Прѣзъ Сърбия. Въ походъ съ 9-та дивизия

Христо Мутафовъ

VI. Боятъ на Дрѣнова-глава и Модра-стѣна. Слѣдъ боя  (48)

 

VII. По петитѣ на неприятеля. Бѣжанци. с. Иново. Кална. Яловикъ-изворъ. Сръбско село. Училище. Библиотека. Книжнина. Настѫпление прѣзъ Перишъ—Гушевецъ  (62)

 

VIII. Округлица. Пѫтьтъ за Нишъ. Свърлишката планина. Завземането на в. Плешъ. Бой за Прѣконожка планина. Кота 1099 и 1076. Мала-грамада. Падането на Нишъ  (72)

 

IX. Нишъ. Животьтъ въ втората сръбска столица. Сръбски уредби. Умразата къмъ насъ. Трофеи. Надежда и бѣгство  (89)

 

X. Морава. Опити за минаване. Ожесточени боеве. Оттегляне на сърбитѣ. Прѣслѣдване къмъ Прокупле. Нови бѣжанци  (109)

 

 

VI. Боятъ на Дрѣнова-глава и Модра-стѣна. Слѣдъ боя 

12 октомври 1915 г.

 

Осъмваме съ студенъ, пърливъ вѣтъръ, който навѣва ситенъ като роса дъждъ; къмъ обѣдъ хвърчатъ вече въ въздуха лекитѣ кристални снѣжинки на първия снѣгъ.

 

По върховетѣ снѣжната буря е силна и снѣгътъ е засипалъ горскитѣ върхари и поляни. Въ това бурливо врѣме, когато снѣжната виялица е стихийна и страшна по планинскитѣ върхове, нѣколко войници, натоварени отъ интендантството съ бързи покупки, трѣбва да минатъ Св. Никола — назадъ въ България. Не остава врѣме да ги жалимъ и мислимъ, защото по обѣдъ щабътъ на дивизията разпорежда за бой утрѣ въ тъмни зори. Единъ бой, който дълго се приготовлява, но който много ни безпокои, поради особено силнитѣ позиции на неприятеля. Набързо прибираме всичко, оседлаваме конетѣ и чакаме заповѣдь за качване. Какъ мѫчителни сѫ тия часове и минути на очакване! — Е, ще тръгваме, най-сетнѣ, обръща се къмъ мене моятъ другарь Т. — Ще вървимъ, а сè-таки тръгването закъснява. Трѣбва късно, привечерь, да замине щабътъ за позициитѣ, скритъ въ нощната тъма отъ очитѣ на неприятеля. Заповѣдьта за утрѣшното нападение се пази въ тайна; тя е отнесена въ полковетѣ съ нарочни пратеници. Къмъ 5 ч. сдѣдъ обѣдъ тръгваме. Генералътъ е свилъ вежди и вперилъ очи въ отсрѣщнитѣ върхове, по които утрѣ смъртьта ще простре нашироко крилѣ. Цѣла дивизия ще настѫпи и трѣбва, съ каквито и да било жъртви, да овладѣе Дрѣнова-глава и Модра-стѣна. Чувствата, които

 

 

49

 

ни вълнуватъ, нѣматъ равни на себе си въ миналитѣ дни. Конетѣ летятъ и ние не се усѣщаме, кога сме стигнали селото Яна. Отсѣдаме за малка почивка на конетѣ, потънали: въ поть и облаци отъ пара. Селото Яна е спотаено въ дола, подъ самия върхъ Вража-глава. Скотовъдно селце обезлюдено, съ запустѣли домове. По калнитѣ улици сѫ разхвърлени стѫпкани и разбити домашни вещи, всѣкакъвъ видъ; вратитѣ зѣятъ зловѣщо, кѫщитѣ — нѣми, мълчеливи, като че ли тукъ живи хора не сѫ живѣли. По малката селска рѣка плуватъ пчелни кошери, освободени отъ тѣхния скѫпъ влогъ, праздни качета отъ сирене, туршия и други остатъци, напомнящи бѣснуването на войната. И сърби, и наши сѫ тършували и не оставили нищо, което може да съблазни или задоволи нѣкаква нужда. Но кой мисли днесъ за това? Ние сме съ чувства и мисли само за утрѣшния день. Ние искаме побѣда надъ врага и въ тоя моментъ не важи за насъ цѣната, на която ще я изтръгнемъ отъ него.

 

— Възседни! — И ние въ мигъ сме на конетѣ. Но отъ тукъ, прѣзъ набързо построения надъ планинска буйна рѣка мостъ, започва ужасно стръмниятъ и разкалянъ пѫть, правенъ отъ нашитѣ пионери за позициитѣ горѣ на Вража-глава и Муселимъ-перчимъ. Конетѣ едвамъ крачатъ изъ гѫстата лѣпкава каль, често спиратъ съ залѣпнали о земя крака и, треперейки, съ голѣми усилия се освобождаватъ и ни понисатъ пакъ нагорѣ. Вечеренъ сдрачъ се спуска по планинскитѣ хребети и ние мълчеливо въ дрезгавината на настѫпилата нощь, възлизаме по стръмнинитѣ. Конетѣ пръхтятъ и дишатъ тежко, до задушване. Да спремъ за почивка — не можемъ. Трѣбва да вървимъ непрѣстанно и на опрѣдѣлено врѣме да бѫдемъ на наблюдателния постъ. Моятъ другарь се плаши — коньтъ му е слабъ, ще остане по пѫтя, едвамъ

 

 

50

 

дишайки отъ умора. А щабътъ е вече отминалъ далечъ напрѣдъ и не се види въ мрачината, затуленъ изъ нѣкои кривини. Можемъ да се заблудимъ изъ обширния планински масивъ, съ безброй падини, възвишения, гори, поляни и ущелия. Още малко — и опаснитѣ стръмнини се свършватъ. Излизаме на открити полянки, по седловината на върха. Ясенъ мѣсецъ изплува надъ хоризонта и залѣ съ мека, блѣдна свѣтлина околнитѣ върхове и склонове. Свободно въздъхваме, ясно виждайки недалечъ отъ насъ силуета на дивизионния генералъ, н-ка шаба на дивизията, офицери и ординарци, отминали напрѣдъ. Но друга опасность ни заставя да се разрѣдимъ наново и бързо да отминемъ открититѣ за очитѣ на неприятеля мѣста. Ние вървимъ по открита рътлинка, на която бодърствуващиятъ неприятель би могълъ да зърне очъртанитѣ силуети на хора и коне и по нашето движение да заключи за прѣдстоящето настѫпление. По-нагорѣ, къмъ върха, дѣто е нашиятъ наблюдателенъ постъ, опасностьта да бѫдемъ открити отъ неприятеля, при лунната свѣтлина на ясната нощь, става по-голѣма. Отсѣдаме конетѣ задъ единъ малъкъ склонъ и пѣшкомъ, по стръмния скатъ на едно плоско възвишение, излизаме на открития за цѣлата околность връхъ. Тукъ отрано е приготвенъ салашъ въ една малка падина, далечъ отъ лѣтната колиба на една бачия. Застанали по двама-трима, скрити подъ билото на върха, по нанадолището на единъ скатъ, въ широкитѣ брѣзди на новонаправенъ пѫть, който извежда горѣ, на наблюдателния пунктъ, оглеждаме околностьта и не можемъ да се нагледаме на дивната картина. Тукъ царува другъ миръ. Нѣма и поменъ отъ снѣжнитѣ вѣялици на св. Никола и Равно-буче. Нощьта е топла, почти лѣтна. Горска свѣжесть и зеленина на тънки буки е надолу, изъ урвитѣ, и висока, сочна трѣва — по равнището. Но ни стада, ни пастири —

 

 

51

 

изъ тоя тъй хубавъ планински кѫтъ. Миналитѣ бури прѣзъ боеветѣ на 2 и 5 октомври сѫ пропѫдили всичко живо далечъ задъ сръбския фронтъ. Подъ насъ дълбоки сръбски окопи опасватъ цѣлия склонъ на горското възвишение, обърнати къмъ нашитѣ настѫпващи тукъ по-рано дружини. Окопитѣ сега сѫ праздни и мълчеливи, съ слаби слѣди отъ залегнали по-рано въ тѣхъ бойци. Сърбитѣ отстѫпиха Вража-глава отъ страхъ да бѫдатъ обходени, силно изложени на артилерийския ни огънь отъ Китка. Но тѣхнитѣ позиции тукъ сѫ били силни и изглежда, че тѣ нѣкакъ прибързано сѫ ги опразнили и напуснали. Не ни сдържа подъ билото на хребета и ние се запѫтваме за открития върхъ. И ето — ние сме лице срѣщу лице съ неприятеля. Пъленъ, голѣмъ мѣсецъ плува по ведро, синьо небе и залива съ сребристи лѫчи цѣлия край. Нощьта става се по-ясна и по-свѣтла. Това ни помага да обхванемъ и обозремъ неприятелскияг фронтъ по цѣлото му протежение отъ Бабинъ-зѫбъ, прѣзъ Дрѣнова-глава и Модра-стѣна, до Маджарица. Въ неприятелския станъ е тихо, гробно безмълвие, никакво движение, никаква свѣтлина, или другъ признакъ на животъ. Влѣво отъ насъ страховито се издига ярко освѣтениятъ отъ мѣсеца силуетъ на Бабинъ-зѫбъ, съ неговитѣ зѫбери и високи отвѣсни скали и падини. Отъ врѣме на врѣме пухливи, малки бѣли облачета забулватъ челото на върха, скоро отминаватъ нататакъ и Бабинъ-зѫбъ наново грозно и зловѣщо разголва плѣщитѣ си, покрити феерично съ тънка бисерно-свѣтла снѣжна одѣжда. Още по-далечъ, задъ Бабинъ-зѫбъ, се очъртава силуета на бѣлоглавия Миджоръ, а близо прѣдъ насъ се издига лѣсистиятъ масивъ на Дрѣнова-глава—второ Султанъ-тепе, грамаденъ масивъ, добрѣ укрѣпенъ, съ гѫста редица телени мрѣжи и дълбоки окопи по всички склонове. Дрѣнова-глава се прѣпрѣчва

 

 

52

 

срѣдъ дефилето, по пѫтя за Нишъ, който затваря, спиайки всѣко настѫпление отъ изтокъ. Тукъ е заседналъ упоритиятъ неприятель въ съставъ не по-малко отъ 5 пѣхотни полка и нѣколко батареи, и отъ тукъ ще отбранява прохода за къмъ Нишъ. Вдѣсно отъ Дрѣнова-глава, прѣзъ малката падина на Дрѣновъ-долъ, се издига гребена на стръмния високъ хребетъ, дълъгъ 5—6 клм., нарѣченъ Модра-стѣна. Името е сполучливо. Сини скали, съ рѣдки шубраци и храсти, стръмно спускащи се къмъ Тимокъг съ значително дълъгъ фронтъ къмъ насъ, правятъ позицията страшна и непристѫпна. Когато настѫпилата откъмъ Бѣлоградчикъ III армия, прѣзъ между-съюзническата война, трѣбваше да дебушура къмъ Нишъ прѣзъ сѫщия тоя пѫть, нашитѣ полкове сѫ прѣтърпѣли зиачителни загуби и дали тежки жертви. Сега ни се налага грижливо подгготвено настѫпление, съ фланговъ бой и обходни маневри. Оперативниятъ планъ на щаба е умѣло изработенъ и никой се несъмнява въ неговата резултатность. Успѣшно завършенитѣ по-рано операции съ завземането на Глоговица, Китка и Вража-глава ни обезпечаватъ свобода на дѣйствие къмъ лѣвия сръбски флангъ. Тукъ е пратенъ за далеченъ обходъ 34 полкъ, който ще ни свърже сѫщеврѣмено съ дѣйствуващата вдѣсно отъ насъ, къмъ Княжевецъ, 8 дивизия. Съ извѣстна охрана на нашия лѣвъ флангъ откъмъ Габинъ-зѫбъ, ние сме готови за настѫпателния бой.

 

Наблюдателниятъ постъ е направенъ на най-високия носъ на Вража-глава, надвисналъ надъ с. Балта-бериловица; селото е скрито долу и невидимо за насъ. Много е лично мѣстото на поста, изложено на очитѣ и огъня на неприятеля. Набързо прѣзъ нощьта пионерьтѣ приготвятъ още единъ постъ. Вдѣсно отъ насъ, на сѣверния скатъ на едно възвишение, невидими отъ неприятеля, сѫ бивацитѣ на една наша бригада и нѣколко батареи.

 

 

53

 

Влѣво — далечъ къмъ Примочище — сѫ бивацитѣ на друга бригада. Утрѣ въ тъмни зори полковетѣ трѣбва да се спуснатъ надолу къмъ политѣ на отсрѣщния масивъ. Сега отдалечъ бивацитѣ изглеждатъ въ нощьта като нѣкаква фантасмагория: безброй огньове, извили треперливи езици до възбогъ, освѣтляватъ горскитѣ рътлини и се оглеждатъ въ бездънния сводъ на ясното небе. Пламъцитѣ ту загасватъ и замъждукватъ съ злато-жълта свѣтлина, ту наново се разгарятъ и заливатъ съ червеникаво-искряща зарева ближнитѣ горски туфи и войници. Остриятъ екъ отъ ударитѣ на брадва отекне нѣйдѣ изъ гората и замре въ тайнственостьта на тихата ясна нощь. Малко-помалко, обаче, огньоветѣ загасватъ и късно прѣзъ нощьта въ нашия станъ настѫпва грозна тишина. Войницитѣ спятъ. Тѣ виждатъ на сънь дѣцата си, женитѣ си, майкитѣ си, и почти никой не прѣдугажда косата на смъртьта прѣзъ утрѣшния день. Колцина отъ тѣхъ спятъ сѣтния си сънь, послѣднята нощь на своя животъ, изгасването па който прѣдчувствова нѣкой ближенъ тамъ далече, въ родния край . . .

 

Застанали по билото на върха, взираме се на всички страни да доловимъ невидимото, неизвѣстното. Нощниятъ хладъ освѣжава ясната мълчелива нощь, свѣтла като день, гали душата съ неземна благость и тайнствено нашепва за мистичното, неуловимото въ божия свѣтъ, пъленъ съ толлова прѣлесть и щастие, колкото — съ ужасъ и страховити дни. . .

 

Не ни се спи, но сé трѣбва да си отпочинемъ, за да бѫдемъ утрѣ рано на кракъ. Полегнали връзъ сѣното, край буенъ огънь въ горската колиба, изпиваме по чаша чай и хапваме кѫсъ студено, варено месо. Идилия — прѣдъ боя! Ние се вълнуваме, но се-пакъ не прѣдусѣщаме ужаситѣ на утрѣшния бой. Спорътъ продължава до късно за масиране на артилерийския отънь. А огъньтъ прѣдъ насъ догаря,

 

 

54

 

пушекътъ въ колибата почти ни задушва и люти на очитѣ, които неволно се затварятъ за сънь.

 

Въ 4 часа сутриньта сме на наблюдателния постъ. Нощьта е сè тъй свѣтла, тиха. Мѣсецътъ, високо надъ хоризонта, гасне бавно подъ утрѣнната зора на настѫпващия день. Внезапно, далечъ къмъ дѣсния флангъ на неприятелскитѣ позиции, се разнася продължително ура Вслушваме се къмъ тоя край и долавяме устрема на единъ отъ нашитѣ полкове, който, слѣзълъ отъ върховетѣ, наближилъ неприятелскитѣ прѣдни позиции и се хвърлилъ на ножъ къмъ врага. Несмълкващо ура оглушава горскитѣ усои и падини и ту замлъкне, ту буйно наново се подеме. Боятъ е започнатъ.

