II. Из живота на оцелелите поколения

3. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ В ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.

РОДОВА ТРАДИЦИЯ В ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА ИМЕННИТЕ ОСНОВИ РАД-, ДРАГ-, СТАН-, ДОБР- И БРАТ-

Би било полезно да се изясни каква движеща сила е поддържала вековното предпочитание към вариантите от петте именни основи: дали потенциално всяко българско семейство е било крепител на тази традиция, или тя е имала и някаква по-очертана силова линия, по която протичали нейните импулси. Явление с подобен смисъл може би ще открием, ако се вгледаме в разпределението на вариантите от петте именни основи в отделните селища и ги свържем със семейните, родовите връзки.

Имената от основите Рад-, Драг- и пр. се срещат в почти всички селища на шестте ареала, и то в лицето на две поколения — бащи и синове. Ако бащата е Рад-ин, синът може да бъде Пейо или, обратното — бащата да носи името Костадин, а синът да е Драган. Така са разположени имената от петте основи в преобладаващия брой от случаите. И тъй като това редуване е масово, ясно е, че в ономастичните традиции на почти всяко семейство е имало един или повече варианти от петте именни основи, използувани от прадядо, дядо, баща, чичо и прескачащи обикновено, макар невинаги, през поколение било по внушението на родовата приемственист, било по съветите и избора на уважаван родственик или свещеник. Последният е разбирал по-добре моралния смисъл на името, обяснявал го на младите родители и ги убеждавал да възприемат неговия именен избор. Това е широката основа на сравнително голямата популярност и честота на нашите имена.

А върху нея се очертава един гръбнак от групи лица почти във всяко селище, които са използували вариантите от Рад-, Драг- и пр. много по-интензивно. Това са глави на семейстга, които сами носели такива имена и кръщавали синовете (а и дъщерите) си пак с подобни. Тук вече се проявявал съвсем съзнателен подбор, вместен в тесния канал на петте именни основи и изразяващ предпочитание с особен смисъл и насоченост. Ето как изглежда картината на двойните имена. Списъкът е съставен пак по ареали и селища; вторите имена са бащини и се превеждат от издателите на документите с добавката «син на. . .», която за краткост пропускаме. Списъкът е примерен.

Засвидетелствувани имена, по поселения

Когато едно лице носи собствено име Рад и бащино Драган, това говори, че родителите на бащата няколко десетилетия преди регистрацията са избрали името Драган за своя син. А последният две-три десетилетия след получаване на името си сам (или със съвети на близки, на свещеника) избира за сина си името Рад. Получава се една наследствена традиционна линия на именен подбор, която се отнася хронологически към две поколения преди регистрацията, т. е. към средата или първата половина на XV век, а за имената от Софийско поради по-ранната регистрация — към края на XIV век. Понякога тази традиция се задълбочавала с още едно поколение, което проличава от следните примери: в с. Речина, Търновско, един дядо носел собственото име Добре, а сам той наименувал сина си Драган, който пък от своя страна дал на сина си пак името Добре. Зад именната верига Добре (първо поколение) — Драган (второ поколение) — Добре (трето поколение) стои едно още по-старо звено — родителите на Добре — дядото, които са избрали името му. Перспективата на четирите поколения се вижда и при друг случай в с. Димча, Търновско — дядо Брайко, син Дражан, внук Добромир. Подобно нещо се открива в селата Горно Калугерово (Търновско) с две двойки от баща и син при наличие на дядовото име, а с по една двойка в с. Речине (Търновско), с. Белица (Софийско), с. Студена (Пернишко) — баща с двама синове, с. Богдандол (Пернишко), с. Църква (Пернишко) — чичо и племенник, с. Брезница (Благоевградско) — две двойки баща и син с дядово име, с. Кремин (Благоевградско), с. Герман (Кукуш — Демирхисарско).

Не по-малко показателно е, че подборът на нашите имена се отразява и множествено — двама, даже трима братя носят от тези имена. Очевидно е родовото предпочитание към тях. Тъй като с много села тази тенденция е изразена у едно-две или повече семейства, ясно е, че са съществували по-последователни крепители на славянобългарската антропонимна традиция, застъпена с петте именни основи.

Силата на традиционното предпочитание се изразява и тогава, когато родителите давали имена от петте именни основи на двама и даже на трима синове. Тази практика срещаме в ареалите Търново, София; Благоевград, Кукуш — Демир Хисар. В Сяр —Солун е налице само един случай, а в Битоля — Костур няма нито един. Тук навярно играе роля съвсем ниският процент на честота на имената от Рад-, Стан- и др., които понижава или свежда до нула даването на две от тези имена на двама синове. В предходния именен списък братските групи са отбелязани — те са от типа Радослав и Стан, Рад и Добромир, Брайко и Райо и др.

