2. Езикови граници и статистически данни за националностите
Понастоящем се извършват много големи промени в състава на населението на Южна Македония, която е под гръцка власт. Преселването на народите вече е почти завършило. В резултат на договора между Гърция и Турция се разселиха големи маси от хора: турското население в Македония и Тракия се размени с гръцкото от Мала Азия. В 1923 г. 150 000 гърци бяха доведени от Мала Азия в Европа, голяма част от които се заселиха в Солун, останалите в Тракия, Македония и Стара Гърция. Същият брой турци бяха прехвърлени в Мала Азия. Ще ги последват стотици хиляди други преселници и от двете страни. Тъй като условията на преселване все още не са изяснени и уточнени, трудно е да се дадат точни данни. Можем само да констатираме, че в Южна Македония гърците са взели превес по численост и че турският елемент е силно намалял, ако не и изчезнал напълно.
Българите, или поне част от тях, също побягнаха към България за да се спасят от потисничеството на гръцките власти, но голяма част от избягалите се завърнаха. В последно време обаче гърците се държат безогледно, за да прогонят българския елемент. Без отклик остава обаче зовът за помощ на македонските българи, които ще бъдат принудени да напуснат родината си.
В тази част от Македония, която е под сръбска власт, са настъпили незначителни изменения, въпреки че броят на българските бежанци възлиза на десетки хиляди, които ще трябва да бъдат изхранвани от българското правителство както и с помощи от населението. Всички те очакват с копнеж времето когато отново ще се възстанови свободата на езика, на училището и църквата. Селското население, което е свързано с родната земя, е оставено беззащитно на гнета на сръбското чиновничество и особено на жандармерията; и макар че е потъпкано, съзнанието му за принадлежност към българския народ е непоклатимо.
а) Езикови граници между българи и гърци
Езиковата граница на българския с гръцкия на юг и с албанския на запад съм изследвал лично и съм я обозначил на етнофрафска карта в моя труд “Аромъните", том I. При това съм изхождал от домашния език или от езика на играещите деца, а не от сведенията на възрастните за тяхната националност, тъй като те се ръководят не от истината, а от политически съображения или от принадлежността си към гръцката Патриаршия.
Гръцките етнографски карти са съобразени с това обстоятелство. На тях езиковите граници са прокарани според личните убеждения и дори според разпространението на гръцките училища. Оттук идва голямата разлика между гръцките и българските карти.
При голямото заселване на Македония с компактна маса българи през Средновековието останали незаети само някои от гръцките крайбрежни райони, откъдето тръгнало повторното гърцизиране на съседните земи. По-рано имало само един излаз за българите до морето, а именно западно от Солун до Вардар; тук в българската област имало само едно гръцко село – Кулакия. Сега положението е различно.
По долното течение на Места живеели турци до Кавала и Драма, следвали гърци до Солун, с турски и помашки езикови острови. Българската езикова граница върви от Бук на Места към Серес, оттам със силно извита на север линия, наложена от турската езикова област, към Сухо, Лангаза (Лагадина), Киречкьой (Пейзаново) към Солун. Халкидическият полуостров е гръцки, но българските имена на местности показват, че някога тук е имало българско селище. И тук на малко разстояние следва българската област. От Вардар, респ. Караазмак езиковата граница върви по дължината на железопътната линия към Вериа в западна посока, сетне се обръща на север до Науста [1]. Между гърците и българите към Негуш планина се вмъкват аромъните, в равнината на Кайлар до устието на Бистрица живеят много турци. След това гърците се вклиняват остро в северозападна посока, примерно от Сервия през Кожани, Шатиста почти до Костур, където гръцкият елемент преобладава, но земята около езерото е българска. Границата минава приблизително от аромънската Влахоклисура през Хрупища (българска) към аромънския Грамости в планината Грамос. Оттук нататък граничат гърци с албанци. Многобройните български имена на села, планини и реки на съседната гръцка територия доказват, че страната южно от Бистрица някога е била гъсто населена със славяни, които, както и местните аромънски копачари, са били подложени на елинизация.