 

Шумъ и смущение въ неприятелския станъ. Сърбитѣ ни чакатъ вече толкова врѣме на тази позиция, но сепакъ тѣ сѫ изненадани отъ внезапното настѫпление. Тѣ се опомнятъ и не слѣдъ много врѣме се издигатъ високо въ небето цвѣтни сигнални ракети по цѣлия сръбски фронтъ. Нѣщо запалено по крайния хълбокъ на Дрѣнова-глава издига пламъкъ до небето, а пушеченъ изстрѣлъ още не се чуе. Сърбитѣ мълчатъ. Една отъ нашитѣ батареи, вдѣсно отъ насъ, дава първия топовенъ изстрѣлъ. Слѣдъ него слѣдва втори, трети и скоро цѣлата околность се оглася и тресе отъ топовни гърмежи. Гребенитѣ и скатоветѣ на Дрѣнова-глава и Модра-стѣна се посипватъ съ шрапнелни кандила. За мигъ свѣтне взривътъ на шрапнела, чуе се топовенъ гръмъ и бѣли пухливи облачета се настелятъ надъ неприятелскитѣ окопи. Долу, въ политѣ на Дрѣнова-глава, пушечниятъ огънь закипява. Сърбитѣ откриватъ убийственъ огьнь, залегнали въ дълбоки окопи, а нащитѣ полкове въ центъра и на дѣсния ни флангъ настѫпватъ стремително, мълчеливо. Понѣкога огъньтъ е тъй бързъ и оглушителенъ, че, сѣкашъ

 

 

55

 

следъ мигъ ще стане нѣщо страшно, поразително за една отъ странитѣ. И огъньтъ пакъ отслабва, намалява, войскитѣ се дигатъ напрѣдъ и залѣгатъ за нова стрѣлба, новъ гърмежъ. Пушечниятъ огънь се слива съ орѫдейнитѣ изстрѣли на полската и планинска артилерия и адски тътнежъ огласява цѣлата планинска околность и низкото дефиле прѣдъ неприятелската позиция. Огъньть е убийственъ и непрекѫснатъ, безъ почивка. Смъртьта коси и съ стотици българи и сърби гинатъ по скатоветѣ на планината. Къмъ 7 часа сутриньта първитѣ окопи на неприятеля сѫ взети. Пушечниятъ огънь намалява, но артилерийскиятъ е въ своя разгаръ. Нашитѣ батареи търсятъ неприятелскитѣ и — обратно. Често сръбскитѣ шрапнели и фугасни гранати падатъ близо край насъ, а нашитѣ намиратъ сръбскитѣ орѫдия и ги заставятъ да млъкнатъ. Едни отъ тѣхъ се мѣстятъ, други двѣ намѣрихме по-късно разрушени отъ нашия точенъ огънь. Избита бѣ цѣлата прислуга, съ батарейния командиръ, погребени до самия окопъ, съ дървени кръстове надъ купчина пръсть... Очевидно, нашата артилерия, по-многобройна, взе върхъ надъ неприятелската, която, въ съставъ не по-малко отъ 6 батареи, стрѣля рѣдко и несполучливо. Но за туй пъкъ пушечниятъ сръбски огънь е ураганенъ. Ала нашитѣ полкове не знаятъ прѣчки въ своя устремъ. На дѣсното наше крило 58 полкъ е напрѣдналъ и залегналъ близо до селото Балта-Бериловица. Това смущава много неприятеля и той отчаено се съпротивява. 17 полкъ се покачилъ по западния склонъ на Дрѣнова-глава, а 4 полкъ е още долѣ, въ подножието на гребена. Къмъ него е насоченъ убийственъ огънь и той стои залегналъ въ низинитѣ прѣдъ сръбскитѣ окопи. Третата бригада прави далеченъ обходъ на Модра-стѣна и нѣйната намѣса ще се почувствова утрѣ, въ продължението на боя. Слѣдъ 6 часа непрѣкѫснатъ адски огънь, къмъ обѣдъ боя замира, за малка отмора.

 

 

56

 

Зловѣщо затишие. Но нашата артилерия скоро започва пакъ. Тя събира често огъня си въ дадена плоскость и сѣе смърть и разрушение. Неприятельтъ, очевидно, изпразва обстрелванитѣ позиции, но, залегналъ на други редъ окопи, открива убийственъ огънь срѣщу настѫпилитѣ къмъ него наши вериги отъ 4 и 58 полкове. Късно сл. обѣдъ 57 полкъ е миналъ р. Тимокъ и се спуща по далечни склонове къмъ Модра-стѣна. 34 полкъ се ангажирва тоже въ лютъ бой и напада далечния лѣви сръбски флангъ. Боятъ наново се разгаря по цѣлия фронтъ. Високо по склоноветѣ на Дрѣнова-глава и близо до теленитѣ мрѣжи на неприятеля се е спрѣлъ 17 полкъ. Той е злѣ изложенъ на неприятелския артилерийски огънь отъ върховетѣ 989 и 958. Неговиятъ командиръ е самъ срѣдъ войницитѣ, дига ближната рота на атака, но скоро ротата остава безъ водачъ убитъ е послѣдниятъ офицеръ. Полковникъ Павловъ прѣдприема тамъ разузнаване, за да настѫпи въ атака къмъ върха 958, но скоро пада тежко раненъ. Задъ теленитѣ мрѣжи сърбитѣ хвърлятъ рѫчни бомби, които трѣщятъ зловѣщо и се пукатъ съ оглушителенъ гръмъ. Картечницитѣ тракатъ непрѣкѫснато и косятъ привдигналитѣ се за настѫпление вериги на 4 и 17 полкове. Четвърти полкъ е изложенъ на кръстосанъ огънь отъ върха 958 и фронта, но още се държи до самитѣ телени мрѣжи на неприятеля. Генералътъ е на телефона. Той заповѣдва атака на всички полкове и овладѣване на планинския масивъ. Сръбската артилерия млъква за моментъ и нашата насочва огъня си къмъ сръбскитѣ окопи, близо до които сѫ залегнали нашитѣ прѣдни вериги. Трепетни моменти. Настѫпва затишие прѣдъ буря. Полковетѣ поематъ сѣтни сили за щурмъ. Сръбскитѣ окопи сѫ дълбоки два метра, съ бойници, покрити съ чимъ и запазени отъ шрапнелния огънь. Но нашитѣ започватъ да стрѣлятъ съ фугасни гранати, които причиняватъ грозни

 

 

57

 

опустошения. Бригадниятъ командиръ, полковникъ Круневъ, съобщава, че той ще извърши атаката прѣзъ нощьта, за да прѣодолѣе по-лесно теленитѣ прѣгради. Боятъ поутихва съ падането на нощьта и двѣтѣ страни заставатъ уморени, една срѣщу друга, лице съ лице. Трѣбва да признаемъ: сърбитѣ сѫ достойни противници на българския войникъ.

 

Всички сме съ вѣра въ близката побѣда. Въ 8 часа вечерьта адскиятъ пукотъ и тътнежъ на пушечния и орѫдеенъ огънь започва наново, стихийно. Атаката е прѣдприета. Но сърбитѣ бодърствуватъ и съ рѫчни бомби, картеченъ и пушеченъ огънь сѣятъ смърть срѣдъ нашитѣ редове. Неприятельтъ хвърля своитѣ поддърѫки въ боя, който става лютъ и съ колебливи успѣхи за двѣтѣ страни. Сърбитѣ се опитватъ да контраатакуватъ, но нашитѣ ги отхвърлятъ съ тежки загуби и повръщатъ въ дълбокитѣ имъ окопи.

 

Петнайсеть часа непрѣкѫснатъ бой !

 

Цѣла нощь артилерията стрѣля. Призори огъньтъ стихва и двѣтѣ вражески страни, оттеглени на първитѣ си позиции, се смълчаватъ. Вѣроятно, устройватъ се за новъ скорошенъ бой. Настѫпилиятъ день държи въ тревога и двѣтѣ страни, прѣднитѣ постове на които се взаимно и непрѣкѫснато обстрѣлватъ, безъ никакви настѫпателни движения. Привечерь сърбитѣ откриватъ честъ пушеченъ огънь, а късно прѣзъ нощьта се опитватъ да настѫпятъ срѣщу 34 полкъ, който, прѣдизвѣстенъ, очаква врага. Той посрѣща неприятеля съ убийственъ огънь и рѫчни бомби, които за пръвъ пѫть нашитѣ турятъ въ дѣйствие. Ефектътъ е поразителенъ. Съ страшни загуби сърбитѣ се оттеглятъ назадъ, въ дълбокитѣ окопи по върха на Дрѣнова-глава. Дали тая атака на сърбитѣ не бѣ отстѫпателна маневра ? защото, слѣдъ нейното отбиване, ние имахме несъмнѣни данни за общо сръбско отстѫпление. Къмъ това допринесе много обходното

 

 

58

 

движение на 34 и 58 полкове, което внесе смущение въ сръбския лагеръ. 34 полкъ се явява въ тилъ и флангъ на сърбитѣ къмъ Княжевецъ, кѫдѣто 8 дивизия е настѫпила, и ускорява съ явяването си падането на града. Бързо слѣдъ това 34 полкъ се завръща къмъ нашия дѣсенъ флангъ. Неговото появяване отвъдъ Тимокъ, по склоноветѣ на планинския хребетъ Маджарица, изненадва сърбитѣ подъ Модра-стѣна. Неприятельтъ се бие ожесточено, но рискува да бѫде отрѣзанъ въ своя тилъ. 58 полкъ се е тоже впилъ въ дѣсния хълбокъ на Дрѣнова-глава; напразно прѣзъ нощьта и на другия день сърбитѣ се опитватъ да го измѣстятъ отъ заетитѣ позиции. Цѣла нощь и цѣлъ день тѣ се гърчатъ по нападнатия отъ всички страни масивъ. Най-сетнѣ, съзнавайки безизходностьта на положението си, късно прѣзъ нощьта на 12 октомври сърбитѣ започватъ своето отстѫпление. Напрѣдналитѣ наши части тая нощь констатирватъ изпразването на сръбскитѣ позиции, които падналата мъгла е закрила и защитила отъ прѣслѣдване. Настѫпилитѣ полкове прѣзъ деня на 13 октомври бързо заематъ цѣлия масивъ на Дрѣнова-глава и Модра-стѣна. Вечерьта буйни огньове оповѣстиха по върховетѣ и склоноветѣ на планината падането на непристѫпнитѣ и страшни сръбски позиции.

 

Побѣда! По цѣлия западенъ фронтъ побѣда! Тая дума се носи като вихъръ по цѣлия станъ и е на устата на всички; тя се чете въ блѣсъка на очитѣ, въ купнежа, на сърдцето; тя се носи въ чистия лазуръ на небето и достига до огненитѣ зари на слънчевия свѣтликъ. Побѣда! Неготинъ, Зайчеръ, Княжевецъ сѫ паднали подъ ударитѣ на 6 и 8 дивизии, дѣйствуващи вдѣсно отъ насъ. Отъ Дунава до долното течение на Тимокъ сърбитѣ сѫ разбити и подъ напора на тритѣ наши дивизии, за да не скѫсатъ връзката по вѫтрѣшния си фронтъ, запрчватъ общо отстѫпление

 

 

59

 

къмъ Нишъ. Отъ сѣверъ новинитѣ сѫ тоже добри: по двата брѣга на Морава сърбитѣ сѫ разбити и опразнили Лапово, Крагуевецъ, Александровецъ и Свиленецъ. Връзката между съюзнишкитѣ войски отѣ сѣверъ и нашитѣ отъ западъ е близка, прѣдстояща. Сърдцата се свиватъ и биятъ тревожно-радостно, очитѣ блѣскатъ: сломяването на единъ врагъ, който тъй много ни душеше и гнетеше, е очевидно, близко... А съ това и нашето обединение се сбѫдва, осѫществява се една национална мечта.

 

 

Полковетѣ отминаватъ напрѣдъ изъ дефилето, по надвисналитѣ отъ двѣтѣ му страни планински чукари, по стѫпкитѣ на отстѫпилия неприятель. Но тамъ назадъ, въ Равно-буче, е адътъ на войната. Задъ боевия фронтъ, непосрѣдствено слѣдъ боя, въ полскитѣ лазарети картината е грозна, страховита. Боятъ се прѣживѣва почи безчувствено. Но задъ него воплитѣ и мѫкитѣ на раненитѣ и умиращитѣ сѫ по-страшни, отколкото трепета подъ шрапнелния и пушеченъ огънъ. Тукъ виждате войната не въ тържествения маршъ на войскитѣ, подъ звука на музикитѣ и, барабана, съ развѣти знамена и свѣтнали лица и очи, а —въ истинското ѝ изражение — въ кръвьта, страданията и смъртьта (Толстой, Севастополь.)

 

Още въ ранното утро на първия день отъ боя раненитѣ започватъ да се стичатъ къмъ прѣвързочнитѣ пунктове и отъ тамъ — къмъ дивизионнитѣ лазарети. Тѣ идатъ сами изъ калния пѫть, а тежко раненитѣ снѣматъ на носилки. Привечерь на 10 октомври тѣхното число е значително; сутриньта на 11-и широката поляна прѣдъ лазарета е покрита отъ лежащи и стенящи, които чакатъ редъ за прѣвръзка. Леко раненитѣ сѫ насѣдали край огньове и разказватъ за боя, смѣятъ се и се радватъ, че сѫ изпълнили дълга си и останали живи. Редомъ до тѣхъ сѫ тежко

 

 

60

 

раненитѣ. Едни отъ тѣхъ сѫ въ болничнитѣ палатки, а други — на носилки, чакатъ тоже редъ за помощь въ прѣддверието на прѣвързочната палатка. На едного колѣното строшено; на други увиснала рѫката, безчувствена, раздробена; до него се гърчи въ прѣдсмъртни мѫки раненъ въ корема старъ войникъ, който тѫпо гледа и не вижда нищо, съ блѣдомургаво лице и замрѣжени очи; четвърти се сърди, че още не е прѣвързана раната му на гърдитѣ, пронизани на двѣ мѣста; на пети очитѣ сѫ прѣвързани още отъ пункта, цѣлото му лице е обгорѣло, устата — подути: раненъ е отъ взрива на рѫчна бомба... Тълпата отъ ранени става се по-многобройна, нервно-възбудена, викайки за помощь; а прѣвръзкитѣ отиватъ бавно, защото работятъ само двама лѣкари и нѣколко санитарни подофицери. По-късно ме срѣща началникътъ на лазарета, грохналъ отъ умора, не спалъ и работилъ непрѣкѫснато два деня и двѣ нощи, отчаенъ отъ бавната експедиция на раненитѣ. — Ще залудѣя, ми казва; а ѫглитѣ на устата му се свиватъ нервно и въ очитѣ му блѣщятъ сълзи. — Не мога повече! А всички искатъ помощь, и трѣбва да имъ се даде! И колцина иматъ нужда не само отъ прѣвръзка, но и отъ бърза операция, или - отъ по-грижливо изслѣдване на раната! — Окуражавамъ доктора, който съ свито сърдце се завръща наново въ прѣвързочната палатка.

 

А тамъ въ единъ ѫгълъ е вече издъхналъ капитанъ Н-въ. Неговиятъ ординарецъ го покрилъ съ домашна завивка, надъ главата му поставилъ букетъ отъ увѣхнали двѣтя — сѫщитѣ, които жената и дѣцата му поднесли и дали на раздѣла съ тѣхъ... Горкитѣ цвѣтя! — съ клюмнали челца и овѣхнали листа тѣ трогателно красятъ смъртното ,легло на героя. Азъ не издържамъ гледката и отминавамъ нататакъ, къмъ другитѣ ранени.

 

 

61

 

Ударенъ въ главата отъ шрапнеленъ куршумъ, занесенъ въ несвѣсть, лежи на носилка младъ интелигентенъ войникъ. Раната е очистена, но ефектътъ е подъ счупения черепъ и помощьта на лѣкаря е съмнителна.

 

Обръщамъ се къмъ близкото легло на единъ постоянно стенящъ, срѣдна възрасть, който се гърчи и охка: раненъ е злѣ на двѣ мѣста: въ слабинитѣ и корема. Какъ ще бѫде прѣхвърленъ прѣзъ Св. Никола тоя нещастникъ, който иска бърза помощь и спокойно лежене?

 

Въ лазарета не се правятъ никакви операции. За това сѫ приготвени болници назадъ, въ тила. Но тѣ сѫ тъй далечъ!

 

Съ раздробенъ кракъ, завитъ съ шинелъ, лежи на носилка старши подофицеръ. Той знае опасната си рана, но е тихъ, съ спокоенъ погледъ и сериозно изражение на лицето. Болкитѣ отъ врѣме на врѣме сбръчкватъ лицето му, той затвори очи и слѣдъ малко пакъ равнодушно загледва околната тълпа отъ страдалци.

 

Раненитѣ сѫ многобройни. Боятъ бѣ жестокъ и горещъ. Отъ нѣкои дружини сѫ излѣзли изъ строя повече отъ 200 души.

 

Дивизиониятъ генералъ ме повръща назадъ, къмъ лазарета. Иска самъ да посѣти героитѣ и имъ раздаде цигари и тютюнъ.

 

— Ще отмъстимъ за васъ, момчета! — се обръща генералътъ къмъ раненитѣ. Вие изпълнихте най-светия си дългъ — дълга кьмъ отечеството. То нѣма да забрави вашия подвигъ. Ще се гордѣе съ васъ, а вие — съ велика България! Търпение и куражъ!

