29 юни 1943 г.
Васил Коларов
РАЗОРЪЖАВАНЕТО НА АГРЕСОРИТЕ
Едно от най-тежките условия на версайския мир беше разоръжаването на победените държави, в това число и на България.
Благодарение съюза с Германия, наложен от Фердинанд и Радославов, българският народ биде лишен още от правото да се въоръжава и да се обучава военно. Премахната беше всеобщата военна задължителна служба, уволнени бяха офицерските и подофицерски кадри. Вместо това биде въведена скъпа наемна войска с 12-годишна служба. Без да бъдат намалени военните й разходи, България за дълги години биде лишена от една сериозна военна отбрана.
Но все пак това не беше пълно и действително разоръжение. Фактът, че и при версайския режим хитлеристка Германия подготви една колосална армия, създаде една могъща военна промишленост и се превърна в една опасна, милитаристическа, агресивна държава, днес служи за урок на миролюбивите народи. Ние можем да бъдем уверени, че тоя път след разгрома на хитлеристката банда по отношение на Германия ще бъдат взети такива решителни мерки, че никога повече тя не ще може да заплашва международния мир.
Такива мерки ще бъдат взети също и по отношение на хитлеровите съюзници и помагачи. В това не може да има никакво съмнение.
Въпреки уроците на миналото, Борис и Филов наложиха на България за втори път съюз с Германия. България днес е васал и помагач на фашистките разбойници, робовладелци и канибали, които опълчиха срещу
419
себе си цялото свободолюбиво и напредничаво човечество. Борис и Филов вече навлякоха на България недоверието на свободолюбивите народи.
Ако българският народ и българската войска не съумеят да разкъсат позорния съюз с хитлеристка Германия, ако не съумеят да съборят предателската немска агентура и да се измъкнат от фашисткия лагер; ако особено те допуснат, щото българската войска да се сражава срещу войските на обединените нации — то неминуемо е, че и по отношение на България ще бъдат взети най-строги и решителни мерки за нейното обезопасяване в бъдеще.
Миролюбивите народи не ще имат никакво доверие в един народ, който, въпреки своето свободолюбие, не е можал да попречи на немските агенти да го хвърлят на два пъти като съюзник на немските империалистически разбойници в гърба на своите съседи.
Никой български патриот, който днес жертвува живота си за предотвратяване катастрофата на България, не може да бъде равнодушен при мисълта за една подобна унизителна перспектива, особено патриотическото офицерство и подофицерство, което помни масовото уволнение на офицерите и подофицерите след Ньой.
Малко време ни дели още от решаващите събития, които ще донесат пълния разгром на фашистката коалиция и ще определят бъдещето на народите. За да бъде спасена честта на България и осигурено бъдещето на българския народ като свободна, независима и равноправна нация в семейството на свободолюбивите народи, нужно е да бъдат напрегнати всички народни сили. Настъпил е моментът, щото народът и армията да кажат своята решителна дума.
Каквито жертви и да струва това, но България трябва да бъде извадена с нашите собствени сили из фашисткия разбойнически лагер! В пълно съгласие с чувствата и симпатиите на нашия народ тя трябва да подаде дружествено ръка на воюващите срещу хитлеристка Германия свободолюбиви държави.