II. Из живота на оцелелите поколения

3. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ В ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕННИТЕ ОСНОВИ РАД-, ДРАГ-, СТАН-, ДОБР- И БРАТ- КАТО АНТРОПОНИМИЧНА СТРУКТУРА

Всяка етническа формация със свой език и култура създава и собствен репертоар на личните имена, които се използуват от всички членове на формацията. Но в течение на дългия исторически живот последната може да възприеме културни влияния, които да обогатят този репертоар с имена от чужд езиков произход. Новите имена се врастват в бита и навиците на населението, стават присъщи на народността и минават като нейно собствено достояние.

Така се е случило и с българската народност. Именният репертоар, донесен от славянобългарските племена през VI —VII век, се попълва след християнизацията им с имена от библейски, евангелски и гръцки езиков произход. За да можем да се ориентираме върху културно-битовата функция на всеки от двата пласта имена и тяхното взаимно влиянке, би трябвало да ги разгледаме първо поотделно, а след това във взаимна връзка. Естествено е да започнем с по-стария пласт — славянобългарския, защото към него се отнасят възможните по-късни влияния и защото естествено той по-дълбоко характеризира народностната антропонимична традиция.

В именния репертоар на българите от XV век са се запазили цяла група имена, които са общи за всички славянски народи от времето на тяхната древност и които отчасти са се съхранили и до днес в отделните славянски страни; те със своето общославянско разпространение още през средновековието показват древен произход. Имаме предвид двусъставните имена с втора съставка -слав, -мир и -вой. Те образуват цели гнезда:

Двусъставните славянски имена, срещани в подробните османски регистри на ленни владения и окончаващи на -слав, са:
 

ДВУСЪСТАВНИ ИМЕНА, ОКОНЧАВАЩИ НА -МИР

ДРУГИ ДВУСЪСТАВНИ ИМЕНА

Именно тези имена се срещат с описите на селата, обаче не в онова богатство, известно на славянската антропонимия, и не така често, както би могло да се предполага. Напротив, те са сравнително редки, което говори за тяхното изживяване като актуални и предпочитани, и то доста отдавна.

Не е обаче така с първите части на двусъставните имена. Те не само са се запазили, но са станали основа на многобройни варианти с голяма честота на употреба, която ги характеризира като най-широко използуваните през XV век. Сред тези половинки от двусъставни имена господствуващо място по брой на вариантите заемат пет основи: Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат-. На първо място стоят вариантите от Рад- — 72 на брой, а след тях на Драг- — 51, на Стан- — 39, на Добр- — 36 и 18 на Брат-.

Общият брой на вариантите е 216. Никое друго двусъставно име, славянобългарско или от чужд езиков произход, не се доближава по продуктивност на варианти до тези пет основни имена. По продуктивност те стоят високо над всички останали. Тази особеност проличава дори при съвсем малкия брой женски имена (на вдовиците), застъпени едва с 3 % в общото число на имената и затова статистически непълно изявени [378]. И все пак те дават на свой ред 22 варианта, при това не в петте, а в четирите основни имена, понеже петото — Брат-, не е пригодно за женско име, макар да се среща единично името Братана. Ето женските варианти:
 

Двеста и шестнайсетте варианта от петте именни основи говорят, че в течение на няколко века се е развивал интензивен имеобразувателен (ономатопоетичен) процес на масова, народна почва при извънредно честа употреба на тези именни основи. Така може да се обясни и достигането на такъв голям брой варианти до XV век. Но твърде важно е да узнаем какво място заемат те в наименувателната практика на XV век, т. е. срещат ли се често, или са изживени остатъци от миналото. Отговор ни дава статистическият преглед на тяхната честота на срещане в шестте географски ареала:
 

Ареал	Брой на лицата във всички селища	Брой на имената от Рад-, Драг-, Стан-Добр- и Брат-	[% на имената от Рад-, Драг-, Стан-Добр- и Брат-]
Търново	990	318	32.1 %
София	1835	1281	69.8 %
Благоевград	1595	576	36.1 %
Сяр — Солун	1919	318	16.6 %
Кукуш— Демир Хисар	2002	763	38.1 %
Битоля — Костур	7250	1211	16.7 %
Всичко	15 591	4467	28.6 %

Така че сравнени с броя на регистрираните лица, вариантите на имената от основи Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат- показват честота на използуването 28,6 %. Вярно е, че при съпоставянето на имена и лица, както правим в случая, ще се появи известна разлика, която ще намали посочения процент, защото някои от лицата носят по две имена от нашата група (по схемата Радо, син на Радослав). Но тези случаи са редки и не се отразяват съществено на получения процент 28,6; той не ще слезе по-ниско от 25-26 %. А тук нас ни интересува тъкмо честотата на използуване на въпросната група именни варианти сред регистрираната маса лица.