 

Войницитѣ сѫ трогнати до сълзи.

 

Излизаме отъ лазарета мълчаливи, но горди и съ възбунена душа.

 

Така народитѣ творятъ своитѣ велики дѣла.

 

 

62

 

VII. По петитѣ на неприятеля. Бѣжанци. с. Иново. Кална. Яловикъ-изворъ. Сръбско село. Училище. Библиотека. Книжнина. Настѫпление прѣзъ Перишъ—Гушевецъ

 

18 октомври 1915 г.

 

Свършиха се, най-сетнѣ, днитѣ на дългото и тягостно прѣживяване въ Равно-буче. Цѣли десеть деня въ тая адска дупка, срѣдъ мъгла, студъ, дъждъ и каль невъобразима! Щастливиятъ изходъ на боя заличи тегловнитѣ спомени и ние наново, съ радостни чувства и подемъ, тръгваме по петитѣ на неприятеля.

 

Въ ранно утро сме на пѫть. Планинскитѣ върхове и рътлини страховито ни оглеждатъ и съ наведени чела мълчеливо струватъ пѫть на побѣдителя да отмине. Шосето се вие като змия около горскитѣ стръмнини, по брѣга на планинската рѣка, мѫтна и бързотечна. Ето, тукъ, на десетина метра отъ пѫтя, въ хълбока на Вража-глава, е била цѣла наша батарея. Тя е громила неприятеля и, постоянно търсена отъ него, храбро е устояла на своята позиция. Шосето е осѣяно съ сръбски снаряди, които сѫ бранили входа въ село Балта-бериловица. Напразно! Тукъ нашитѣ сѫ показали чудеса отъ храбрость и пълзешкомъ, постепенно сѫ настѫпвали и изгонвали сърбитѣ отъ удобни позиции.

 

При входа на селото купчина санитари се събрали около единъ трупъ, завитъ съ войнишки шинелъ. По тѣхнитѣ лица не се чете скърбь, а нѣкакъ весело, дяволито ни поглеждатъ и навеждатъ глава. Не ни бѣ мѫчно да отгатнемъ скоро войнишката игра: мъртвецътъ бѣ голѣмъ сръбски шопаръ, застрѣлянъ -не въ боя — отъ тия, които чакатъ отминаването на войскитѣ, за да се прѣдадатъ на работа.

 

 

63

 

Балта-бериловица е голѣмо село, съ полицейски участькъ, съ хубави, богати кѫщи и бахчи. Селото е праздно, безъ жива душа. Прѣдъ селото е имало масивенъ, хубавъ административенъ домъ, отъ който днесъ стърчатъ само нѣколко бѣли стѣни, срѣдъ купъ отъ развалини — слѣди отъ миналата война. Всички други сгради сѫ запазени, непокѫтнати. Минаваме прѣзъ селото и поемаме пѫтя прѣзъ красива плодородна котловина, къмъ селата Иново и Кална. Ние сме въ подножиего на Дрѣнова-глава, дѣто три дни кипѣ лютъ бой. Непогребани трупове — наши и сърби — затулени задъ храсти и бурени, спиратъ ни за мигъ: наблизо край пѫтя санитари ровятъ мъртавцитѣ — безучастни, безстрастни, равнодушни. Вънъ отъ селото огнени езици се виятъ надъ горяща кѫща, въ която прѣдателски загинали тежко ранени двоица братя, потърсили подслонъ и убѣжище прѣзъ боя. Сега кѫщата се прѣвръща на пепель — сурова войнишка отплата. .

 

Пѫтьтъ изъ дефилето е добъръ, но каленъ. По него се движатъ въ безкрайна редица обози, огнестрѣлни паркове, интендантски коли и пр. Всички слѣдватъ пѫтя къмъ Свърликъ—Нишъ, слѣдъ отминалитѣ полкове. Ние се отбиваме за малко въ с. Иново — красиво селце въ сѣвероизточкитѣ поли на Вража-глава, съ зелени пасбища и гоенъ добитъкъ. Сърбитѣ не успѣли да избѣгатъ, отстѫплението на войскитѣ изненадало населението и то, слисано, останало на кръстопѫть, съ натоварени кола, прибрана покѫщнона и добитъкъ. Чичовцитѣ съ дългитѣ пушки отъ етапния полкъ нѣкакъ свѣнливо се намисатъ въ разстроения животъ на селото и скоро турятъ редъ въ него. Повечето възрастни, стари хора, сами стопани на земя и имотъ, тѣ не изтрайватъ прѣдъ тѫжната гледка на запустялото село и захвърлена покѫщнина. Прибиратъ изоставения добитъкъ и пръснатитѣ тукъ-тамѣ жени и дѣца, сѣкашъ, ще пазятъ

 

 

64

 

свой домъ и челядь отъ лоша напасть. Трогателно до сълзи е това усърдие, тѣзи чувства на човѣщина, на грижа къмъ изпадналия въ неволя братъ! — Първата треска на горешия бой, която раздухва страсти и нечовѣшки инстинкти, като че отслабва и остѫпва прѣдъ опомнянето и моралнитѣ усѣти на човѣка. . .

 

Останалитѣ въ село жени, старци и дѣца завардватъ своя имотъ, себе си и дома си. Но ние жалимъ ония нещастници, които, тръгнали подиръ отстяпващата войска, изнемогватъ по калнитѣ пѫтища, прѣмръзнали отъ студъ, въ дѫждъ и снѣгъ, съ кърмачета и невръстни дѣца на рѫцѣ, не знаяйки сами, какво могатъ да спасятъ съ своето бѣгство. На тѣхния животъ никой не посѣга, а изоставениятъ „безстопанственъ" имотъ е готова плячка на тѣхни и наши... Застигаме нови групи бѣжанци, застанали отъ страна на пѫтя, съ натоварени сàни и прѣгърнати едно о друго купъ полуголи, измокрени, босии окаляни до поясъ дѣца. Дѣцата зъзнатъ отъ ранния есененъ студъ, а майкитѣ и старцитѣ поглеждать безнадеждно на насъ, съ безкраенъ смутъ и трепетъ въ душата. Окаянитѣ! Тѣ се объркали и не могатъ да продължатъ бѣгството повече, нито имъ е позволено въ тоя моментъ да се върнатъ назадъ, въ нашия тилъ. Какво ще стане съ тѣхъ? Оскотѣли, женитѣ биятъ плачещитѣ дѣца съ сѫщата суровость, съ каквато завръщатъ бѣгащитѣ и навързани една о друга свини. Скотътъ и дѣцата иматъ еднаква стойность въ тия дни на бѣгство и разгромъ.

 

Привечерь, когато войскитѣ отминаха напрѣдъ, а етапнитѣ дружини заеха селата въ нашия тилъ, дивизионниятъ генералъ заповѣда да се позволи прибирането на бѣжанцитѣ въ напуснатитѣ отъ тѣхъ по-рано села.

 

Стигаме въ село Кална едноврѣменно съ студенъ, дребенъ, сквозенъ дъждъ. Оттатъкъ мѫтния Тимокъ, срѣдъ широка лѫка, надалечъ сѫ пръснати селскитѣ кѫщи, въ

 

 

65

 

просторни градини и нивя. Хубава, малка църква се бѣлѣе надъ селото и ти напомня нѣщо родно, мило на сърдцето. Свещенникътъ забѣгналъ и той, Богъ знае какво да спасява ! — сигурно не своята душа или оная на паството, въ която днесъ се е смръкнало и е настѫпила дълбока, тъмна нощь.

 

Събранъ въ просторна кѫща на селски първенецъг щабътъ на дивизията се справя съ мѫчнотиитѣ на планинския лабиринтъ и бързо взема рѣшения за настѫпление на частитѣ. Неприятельтъ отстѫпва по страничнитѣ на единствения пѫть върхове и нашитѣ полкове трѣбва да го прѣслѣдватъ и гонятъ съ бой, безспирно, при най-лошо врѣме — дъждъ, каль и мъгла. Отдръпването на лѣвото сръбско крило отъ Княжевецъ заставя стоещитѣ прѣдъ нашия фронтъ сръбски полкове да изоставятъ, слѣдъ слабъ бой, хубаво укрѣпени позиции и да прибиратъ назадъ къмъ свърлишкитѣ височини, за сетенъ и упоритъ бой прѣдъ Нишъ. Пръснати по планинскитѣ върхове и ридове, цѣла седмица вече нашитѣ храбреци стискатъ день и нощь пушката въ рѫцѣ, настѫпватъ, замръкватъ и пакъ осъмватъ съ нея въ кални окопи, урви и падини.

 

Прѣкараната нощь въ селото Кална е тъмна, страховита, неспокойна за цѣлия щабъ. Черни, като смола, облаци закриватъ небето и съ страшенъ гръмъ и трѣсъкъ свѣткавици порятъ небеснитѣ висоти. Грозенъ тътнежъ бучи и се слива съ ехтежа на буйно дошлия Свърлишки Тимокъ. Дъждъ изъ ведро вали и цѣла нощь не секва нито часъ. Въ вода се удави земята. А войникътъ, спотаенъ, не мигва и бодърствува на своя постъ. Когато на другия день трѣбваше да заминемъ къмъ позициитѣ на отминалитѣ полкове, Свърлишкиятъ Тимокъ се бѣ разлѣлъ на стотина метра прѣдъ насъ и страховито бучеха стихийно течещитѣ му вълни. А трѣбва да се мине. Войницитѣ се не плашатъ и твърдо нагазватъ въ студенитѣ мѫтни води. Но конетѣ се

 

 

66

 

боятъ и спиратъ срѣдъ рѣката. Въ мигъ по рѣката се понисатъ откѫснати коне, прѣдници на кола, багажи и вещи (въ това число и моята бѣдна кореспондентска чанта!), заплували надолу по водната стихия. Тукъ войникъ се бори съ вълнитѣ и цѣлъ до гуша въ вода съ мѫка крачи къмъ насрѣщния брѣгъ; тамъ едва се вижда главата на давящъ се конь, който скоро потъва и се изгубва изъ воднитѣ дълбочини, далечъ отъ брода на рѣката. Бързо течещата вода ми замайва главата и азъ едвамъ удържамъ равновѣсие върху коня, гледайки брѣга, който бѣга надолу прѣдъ очитѣ ми, прѣдъ закования, сѣкашъ, на едно мѣсто конь. Съ упорита твърдость ездачи и коне издържатъ напора на вълнитѣ и бавно, но непрѣстанно, се измъкватъ отъ дълбокитѣ води и излизатъ къмъ брѣга. Щабнитѣ коля, съ двойни и тройни запряжки, дълго се носятъ по рѣката, но надвиватъ, най-сетнѣ, водната стихия, слѣдъ нѣколко часови усилия и борба.

 

Полската артилерия тоже бърза да настигне полковетѣ. Но пѫтищата за нея сѫ ужасни, изровени, кални, наводнени. Падналиятъ проливенъ дъждъ е наводнилъ цѣлата околность; даже малкитѣ рѣчни притоци днесъ сѫ буйно придошли и ни прѣчатъ на всѣка стѫпка по пѫтя. Често орѫдейнитѣ колела увисватъ надъ нѣкоя рѣчна урва. Надъ подровения брѣгь на Станянска-рѣка единъ мигъ само ме отдѣля отъ водната стихия, притиснатъ къмъ нея отъ орѫдието на една галопируваща батарея. И сé така, срѣдъ каль и вода, — до голѣмото и богато село Яловикъ-изворъ.

 

Селото, както всички до тукъ, е обезлюдено и изоставено. То наподобява много наши голѣми и богати села. Но то затвърди окончателно у менъ мисъльта за високата култура въ источно-сръбскитѣ села. Повечето кѫщи сѫ солидно и хубаво иззидани, покрити съ керемиди

 

 

67

 

или плочи. Всѣко стопанство има овощна градина, нѣколко глави едъръ добитъкъ, десетки свине и много домашни птици. За нуждитѣ на войската сѫ били реквизирани по-рано много храни и добитъкъ и, при все това, сръбското село не останало безъ стада, жито и царевица. Земледѣлскитѣ задруги здраво сѫ сплотили сръбското селачество въ неговия стопански битъ и то прѣдставлява цѣла твърдиня за устояване въ житейскитѣ борби. Срѣдъ селото се издига масивната сграда на селското училище. Учебни помагала, карти, училищна библиотека се хвърлятъ въ очи при пръвъ погледъ. Азъ имахъ възможность да констатирамъ въ много села еднаквата уредба на селското училище и особено да отбѣлѣжа богатитѣ училищни библиотеки (съ по нѣколко стотинъ тома), които сѫ били разсадници на знание и култура, не по-малко — на национално „самосъзнание" и . . страшенъ шовинизъмъ. Въ библиотечнитѣ шкафове на училището въ с. Яловикъ-изворъ (крал. срп. основна школа) не безъ изумение намѣрихъ съчинения на Беджехота, Карлейля, Волтера, романи на Валтеръ Скота, В. Хюго, Мопасана [*]. Особено поразява богатия изборъ на книги отъ сръбската национална книжнина. Тукъ ще намерите исторически студии, трактати, географични и статистични изучвания, съ каквито ние не можемъ се похвали. Отъ художествената литература сѫ застѫпени всички по-видни сръбски поети, нувелисти, романисти (Змай Йовановичъ, Лазаровичъ, Веселиновичъ, Вукичевичъ, Ранковичъ, Матавулъ, Якшичъ, Шапчанинъ др.), значително повече отъ нашитѣ. Редица издания на Сръбската книжовна задруга тоже красятъ лавицитѣ на селската библиотека.

 

 

*. По-късно, вѣ нишкитѣ библиотеки азъ намѣрихъ прѣводни издания на много европейски поети, економисти, историци, политици, каквито ние дълго не ще имаме на нашия езикъ.

 

 

68

 

По всичко личи, че нѣкакво учрѣжденне или централна власть е нареждала и се е грижила за добрия и богатъ изборъ на книги въ селскитѣ училищни библиотеки... Такова учрѣждение, мѣжду другитѣ, е била и Сръбската книжовна задруга — частно дружество, основано прѣзъ 1892 г., въ Бѣлградъ, отъ 17 души радѣтели на сръбската книжнина и книжовници, между които Змай Иовановичъ, Люб. Стояновичъ, Стоянъ Новаковичъ, Л. Ковачевичъ (прѣдседатель) и пр. За осемь години (1892—1899 г.) били записани 245 спомагателни члена (добротвора), които внесли по 150динара; основани били при задругата и много частни завѣти и фондове. Цѣльта на задругата е била да помага за развитието на народната книжнина съ издавание на свои срѣдства сръбскитѣ стари и нови писатели, прѣводи отъ славянската и други инностранни литератури. Дружеството брои много свои довѣрени лица (повереницима) изъ всички кѫтове на сърбизма, главната задача на които е да записватъ нови дружествени членове и да се грижатъ за най-голѣмо разпространение на дружественитѣ издания като въ всѣки случай „старати се да ни једна школа у ньиховој околини не остане неуписана ни на једно коло Задругихиних кньига". Много сръбски благодѣтели основали при Сръбската кралска академия фондове (завѣти) за книжовни цѣли; такъвъ фондъ е „3адужбина Димитрия Стаменковича", „велик просветни добротвор" и бившъ Бѣлградски търговецъ, по завѣщание на когото се печататъ въ 25,000 екз. разни издания,, раздавани безплатно на сръбския народъ въ Сърбия и вънъ отъ нея. Едно отъ тия издания ми падна на рѫка: това е хубавия трудъ на д-ръ Войславъ Бакичъ — „Српско родолюблье и отачестволюблье". Любовь къмъ отечество и родъ трѣбва да бѫде краеѫгълния камъкъ на сръбското национално образование и възпитание. Авторътъ

 

 

69

 

изброява всички прѣчки за догонване на тази велика цѣль и всички срѣдства и пѫтища за постигането ѝ, започвайки отъ основната школа и свършвайки съ университета, чиновника, търговеца, войника и сръбската жена. Чини ми се, че това „национално" възпитание и образование на сърбина прѣкали и доведе цѣлъ народъ до полуда. Въ всѣка проява на националенъ животъ сърбинътъ вижда нѣщо „велико", стояще надъ всичко и всички . ..

