3. Езикови острови в рамките на българската езикова област в Македония

В рамките на компактната българска народностна маса в Македония съществуват редица по-големи или по-малки езикови острови от турци, албанци, аромъни, меглени и сърби.

Гръцки, татарски и черкезки езикови острови има само на отделни места. От по-големите гръцки колонии заслужава да споменем Костур с разположеното на отсрещния бряг на езерото Маврово и градчето Мелник, близо до Средна Струма. Няма нищо общо с географията фактът, че освен тях на много места живее гръцки настроено население, или че в българските села и градове има гръцки училища. Гагаузите (християни, говорещи турски) в Македония са малко на брой; източно от Серес, около Зеляхово те не са по-многочислени.

а) Турски области

Чрез преселването на конярите от Тесалия и на мухаджирите [1] от Босна се целяло Македония да получи по-подчертан турски характер.

В обширните равнини между Серес, Солун, Ниауста и Дойранското езеро имало голям брой турски заселници, които, било поединичио, на групи или в компактни маси (напр. северно от Солун до Круша планина), се разположили на територията на  българската езикова общност. Областта около устието на Струма по посока към Кавала и Драма била почти чисто турска. След това успоредно на Вардар и източно от него започвала една ивица от Дойран до Велес, а също източно от Щип, в която, като заключено в областта, живеело турско население.

Многочислено турско селячество имало в Пелагонийската равнина на завоя на р. Черна, където впрочем било смесено с албанци-мохамедани и мухаджири.

В затворена маса живеело и турското земеделско население в плодородната и добре обработвана долина на Кайлар между Островското езеро на север и Бистрица на юг. То настьпило и към красивите долини иа планината, населена на изток и запад с аромъни. На север тази област граничела с българската, а на юг с гръцката езикови области. В македонските градове, особено в окръжните центрове, е бил застъпен много силно турският елемент чрез войската, чиновничеството и занаятчиите.

Според Кънчов разпространението му в окръга (казата) е следното:
Саръшабан 85 %, Кайлар 70 %, Кавала 60 %, Дойран 59 %, Кожани 58 %, Радовиш 53 %, Щип 53 %, Лангада (Лагадина) 50 %, Правище 49 %, Драма 46 %, Кукуш 46 %. Много слабо бил застъпен турският елемент в Разлог, Малешово, Река, Тиквеш, където превъзходство имали българите – в Анаселица и гърците – в Гребена и Атон. Тъй като след изселването на турците и заселването на гърците настъпила напълно нова обстаноака, това съпоставяне има само историческа стойност.

б) Аромънски езикови острови

Макар че румънците наричат аромъните и "македонци", те всъщност имат малко общо с македонците. Живеят само в по-малки езикови острови или в градовете и за тях се заговори едва напоследък, когато фактически се преселват по тези места и то от Албания; само в Гопеш и Маловишта има по-стари колонии. Най-голяма е групата при Монастир, около планината Перистери: Търново, Магарево, Ниджо поле, Маловишта. Ограничен брой по-малки пастирски села има на Негуш планина, западно от Вериа и Ниауста. Източно от Костурското езеро е разположено красивото градче Влахоклисура, на юг от езерото са Блатна, Сисани и Пипилища. Съвсем изолирано са разположени Писодери на югозапад и Невеска на югоизток от Лерин, а по-нататък северно от Монастир е Крушево, където живеят и много българи и албанци-християни; в Източна Македония, и по-точно в Беласица планина, е Рама. Заслужава да се отбележи и голямото лятно село Ливади в Паяк планина, северно от Енидже-Вардар. В Пирин и Алборун планина, а също и в Родопите има пастирски села (колиби) на аромъните, най-често грамостени (произхождащи от планината Грамос), на които се спирам по-подробно в моя труд "Румънци и аромъни в България”, Лайпциг, 1907. Останалите около 60 000 дущи аромъни в Македония живеят в градовете Монастир, Охрид, Ресен, Костур, Ниауста, Вериа, Серес, Солуп, Прилеп и т.н. Наистина няма нито едно по-голямо място в Македония, където да не са се заселили определен брой аромънски семейства, но обикновено те се губят сред народа, защото напълно владеят езика на местното население. Основната маса аромъни живее обаче в Албания, Епир и Гърция, особено по върховете на Пинд до Грамос планина и в района на Загори, северно от езерото Янина. По-точни данни за това вж. в I том на моя труд “Аромъни", Лайпциг, 1895. От македонските райони ще изброим: Гребена с 32 %, Вериа с 20 %, Битоля с 15 % аромъни, следователно тук те са малцинство.

