30 юни 1943 г.
К. Луканов
ОТПУСКА ЛИ ПРАВИТЕЛСТВОТО „ЮЗДИТЕ”?
Речта на Никола Захариев, с която той „благоволи да разреши” на селяните-производители да сеят, жънат, вършеят и мелят „където, колкото и когато си искат”, се използува най-широко от правителствената пропаганда. От девет дерета вода събират николазахариевци, за да излъжат, че уж „настъпвало времето, когато нашият народ щял да пожъне плодовете на своите досегашни жертви”.
В подкрепа на тая теза се използуват и приказките за повишаване на хлебните дажби. В подкрепа на същата теза се използува и казионният конгрес на кооперациите, както и обещанията на министерството на търговията, промишленоста и труда да създаде за кооперациите по-широки възможности за производствена и търговска дейност.
Няма нищо по-погрешно от илюзията, какво правителството със своите нови мероприятия доброволно „отпуска юздите”, които нахлузи на нашия народ.
Първият извод, който трябва да се направи от последните разпоредби и действия на николазахариевото министерство, е изводът за необходимостта от засилването на всенародната борба срещу предателското правителство.
Филовци доведоха страната до стопанско разорение и народа — до формен глад. Филовци срещнаха при това най-решителната съпротива на масите от селата и градовете, изразена в саботажа на правителствените „посевни планове”, в отпора срещу реквизициите, срещу финансовия грабеж, срещу всички ангарии и всички въобще
421
правителствени духовни, имуществени и физически насилия — тая съпротива на селяните и целия народ е, която налага на филовци днешните им лъже-„отстъпки” в областта на селското производство и на кооперативно-разпределитепната дейност.
От това следва, че само в още по-сплотената и решителна борба на народа е гаранцията за извоюването на възможността да бъдат селяните и другите производителни слсеве истински господари на плодовете на своя труд и да бъде осигурена народната прехрана. Народът иска не „отпускане на юздите”, а пълното премахване на тези юзди и на властта, която ги наложи и управлява чрез тях според заповедите на берлинските си господари. Една от тия юзди е Дирекцията на храноизноса или както с право я нарича народът, на хранообира. Лула тютюн не струват захариевите приказки, обещания и „облекчителни” разпоредби, докато тази понемчена експортьорско-спекулантска организация съществува. Задачата и на селяни, и на граждани си остава, щото храните да не попаднат и тази година в ръцете на споменатата Дирекция, защото тогава те пак ще попаднат в германско-хитлеристкия търбух и все така безплатно както досега.
Новите мерки на министерството на търговията показват, че правителството, което не можа да пречупи волята на селяните и народа, иска да избегне, щото народът да му не счупи врата. Саботажът против правителствените мероприятия, борбата против ограбването на народния залък — ето кое преди всичко заставя управниците да изменят своя тон и да маневрират. Засилването на борбата срещу властвуващите хитлерови агенти трябва да получи от това само нов потик.
Толкова повече това се диктува от факта, че мерките на николазахариевци са съгласувани с берлинските грабители. Крахът на хитлеровите надежди за „светкавична” победа и въобще за победа наложи на хитлеристката разбойническа банда привидни „отстъпки” във васалните и зависими страни. Думата става всъщност за това, как да се смекчи външният вид на германския грабеж, като се направи той по-планомерен и постоянен.
Никакви илюзии, патриоти, производители и консуматори, селяни и граждани! Против понемчената власт по-
422
мага само борбата с всички средства. Пазете тазгодишната реколта от правителството! Направете невъзможна всякаква дейност на Дирекцията на хранообира, гонете нейните агенти и шпиони, не изпълнявайте нейните наряди и разпоредби! Пазете българския хляб за българския народ! Въпреки всички правителствени разпоредби, търгувайте свободно през главата на понемчените държавни органи, за да се изхрани сега населението и да се осигури запас „за черни дни”! Борете се още посмело и енергично за смъкването на хитлеровите слуги и ортаци от държавното кормило!
Борете се още по-единодушно за национално, за българско правителство — правителство, опиращо се на Отечествения фронт, което единствено може да осигури поминъка и прехраната на народа, свободата и независимостта на родината, защото ще излезе от народа и ще се опира върху него и върху неговата родна армия.