 

„Велики српски людье ХIХ-ог века" е богатъ сборникъ отъ биографии на „велики" сърби, съ раскошно отпечатани портрети. И когато даже несърбинъ прилиства тая сбирка, у него оставя убѣждението, че Сърбия, дѣйствително, е дала много велики родолюбци и горещи патриоти. Когато отъ селската библиотека на Яловикъ-изворъ тъй много научаваме за сръбската книжнина, азъ се стѣснявамъ да правя паралелъ между сръбската и нашата литература... Тъй малко познаваме ние нашитѣ съсѣди, съ които сѫдбата ни е прѣдопрѣдѣлила да кръстосваме често мечоветѣ си въ надвара и съперничество за господство надъ Балканитѣ! Трѣбва да призная, че „великиятъ" (!) сръбски духъ и гений често се проявява въ смѣшни по замисъль и крой творби, който принижаватъ и оскърбяватъ.

 

Вънъ отъ училищната сграда на Яловикъ-изворъ е каль, дъждъ и мъгла. Петь деня какъ войскитѣ настѫпватъ бавно, вдѣсно и влѣво по билото на планинитѣ. Нашата дивизия е вече въ контактъ съ полковетѣ на 8 дивизия, съ коитѣ скоро ще започнемъ общо настѫпление къмъ Нишъ. 6-та дивизия се е турила въ връзка съ армията на генералъ-фелдмаршалъ фонъ Макензенъ и завива съ послѣднята на югъ. Трѣбва да очакваме скоро началото на края. Неприятно ни изненада, обаче, извѣстието за бомбардиране на Варна, Дедеагачъ и Портолагосъ. Руси, френци и англичани ни

 

 

70

 

обявяватъ война и ние трѣбва да се биемъ не само съ сърбитѣ за освобождение на тая нещастна земя — Македония. При Валандово англо-френски войски настѫпили, въ помощь на сърбитѣ. Нашитѣ ги срѣщнали съ чувство на жестоко оскърбление; бранейки своята родина и окървавена Македония, тѣ достойно срѣщнали врага. Дълго французитѣ ще пазятъ скѫпи спомени отъ тая срѣща...

 

Оперативниятъ щабъ заминава за Перишъ—Гушевецъ. Никога въ живота си не съмъ минавалъ прѣзъ по-каленъ пѫть! Коньтъ ми на нѣколко пѫти остава закованъ на мѣсто. Сили не му достигатъ да изтегли краката си изъ гѫстата лѣпкава каль. Войницитѣ, съ изцапани шинели до поясъ измокрени отъ поройния дъждъ, отминаватъ напрѣдъ. Прѣзъ сѫщия пѫть трѣбва да мине полската и тежка артилерия, хиляди коля на огнестрѣлни паркове обози и пр. Единъ — два километра на часъ съ мѫка се изминаватъ. Пѫтьтъ минава прѣзъ Изворска-чука (913 м.), край Витановци (отлѣво), прѣзъ Перишъ, дѣто излизаме на шосейно трасе, и късно стигаме въ с. Гущевецъ. Нашитѣ полкове още не сѫ възстановили контактъ съ неприятеля, който избѣгва боя и отстѫпва по Пернатица (кота 1099) и Плешъ, влѣво, и по височинитѣ надъ с. Бурдимо и с. Округлица, вдѣсно. Цѣлата 9 дивизия настѫпва: 4 и 17 полкове — влѣво на тѣсното дефиле, 57 и 34 полкъ — вдѣсно, 58 п. —въ центъра. Утрѣ — 19 октомбри — ще се почне боятъ и неприятельтъ трѣбва да се изгони къмъ послѣднитѣ му позиции надъ Свърликъ, по пѫтя за Нишъ.

 

Въ Гушевецъ цѣлото население се прибрало въ селото и нѣкакъ по-спокойно ни посрѣща. Само селскиятъ свещенникъ забѣгналъ и оставилъ хубавъ домъ и градина на разграбване отъ самитѣ сърби. Руски възпитаникъ, селскиятъ попъ изглежда да е билъ единъ отъ прѣдопрѣдѣленитѣ

 

 

71

 

да възпитатъ въ бѣсенъ шовинизъмъ сръбския селякъ и да го направятъ „великъ" господарь на Балканитѣ. Въ неговия домъ не липсва нищо, което говори за това; шовинистично написани книги, маса фотографични снимки, портрети на краля и кралския намѣстникъ въ разкошни рамки и пр. Попътъ билъ гальовникъ на централната и мѣстна власть. Избѣгали управницитѣ, избѣгалъ и попътъ.

 

Сръбски войници, облѣкли селски дрехи, дезертирали отъ фронта, любопитно заничатъ прѣзъ плета. Скоро, разбира се, тѣ биватъ откарани далечъ задъ нашия тилъ. А селото гъмжи отъ селски добитъкъ, свине, патици, — всичко запазено и пощадено отъ злия духъ на войната.

 

Говорътъ на селенитѣ отъ Тимошко нѣма нищо общо съ литературния сръбски езикъ Той е еднакъвъ съ го вора на нашитѣ крайгранични села въ фердинандско, царибродско и трънско. Бесѣдвайки съ много мѫже, жени и дѣца, азъ се вълнувамъ при тая родствена близость съ тимошкия кѫтъ и душата ми се повдига сѣщу ония, които не могатъ и не искатъ да сложатъ братски връзки въ основа на едно мирно съжителство на два сродни народа

 

Гѫста, тъмна мъгла пада надъ цѣлата околность. Въ малка, душна стая се прибирамъ за нощуване. Чаша чай ме освѣжава, затопля и азъ лѣгамъ връзъ купчина сѣно за сънь. Не склопилъ още очи, надигамъ се и се вслушвамъ въ зловѣщия трѣсъкъ на близка картечница. Пушечниятъ огънь зачестява и отврѣме—наврѣме се чува тътнежа на нѣкое планинско орѫдие. Противникътъ е застигнатъ и ударенъ. Цѣла нощь, до зори, огъньтъ ту се засили, ту замре, само на два-три километра отъ насъ. Не свикналъ на близкия нощенъ бой, азъ се не отпуснахъ да заспя до настѫпване на деня.

 

 

72

 

VIII. Округлица. Пѫтьтъ за Нишъ. Свърлишката планина. Завземането на в. Плешъ. Бой за Прѣконожка планина. Кота 1099 и 1076. Мала-грамада. Падането на Нишъ

 

24 октомври 1915 г.

 

Хубавъ есененъ день. Топло слънце гали окѫпаната отъ дъждове земя. Мъглитѣ се дигатъ отъ низинитѣ и разкѫсани, разпиляни, пълзятъ високо по хълбоцитѣ на планината. Макаръ и не спалъ цѣла нощь, утринната прѣснота и ясниятъ слънчевъ день ме държатъ бодъръ, съ приятна лекота на сърдцето. Въ есеннитѣ слънчеви дни има много чаровность, когато идатъ слѣдъ студени мъгли, дъждове и каль.

 

Вънъ, на селския мегданъ, потъналъ въ прѣсна, есенна зеленина, конетѣ на военно-полицейския ескадронъ цвилятъ и нетърпеливо ровятъ съ кракъ земята. Слѣдъ мигъ ескадронътъ се пониса по ближнитѣ склонове на планината, къмъ прилежащитѣ съсѣдни села.

 

Приготовленията за новъ бой сѫ привършени. Пѫтьтъ отъ Гушевецъ за Округлица минава прѣзъ тѣсна котловинка, отъ двѣтѣ страни на която се издигатъ планински вериги, които ту наближаватъ и притискатъ къмъ пѫтя, ту се раздѣлятъ и отдръпватъ назадъ, за да образуватъ нова котловина при Свърликъ. Минаваме прѣзъ обширна сливова градина, въ клонетѣ на която играятъ златисти слънчеви лѫчи, и се наваляме къмъ малка клисура, заета цѣла отъ всевъзможни обози, паркове, батареи, дружини и болници. Въ буйния храсталакъ на виещата се изъ клисурата рѣка, пъстро-червени сойки се гонятъ и пълнятъ въздуха съ кършни, звънливи пѣсни, майсторски научени отъ птичия царь. Небето е чисто, лазурно, слънцето топли и свѣти по-силно отъ всѣки другъ пѫть. Земя, небо —

 

 

73

 

цѣлъ Божи миръ, сѣкашъ, се готви за нѣкакво тържество. Ние сме на пѫть за Нишъ!

 

Когато подъ напора на нашитѣ полкове паднаха Дрѣнова-глава и Модра-стѣна, ние вѣрвахме, че пѫтьтъ ни за Нишъ е откритъ. И тръгнаха дружинитѣ и полковетѣ по петитѣ на неприятеля. Непристѫпнитѣ планински верити, обаче, които се издигатъ влѣво отъ насъ и на сѣверозападъ отъ дефилето, сѫ заети своеврѣменно отъ неприятеля; той трѣбва да се бие и изгони отъ всички заети върхове, които образуватъ фортовия поясъ за отбраната на Нишъ. Тоя поясъ отъ укрѣпени планини е единствената прѣграда, която още ни отдѣля отъ второпрѣстолния градъ на Сърбия. Тя трѣбва да падне!

 

Нашитѣ прѣдни дружини скоро се поставятъ въ контактъ съ неприятеля, който заема върховетѣ отъ двѣтѣ страни на клисурата. Тѣхниятъ напоръ е силенъ, неудържимъ. Сърбитѣ отстѫпватъ, макаръ и бавно, слѣдъ всѣки боенъ день, слѣдъ всѣка кьрвава нощь. Завземането на Плешъ — най-високиятъ върхъ на Свърлишката планина (кота 1327) — е най-близкиятъ обектъ на нашитѣ полкове. Свърлишката планина отдѣля долината на Нишава отъ тая на Тимокъ. Дѣйствуващата оттатъкъ планината, въ Нишавската котловина, 1-ва дивизия срѣща отчаена съпротива на сърбитѣ и често изпада въ затруднения. Завземането на Плешъ ще ни даде възможность да нападнемь другитѣ укрѣпени върхове на Свърлишката планина — кота 1099 и 1076 — сѫщеврѣменно ще помогнемъ и облекчимъ положението на 1-та дивизия по брѣга на Нишава. Вдѣсно отъ насъ, на с.-изтокъ отъ пѫтя за Свърликъ, се издига Треси-баба, по която настѫпва 8-а дивизия. Трѣбва да влеземъ въ свръзка съ 8-а дивизия и, съединени, заедно, да образуваме единъ вѣеръ, който ще смѣте отбраняващитѣ Свърлишката и Прѣконожка планина сръбски полкове

 

 

74

 

и ония по гребенитѣ на Калафатъ, Баждарица и Мала-грамада. А оттукъ — прѣзъ тая сломена прѣграда — пѫтьть за Нишъ е вече откритъ.

 

Отчаениятъ бой още не е започнатъ. Водять се само патраулни и разузнавателни боеве. Едната и другата страни се готвятъ за рѣшителни дѣйствия. Сърбитѣ се надѣватъ да спратъ нашето настѫпление и спасятъ своята втора столица. Краль Петъръ, прѣди день-два, билъ въ Свърликъ. самъ обходилъ сръбскитѣ позиции и лично прѣдалъ на войскитѣ си повѣление, да се отбранява и спасява Нишъ. Бѣдниятъ краль! Той прѣдугажда близостьта на своето бѣгство отъ Сърбия и се моли да бѫде спасенъ на всѣка цѣна.

 

На 19 октомври боятъ се започва и разгаря вдѣсно и отлѣво на дефилето. Влѣво борбата за овладѣване на върха Плешъ се води съ бѣсна стремителность при отчаена съпротива на сърбитѣ. Късно вечерьта нашитѣ со хвърлятъ на ножъ: неприятельтъ не издържа и се оттегля къмь височинитѣ 1099, 1076 и по Прѣконожката планина. Вдѣсно, къмъ с. Бурдимо, по плоското възвишение на западъ отъ Свърликъ, нашата артилерия открива убийственъ огьнь по неприятелската пѣхота, която е залегнала въ дълбоки окопи, на удобни позиции. Вихърътъ, съ който се води настѫплението, ме изумява! Той е неудържимъ и измѣстването на сърбитѣ отъ позициитѣ имъ е работа само на единъ день! Попаднали подъ кръстосания огьнь на артилерията ни, сърбитѣ даватъ голѣми жертви. Налучкани въ самитѣ окопи, тѣ напущатъ послѣднитѣ и въ бѣгство търсятъ спасение назадъ, въ послѣдниитѣ позиции по Свърлишкитѣ височини. Отстѫпващитѣ вериги, обаче, биватъ смитани отъ артилерийския огънь и се топятъ, прѣди да стигнатъ нѣкое закритие или нови позиции. Гледате, какъ стотици човѣшки фигури се

 

 

75

 

навдигатъ и отстѫпватъ назадъ, а шрапнелнитѣ куршуми се пръскатъ точно надъ отстѫпващата колона и я разрѣдяватъ. Тукъ залитналъ единъ, до него — другъ, по-надѣсно — трети — до стопяване на редицата. И пакъ нови редици отстѫпватъ, топятъ се и внасятъ смутъ и паника въ неприятелския станъ. Азъ слѣдя съ трепетъ поражението на неприятеля и бѣгството му къмъ Нишъ, къмъ който всѣки день, всѣки часъ ни приближава. Настѫпваме, слѣдъ боя, по опразненитѣ отъ неприятеля позиции и съ свито сърдце виждаме изобилната жътва на отминалия бой. Окопитѣ и ближнитѣ задъ тѣхъ рътлини сѫ осѣяни съ трупове, покосени отъ точния огънь на нашата артилерия. Непогребани, разпръснати по окопитѣ, едни отъ убититѣ лежатъ съ захлюпено къмъ земята лице, съ свити крака и проснати рѫцѣ; други, паднали по гръбъ, съ отворени, цъклени очи гледатъ къмъ ясната синева на небето и търсятъ да зърнать нѣкой милъ и близъкъ на сърдцето. . Между многото изцапани и кървави трупове, съ мѫчително изкривени лица, единъ заспалъ вѣченъ сънь, съ кротко, спокойно, дори засмѣно лице и съ стисната пушка въ рѫка. Настрани нѣколко дървени кръста, по купчина прѣсна земя, останали безименни; други зеящи гробове говорятъ за бързото напускане на позицията.

 

Полковетѣ отъ дивизията обхващатъ постепенно фланговетѣ на неприятеля и нападатъ всички укрѣпени върхове и позиции. Огъньтъ се разгаря все по-вече и по-вече по цѣлия настѫпателенъ фронтъ. Неговиятъ изходъ скоро ще рѣши сѫдбата на източната сръбска армия. . .

 

Тази нощь щабътъ на дививията ще остане въ село Округлица. Тукъ прииждатъ маса плѣнници! Голѣма часть отъ тѣхъ сѫ македонци, но значителенъ брой сѫ и шумадийски сърби. Нѣкои сѫ навързани,

 

 

76

 

зарадъ проявено вѣроломство: и когато тежкиятъ ударъ е сломилъ тѣхната съпротива, тѣ пакъ коварно се опитвали да отмъщаватъ и убиватъ задъ фронта. Болшинството отъ тѣхъ сѫ отпаднали, сломени, движатъ се като сѣнки, които едва осѣщатъ, че има още животъ тѣхъ. Не яли, не спали по цѣли дни и нощи, разкарвани съ мѣсеци по разни фронтове, постоянно въ походъ и бой, — тѣ нѣматъ човѣшки физиономии. Съ изкривени, зацапани лица, изпокѫсани, почти дрипави, тѣ сѫ спасени, най-сетнѣ, отъ ужаситѣ на войната и нѣкакъ спокойно очакватъ изпращането имъ задъ фронта.

 

Въ Округлица ми се стори да видѣхъ за втори пѫть тила на войната въ извратения му видъ. Щабътъ на дивизията е заетъ съ бойнитѣ операции, които генералътъ лоди лично, на мѣсто, срѣдъ настѫпилитѣ полкове. Но тилътъ, изоставенъ на себе си, е разслабенъ и често задъ фронта виждате проклятията на войната.

 

Селото е богато, съ солидни сгради. По пѫтя за Свърликъ, срѣдъ котловината, то е търговски центъръ за съсѣднитѣ села. Много отъ жителитѣ сѫ въ селото. Нѣкои отъ тѣхъ прѣдлагатъ вино, ракия на „тила", а тоя се „отморява" и захласва подиръ нѣколко маркитантки, които военно-полевиятъ прокуроръ прибира, най-сетнѣ, и скѫтва за слѣдъ войната.

 

Освѣнъ старци и много дѣца — здрави и красиви— въ селото сѫ останали само жени. Тѣхнитѣ мѫже, постѫпили въ войската, напуснали домоветѣ си отъ години насамъ, не се връщали нито веднажъ при своитѣ и тѣ, изоставени на себе си, забравили мѫжка подкрѣпа, изхранили цѣлъ купъ дѣца, цѣло домочадие — орали, копали, жънали, и пакъ не паднали духомъ. Сръбската жена е корава, устойчива, износлива и якъ стълбъ на селското стопанство.

