6 май 1943 г.
Васил Коларов
ФАШИЗМЪТ И БЪЛГАРСКОТО РАБОТНИЧЕСТВО
Фашисткото правителство е най-големият враг на работничеството. Немският разбойнически империализъм възложи на него задачата да превърне българското свободолюбиво работничество в полугладни и обезправени роби, ограбвани и потискани от немските капиталисти и техните български ортаци и комисионери. Всички социални мероприятия на правителството, които то маскира като „защита на труда” и „грижи за работниците”, преследват именно тая цел.
Нашата страна вследствие своята икономическа изостаналост се разяжда от страшна безработица. Безработните, явни или скрити, се изчисляват на повече от един милион. Всички наши сериозни икономисти виждат премахването на безработицата в развитието на националната промишленост.
Фашисткото правителство тръгна по обратния път. То всячески помага на немските империалисти да ликвидират нашите по-важни индустриални предприятия и да превърнат България в немска земеделска колония. По тоя начин то усилва причините, които пораждат безработицата.
Представяйки се за „защитник” на „националния труд”, фашисткото правителство заявява, че то било „премахнало” безработицата. Всъщност цялата фашистка програма за мнима борба срещу безработицата се свежда до използуване страшната нищета на трудещите се, за да бъдат те превърнати в роби и парии, да бъдат лишени от лична свобода и изложени на масова гибел.
328
По примера на Хитлер фашисткото правителство организира огромна тъй наречена „трудова армия”. Всички обществени работи при фашисткото правителство се извършват от милитаризирани работници, които получават едва една храна. Това е възкресяване на турската ангария, която вместо в полза на султана сега отива в полза на хитлеристка Германия и служи на нейните завоевателни планове.
По примера на Хитлер фашисткото правителство натика в концентрационни лагери, в разни наказателни и други дружини десетки хиляди трудещи се, които заставя да работят при убийствени условия и осъжда на сигурна смърт.
Това е един способ за изтребление на трудещите се. Друг способ — това са бесилките, разстрелванията, безследните изчезвания на хиляди трудещи се, които не желаят да се примирят с фашистката диктатура и се борят срещу поробването на България от Хитлер.
По искане на своите господари фашисткото правителство изпраща „доброволно” или насилствено на работа в Германия десетки хиляди работници, занаятчии и селяни, които то предварително лиши от работа и осъди на глад и лишения. Тия нещастни жертви на „новия хитлеристки ред”, които представляват един ценен национален капитал, са преднамерено изхвърлени от нашето стопанство от лицемерните „защитници” на националния труд. Тия от тях, които бъдат пощадени от бомбардировките, ще намерят своя печален край под гнета и гаврите на най-варварската диктатура. Заедно с тях фашисткото правителство принася в жертва и техните семейства.
Вместо да премахне безработицата, фашисткото правителство подлага безработните на физическо изтребление.
Колкото се отнася до работниците, които още имат каква да е работа, то „грижите” на правителството са насочени към това, щото те по-бързо да бъдат обърнати в полугладни и безправни роби.