Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
405
3 май 1943 г.
 

Св. Колев

ПУНКТ 4 ОТ ПРОГРАМАТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ

Една от главните задачи, поставени от Отечествения фронт и турени за основа на неговата програма, гласи:

„Да се спре износът на храни и сурови материали в хитлеристка Германия и в другите държави от оста.

Да се осигури прехраната на народа и армията и снабдяването на населението по достъпни цени с предмети от първа необходимост.”

Както и другите пунктове от програмата на Отечествения фронт, така и този пункт отговаря напълно на върховните национални интереси на България, отговаря на жизнените интереси на всички слоеве от народа. Против това искане е само една сравнително малка група от германските грабители, от едри български спекуланти, банкери и плутократи, свързани с германските хищници и поддържащи завоевателната политика на германския империализъм на Балканите.

Около тази хищническа шайка от гробокопатели на България са се наредили и разни доставчици, комисионери на едри немски или понемчени фирми и банки, отделни кожодери в селата и спекуланти — мародери по градовете.

Към тази грабителска пасмина от народни изедници се прибавят и редицата продажни редактори на подкупени вестници, кариеристи, службогонци, както и предатели всред работничеството и другите слоеве от населението.

Това са именно тези демагози и шарлатани, които най-много крещят за „национална общност”, за „обеди-

325
 

нението на българското племе”, но които под това разбират неограничен грабеж на народа и обогатяване под закрилата на днешния разбойнически режим.

Да се спре износът на храни и сурови материали в хитлеристка Германия е искане всенародно.

Само когато то бъде осъществено, широките слоеве от населението в градове и села, както и нашата армия, ще могат да бъдат осигурени с прехраната, ще може да се гарантира снабдяването по достъпни цени на населението с предмети от първа необходимост и ще може да се осигури поминъкът на работници, селяни, занаятчии, търговци и индустриалци.

Само тогава нашата държава ще може да заживее и да се развива като самостоятелна стопанска единица.

Хитлеристка Германия с престъпното съдействие на своите български агенти превръща нашата страна в придатък към своята икономика, в часг от своето „жизнено пространство”.

Това означава нагаждане на цялото наше стопанство към интересите на германските империалисти, плутократи, военни фабриканти, банкери и чокои.

За нашата национална индустрия, създавана още от преди Освобождението насам с труда и потта на целия народ и с особените грижи на държавата, тази престъпна политика означава застой, връщане назаа, превръщането на страната ни в германска колония.

Мислима ли е днес политически независима държава без своя собствена национална индустрия?

Не! И хиляди пъти не!

Това много добре разбира патриотичната и далновидна част от нашите индустриалци, както и здравомислещата част от нашето търговско съсловие.

Осъществяването на упоменатия пункт от програмата на Отечествения фронг е въпрос жизнен за тези важни стопански слоеве от нашето население.

От развитието на нашата национална индустрия зависи и положението на нашето работничество.

Хитлеристките поробители, провеждащи навсякъде своята „тотална мобилизация” в интереса на своята разбойническа война, искат да превърнат и нашите работници в крепостни роби.

326
 

Посегателството върху нашата национална работна сила, изпращането в Германия на нашите работници, майстори, селяни, градинари, занаятчии, техници е най-голямото престъпление спрямо жизнените интереси на българския народ.

Днешното понемчено правителство със своята угодническа към Хитлер политика отнима от народа работната сила, лишава народното стопанство от неговия най-голям капитал, без който е немислимо самостоятелното икономическо и политическо съществуване на днешната държава.

Същото важи и за нашето занаятчийство, което е лишено от сурови материали и е принудено да затваря своите дюкянчета.

Нагаждането на нашето земеделие към нуждите и според плана на германските завоеватели е още една брънка от престъпната, разорителна и противонародна политика на днешните властници.

Тази политика обрича на организиран грабеж 80 на сто от народа и на изгладняване на цялото население по градове и села. Резултатите от тази грабителска политика са налице и днес. Но какво ни готви тя за най-близкото бъдеще?

Пълно стопанско разорение, мизерия и загубване на нашата самостоятелност като нация и като държава, предаването ни в ръцете на хитлеристките разбойници.

Спасението на страната ни е само в едно истинско национално българско правителство, което ще осъществи спасителната програма на Отечествения фронт и ще изведе нашата родина по пътя на нейната икономическа и политическа независимост.


[Previous] [Next]
[Back to Index]