 

 

77

 

Слѣдъ успѣшнитѣ боеве на Плешъ и по плоското възвишение надъ с. Бурдимо, нашитѣ заемагь прѣзъ нощьта Свърликъ, — малъкъ градецъ, оживенъ центъръ на околия съ сѫщото име. Свърликъ е низко въ котловината и не може да се отбранява, освѣнъ отъ прилежащитѣ на западъ и сѣверо-западъ планински ридове. Непосрѣдствено надъ Свърликъ се издига Прѣконожката планина, дѣто неприятельтъ се е добрѣ окопалъ. Тукъ прѣдстоятъ горещи боеве и азъ, макаръ и трескавъ, запѫтвамъ се наново за позициитѣ по свърлишкитѣ височини, да слѣдя и наблюдавамъ боя за овладѣване на послѣднитѣ сръбски укрѣпления прѣдъ Нишъ.

 

Пѫтьтъ се прѣсича отъ буйни планински потоци, мостоветѣ на които сѫ разрушени отъ сърбитѣ. Минаваме край нашитѣ батареи, които съ честъ огънь стрѣлятъ по неприятелскитѣ траншеи на Прѣконожката планина. Боятъ се води за овладѣване на тая силна неприятелска позиция. Прѣдъ Свърликъ стоятъ неповрѣдени много сръбски подслони. Тукъ сѫ минали нашитѣ дружини, а други още сѫ изъ града. Огнестрѣлни паркове и обози сѫ настанени вънъ и вѫтрѣ въ града и повечето сѫ въ зоната на боя. Мостътъ надъ Свърлишки Тимокъ е хвърленъ и разрушенъ всецѣло отъ неприятеля. Настрани отъ него, нашитѣ пионери сѫ построили понтоненъ мостъ; минаваме по него и възлизаме по височината на сѣверо-изтокъ отъ града, влѣво отъ шосето за Княжевецъ, къмъ наблюдателния пунктъ на дивизионния генералъ. Прѣдъ очитѣ ми се разкрива очарователна гледка. Направо срѣщу насъ, като вѣнецъ, въ полукрѫгъ, се издигатъ синитѣ планински вериги на Прѣконожката планина, на Калафатъ и Баждарица. Задъ тоя планински вѣнецъ пѫтьтъ наваля къмъ долината на Нишава и Морава, дѣто въ срѣдата на послѣднята се издига градътъ Нишъ. Нашитѣ пъплатъ

 

 

78

 

връзъ тия планински вериги; една колона, въ разрѣденъ строй, настѫпва изъ лѣсистата низина, на западъ отъ Свърликъ, къмъ Баждарица и Мала-грамада. Вдѣсно отъ шосето, въ гънкитѣ на едно слабо възвишение, бивакира, въ резерва, цѣла дружина отъ 33 полкъ.

 

Три деня тукъ се води боятъ. Лѣвото крило на дивизията — I-ва бригада — трѣбва да очисти Свърлишкитѣ планини, като заеме послѣдователно Прѣконожката пещера, върха 951, кота 1076 и — 1099. Втора бригада е насочена къмъ гребена Калафатъ, височината Баждарица и кота 489, на сѣверъ отъ с. Липница. Трета бригада има за обектъ върха 658 отъ сѫщия планински гребенъ. Тя настѫпва въ двѣ колони: едната прѣзъ Свърликъ, другата прѣзъ с. Любавецъ, сé къмъ Калафатъ.

 

Двѣ наши дружини заематъ селата Долачъ и Градище, отдѣто поддържатъ настѫплението на втора бригада отъ 1-ва дивизия, по долината на Нишава, тоже къмъ Нишъ.

 

Неприятельтъ е многоброенъ — цѣла Шумадийска дивизия е срѣщу ни, въ съставъ отъ 18 дружини.

 

Най-важнитѣ и силни позиции заематъ сърбитѣ по върха 951 на Прѣконожката планина и кота 1076. Отъ 951 се обстрѣлва добрѣ Мала-грамада (по-низъкъ върхъ — 857 м.) и е удобна позиция за артилерийски обстрѣлъ и пристѫпъ срѣщу кота 1099 и 1 076. На заетия по-рано Плешъ нашитѣ изнасятъ една полска скорострѣлна батарея, която бие съ ефикасенъ огънь върховетѣ 1099 и 1076. Къмъ тѣзи върхове сѫ насочени 4 и 58 полкове.

 

Застанали на височината, източно отъ Свърликъ, наблюдаваме пристѫпа на нашитѣ къмъ Прѣконожката пещера, надъ селото Прѣконоже. 4 полкъ прави обходъ, но е закъснѣлъ съ своето настѫпление въ флангъ на сръбскитѣ позиции, които доминиратъ надъ настѫпващитѣ къмъ Прѣконоже части отъ 17 полкъ. Окопани добрѣ въ

 

 

79

 

дълбоки окопи по скалиститѣ върхове и склонове надъ Прѣконоже, сърбитѣ срѣщатъ съ убийственъ огънь нашитѣ вериги. На изтокъ отъ Прѣконоже е заела позиция картечната рота на 17 полкъ, която огласява скалитѣ съ непрѣкѫснатия си огънь. Артилерийското отдѣление на майоръ М., настанено надъ с. Джуринецъ, обсипва съ шрапнеленъ огънь сръбскитѣ окопи по гребена и скалитѣ. 4-та дружина отъ 17 полкъ настѫпва енергично, подъ огъня на противника, и заема югоизточния край на селото. Нейното напрѣдване, обаче, е бавно, спирано отъ отчаената съпротива на неприятеля. Съ дълбоко вълнение наблюдаваме движението въ неприятелскитѣ окопи, които се здраво защищаватъ и силятъ да отблъснатъ нашия пристѫпъ. Близо десеть часа трае артилерикйския огънь надъ сръбскитѣ позиции, които упорито се държатъ и оставатъ неразколебани.

 

Долу, въ низината, вдѣсно отъ шосето за Нишъ, настѫпватъ гѫсти наши вериги, поддържани отъ двѣ батареи, които сѫ заели позиции на открито прѣдъ самия Свърликъ. Настѫплението на веригитѣ става по единъ фронтъ отъ нѣколко километра. Когато неприятелскиятъ артилерийски огънь почва да ги поразява, веригитѣ залѣгатъ и се изгубватъ отъ нашитѣ очи. Сърбитѣ стрѣлятъ често съ бризантни гранати, нѣкои отъ които се пръскатъ въ покрайнинитѣ на Свърликъ, безъ да причинятъ сериозни щети. Вдѣсно огъньтъ на насѫпващитѣ части отъ 3-та бригада тоже се разгаря.

 

Цѣлата котловина е подъ огънь! Всички планински вериги, които дѫгообразно заграждатъ входа за Нишъ, сѫ пламнали отъ огъня на артилерийскитѣ снаряди и пушечни гърмежи! Адски тътнежъ, който не спира нито мигъ, зловѣщо се носи надъ цѣлата околность и прѣдсказва сломяването на послѣдната упорита съпротива на неприятеля.

 

 

80

 

По заетитѣ отъ сърбитѣ височини самъ краль Петъръ вторично е идвалъ за насърдчение и съпротива докрай.

 

На 22 октомври вечерьта, 17 полкъ, по изрична заповѣдь на дивизионния генералъ, настѫпва къмъ скалиститѣ склонове на Прѣконожката планина; въ сѫщото врѣме една дружина отъ 33 полкъ се хвърля въ атака срѣщу височината, западно отъ върха 951, поддържана отъ кръстосания огънь на нашитѣ батареи отъ Джуринецъ и Калафатъ. Борятъ се двѣ стихии. Пушечниятъ огънь е оглушителенъ, непрѣкѫснатъ, отъ двѣтѣ страни. При все това, нашитѣ малко страдатъ отъ сръбския огънь. Въ 8 1/2 часа вечерьта, 17 полкъ се хвърля на ножъ и съ рѫкопашенъ лютъ бой заема върха 951; слѣдъ половинъ часъ гръмовито ура възвѣсти заемането на височината, западно отъ 951, отъ дружината на капитанъ Д., отъ 33 полкъ, която плѣнява 96 войници и 1 офицеръ.

 

Прѣконожката планина е въ наши рѫцѣ! Това е началото на края. Още прѣзъ нощьта, слѣдъ падането на върха 951, започватъ да изкачватъ на него, на рѫцѣ, една полска и една планинска батареи за обстрѣлване съ косъ огънь Мала-грамада и господствуващия върхъ 1076. Постигнатнятъ успѣхъ е отъ грамадно значение и ние можемъ скоро да очакваме очистването на останалитѣ сръбски позиции.

 

Прѣзъ сѫщия день, когато се щурмува Прѣконожката планина, води се горещъ бой за овладѣване на височината 1099, на лѣвото крило. Тукъ настѫпватъ 4 и 58 цолкове. Гѫстата мъгла прѣчи на операциитѣ. Но дѣйствията на полковетѣ отъ дивизията сѫ въ връзка едни съ други и трѣбва, безъ закъсненме, да достигнатъ своитѣ обекти.

 

Върхътъ 1099 е голъ, скалистъ и стръменъ масивъ, непристѫпенъ по своето положение, силно укрѣпенъ и упорито защищаванъ. Прѣдниятъ день къмъ него се

 

 

81

 

отправятъ и запълзяватъ ротитѣ на 4 и 58 полкове. Една рота настѫпва по билото на Плешъ, други нѣколко настѫпватъ по сѣвернитѣ и южни склонове, а трета — по самото било на в. 1099. Нощната тъмнина и мъглата спиратъ операциитѣ, които наново се разгарятъ съ настѫпването на деня. Видѣлината на утрото заварва ротитѣ по скатоветѣ на нападнатия върхъ; прѣднитѣ вериги развиватъ честъ, неспиренъ пушеченъ огънь. Артилерията отъ Плешъ поддържа настѫплението и стрѣля тъкмо по сръбскитѣ окопи и вериги, които почватъ да се колебаятъ. Бризантнитѣ гранати, като кипящъ вулканъ, ровятъ и хвърлятъ на възбогъ черни стълбове отъ димъ, земя и кѫсове отъ защитницитѣ на върха. Вече 6 часа трае боятъ. Огъньтъ е въ своя разгаръ, когато 2-ра дружина отъ 4 полкъ и друга — отъ 58 полкъ се вдигатъ на атака. Върховенъ моментъ! Музиката гьрми „Шуми Марица", една искра отъ огънь прѣминава прѣзъ душитѣ и сърдцата на всички, обединява ги, настройва ги и въ бѣсенъ щурмъ ги хвърля връзъ неприятеля, който се отбранява срѣщу близкитѣ атакуващи вериги съ рѫчни бомби и пушеченъ огънь. Ала не издържа. Гръмовито ура проехтява по нападнатия върхъ и въ 2 1/2 часа сл. обѣдъ втора дружина отъ 4 полкъ начело съ своя командиръ, и ротата на капитанъ К. сѫ на върха 1099! Неприятельтъ отстѫпва по южнитѣ склонове на височината. Едно негово отдѣление завива и иска да атакува лѣвото крило на 4 полкъ. Една рота отъ полка, обаче, слиза по склона на върха и минава въ контра-атака; слѣдъ кратъкъ бой тя разпръсва неприятелскитѣ части, които бързо отстѫпватъ и се прибиратъ къмъ върха 1076.

 

Лютъ бой се води и кипи едноврѣменно по всички прилежащи хълмове и височини. Бой рѣшителенъ за Нишъ и Сърбия! Още въ началото на боя, командоващиятъ I-та 

 

 

82

 

армия, генералъ Б-въ, придруженъ отъ оперативния си щабъ, наблюдава отблизо операциитѣ по Свърлишкитѣ височини. Боятъ се води по широкъ фронтъ, въ прѣсѣчени планински вериги, и наблюдательтъ не може да обхване всички перипетии на боя. Гръмътъ на орѫдията, слѣдъ падането на върховетѣ 951 и 1099, се отниса надалечъ къмъ послѣднитѣ прѣградни върхове на Свърлишката планина, задъ които, още спокоенъ, Нишъ прѣкарва сетнитѣ си дни. Никой въ града, освѣнъ Пашичъ, може би, и неговия антуражъ, не прѣдугаждатъ тъй близкото падане на втората сръбска столица, дѣто всичко, избѣгало отъ покрайнинитѣ на Сърбия, се е прибрало и настанило. А въ сѫщность ние сме прѣдъ прага на Нишъ! Градътъ се защищава още отъ високия върхъ 1076 на планината, който доминира надъ Мала-грамада, Баждарица и друти по-низки хълмове, заети тоже отъ неприятеля.

 

Боятъ за овладѣване на кота 1076 е започнатъ едноврѣменно съ настѫпванието срѣщу Мала-грамада и Баждарица. Тѣхното падане се очаква всѣки мигъ, слѣдъ като сѫ отправени срѣщу тѣхъ всички налични сили отъ дивизията.

 

Слѣдъ падането на Прѣконожката планина, 1-ва дружина отъ стоящия въ резервъ 33 полкъ настѫпва къмъ Мала-грамада, заемайки позиция по безименната гола височина, западно отъ с. Прѣконоже. Мѣстностьта е камениста и никакви окопи не могатъ да се копаятъ за охрана на нашитѣ вериги. Едри камане, разхвърлени по цѣлата позиция, служатъ за прикритие на нашитѣ. Насочениятъ още отъ сутриньта артилерийски огънь на неприятеля отъ Мала-грамада и прилежащитѣ височини се засилва и поразява настѫпващитѣ наши части, които търпятъ голѣми загуби. Неприятельтъ забѣлѣзва това. Поддържани отъ артилерията си, сърбитѣ настѫпватъ съ значителни сили

 

 

83

 

къмъ безимената височина и поставятъ 2-ра дружина подъ кръстосанъ огънь. Положението става тежко, критическо. Една наша дружина настѫпва вдѣсно на 2-ра дружина и я подкрѣпя. Внезапно отъ височината 951 се раздава трѣсъка на двѣ наши полски орѫдия, изнесени тамъ на рѫцѣ по стръмнинитѣ, безъ пѫть. Надъ настѫпващитѣ сръбски вериги летятъ единъ слѣдъ другъ шрапнелни снаряди, пръскатъ се и обсипватъ неприятеля съ градъ отъ куршуми. Окуражени отъ артилерийската подкрѣпа, нашитѣ твърдо устояватъ на сръбската атака. Една наша гаубична батарея насочва огъня си тоже срѣщу неприятелскитѣ части. Изложени на убийственъ артилерийски и пушеченъ огънь, сърбитѣ се спиратъ, а слѣдъ малко тѣхнитѣ вериги почватъ да се колебаятъ и бавно да отстѫпватъ. Късно слѣдъ обѣдъ къмъ нашитѣ двѣ дружини се присъединяватъ още двѣ и всички минаватъ бързо въ общо настѫпление срѣщу отстѫпилия къмъ Мала-грамада неприятель. Сърбитѣ не могатъ да удържатъ вихровия натискъ и слѣдъ свирепъ бой на ножъ напускатъ Мала-грамада, разбити и прѣслѣдвани, спускайки се по западнитѣ склонове на Свърлишката планина, къмъ Нишъ. Мала-грамада пада!

 

Но върхътъ 1076 се още отбранява! Четвъртиятъ полкъ, слѣдъ завземането на кота 1099, настѫпва къмъ височината 1076. Падането на тая позиция означава падане на Нишъ. Защото всички други ближни на града укрѣпления сѫ низко въ склоноветѣ на спускащитѣ се къмъ Нишава хребети и се биятъ отъ 1076. Заемащиятъ тая послѣдня позиция неприятель посрѣща съ твърдость огъня на настѫпващитѣ дружини отъ 4 полкъ и отчаено се брани. Нѣколко орѫдия отъ 1076 се борятъ съ нашата артилерия, която съ бризантни гранати руши всичко по върха. Цѣлиятъ върхъ е разоранъ и обсипанъ съ снаряди.