В отделни случаи предпочитанието при наименуване се съсредоточава само върху една именна основа с два-три варианта или дори върху един вариант, който се повтаря от баща към син, а понякога и при двама братя — например баща Райко Радослав, син Радослав Райко; баща Райчо Радослав, син Радослав Райчо (с. Брезница — Благоевградско); двама братя Стайко Стан и Стан Стан (с. Шугово, Кукуш — Демир Хисар): с две еднакви имена на едно лице: Стайко Стайко, Райко Райко, Драган Драган и др., които са посочени и в шестте ареала на предходния именен списък и лесно могат да се отчетат.

Родовото или семейното съсредоточаване при наименуване на деца в една именна основа и даже върху един именен вариант е, образно казано, върхът на живата антропонимна пирамида. В широката й основа лежат всички 216 варианта от петте именни основи, разположени в единна структура из цялата народностна територия къде по-нагъсто, къде по-нарядко из всички селища. Масовата характеристика на разположението им е по един именен вариант на едно лице било като собствено, било като бащино име. Но в значителен брой селища (в ареала София почти всички) се очертават групи от семейства, изявили по-интензивна употреба на нашите имена, предавали са ги в две-три поколения, като в отделни случаи упорствували в използуването само на една именна основа или още по-тясно — само на един неин именен вариант. Поддържането на традицията се проявява най-ясно именно при тези групи. И те като че ли изпълнявали функцията на мрежа от нерви, която разнасяла импулсите на предаването сред останалите семейства по селищата на цялата народностна територия. В нея не могат да се разграничат или противопоставят отделни етнографски области, а, тъкмо обратното — очертава се етно-културното и битово-културното цяло на шестте ареала.

Какво означава в социалнопсихологическо отношение този традиционализъм в личните имена? Преди всичко едно съзнателно отбиране на определена група славянобългарски имена. Зад подбора би следвало да се крие някакво етнопсихологическо основание, което ще се опитаме да изтълкуваме в следващия раздел. Но подборът е същевременно и едно съзнателно отбягване на църковните и други имена от чужд езиков произход. Повечето от тях са донесли християнизацията и последвалото влияние на византийската култура в житейското общуване с гръцкия народ. Следователно в случая става дума за невъзприемчивост към заварената от българските славяни късноантична и византийска антропонимия, въздействуваща върху автохтонното тракийско и отчасти «варварско» население в продължение на три столетия — от IV век до времето на славянобългарското масово и трайно усядане в земите на юг от Дунава през VII в. Невъзприемчивостта продължила да се проявява и през столетията на българското средновековие, за да достигне до XV век. Ясно е, че на голяма част от селяните тъй наречените като сборно понятие «християнски имена» са останали чужди по звучене и по смисъл независимо от придобитото християнско религиозно съзнание и от уважението към църквата. А това е вече една черта на инертност или консервативност в духовния бит, с която църквата се съобразила и отстъпила. Така постепенно се оформил един компромис, при който славянобългарските имена се смесили с църковните, за да се получи своеобразна българска антропонимия.

Едва ли би било нужно да се спори, че подборното отношение към имената от Рад-, Стан- и пр. е било единственият признак на славянобългарски традиционализъм в битово-културно отношение. Подобни признаци са се проявявали и в други сектори на ежедневното битие на народа. Тези признаци можем да търсим и осветляваме.

Особено ярко се откроява славянобългарският битово-културен традиционализъм в ареала София. Всъщност той е по-широк от обозначения в нашия списък на селищата ареал. Ние го очертаваме по отчетните ведомости за данъка джизие от 1490 г. с обхват от Врачанско и Берковско на север до Радомирско и Кюстендилско на юг и от Пиротско, Годечко, Сливнишко, Трънско, Пернишко, Кюстендилско, Радомирско и Дупнишко до Софийското поле с част от Самоковско, а също Ихтиман, Пирдоп и Златица. Това е най-гъсто населената област с най-голям брой домакинства — над 37 000, и с най-компактно разположение на селищата без етническо разбиване на ареала от османска колонизация по селата. И тъкмо в него културно-битовото сцепление и славянобългарският консерватизъм в имената на Рад-, Стан-, Драг- и пр. извеждат един почти несероятен процент на честота в използуването им (61), тоест двойно, тройно и дори четворно повече, отколкото в другите ареали. Споменатият висок процент говори не само за изключителна невъзприемчивост към християнския именен репертоар. Той говори за състоянието на българската антропонимична система по цялата народностна територия в по-ранните векове и особено в първите векове след християнизацпята, когато «християнските» имена още не били овладели позициите, на които ги намираме през XV век.

Тук е мястото да напомним, че както антропонимичната структура Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат-, така и славянобългарските имена изобщо не са единствените, определящи народностния облик на репертоара от лични имена. «Християнските» отдавна били усвоени и отчасти звуково преобразени или пък преведени и станали също народни. Затова е нужно да определим по-точно мястото и състоянието по-специално на нашата антропонимична структура.

С разсеяни единични именни варианти на отделните лица тя покрива изцяло шестте ареала с изключение на няколко села, и то предимно от ареала Сяр—Солун и Битоля—Костур. Но лицата с две имена от структурата или с верижно родово пренасяне на такива имена и съсредоточаване на един и същ именен вариант два пъти върху едно лице са по-редки явления. Тях срещаме едва в една пета от селищата.