в) Областта иа влахо-меглените

По източните склонове на Караджова планина и Паяк планина, които близо до Гевгели и Гумендже се спускат към Вардар, са разположени седем влашки села: Люмница е най-голямото, след това е Хума, което толкова често бе споменавано по време на Световната война. Койнско, Сирминина, Купа, Черна река, Баровица и на западната страна на планината към областта Меглен (наричана много пъти Моглена - страна на мъглите), още четири села: Нънте (Нонте), единственото село в Македония с власи-мохамедани, Лугунци, Бориславци и Ошин с общо 14 000 жители, които говорят на един своеобразен диалект, кръстен от мен влахомегленски и описан за първи път. В Сирминина, Баровица и Койнско българизирането е вече много напреднало, но не и в Черна река, представяна от Кънчов и Иванов като българско.

Делът на българите към общото население на Гевгелийската област възлиза на около 25%. Разположеното съвсем наблизо село Ливади не е включено, тъй като го населяват аромъни, които се различават силно от тях по всичко, не само по езика.

г) Сръбски езикови острови

В цяла Южна и Централна Македония няма нито един  сръбски езиков остров; трябва да се върви на север, за да се намери изобщо такъв. Така в близост до Скопие има доста сръбски села като Бегово, населени с мохаджири от Босна. Сръбският патриарх от Ипек разглежда Скопие и местността в един документ от 1719 г. (вж. Споменик, Б. 51, с. 120) като "българска земя". Обаче Призрен, разположен в полите на Шар планииа открай време се смята за сръбски град, който напоследък е заселен с много албанци, в него има само едва малка българска община, която обаче ще се претопи.

Сръбската общност в Скопие, която в 1890 г, едва ли е наброявала повече от 300 души, силно нараства по време на сръбското господство. В македонските градове Битоля, Прилеп, Тетово,  Куманово и др. широката сръбска пропаганда чрез училищата нямаше успех. Няколко аромъни се вслушаха в нея за лична изгода. В Монастир, Лерин, Куманово водачите на сърбофилите бяха аромъни. Подробно за разпространението на сърбите из Северна Македония вж. по-долу в Албанска езикова област.

д) Шпаньоли

Испанските евреи се считат за градско население. Главното им седалище е Солун, където те преобладават (около 80 000 души). Оттук са  проникнали в градовете от вътрешността на страната.  Една много стара колония се намира във Вериа, където живее в истинско гето. В Серес и Костур също има стари колонии. Доста значителен е техният брой в Битоля (над 4000 души). По-нови са заселищата им в Кавала, Велес, Струмица, Скопие. След това отиват към София и Русчук, където са доста многобройни, оттам се пръскат към Букурещ, където другите (немските) евреи ги наричат шопи (прозвище на българското население в Софийското поле), към Пеща, Виена, Лайпциг, Берлин и стигат чак до Хамбург. Друга част се насочва към Константинопол, Галиполи и оттук към Смирна и чак към Мала Азия. Във всеки случай техният брой и значението им за икономиката на Македония са по-големи от тези на местните аромъни.

За най-богат човек в страната се счита шпаньолът Летин в Солун, чието име е станало пословично и е познато на всички македонци. Общият брой на шпаньолите в Македония възлиза на около 100 000 души.