 

 

84

 

Боятъ се разгаря още повече, когато къмъ 1076 настѫпватъ дружинитѣ отъ 58 полкъ и притегленитѣ тукъ роти отъ Градище и Долачъ. Дружинитѣ отъ 58 полкъ нападатъ неприятелската позиция въ флангъ. Вихровиятъ огънь трае непрѣкѫснато цѣлъ день. Привечерь 4 полкъ получава заповѣдь да атакува. Ножоветѣ се слагатъ и .... полкътъ се пониса като хала къмъ върха съ гръмотевично ура! Слѣдъ кръвопролитенъ рѫкопашень бой по самия върхъ, позицията пада въ наши рѫцѣ въ 4 часа сл. обѣдъ. Прислугата на сръбската батарея е цѣла избита! Край замлъкналитѣ орѫдия, взети отъ насъ, почиватъ въ вѣченъ сънь храбритѣ защитници на в. 1076. При тѣхъ, тежко раненъ, е командирьтъ на сръбската батарея. Стотина неранени сърби падатъ въ плѣнъ..

 

Надъ високия върхъ, който страховито се издига надъ нишавската долина, като истински стражъ на Нишъ, е твърдо побитъ българскиятъ трикольоръ. Когато по-късно отъ долнитѣ хълмове, слизащи къмъ града, се обръщахме да гледаме върха 1076, ние се чудѣхме на дивния устремъ на нашитѣ войски, които съ чиличени гърди и незапомненъ огънь въ душитѣ сѫ могли да овладѣятъ тоя гордо изправенъ срѣдъ другитѣ планински хребети върхъ. Намъ се струваще, че само нѣкаква стихия би могла да сломи отбраната на тая крѣпость, която би могла да спре настѫплението на цѣла армия. Приелъ въ нѣдрата си на вѣченъ покой стотина борци, върхътъ 1076 замлъкна, онѣмѣ. . . Бурята отмина надолу, къмъ, мѫтнитѣ води на Морава...

 

Полковетѣ отъ трета бригада, които водятъ бой на крайния дѣсенъ флангъ, овладѣватъ върха 658 отъ планинския хребетъ Калафатъ и съ това очистватъ пѫтя за настѫпление на всички наши сили по цѣлия фронтъ, къмъ прохода и пѫтя за Нишъ. Части отъ втората бригада

 

 

85

 

настѫпватъ къмъ с. Гърбавче и атакуватъ върха Лилякъ. 34 полкъ настѫпва къмъ Баждарица. Слѣдъ слабъ бой, сърбитѣ очистватъ Баждарица. Тѣ не могатъ да се задържатъ на нея, слѣдъ падането на Мала-грамада, безъ рискъ да бѫдатъ обходени и пѫтьтъ имъ за отстѫпление — отсѣченъ.

 

Всички върхове на Свърлишката планина и гребена на Калафатъ сѫ очистени отъ неприятеля. Сърбитѣ напускатъ бързо позициитѣ си по цѣлия фронтъ и стремглаво бѣгатъ къмъ долината на Нишъ.

 

Нишъ! Та това е очаквания плодъ отъ седмица насамъ! Това е мечтата на побѣдителя, който въ заемането на второпрѣстолния сръбски градъ търси възмездие за прѣживѣната неправда и трагизъмъ прѣзъ 1913 г. . . .

 

Полковетѣ отъ дивизията се вълнуватъ, съ кипнала отъ радость душа, и безъ отмора, слѣдъ тридневни тежки боеве, потеглятъ по петитѣ на разбития врагъ. Прѣзъ урви и падини, отъ всички страни, като разлѣло се море отъ хора, всички се спускатъ къмъ долината на Нишава и обгръщатъ отъ три страни нишкото поле. Ние чакаме нова отбрана на града, отъ ближнитѣ фортове, отъ вълчитѣ ями и телени мрѣжи. Уви! разбитиятъ неприятель напусналъ града и фортоветѣ му и се спрѣлъ едвамъ задъ буйната и дълбока Морава!

 

Гръмътъ на топоветѣ замрѣ. Миръ и спокойствие зацари по върхове и окопи, надъ които три деня витаеше смъртьта.

 

Бързо, безредно, безмълвно и съ дълбока покруса въ душата, спускащитѣ се по планинскитѣ склонове разбити сръбски части отстѫпватъ къмъ Нишъ, прѣслѣдвани безспирно отъ нашитѣ полкове. Още прѣзъ нощьта на 22 срѣщу 23 октомври, сръбски части, слѣзли отъ планината, минали прѣзъ Нишъ, донесли вѣстьта за своя

 

 

86

 

разгромъ и поставили въ ужасъ и трепетъ изненаданото отъ прѣдстоящето падане на града население. Жени, дѣца, мѫже, войници — всички бѣгатъ прѣзъ Морава и тьрсятъ спасение въ бѣгството, безъ никаква прѣдстава за онова, което ги чака прѣзъ иднитѣ дни на скитничество и гибель.

 

Прѣслѣдването на неприятеля става безъ бой, безъ огънь; и двѣтѣ страни се спускатъ и навалятъ прѣзъ урви, сипеи и кални долини къмъ Нишкото поле. Тънки облачета отъ синкавъ димъ лѣниво се издигатъ и рѣять надъ голѣмия градъ, въ низината, притегляйки къмъ тая насока побѣдоноснитѣ войски. Тукъ-тамъ се обади нѣкоя закъснѣла пушка, отъ тревога, отъ уплаха, за отблъсване на мнимо нападение.

 

Градътъ е занѣмѣлъ, улицитѣ — запустѣли, слѣдъ страшния трѣсъкъ на орѫдията и пукота на пушкитѣ. Защитницитѣ на града бѣгатъ и го напускатъ.

 

Въ 3 часа слѣдъ обѣдъ на 23 октомври, градътъ Нишъ е въ рѫцѣтѣ на побѣдителя!

 

Вѣстьта за падането на Нишъ се разнесе като мълния по цѣлия фронтъ, по всички позиции, биваци и лагери. Несмлъкващо ура се носи по хълмоветѣ, по пѫтищата, срѣдъ полковетѣ, обозитѣ, резервитѣ; музикитѣ гърмятъ и настроението достига до лудение на духа, душата се прѣлива отъ чувства на радость и възторгъ. . .

 

 Трѣбва да видимъ часъ по-скоро града на кознитѣ, на интригитѣ, на злобата, събрана отъ цѣла Сърбия въ него, — второпрѣстолния градъ на сломената измѣнница !

 

Нощьта на 23 срѣщу 24 октомври е звѣздна, ясна. Тиха, тържествена нощь! Никой прѣзъ тая нощь не спи. Всички сѫ на кракъ, бесѣдватъ оживено, громко, съ жаръ въ душата и пламъкъ въ очитѣ. Слѣдъ прѣваляне нак нощьта, въ звѣздно утро, тръгваме въ тръсъ и бързаме

 

 

87

 

да стигнемъ върха на планинския гребенъ и оттамъ да зърнемъ Нишъ. Звѣздитѣ гаснатъ една слѣдъ друга, хоризонта почва да бѣлѣе, а ние сме още далечъ отъ върха. Съмва се. Тихо, топло утро. Съ мѫка се провираме прѣзъ бързащитѣ артилерийски отдѣления и, отминали напрѣдъ, застигаме обози, паркове, тежки батареи и пакъ се летимъ — къмъ върха на прѣвала, да зърнемъ Нишъ! Задъ прохода, оттатъкъ планинския гребенъ, започватъ падини и нови клисури, а още по-далечъ — тамъ въ полето — градътъ още не се види; лека мъгла и кълба отъ димъ се носятъ само въ низината, по течението на Нишава и Морава. Тукъ-тамъ малки блуждаещи огньове свѣтнатъ и ние пакъ се взираме напрѣгнато къмъ тѣхъ да доловимъ очъртанията на падналия градъ.

 

Разсъмва се добрѣ. Слънцето още не е изгрѣло; сѣнкитѣ по страничнитѣ хълмове и ридове още се сливатъ и губятъ въ тъмно-синия фонъ на далечината. Въ душата ми кипягъ най-разнообразни чувства, владѣятъ трепети и вълнения, които тресатъ цѣлото ми сѫщество. Картинитѣ, образитѣ, фигуритѣ край менъ сѫ тъй разновидни и едни отъ други по-силни, по-шеметни, щото не мога всички да обхвана и задържа въ паметьта си. Слѣдъ всѣка крачка отминатъ пѫть — новъ приливъ отъ чувства, по-властни, по-буйни.

 

Застигаме полковетѣ 34, 58 и 33 къмъ Долня-брѣжина — кокетно село въ планинска клисура, на шосето за Нишъ. Съ развѣти знамена полковетѣ маршеруватъ, като на парадъ, а музикитѣ побѣдно гърмятъ марша на съюзнишката измѣна. Вие сте слушали тоя маршъ въ софийскитѣ улици, но друго е да маршерувате подъ неговия тактъ въ сръбска земя, къмъ падналия Нишъ, съ лютата закана на пѣсеньта!

 

Умората на войскитѣ е голѣма, ала тѣ не спиратъ

 

 

88

 

и лѣтятъ сé напрѣдъ къмъ Нишъ. Застаналъ често срѣдъ полковетѣ, азъ се дивя на войнишкия поривъ и захласъ, слѣдъ вчерашнитѣ кръвопролитни боеве: офицери и войници махатъ съ шапки, съ рѫцѣ и поздравяватъ съ спечелената побѣда и одоление надъ врага.

 

По пѫтя — прѣсни слѣди на разрушения на отстѫпилия неприятель: сринати мостове, запалени сгради, изгорени муниционни складове. Мостоветѣ бързо се поправятъ и нищо не спира потока отъ хора, орѫдия, коне и коля.

 

Отъ страни на пѫтя лежатъ убити сърби, тукъ-тамъ стенятъ умиращи тежко ранени, изоставени, неприбрани. Спирамъ се прѣдъ проснатъ трупъ, лежащъ неподвижно: ударенъ е въ главата, агонизиращъ, но още живъ. Отминаватъ го всички съ болка въ душата и съ видимо състрадание. Такава може да бѫде сѫдбата на всѣки едного въ утрѣшния день.

 

Край селата наизлѣзли купъ дѣца и жени, съ покорность въ душата и цвѣтя въ рѫцѣ. Слѣзли край пѫтя, или далечъ по синоритѣ, изъ нивитѣ, край кѫщитѣ, жени и дѣца развѣватъ бѣли флагове. Петь-шесть годишни дѣчица, срѣдъ една нива, махатъ бѣлъ флагъ и поздравяватъ отминаващитѣ войски.

 

Колко много говори всичко това на душата!

 

 

89

 

IX. Нишъ. Животьтъ въ втората сръбска столица. Сръбски уредби. Умразата къмъ насъ. Трофеи. Надежда и бѣгство

 

Нишъ, 27 октомври 1915 г.

 

Ние сме въ Нишъ!

 

Отъ разни страни се стичатъ полковетѣ на 9-та дивизия къмъ града, за падането на който тъй храбро се биха. Нишъ е срѣдъ самото поле; на сѣверъ и югъ, въ далечината, се синѣяъ красиви планински вериги; прѣзъ града тече Нишава, прибрана въ тѣсно, дълбоко легло, а на западъ отъ Нишъ лѫкатушно се провира изъ гѫсти върбалаци Българска Морава, задъ която се е спрѣлъ разбитиятъ противникъ. Градътъ е новопостроенъ, съ хубави, прави улици и алеи. Прѣзъ една такава дълга, красива алея, по брѣга на Нишава, влизаме въ града. Пѫтьтъ и улицитѣ сѫ задръстени отъ войници, орѫдия, коля, коне,—едни спрѣли на стоянка, до нова заповѣдь за тръгване, други се движатъ къмъ центъра на града, дѣто щабътъ на дивизията ги очаква. Бързо отсѣдамъ отъ коня, на голѣмия площадъ прѣдъ красивия домъ на околийското управление, и се намисамъ въ общия потокъ отъ войници. На края на дълга улица, която завършва съ малъкъ площадъ, е застаналъ дивизиониятъ началникъ, генералъ Нерѣзовъ, заобиколенъ отъ оперативния щабъ на дивизията и бригаднитѣ командири. За пръвъ пѫтъ, отъ мѣсецъ насамъ, виждамъ прояснено лицето на генерала, съ лека усмивка на уста, но се пакъ сериозенъ, съ оживени очи и енергиченъ погледъ къмъ дефилируващитѣ войски. Генералътъ поздравява войницитѣ съ побѣдата надъ врага, и на неговия поздравъ отговарятъ хиляди гърла съ несмълкващо

 

 

90

 

ура! Често генералътъ отправя възторжени похвали къмъ нѣкои дружини, картечни роти, батареи, съ енергиченъ замахъ на рѫката и искрещи очи, а тѣ махатъ съ шапки и буйно отминаватъ, сѣкашъ, маршируватъ на площада прѣдъ софийския дворецъ! Трепетни моменти! Началствоващитѣ лица и офицери хвърчатъ прѣдъ полковетѣ, дружинигѣ, ротитѣ, вълнувани отъ чувства на гордо изпълненъ дългъ къмъ родъ и отечество. Маса народъ се е стекълъ да се диви и любува на нашитѣ стегнати, юначни войници, а тѣ вървятъ стройно, бойко, въ безконечни редици и отминаватъ напрѣдъ и се напрѣдъ къмъ новитѣ позиции, наново прѣдъ лицето на избѣгалия врагъ.

 

Въ града движението е голѣмо, шумно. Бѣлитѣ флагове, които въ първитѣ моменти се вѣятъ прѣдъ всѣки домъ, по всички балкони и прозорци, въ знакъ на покорность прѣдъ сѫдбата, скоро се смѣнятъ съ българския трикольръ. Влизането на българска войска въ Нишъ е смутило населението въ първия моментъ; съ вълнение въ душата и дълбока резигнация, то нѣкакъ занесено гледа и слѣди движението въ града. Ала настроението скоро се проясва и, сѣкашъ, всички сгаватъ оживѣни, дори весели, при общия кипежъ на новия животъ. Улицитѣ се изпълватъ съ млади хора, жени, моми, дѣца, които съ довѣрие почватъ да се носятъ къмъ новитѣ господари на Нишавския градъ.

 

А хубавъ е градътъ Нишъ! Рѣката Нишава, която минава прѣзъ града, урегулирана, буйна и дълбока, го прави още по-гиздавъ. Красиви алеи по двата брѣга на рѣката и хубавъ желѣзенъ мостъ надъ нея напомнятъ нѣщо за хубоститѣ на много западни градове. Когато привечерь, по зàникъ-слънце, сетни слънчеви зари заиграятъ по върха на насрѣщнитѣ планини, а долу, въ низинитѣ, тъмни сѣнки настелятъ морната земя; когато по-късно въ

 

 

91

 

буйно течещитѣ води на Нишава се заоглежда блѣдиятъ ликъ на пълния мѣсецъ и посипе съ треперливи лѫчи искрещитѣ води; или когато въ ясна, лунна нощь минете по страничнитѣ алеи на рѣката и въ тишината на нощьта се вслушате въ плисъка на рѣчнитѣ вълни, — въ душата ви заговорватъ спомени за красиви нощи и хубаво изживѣни дни по други крайща на земята и вие залюбвате хубоститѣ на българския Нишъ, съ околнитѣ му планини, буйна Нишава и красиви улици и алеи.

 

Слѣдъ Бѣлградъ, въ Нишъ е биелъ пулса на Сърбия. Хубави, солидни частни постройки, многобройни обществени учрѣждения и институти, окрѫжна палата, околийски домъ, гимназии, болница на Червения кръстъ, казарми, цитадела (старата нишка крѣпость), — всичко това привлича вниманието ми и азъ по него сѫдя за развитието на града и участието му въ общия културенъ животъ на Сърбия. Поминъчниятъ животъ на Нишъ е билъ доста интензивенъ. Богати магазини, дюкяни, кафенета, театри — нищо не липсва на Нишъ. Градътъ е ималъ, обаче, нещастието да прѣживѣе една страшна нощь на 22 срѣщу 23 октомври, въ надвечерието на неговото падане. Когато отстѫпващитѣ сръбски войски минавали прѣзъ града, знаяйки неговата близка сѫдба, прѣдали се на изстѫпления и грабежи по цѣлия градъ. Разбити били много магазини и дюгени, стоката разграбена и отнесена се коля и автомобили отъ офицери и войници, при непрѣкѫсната пушечна стрѣлба и трѣсъкъ на рѫчни бомби, за тероръ ни населението. Съ саморѫчни подписи, видни нишки търговци удостовѣриха истинностьта на печалния фактъ. Военната власть, обаче, бързо въдвори редъ въ града и обезпечи на всички имота, честьта и живота.