Още по-многозначителен е фактът, че в градовете, за които разполагаме с именни описи, имената от нашата антропонимична структура са съвсем слабо представени или напълно липсват. Така е в Търново, София, Сяр и Костур. Нито един от тези градове не прави изключение. Трудно е при оскъдните изворни данни да се обясни еднозначно тази съществена разлика между селската и градската антропонимпчна традиция, особено през смутните и превратни десетилетия на XV век. Може би ръководно начало за обяснението е фактът, че в градовете са преоблалагали всички други имена и на първо място «християнските». Не е изключено влиянието на махленските свещеници, които действували в градовете, да е било по-пряко и по-силно върху новите граждани, дошли от село, и те да са възприемали за своите синове препоръчваните или внушавани имена и по този начин първото градско поколение да се отдалечава от селската антропонимична традиция. Процесът е бил съвсем консолидиран и ясен, но може би той е в така напреднал вид в Търново, Сяр и Костур, защсто регистрациите са късни — в Търново и Сяр от първите години на XVI век, в Костур — от 20-те години на същото столетие. А разликата от 50 години за градския живот все пак е доловима в битово-културните процеси.

Не е изключено обаче и друго, макар и не цялостно, допълнително обяснение. То е, че от селата са се преселвали в градовете предимно хора не толкова консервативно настроени в бита, душевно по-пластични и по-податливи на културно влияние, на възприемане на занаяти. Това може би са били не ония, които са носили по едно или две имена от нашата именна структура и които не са били така настойчиви в поддържането на именната верига от Рад-, Стан-, Драг-, Добо- и Брат-. Затова може би в Търново от всички 273 поименно записани лица 21 (7 %) носят някое от нашите имена, от тях едно лице е с две такива имена (собствено и бащино: Райко Рад). Но 13 от имената са бащини, а собствените са християнски или от гръцки езиков произход. Само 8 са собствени и от тях две на синове на «пришелци» [382]. Така че селската антропонимнчпа традиция остава актив предимно на бащите, които липсват в описа (умрели или останали на село) и които при това са малко. В Сяр от 177 записани във фрагмента от описа лица само 7 (2,8 %) носят по едно име от вариантите на Рад-, Стан-, Драг- и пр. Но от тях един е умрял, 3 са жени — вдовици, двама живи носят тези имена, но като бащини и само 1 като лично [383]. Аналогична картина се разкрива и в Костур, където са описани 741 лица: от тях 36 носят някое от нашата система имена (4,5 %), между които 2 лица имат двойни имена (собствено и бащино) [384]. Положението в София не е съвсем ясно, понеже броят на регистрираните лица е малък — около 63 души, и то пръснато, предимно със записи за лица, числящи се към селата, от които са излезли. Но и тук процентът на нашите имена е твърде нисък — 18, в сравнение с извънредно високия за ареала София — 61.

Като вземем под внимание всички описани ограничения в използуването на именната структура Рад-, Стан-, Драг- и пр. както и селата, така и в големите градове, можем да допуснем, че антропонимичният процес е твърде стар, имал е по-широко разпространение и по-голяма интензивност, но в средата на XV век показва повсеместно, макар и бавно, ограничаване и отслабване, без още да загубва своята характеризираща етнокултурна функция. Жиснеността на антропонимичната структура е била снижавана от прякото въздействие на църквата и нейните служители, които давали тон на обществения и културния живот на града. От множество технически и езикови данни в подробните описи на Търново, Сяр и Костур се вижда, че махленските свещеници с малки енории от 15 — 25 домакинства са били техни отговорници и осведомители на регистраторите, което говори и за общественото им влияние. И вероятно именно на него се дължи фактът, че в Търново към края на XV и началото на XVI век се появяват и разпространяват с извънредно голяма честота лични имена от гръцки народен произход, които не се срещат нито веднъж в селата на ареала Търново — например Ласкар, Никифор, Лефтер, Сарандо, Деспот, Кириак, Апостол [385]. И в имената на българите от Сяр личи това влияние: Стайно Аксенопуло, Димо Логиад, Димо Мавро, Иван Лескандроник, Михо Царант, Яни Проватар (т. е. овчар), Христодул, Десподин, Апостол, Ефросина и др., които също не се срещат из селата на ареала Сяр —Солун [386]. В Костур и София липсват такива ексцесивни прояви на гръцко влияние, но все пак календарните имена предимно от гръцки езиков произход силно преобладават, така че имената от нашата петчленна верига (Рад-, Стан-, Драг- и др.) са около четири пъти по-малко за Костур, отколкото за ареала му, а за София съответно с ареала над три пъти по-малко. Прочее не може да има съмнение, че в споменатите градове е протичал един и същ етнокултурен, или, по-тясно определено, антропонимичен процес, започнал още преди XV век и свързан с християнизацията, с известно влияние на византийската култура.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

382. II. 335 — 353.

383. III, 283 — 285.

384. VI, л. 57б-65а.

385. II, 335 — 353.

386. III, 283 — 285.