Процентът е изненадващо голям и показва, че и през XV век в българската антропонимия са господствували нашите пет именни основи независимо от обстоятелството, че целият репертоар съдържа над 100 други имена, повечето от които с по 1 — 2 или 3 — 4 варианта. Това вече е една характеристика, говорена за вековна традиция на привързаност и предпочитание към точно определена и съвсем малка група славянобългарски именни основи, които имат някаква близост до бита, светогледа и нравствения живот на народа, и са изпълнени, изглежда, с особен социален и културен смисъл.

Втората важна констатация е, че именните варианти не са разпространени в еднаква степен из всичките ареали, а показват съществени процентни разлики.

Най-висока е концентрацията на вариантите в Средна Западна България, означена в списъка под името «София» — 61,2 %. Дали това се дължи на най-гъстата и компактна населеност на тази област в сравнение с всички останали краища на страната или на някаква особено подчертана славянобългарска традиционност и слаба възприемчивост към имената, донесени с християнизацията (имена от гръцки езиков произход и от църковния репертоар), е трудно да се определи. Концентрацията е също много висока в ареалите Благоевград — 38,4 %, и Кукуш — Демир Хисар — 38 %; след тях идва ареалът Търново с 33,1 %. А много по-слаба е тази концентрация в ареалите Сяр — Солун — 17,7 %, и Битоля— Костур — 16,3 %. На какво се дължи дълбокото спадане на честотата в последните два случая? Вариантите от петте именни основи не са заместени от някаква друга именна група — те тук господствуват числено сред славянобългарските имена, макар и не във висока степен. Но положението е променено от буквалното наводняване на описите с имена от гръцки езиков произход и от църковния репертоар (от типа Йорго, Костадин, Лефтер, Киряк, Яни, Параскева, Андрей и др. под.). Може би това се дължи на две последователни културни влияния. Първото датира от началната фаза на християнизацня на Балканския полуостров до заселването на славянобългарите. Главно средище на християнизацията е бил Солун със силна радиация в южномакедонските земи, където местните траки, пеонци и илири възприели новата вяра чрез мисионерството на религиозни общини, организирани и ръководени от гърци. Покръстените получавали нови, християнски имена, естествено от гръцки езиков произход. През IV в. християнизацията се засилила и разпростряла нашироко. В продължение на три века — до настаняването на славяните в Македонската област — източнохристиянската църква успяла да въведе цялото местно население в новата вяра и да му наложи нов антропонимичен репертоар, който заличил изцяло старите «варварски» лични имена. Настанилите се в областта славяни, разбира се, веднага изпитали мисионерското влияние на гръцката по своя културен облик местна църква, което траяло около два века, докато Охрид се превърне в огнище на славянска църковна култура. Но и това огнище след падането на Първата българска държава минало под ръководството на Цариградската патриаршия. В твърде дългия период от началото на XI до края на XV век Охридската архиепископия действувала като славянобългарски културен и църковен център не особено дълго време, защото и самите македонски пречели се намирали повечето време под византийска власт. А това значи, че и архиепископията е действувала като гръцко църковно учреждение, поддържайки гръцкия език и гръцката култура, ръкополагайки гърци за свещенослужители и налагайки гръцката антропонимия сред населението, без дори да има някакво съзнателно намерение да го погърчва. Колко безцеремонно и грубо е било отношението на гръцките архиереи в Охрид, се вижда от писмата на архиепископ Теофилакт Охридски. Нашето обяснение не претендира за абсолютна сигурност; можеда се открият и други причини за голямата честота на имената от гръцки езиков произход.

В случая обаче е важен фактът, че извънредно силното застъпване на вариантите от петте именни основи и в шестте ареала по силата на статистическата репрезентация характеризира в антропонимично отношение цялата народностна територия с едно своеобразно явление.

Този факт се потвърждава и от малката, но изразителна група българи християни, които не били приписани към никакво селище и чието месторождение и постоянно местожителство останали неизвестни. Те били дребни български феодали, преминали отдавна на турска страна и запазили, ако не изцяло, то поне отчасти правото на малък лен или дребна служба срещу освобождаване от данъци. Повечето от тях дори не били включени в категорията на редовните османски тимариоти, а се споменават пътем при описанията на селата, на части от тях или на мезрите. В документалните издания I и II те са над 30 на брой. Сред 17 от тези съвсем случайно обхванати от регистрация лица се срещат имена с основа Рад- (7 имена), Драг- (5 имена), Стан- (4 имена) и Добр- (1 име), като липсва само основата Брат- [379]. Така че и тук съотношението на нашите имена към останалите е 44,5%. Статистическата закономерност се проявява ясно.