 

По улицитѣ на града и въ околностьта му, по полето, изъ широкия друмъ къмъ Морава — хиляди слѣди отъ

 

 

92

 

избѣгалата сръбска войска: съблѣчени войнишки дрехи, често окървавени, шапки, строшени пушки, муниционни сандъци, безброй патрони, пръснати отъ двѣтѣ страни на пѫтя — всичко говори за едно отстѫпление на сломени, отчаени защитници на втората сръбска столица. Бързото слизане на съюзнитѣ войски отъ сѣверъ и страшниятъ устремъ на нашитѣ войски връзъ Нишъ заставили сръбското правителство къмъ бързи мѣрки за опразване на града отъ държавнитѣ учрѣждения и изнасяне на цѣнноститѣ и архивитѣ. Всичко станало, обаче, нощемъ, скритомъ, и на гражданитѣ било съобщено за напускане на града едва въ надвечерието на неговото падане. Нѣщо повече: дълго и настойчиво Пашичъ и другаритѣ му заблуждавали населението и го хранили съ надежда за успѣхи по бойнитѣ полета и погубване на България! —Ние знаехме и вѣрвахме, казваше ми единъ нишки пьрвенецъ, че България ще загине, сгазена отъ Русия и Франция, и че ние ще вземемъ връхъ надъ австрийци и германци, които изгонихме веднажъ отъ Сърбия. — Въ това „знание" на сърбитѣ се крие тѣхната самозабрава, тѣхния лудешки шовинизъмъ, който бѣ създалъ отъ сръбството нѣщо като митъ, нѣкакво повѣрие въ хероичностьта на единъ народъ, извиканъ да бѫде владѣтель на могѫща, силна Душановска държава, непобѣдимъ и прѣдопрѣдѣленъ за велики исторически дѣла и завѣти... Сръбскитѣ държавници бѣха свикнали съ мисъльта, че срѣщу тѣхъ се бори „половината отъ Европа", защото се вижда заплашена отъ тѣхния силенъ, коравъ народъ. Сръбскиятъ народъ е, дѣйствително, коравъ, трудолюбивъ, но той е подлуденъ отъ политически водачи, самомнителенъ, свадливъ, лукавъ и отмъстителенъ. Той не можа, слѣдъ стогодишенъ самостоятеленъ държавенъ животъ, да се успокои и улегне, да затвърди редъ и законность въ страната си. Сръбската история е изписана

 

 

93

 

съ цареубийства и прѣврати, бунтове и потиснически режими, каквито никой европейски народъ не е прѣживѣлъ. Коварството не е оставяло сръбскитѣ държавници дори въ епохата на тѣхнитѣ борби за отечествена независимость и свобода, когато сѫ пъшкали подъ гнета на чужда власть. Когато прѣзъ 1913 г. тѣ се хванаха за принципа rebus sic stantibus, това бѣ новъ изразъ и повторение на старитѣ приеми за надхитряване на съюзници и съсѣди, многократно вършено въ далечното и близко минало. А не липсва на тоя народъ нищо, което би могло да му обезпечи самостоенъ животъ, съ своя собствена духовна и материална култура, съ свой обликъ на народъ и държава.

 

Сърбия, като държава, е селска демокрация, съ своитѣ добри и лоши страни. Като че-ли тъмнитѣ сили, които движатъ живота на незрѣлитѣ селски маси, сѫ били подходящи и пригодни условия за едно демагогство и политическо дилетанство, вършено въ най-широки размѣри отъ сръбскитѣ държавни дѣйци. И това е разорѫжвало демократичнитѣ слоеве, да не могатъ да реагиратъ, даже когато ги водятъ на гибель и разорение. Проявленията на вѫтрѣшния политически животъ, по сѫщитѣ причини, сѫ били безкръвни, несигурни, а това е принижавало всички и ги е поставяло подъ опекунството на несериозни и екзалтирани водачи — военни и граждански. Сé на това се дължи и липсата на стегнатость и редъ въ държавната организация, слабото благоустройсгво въ градове и села при, сравнително, добра заможность, слабата народна просвѣта, корумпирано правосѫдие и низъкъ общесгвенъ моралъ.

 

Сръбската Скупщина, която засѣдавала тукъ, въ Нишъ, до недавна, е била пъстра смѣсица отъ екзалтирани и амбицирани политикани; тя не можа да се издигне надъ дребното, мимолетното, да се освободи отъ фанатичната

 

 

94

 

вѣра и блѣнове за „велика" Сърбия, изградена надъ гроба на Македония и България. Сръбскитѣ управници не послушаха съвѣтитѣ на князъ Трубецкой, дадени въ послѣдния сѫдбоносенъ за тѣхъ часъ. Може би, бѣше вече късно за съвѣти и мѫдрость. Хартвигъ бѣше изигралъ своята роль. Гибельта на Сърбия бѣ грижливо подготвена отъ политици — сръбски и чужди, които не познаваха достатъчно проблемитѣ, съ разрѣшението на които се бѣха заели, като посѣха заблуда въ умоветѣ и сърдцата на крале, министри и народи . . . Сърбия не отиде по равнодѣйствуващата на историческата правда и развитие, а поиска да ги насили. Историята въ миналото е верига отъ насилия и завоевания; но въ наше врѣме насилията скѫпо се плащатъ.

 

Обикаляме второстоличния градъ на Сърбия, гдѣто доскоро сѫ се подвизавали министри, депутати и политически водачи. По улицитѣ се движи пъстъръ свѣтъ. Никой никого не уврѣжда и не безпокои; войницитѣ бързо отминаватъ по спѣшната си работа, а веселитѣ нишанки и нишани подъ рѫка се заскитватъ по улици и площади. Личи си, че тукъ е воденъ веселъ, бихъ казалъ дори, безгриженъ животъ, макаръ и подъ гръма на пушкитѣ и трѣсъка на топоветѣ... Когато влизахме въ Нишъ, ние прѣдполагахме, че ще намѣримъ града западналъ, безъ запаси отъ стока, храна, дрехи и пр. Лъгали сме се. Французитѣ и англичанитѣ добрѣ се погрижили за своитѣ съюзници. Нищо не липсва на жителитѣ. Добрѣ облѣчени, добрѣ хранени, тѣмъ не е липсвала възможностьта да се прѣдавать даже на излишества. По улицитѣ на града сѫ изнесени за продажба много шоколадъ, всевъзможни бомбони, локумъ, тютюнъ, а въ нѣкои отворени дюгени — хубави коняци, вина и пр. деликатеси, прѣдлагани за добра цѣна. По кѫщитѣ и частнитѣ домове — сѫщата безпечность.

 

 

95

 

Тукъ, въ Нишъ, сѫ забѣгнали много сръбски сѣмейства отъ всички краища на Сърбия. Макаръ голѣма часть отъ тѣхъ да е напуснала града, заедно съ войскитѣ, значителна часть е останала. Събрани сѫ вкупомъ по нѣколко сѣмейства; и тукъ, даже при сегашнитѣ условия, веселиятъ нравъ на сърбина скоро се проявява. Отъ славянскитѣ народи сърбитѣ изглежда да сѫ най-общителни и най-разположени къмъ чувствени прѣживѣвания. Макаръ и да претендиратъ да сѫ най-чистокръвни славяне, въ Нишъ азъ усѣтихъ по-скоро лъхъ на нѣмска култура, отколкото на славянска. Като почнете отъ кѫщнитѣ наредби и минете прѣзъ кухнята, библиотеката на сърбина и го послѣдвате до кафенето и бирарията, — вие ще почувствовате близостьта на Виена, на нѣмскитѣ ресторани, университети и книжнина. Даже въ езика на сърбина ще чуете маса нѣмски думи (фиртлъ, цехъ, шпиталъ и пр.) и — нито една руска или другославянска. Азъ не видѣхъ въ домашнитѣ библиотеки на никой сърбинъ съчиненията на рускитѣ класици и по-нови писатели; но нѣмски романи, поети и писатели ще намѣрите по лавицитѣ на всѣки библиотеченъ шкафъ и етажерка... И при все това, умразата на сърбина къмъ неговитѣ непосрѣдствени съсѣди е безгранична. Умразата му къмъ българина, обаче, е чудовищна, феноменална. Тя е всмукана съ майчиното млѣко, затвърдена е отъ сръбската школа и прѣфинена отъ политическия животъ на Сърбия.

 

Хубава, мила дѣвойка, бѣжанка отъ Крагуевецъ, още дѣте, за нищо не скланя прѣдъ убѣдителнитѣ думи на моя другарь, да признае господството на българитѣ въ Моравския край. — Българитѣ сѫ добродѣтелни, незлобиви, неотмъстителни, просвѣтени, — обяснява другарьт ми. Ние ще заживѣемъ хубавъ животъ, въ миръ, свобода и благосъстояние! — Протеститѣ, обаче, на сръбската

 

 

96

 

дѣвойка нѣматъ край. Тя, жена-дѣте, не се стѣснява дори да сквернослови. Подадената ѝ хубава хризантема за мигъ е разкѫсана отъ вълнение и гнѣвъ: нищо българско тя не желае, не иска да знае; по лицето ѝ се изобразява онова чувство, което тъй грижливо е насаждано, откърмено и затвърдено — чувството на нечовѣшка умраза.

 

Българската жена може да не мрази, да не прѣзира тъй безумно лукавитѣ и коварни съсѣди. Но българката трѣбва да се проникне отъ безгранична любовь къмъ отечеството си, къмъ рода си, за да я посѣе въ душата на дѣцата си и образува отъ нея щитъ срѣщу безграничнатд умраза на сърби, гърци и ромѫни.

 

Щабътъ на дивизията ни е настаненъ въ хубавия домъ на Нишката околия. Въ просторни, красиви зали и стаи сѫ се помѣщавали нѣкои отъ сръбскитѣ министерства. Тѣхната архива е спасена, изнесена, но всички мебели, канцелярски потрѣби и пр. — останали. Голѣма часть отъ архивитѣ на финансовото управление, бирничеството, околийския сѫдъ и окрѫжната скупщина сѫ сѫщо изоставени. Тѣхното изучване ме убѣждава, че въ извѣстни отношения сръбската държавна организация е по-съвършенна и улегнала; но какъ тя е функционирала, за това архивитѣ не говорятъ. Разпитани, сърбитѣ разказватъ и признаватъ сами низкия уровенъ, на който е стояло цѣлото вѫтрѣшно управление на страната — административно, финансово и правосѫдно. Корупция, подкупничеетво, пристрастие, низъкъ моралъ — това е отличавало сръбското чиновничество и сръбскитѣ обществени дѣйци.

 

Нишъ е билъ не по-малко важенъ търговски и економически центъръ. Много банки и кредитни сдружавания говорятъ за интензивностьта на стопанския битъ въ тоя край. „Трговачка омладина", разни еснафски дружества

 

 

97

 

и съюзи показватъ на стремежа да се организиратъ търговскитѣ и производителни сили на страната.

 

По своето мѣстоположение, Нишъ ще си остане първостепененъ градъ на Поморавия, съ хубаво бѫдеще и всички условия за по-нататъшно развитие и разцвѣтъ.

 

Измежду всѣкидневната навалица по улицитѣ на Нишъ се мѣркатъ сини униформи на австрийски войници. Блѣди, посърнали, немощни, почти всички сакати, кой съ ампутирана рѫка, кой съ отрѣзанъ кракъ, хроми и недѫгави — това сѫ австрийскитѣ плѣнници, оставени отъ сърбитѣ въ града. Нѣколко хиляди отъ тѣхъ, обаче, които се радвали на здраве и могли да вървятъ, били отвлечени отъ отстѫпващата сръбска армия, която се още очаква спасение и разчита на успѣхи. Австрийскитѣ инвалиди посрѣщатъ съ буйна радость освободителитѣ си и съ дълбоко вълнение разказватъ за изстрадалитѣ дни на плѣнъ въ Сърбия. Послѣднитѣ нѣколко деня тѣ не яли, били малтретирани, а много отъ тѣхнитѣ другари сѫ измѫчвани и убити.

 

Болницата на Червения кръстъ е пълна съ ранени сръбски офицери и войници. За тѣхъ сѫ се грижили нѣколко иностранни мисии на Червения кръстъ — руска, английска, американска. Самата болница е добрѣ уредена, въ голѣмо, нѣколкоетажно, просторно здание, близо до желѣзно-пѫтната станция. Добрѣ уреденъ е и бактериологическиятъ институтъ, който функциониралъ редовно прѣзъ врѣме на войната. На сръбската армия не е липсвала медицинска помощь; санитарнитѣ материали сѫ били въ изобилие. Голѣми складове отъ такъвъ материалъ паднаха въ наши рѫцѣ при заемането на Нишъ.

 

Трофеитѣ отъ побѣдата ни сѫ грамадни. Още оттукъ залича прѣдстоящиятъ разгромъ на сръбската армия и държава. 30,000 манлихерови пушки, нѣколко милиона патрони, снаряди, десетки скорострѣлни батареи, автомобили,

 

 

98

 

7 локомотивни машини, 550 вагона, отъ които стотина пълни съ разни материали и неразтоварена стока, пълни складове съ всевъзможни военни вещи — обуща, куртки, одеала, фанели — всичко това съставлява трофеи на побѣдоноснитѣ ни войски, отъ стойность на нѣколко милиона лева.

 

Прѣзъ Нишава, оттатъкъ красивия арковъ мостъ, е старата Нишка крѣпость. Влизамъ въ нея прѣзъ внушителна, висока порта, обкована цѣла въ желѣзо, подъ дебелъ камененъ сводъ. Навѫтрѣ въ крѣпостьта е цѣлъ кварталъ отъ казарми, погреби, складове, щабни канцеларии, жилища, градини и пр. Валоветѣ на крѣпостьта се издигатъ високо, всички обшити съ дѣланъ камъкъ, а по върховетѣ — съ чимъ. Портата и валовѣтѣ сѫ добрѣ запазени, нѣколкократно подновявани. Застаналъ на единъ отъ сѣвернитѣ валове, прѣнасямъ се вѣкове назадъ, когато българи сѫ градили крѣпостьта, а турци сѫ отстоявали въ нея на честитѣ походи и нападения отъ сѣверъ. Сега крѣпостьта е безъ всѣкаква военна стойность. Само за нѣколко часа тя и нейнитѣ защитници биха се обърнали на пръсть и камъне подъ ударитѣ на тежкитѣ топове.

 

Нишката цитадела единъ день ще стане красивъ жилищенъ кварталъ на града, или отличенъ паркъ. Сега сѫ пръснати изъ вѫтрѣшностьта на крѣпостьта стари и нови орѫдия, военни материали, грохнали сгради, малъкъ паметникъ на Милана и нищо друго по-внушително, по-забѣлѣжително.

 

По брѣга на Нишава, въ края на една алея, е малка публична градина, съ повечко храсте, отколкото цвѣтя. Но затуй пъкъ почти всички частни домове иматъ кокетни градини съ много цвѣтя. Есеннитѣ дни въ Нишъ сѫ още меки и къснитѣ рози, хризантеми и гиргини кичатъ

 

 

99

 

входоветѣ и прѣддверията на всички жилища и дворове. Повечето отъ жилищата въ Нишъ сѫ солидни постройки, съ значителенъ комфортъ. Градътъ е съ електрическо освѣтление, инсталирано, обаче, много примитивно, съ слаба свѣтлина.

 

Полека-лека животътъ въ Нишъ взема своя нормаленъ ходъ. Магазинитѣ се отварятъ и улицитѣ — оживѣватъ. Но вечерь рано всичко утихва. Само нощнитѣ патраули бдятъ по улици и площади надъ заспалия градъ.

 

На площада, прѣдъ красивия желѣзенъ мостъ, набързо се издига триумфална арка, окичена съ побѣдни български знамена. Нишъ трѣбва да посрѣщне тържествено владѣтеля на България, който тукъ ще омие позора на страната, тъй дръзко хвърленъ въ лицето ѝ прѣзъ 1913 година.. .

 

Днитѣ сѫ топли, слънчеви, ясни. Надъ града често прѣлетяватъ съюзнишки аероплани, които извършватъ разузнавателна служба. Неприятельтъ е заелъ здраво лѣвия брѣгъ на Морава, слѣдъ като е разрушилъ двата моста надъ рѣката, водящи за Прокупле и Лѣсковецъ. Но Морава трѣбва да се мине. Тази задача остава пакъ на желѣзната 9-та дивизия, която пожъна толкова слава и покри, чрѣзъ спечелени побѣди, съ лаври своитѣ храбри полкове.

 

Съ падането на Нишъ, Княжевецъ, Алексинецъ и Крушевецъ, отъ Сърбия се надига гигантска вълна отъ бѣгалци. Бѣгатъ всички отъ изтокъ и сѣверъ къмъ западнитѣ и южни покрайнини на Сърбия. Съ какви надежди е съгрѣто това бѣгство? Докѫдѣ ще стигне и трае скитничеството на тоя народъ, който постави на карта цѣлото си бѫдаще, отъ зависть и умраза къмъ насъ?