с) Помаците

Често споменаваните помаци не са народностно племе, а мохамеданизирани християни, които са запазили майчиния си език, въпреки че са сменили вярата си. При ерелите не е така. Повечето от тях са българи, които възприели Исляма отчасти принудително (през 1657 г. Великият везир Мехмед Кюпрюлю насилствено налага смяната на вярата в цялата област Чепино), отчасти заради изгода. Почти цялата македонска област Меглен е населена с говорещи български помаци, които вероятно са от кумански произход. Голямата част от тях живее в триъгълника, образуван  от Вардар и десния му приток Черна, южно от Неготин, и по течението на Места, а също и в близост до Скопие (южно) и Кичево (южно), в областта около Дебър, в и около Добрище (северозападно от Прилеп). Гръцки помаци са валахадите в окръг Лапчища, южно от Костур, които са наречени така за подигравка, защото освен турския поздрав “евалла" не знаят нито дума турски. Накрая, както вече споменах, влашки помаци има само в едно единствено село Нънте във Влахомеглен, североизточно от Воден.

ж) Циганите

По целия Балкански полуостров постоянно се срещат скитащи цигани. Във всички по-големи градове и села има цигански квартал, където те живеят в мизерни бараки, дрипави и мръсни, с голите си или полуголи деца, напълно откъснати от останалото население. Тези, които се препитават като музиканти, а това е значителен процент, живеят при по-добри условия. Циганите най-често са джамбази, ковачи, медникари, калайджии и хамали. Жените печелят като гадаят и просят, а децата танцуват, просят и крадат.

Интересно е, че можеш да ги срещнеш и като земеделски работници в чифлиците на бейовете; аз лично видях стопанства, в които само цигани вършат полската работа.

Макар че и македонските цигани едва ли се различават от другите, не може да се отрече, че македонското население не се отнася така презрително към тях както другаде. Тук дори е възможно да се сключват бракове с цигани.

Политическа роля циганите нямат, а стопанското им значение е минимално, много по-незначително, отколкото например в Румъния. Най-често можеш да ги срещнеш в Югоизточна Македония, най-рядко на югозапад. Общият им брой вероятно е между 60 и 80 хиляди, от които 2/3 са мохамедани. Останалите са християни, които редом с майчиния си език знаят български. Най-много са циганите около Правища, където съставляват 9 % от населението.

Те са съхранили стария си език, но в него са примесени много турски и български елементи.  Новогръцкият е общо достояние на всички цигани. Те всички говорят отлично местния език, но с характерно произношение. Понякога съм срещал румънски говорещи цигани, които са предимно мечкари.

Те са сухи, но характер са лъжливи, на тях не можеш да се довериш, верни са само на събратята си, хитри са, но не са умни.

Средбалканските народи се разпространяват много вицове за глупостта и по-точно за невежеството им. Изненадващи обаче са сръчностга и постоянството им. Много са приказливи и са ловки търговци.

з) Черкезите

Черкезите, които като мохамедани са преселени от Турция, са диви и грабливи и поради това са се превърнали в страшилище за местното население. За щастие те непрекъснато скитат. В окръг Анаселица, близо до Лапчища има няколко малки заселища.  Известното с лощата си слава село Селеница се намира южно от Невеска, в полите на планината, а близо до него е село Свети Тодор, до Саръгьол. До Куманово е Черкезкьой, в района на Гниляне – Черкезки-Сидония, в района на Мировица – Черкезки Сухдол, в района Вучитрън – Становца. Няколко по-малки заселища са разположени около Тахинското езеро, в окръг Демирхисар и Драма. В градовете Серес, Драма и Гевгели живеят незначителен брой черкезки семейства. Срещат се и разпръснати по чифлиците като полски пазачи. Общо трябва да са около 10 000 души.

и) Арменците

Арменците са били чиновници в турски учреждения или търговци по градовете. Обикновено те са се смесвали с останалото население. Отличават се по имената, окончаващи на -ян, по твърде типичните си лица с голям нос и черни коси и очи.

За съществуването на арменски общини свидетелстват имена като Арменово и Арменохори при Битоля. Имаме сведения за арменски селища още при император Константии Копроним (VII век) и късното Средновековие. Но те не са достатъчно много, за да оказват каквото и да било влияние върху населението и езика, както счита ученият индоевропеист Карл Брукман в статия на тази тема. За броя им не може да се каже нищо сигурно.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Мухаджири - мюсюлмански преселници от изгубените провинции - България, Босна и др. Бел. ред.