Мисълта, че развитието на именните основи Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат- е имеобразувателен процес, по-стар от век, може да намеси една опорна точка и в ленновладелчески описи от византийски произход. Става дума за села или части от такива, владени през XII-XIII и първата половина на XIV век от феодали или от атонски манастири и от манастира «Св. Йоан Продром» до Сяр. Селата се намирали отчасти в нашия ареал «Сяр-Солун», отчасти в най-южните предели на Македонската област и по егейските острови. В тях живеели смесено гърци и българи или пък само българи. Запазените описи са прототипи на османотурските описи, както бе показано в увода. В тях са означени не само главите на домакинствата, но и имената на членовете на семейството. Най-късният документ е от 1355 г. От публикацията на Ив. Дуйчев, с която са изнесени тези материали, могат да се извлекат 440 имена — собствени, бащини или родови (фамилни), повечето мъжки [380]. От тях 287 са от славянобългарски или от гръцки езиков произход, но в момента не представляват за нас обект на внимание. Останалите 153 обаче са варианти от именните основни Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат-. Ето как изглежда списъкът на вариантите:
 

Списъкът не застъпва истински статистически ареал и затова въз основа на него не може да се произведе някакъв общовалиден разбор. Но все пак той отразява един антропонимичен процес в югозападните земи и подсказва, че през XIII — XIV век не е изключено да е имало и други подобни зони. Така че основанието процесът да се смята по-стар от XV век се подкрепя допълнително. Още повече, че и Ив. Дуйчев в използуваните тук негови две студии и въз основа на цялостно познаване на византийските документи, засягащи славянските страни на Балканския полуостров, отбелязва при разглеждането на гръцкото изписване на имената от Рад-, Стан-, Драг-, че са били «широко разпространени в средновековните византийски документи. . .» [381].

Лицата, носещи тези имена, са живели през целия XIII и първата половина на XIV век. Имената им са дадени от техните родители, които често прехвърляли едно име от дядото на внука. Така че подборното отношение към вариантите от Рад-, Стан-, Драг- и пр. е съществувало най-малко у две по-ранни поколения, което отвежда традицията към края на XII и началото на XIII век.

За да вникнем по-дълбоко в имеобразувателния процес, който поставя петте основи на първо място сред славянобългарските имена през XV век, е необходимо да знаем колко и кои са вариантите нм и как са разположени те по комбинации и численост в шестте ареала. Затова по необходимост прибягваме до представянето на списък на тези варианти при една елементарна фонетична систематизация:

Именни основи Рад-, Драг-, Стан-, Добр- и Брат-

Много по-големият брой варианти за София би могъл да се обясни с извънредно високата честота на използуване на петте именни основи в тази област и сравнително по-слабото й засягане от църковните имена. Но какво трябва да бъде обяснението на големия и изравнен, а даже и малко по-висок брой на вариантите в Сяр — Солун и Битоля — Костур, където процентът на честотата на използуването им е най-нисък — 17,7 и 16,3? Може би богатството на вариантите е резултат на едно по-старо развитие, еднакво с онова на останалите ареали. А ограничаването на честотата на използуване е по-късно явление — от втората половина на XIV и XV век, когато се наложили с по-голяма честота църковните имена заедно с онези от гръцки езиков произход. Този процес обаче все още не е могъл да ликвидира старото богатство на вариантите, а само е ограничил честотата на използуването им.

Числовата изравненост на вариантите в ареалите показва стар, всеобщо разпространен имеобразувателен процес върху цялата народностна територия. За историческата дълбочина на това говорят и вариантите от византийските ленни описи, които вече посочихме. Те представляват в своята систематизация сякаш умалена проекция на току-що приведените списъци на вариантите в шестте ареала от XV век. А не се различават и по съдържание от тях — вариантите са едни и същи, може би само с изключени на два-три.

Друг показателен белег на вариантите в шестте ареала е тяхната уеднаквеност, тоест вариантите се повтарят в около 75 % от случаите във всички ареали и само около 25 % са характерни за ареала. Но тази характерност е относителна, защото «характерните» варианти се срещат ако не в останалите пет, то поне в един, два или три други ареала. Така че за същински специфични варианти само в един ареал може да се говори едва в 3 % от случаите.