б) Езикови граници между българи и албанци (на запад)
От планината Грамос, някъде около Дарда, албанската езикова граница прави остър завой на изток приблизително до Костурското езеро и след това върви на северозапад през южния край на Преспанския проход до южния край на Охридското езеро, чийто западен бряг от Поградец до Пискупи е албански; след това тя следва гребена на Мокра планина точно на север до Боровец, около 12 км северно от Струга.
В района на Дебър (Дибра) езиковите съотношения са много объркани, защото тук редом с по-старото българско население живеят албанци и много помаци, които говорят български и албански и произходът на техния език трудно може да се установи. Във всички случаи обаче мохамеданско-албанският елемент тук има превес над християнско-българския и той е постигнат през миналото столетие. Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опар между Берат (наричан някога Белград) и Корча. Извита линия от Дебър през Гостивар, Тетово и Призрен чертае приблизителната езикова граница между българи и албанци, през която наистина са преминали големи маси албанци в източна и североизточна посока.
в) Езикови граници между българи и сърби
Огромната Шар планина още от най-стари времена е била голямо препятствие за преминаването и проникването на сърбите на юг и едва в ХVII и ХVIХ век албанците го преодолели, след като сърбите масово взели да се изселват, за да търсят нова родина на север от Дунав (вж. следващата глава). Тук трябва да се спомене обаче, че голям брой български общини с много странен език (според устните сведения на д-р Вихан в Хамбург и писмените на проф. Младенов в София) са разположени и северно от Шар. По-подробни сведения срещаме у Иванов – "Българите в Македония" на бълг. с. LIV, където местата са посочени поименно. Още формата на имената на местностите показва техния български произход Гражданик, Любищта, Лещтаре.
Едва при българска Морава се получава контакт на сърби и българи, чиято езикова граница минава след това през Враня, Ниш към Зайчар на Тимок, където се натъква на румънската езикова граница по двата бряга на р. Тимок. Това че в окръзите Враня и Ниш разговорният български е силно повлиян от сръбския и се е превърнал в един вид сръбско-български смесен език, можах да установя през 1917 г. по време на войната в Ниш от селяните в околността.
Много интересно е да се наблюдава как самите сърби са определили езиковата граница още по времето, когато не са били увлечени в шовинистични пристрастия. На сръбските етнографски карти от Давидович (1848 г.) и К. Дежарден, отпечатани в 1853 г. в Белград, езиковата граница е изтеглена от Призрен кьм Ниш до Тимок, така че Ниш, Лесковац, Враня, Скопие, Тетово остават бьлгарски.
Брой на българите
Невъзможно е да се посочи точният им брой, но може да се даде процентно. Добросъвестно е систематизирал процентите Владимир Зис в своя труд "Македония" (Прага, 1914 г.). Най-добрият познавач на македонското население е Васил Кънчов, който, доколкото можах да проверя, е дал най-точните данни. С оглед на гъстотата на населението, се дава следният списък на македонските окръзи (кази): Малешово 97 %, Разлог 96 %, Тиквеш 92 %, Крива Паланка 88 %, Кратово 82 %, Воден 82 %, Прилеп 80 %, Неврокоп 80 %, Горна-Джумая 80 %, Кичево 79 %, Енидже-Вардар 76 %, Прешово 74%, Река 73 %, Охрид 73 %, Куманово 71 %, Петрич 69 %, Костур 68 %, Велес 66 %, Мелник 63 %, Лерин 63 %, Демир-Хисар 61 %, Витоля 60 %, Кочани 58 %, Струмица 57 %, Скопие 55 %, Кукуш 50 %, Дебър 48 %, Щип 45 %, Радовиш 45 %, Гевгели 42 %, Тетово 40 % и т.н. Никакви българи не живеят в южните окръзи Гребена, Кожани, Касандра, Анаселица, в които преобладават гърците (заедно с аромъни и турци), почти никакви българи няма в Саръшабан, където турците имат голямо превъзходство, но сега ги изместват гърците.
Сред българите естествено има разделение на патриархисти, екзархисти и помаци. Последните живеят главно в Родопите (източно от Мехомия и Неврокоп), в Меглен (северно от Воден), в Дебър, при Кичево, западно от Тетово, южно от Кавадарци, между Черна и Вардар.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Българското име Негуш, Няуста н Иауса са гръцки форми. Бел. ред.