движат за нуждите на германската армия влакове, шлепове, кораби; кога отлетяват немските самолети от летищата; кога влакът с германски войски преминава по железопътния мост, кога отплува от нашето пристанище шлепът, натоварен с хора и материали за военните нужди на немците.

Железничари, пристанищни работници, работници и служащи по транспорта и по строежа на пътищата!

Изпълнете своя дълг към родината!

Пречете по всякакъв начин на превоза за немците по нашите железници, по Дунава и по Черно море, по нашите съобщителни и превозни средства!

Полезно за България е всичко, което вреди на немските грабители и на хитлеровата разбойническа война!

Вредно за България и за българския народ е всичко, с което се оказва помощ на немците в тяхната грабителска война!

274
 

Помнете това всеки ден и всеки час! Помнете го и действувайте като истински родолюбци — на всяка стъпка вредете, пречете на немците да ограбват и съсипват нашата страна!


В. Червенков

НИКОГО НЯМА ДА ИЗЛЪЖЕТЕ

Реквизиционните правителствени команди отнимаха миналата година житото на селяните под предлог да бъдели изхранени уж непроизводителното население и армията. Този лъжлив предлог целеше да убеди селяните, че те трябва да се подхвърлят на сериозни лишения уж в интереса на България В същото време обаче Никола Захариев държеше натруфени речи за нашата страна, като стопанска линия „Зигфрид” на „новия ред”. Тези натруфени речи пък целяха да изтъкнат цената на лакейската служба, която българските агенти на Хитлер са поели да служат. В държавните складове, в складовете на хранообира правителството насила събра не малко българско жито. Но хлябната дажба на българите бе намалена веднага след реколтата. Непроизводителното население изпадна в течение на зимата в положението да гладува фактически. В такова положение се оказаха и редица селски райони, особено в планинските места.

Никола Захариев има наглостта да заяви преди известно време, че „в България имало достатъчно хляб и продукти за населението”. Същият Никола Захариев сега, когато значителната част от реквизираното наше жито отдавна е премъкната в Германия, разиграва комедията за „ръжта и пшеницата, които Германия ни била уж изпратила”, за да не ставало нужда, както възвести хитлеристкото радио от Братислава, „да се намалявали още повече хлебните дажби в България”.

Значи Никола Захариев е лъгал, когато заявяваше, че у нас има достатъчно хляб и продукти за населението?

Значи предстои ново намаление на хлебните дажби?

Пита се: де е събраното от селяните чрез реквизициите жито?

Лъже Никола Захариев и сега: германските шлепове с жито, които правителството тържествено посреща, не

275
 

са предназначени за нашето население. Това са шлепове с жито за разбойническата хитлеристка война на Балканите.

Лъже Никола Захариев с надеждата, че някой ще повярва в „добрите” намерения на хитлеристките разбойници спрямо нашия народ. Напразни надежди!

Срещу демагогската комедия с „германската помощ” нашият народ трябва да противопостави своето повсеместно движение за увеличение на продоволствените дажби, за народен контрол над производството и разпределението на продуктите, за прекратяване на всякакъв износ на храни и сурови материали в Германия и Италия.


[Previous] [Next]
[Back to Index]