Всеки нов вариант на име естествено не възниква едновременно в цялата страна, а се изработва в един конкретен район или селище. Но неговото разпространение из повечето или из всички части на страната трае доста дълго, навярно няколко десетилетия. И именно всеобщата циркулация на вариантите, тяхното общо и равномерно разполагане из цялата говорна територия свидетелствуват за стар и непрекъснато траещ битово-културен процес във всенароден мащаб.

Нека видим дали не може да се извлече някаква констатация и от граматическите правила за образуване на вариантите. Съобразно систематизацията на вариантите, която сме приложили в списъците за шестте ареала, могат съвсем отчетливо да се разграничат пет групи фонетични формирания, номерирани в списъците. Първата група представя изходните двусъставни имена, които се срещат, макар и не често, от типа Рад-о-слав, Рад-р-мир, Рад-и-вой; Драг-о-слав, Драг-о-мир; Стан-и-слав, Стан-и-мир; Добр-о-слав, Добр-и-мир, Добр-и-вой; Брат-о-слав. Но веднага след нея логически следва едносъставната форма като именна основа, която се превръща в самостоятелно име Рад, Стан, или към основата се добавя една гласна: Рад-а, Рад-е, Рад-и, Рад-о; Драг-а, Драг-о, Драг-н; Стан-а, Стан-о, Стан-е, Стан-и; Добр-а, Добр-и, Добр-о; Брат-о. В следващата, трета фаза на образуване към основата се добавят една или две срички, като се използуват всички видове наставки, които се срещат при другите славянобългарски имена и даже при имената от гръцки езиков произход: Рад-ан, Рад-ил, Рад-ин, Рад-ина, Рад-уш; Стан-ил,Стан-иш, Стан-ко; Добр-ил, Добр-ин, Добр-уша; Брат-ан, Брат-ил и пр. В следващата група вече последната съгласна на именната основа се смекчава, стяга, йотува и превръща в гласна: Ра-й, Ста-й, Дра-й, Бра-й (именната основа Добр- не позволява такова йотуване). Към тази конструкция се добавят голям брой наставки: Ра-й-о, Ра-й-чо и пр.; Ста-й-о, Ста-й-ко и пр.; Дра-й-о, Дра-й-че и пр.; Бра-й-о и пр. В последната, пета група йотуваната съгласна от основата изчезва и остава само Ра-, Ста-, Бра-, Дра-, към които направо се прибавя една гласна или сричка с гласни и съгласни: Ра-ю, Ра-чо, Ра-хне; Ста-ле; Дра-ю, Дра-чо; Бра-ю, Бра-чо и до. При формите от Рад дори и единствена гласна на основата а може да се омекчи на е: Ре-ян. Тези пет, различни по фонетична стойност групи и вариантите вътре в тях са застъпени в шестте ареала, като при това и наставките към именните основи са едни и същи. Разликите се проявяват само в липсата на 2 — 3 наставки в един ареал между десетина такива. При това липсите се отнасят почти винаги не към кратките, а към по-дългите двусрични наставки от третата група. Рад-ихне, Стан-иша, Драг-ула, Добр-ейко и др. под. Най-прегледно се вижда еднаквостта им в обща таблица, съставена по ареали, като за всеки ареал наставките са групирани и наречени, както бе изложено и каквато е подредбата им в пълния списък на вариантните имена:

Наставки

[Previous] [Next]
[Back to Index]

378. Тук процентът на вдовиците не отговаря на общия статистически процент, който вече установихме в първия дял на труда, по две причини. Първо — в случая се изчисляват имена, а не лица. А второто име на вдовиците е мъжко — от умрелия съпруг, и не може да се вземе под внимание. Второ — ареалът Търново е оформен по описи, в които вдовиците не са отбелязани, защото влизат в общия брой на редовните данъкоплатци мъже. За тази промяна в изчисляването на облагаемите единици към края на XV век вече говорихме в първия дял на труда.

379. Имената могат да се намерят в показалеца на личните имена на тимариотите в II, с. 572 — колона първа, 576 — колона втора, 377 — колона първа; вж. също I, с. 190.

380. Ив. Дуйчев, Славянски местни и лични имена във византийските описни книги. Изв. на ИБЕ, кн. VIII, 1962. 197 — 215; Contribution a l'elude des praktika byzantins. Etudes historiques a l'occasion du Iere congres international des etudes balkaniques et sud-est europeenes. Sofia, 1966, pp. 111 — 123.

381. Ив. Дуйчев, Славянски местни и лични имена. . . с. 212 долу, 214; от него, Contribution. . . р. 117. В личен разговор колегата Ив. Дуйчев бе любезен да потвърди, че изгражда горните определения върху многократно по-обилен документален материал, който подготвя за един по-голям труд, както сам отбелязва и в първата от двете посочени студии.