 

 

100

 

X. Морава. Опити за минаване. Ожесточени боеве. Оттегляне на сърбитѣ. Прѣслѣдване къмъ Прокупле. Нови бѣжанци

 

2 ноември 1915 г.

 

На юго-западъ отъ Нишъ се издигатъ низки хълмове, които бавно се навалятъ къмъ течащата недалечъ Българска Морава; на югъ, при Курвинградъ, тѣ се издигатъ високо и бранятъ горното течение на рѣката. Отвъдъ разрушения желѣзно-пѫтенъ мостъ надъ Морава, по линията за Лѣсковецъ, неприятельтъ е укрѣпилъ двѣтѣ могилки на лѣвия брѣгъ съ двуредни, едни надъ други, окопи и оттукъ обсипва съ снаряди и куршуми приближаващитѣ се къмъ Морава войски. Надолу, по течението на рѣката, до с. Мраморъ, отвъдъ голѣмия желѣзенъ мостъ, сѫщо така разрушенъ, на пѫтя за Прокупле, сърбитѣ се тоже окопали и заели цѣлото възвишение надъ брѣга. Лѣвиятъ брѣгъ на Морава, по цѣлото течение въобще, е високъ, съ бързо издигащи се надъ него полски възвишения и хребети, удобни за артилерийски и пѣхотни позиции. Дѣсниятъ брѣгъ, заетъ отъ насъ, е, наопаки, низъкъ, блатистъ, съ рѣдки върбалаци и крайно несгоденъ за настѫпателно движение. Нашитѣ полкове сѫ залегнали тукъ, въ набързо приготвени окопи, и вече отъ нѣколко деня сѫ въ постоянна прѣстрѣлка съ сръбскитѣ насрѣщни войски. Неприятельтъ вижда и слѣди отъ височинитѣ на лѣвия брѣгъ на Морава всѣко наше движение и пригатвяне за минаване на рѣката. Денемъ нашитѣ дѣйствия сѫ несигурни, но нощемъ кипи усилена работа по разставяне на артилерия и пригатвянето ни да минемъ на отсрѣщния брѣгъ.

 

 

101

 

Морава спира и забави нашитѣ операции ето вече нѣколко деня. Сърбитѣ добрѣ сѫ прѣцинили нейното значение и тъкмо затова се спрѣли въ своето отстѫпление на лѣвия ѝ брѣгъ, на позиции, защитени, вмѣсто съ вълчи ями и телени мрѣжи, — отъ придошлата, дълбока буйно течаща Морава.

 

Днесъ артилерийскиятъ двубой отъ двата брѣга на рѣката е силенъ, оживенъ. Нѣколко деня сме вече въ Нишъ, назадъ отъ бойния фронтъ. Животътъ на новия градъ ме интересува, но дѣйствията, които ставатъ и се пригатвятъ на Морава, почватъ се повече и повече да ни вълнуватъ. Ситенъ есененъ дъждъ ръми; но менъ ме не сдържа въ града. Искамъ да ида на историческата рѣка, на Българска Морава, която толкова спомени и мисли буди въ тоя часъ, — рѣката, която нѣкога е отдѣляла българската държава отъ Сърбия.

 

Коньтъ ми се плъзга по разкаляното нанагорище къмъ върха на хълма и азъ съмъ принуденъ да правя всевъзможни криволици по него, качвайки се с по-нагорѣ и по-нагорѣ. Налѣво, по хълма, сѫ пръснати хубави вили, срѣдъ отдавна обрани лозя и овощни градини. Завивамъ по билото, къмъ лозята, и по дълбокия пѫтъ, затуленъ отъ диви шипки и храсталакъ, стигамъ до висока полянка, отъ която се вижда цѣлия неприятелски фронтъ. Рѣката Морава, мѫтна и бързотечна, опасва съ нѣколко завоя възвишенията по двата брѣга, лудо се разлива надолу, по котловината, и пакъ се прибира въ дълбоко легло, притисната често отъ хълмове и възвишения, ту по-близки, ту по-далечни отъ двата ѝ брѣга. Нѣколко гънки на плоското възвишение прикриватъ движението на хора и коне, който, едни слѣдъ други, се нижатъ и отминаватъ къмъ залегналитѣ въ низинитѣ дружини. Нѣйдѣ се мѣрнатъ патронни коля, които ту спратъ на закрито

 

 

102

 

мѣсто, ту прибѣгватъ по равнината и настигатъ конетѣ, които се връщатъ и пакъ отиватъ надолу, къмъ Морава. Отъ врѣме на врѣме нѣкой шрапнелъ прѣлети надъ позициитѣ долу, или по възвишението, къмъ насъ, слѣдъ което чести пушечни изстрѣли се обадятъ отъ двата брѣга на рѣката. Слѣдъ малко лѣвиятъ брѣгъ наМорава наново смълква, въ окопитѣ по него нищо не се вижда, макаръ хиляди бдящи сърби да шътатъ тамъ съ маузерки въ рѫцѣ. И двѣтѣ страни се спотайватъ, дебнатъ и готвятъ за новъ двубой.

 

Нашитѣ окопи сѫ плитки, въ блатливи и няводнени мѣста; дѣто кальта се лѣпи и подъ мигачитѣ на окото. Войнцитѣ лежатъ тукъ день и нощь, изцапани, измокрени, и не могатъ да си подадатъ главата отъ огъня на сръбскитѣ стрѣлкови окопи. Но нашитѣ гаубични и тежки батареи, настанени задъ билото на хълма, по дѣсния брѣгъ на рѣката, или въ нѣкоя гънка на юго-западнитѣ планински възвишения, засипватъ съ снаряди отсрѣщнитѣ сръбски окопи и батареи и често ги заставятъ да мълчатъ по цѣли часове.

 

Морава е пълноводна, като никога. Широка до 140 метра и дълбока на мѣста до 4 метра, буйна и безъ бродъ, не може да се прѣгази и форсира. Понтонната дружина е останала нѣйдѣ далечъ задъ фронта. Трѣбва да се приготвятъ плавателни уреди — салове — и съ тѣхъ да се прѣхвърлятъ полковетѣ отъ дивизията прѣзъ рѣката. Командирьтъ на полкъ, който надвечерь застигамъ по хълма надъ Морава, гнѣвно обяснява трудноститѣ на една такава плавателна операция. Но да се бездѣйствува — не може. По-долѣ, къмъ Крушевецъ, и по-горѣ, къмъ Лѣсковецъ, Морава е вече мината отъ 6-та и 1-ва дивизии. Трѣбва да минемъ часъ по-скоро и ние, за да притиснемъ събранитѣ оттатъкъ Морава сръбски дивизии, прѣди да

 

 

109

 

успѣятъ да се оттеглятъ на нови вътрѣшни отбранителни линии.

 

Завръщамъ се по мръкнало въ града съ ясна прѣдстава за всички трудности, които прѣдстоящето минаване на Морава крие за насъ. Още не отседналъ отъ коня, страшенъ гръмъ разтърсва града. Нѣкакъвъ динамитенъ складъ край Нишъ билъ запаленъ. Къмъ тая случайность скоро иде друга: цѣлиятъ градъ потъва внезапно въ тъмнина, вслѣдствие на поврѣда въ електрическата юзина. Кавалерийски патраули засноваватъ изъ града, а въ жилищата мнозина потръпватъ прѣдъ неспокойната мисъль за прѣдстоящитѣ боеве.

 

Въ старата крѣпость войницитѣ отъ пионерната дружина работятъ денонощно за сковаване на плотини отъ всевъзможни бъчви, платнища и слама. Тази нощь трѣбва да се започне минаването прѣзъ Морава — горѣ, при желѣзно-пѫтния мостъ, и долѣ, при с. Мраморъ. 3-та бригада има заповѣдь да демонстрира при Мраморъ, съ нѣколко лодки и гребци. Въ това врѣме съ салове трѣбва да се мине Морава при желѣзно-пѫтния мостъ. Нощьта е тъмна, беззвѣздна. Къмъ полунощь дълга върволица отъ пионерни войски и плавателни материали се напѫтватъ къмъ Морава. Въ нашия станъ е дълбоко безмълвие. А нѣмъ е и отсрѣщниятъ брѣгъ. Всички, обаче, знаемъ, какъвъ адъ отъ огънь, желѣзо и олово ще се изсипе отъ двата брѣга слѣдъ малко, слѣдъ мигъ, при първия опитъ да плувнемъ по рѣката. Колата спиратъ изъ върбитѣ; много отъ тѣхъ сѫ затънали изъ блатливото, мочурливо крайбрѣжие; войницитѣ трѣбва на рѫцѣ да отнесатъ край брѣга и тамъ да сглобятъ плавателнитѣ уреди. Ала неприятельтъ се раздвижва наведнажъ. И двата брѣга на Морава оживѣватъ, настръхватъ. Нашитѣ смѣлчаци не трѣпватъ. Честъ пушеченъ огънь пламва и се разгаря по

 

 

104

 

цѣлия фронтъ. Нашитѣ батареи зариватъ отсрѣщния брѣгъ съ снаряди и отъ гръмъ и трѣсъкъ се търси цѣлата земя. Чевръсто саловетѣ, отрупани съ войници, се спускатъ по рѣката и заплуваатъ по мѫтнитѣ и буйни води на Морава... Но какво сѫ шепата храбреци по саловетѣ, когато насрѣща ги чака многоброенъ противникъ съ насочени пушки, ножове и картечници къмъ тѣхъ! Зловѣщиятъ трѣсъкъ на картечницитѣ смразява и най-буйния поривъ на самопожертвувание, на хероизмъ... Буйната рѣка отниса саловетѣ по течението и ги прави неустойчиви, неиздържливи на вълнитѣ. Борба съ водната стихия, борба съ картеченъ и пушеченъ неприятелски огънь! При все това, много отъ войницитѣ стигатъ брѣга и лютъ рѫкопашенъ бой закипява отнове на твърдата земя... Ала много отъ саловетѣ сѫ потопени, а върналитѣ се назадъ могатъ да взематъ само стотица храбреци и ги отнесатъ толкова въ помощь на миналитѣ отвъдъ, колкото — на гибель, на сигурна смърть. . Водитѣ на Морава сѫ обагренн, окървавени. Плисъкътъ на нейнитѣ вълни не се чуе отъ адския гръмъ и трѣсъкъ на боя, който трае вече часове. Призори, когато хоризонтътъ почва да бѣлѣе и всѣко движение на нашия брѣгъ става прицѣль на неприятелския огънь, операциитѣ трѣбва да спратъ. Но пушечниятъ огънь не спира. Морава е по-бѣсна, по-дива въ своя ревъ, ненадвита отъ безумния куражъ на прѣзиращитѣ смъртьта...

 

Разсъмва се. Сега иде редъ на орѫдията. Тѣ трѣбва да отплатятъ за падналитѣ въ боя на Морава герои. И лютъ артилерийски огънь се разгаря по цѣлия фронтъ. Нашитѣ тежки гаубици сриватъ всичко по двѣтѣ могили на лѣвия брѣгъ на Морава. Много неприятелски орѫдия замлъкватъ, а въ окопитѣ се забѣлѣзва нервно движение, неспокойствие, смущение. Двѣ неприятелски далекобойни орѫдия, обаче, стрѣлятъ откъмъ височинитѣ надъ с. Мраморъ

 

 

105

 

къмъ сѣверния край на града, гарата, цитаделата, казармитѣ, безъ да причинятъ нѣкакви загуби. Много отъ снарядитѣ се забиватъ въ калната почва и не експлодиратъ. Сърбитѣ се мѫчатъ да запалятъ муниционнитѣ складове въ артилерийскитѣ казарми и крѣпостьта, но не успѣватъ. Привечерь нови силни гърмежи отъ тежки орѫдия тресатъ града. Единъ снарядъ пада въ задния дворъ на Околийския домъ, другъ — въ двора на Окрѫжната палата. Нито единъ не експлодира. Не сѫ ли тия изстрѣли послѣдни конвулсии на единъ противникъ, който се готви да отстѫпва? Ние имаме вече опитъ отъ миналото.

 

Прѣзъ сѫщия день и цѣлата слѣдъ него нощь нашитѣ орѫдия не замлъкватъ. Неприятелскитѣ окопи по Морава сѫ сринати, разрушени. Шрапнелниятъ огънь тоже е довършилъ своето. Но двубоятъ можеше да продължи още нѣкой день, ако прѣминалитѣ Морава по-долѣ отъ насъ части отъ 6-та дивизия (3 Бдински полкъ) и спускащитѣ се германски войски откъмъ Крушевецъ не заплашватъ лѣвото крило и тила на стоящата срѣщу ни сръбска дивизия. 1-ва Софийска дивизия, слѣдъ като заела Лѣсковецъ, сѫщо се спуснала на юго-западъ, къмъ Лебане. Отстѫплението на сърбитѣ съ това е компрометирано, заплашено. А и напорътъ на 9-та дивизия е лудешки, неудържимъ. Едно ново форсиране на Морава отъ насъ би поставило цѣлата сръбска армия въ критическо положение. Така комбиниранитѣ дѣйствия заставятъ сърбитѣ къмъ ново отстѫпление. Тѣ се опитватъ, обаче, за сетенъ пѫтъ да си помогнатъ. Оставайки леки заслони по Морава срѣщу насъ, нѣколко тѣхни дивизии се отправятъ къмъ настѫпилата отвъдъ Морава 1-ва Софийска дивизия. Стремежътъ на сърбитѣ е да освободятъ дѣсното си крило отъ обхождане, като едноврѣменно ударятъ съ голѣми сили на

 

 

106

 

I-та наша дивизия. Планътъ е добрѣ замисленъ. И тукъ, на рѣката Пуста, стана знаменитиятъ бой на Софийската дивизия съ събранитѣ срѣщу нея сръбски дивизии. Боятъ е билъ кървавъ, неравенъ. Отстѫплението на нашитѣ назадъ, къмъ Лѣсковецъ, е дало куражъ и надежда на сърбитѣ да си възвърнатъ града. Но тукъ наврѣме се явява първа бригада отъ желѣзната 9-та дивизия, която съ лудешки устремъ успѣва да мине въ бродъ Топлица, газяйки мѫтнитѣ ѝ води, и съ бѣсъ се нахвърля въ тилъ и флангъ на настѫпилитѣ срѣщу 1-ва дивизия сърби. Изненадата е голѣма. Разгорѣлиятъ се наново бой между наши и сърби е отчаенъ, кръвопроливенъ. Загубитѣ и на двѣтѣ страни сѫ тежки. Но сърбитѣ сѫ почти обходени. Тѣ трѣбва да се спасяватъ съ отстѫпление, прѣзъ врѣме на което даватъ маса плѣнници и изоставятъ всичкитѣ си ранени и убити по бойното поле. И ние спечелихме още единъ бой, още една побѣда!

 

А стоящитѣ при Мраморъ неприятелски части напускатъ Морава прѣзъ нощьта на 30 октомври и отстѫпватъ къмъ Прокупле. Прѣдната нощь 3-та бригада отъ дивизията, която трѣбваше да демонстрира тукъ, при Мраморъ, получава заповѣдь да мине оттатъкъ Морава, на всѣка цѣна, макаръ само съ двѣ лодки и нѣколко гребци. Минаването не стана. Неприятельтъ бди и открива убийственъ огънь по настѫпилитѣ край брѣга пионерни войски. Утриньта на 31 октомри, обаче, насрѣщниятъ брѣгъ на Морава е нѣмъ, запустѣлъ. Селени отъ Мраморъ, отъ другия брѣгъ на рѣката, зашетватъ по брѣга и съобщаватъ за сръбското отстѫпление. Неприятельтъ избѣга, прѣди да сключимъ обръча задъ него.

 

9-та пионерна дружина е на работа. Командирьтъ на дружината, подполковникъ Данаиловъ, и всички негови ротни командири рѫководятъ лично поправката на

 

 

107

 

разрушения желѣзенъ мостъ. Само слѣдъ два часа мостътъ е готовъ за минаване и дружинитѣ се нахвърлятъ едни слѣдъ други къмъ отсрѣщния брѣгъ. Тия, които до вчера лежаха като замрѣли въ калнитѣ окопи край рѣката, сега се прѣхвърлятъ чевръсто, като сърни, по неравнитѣ стѫпала на поправения мостъ и бързатъ да отминатъ по стѫпкитѣ на избѣгалия неприятель. Тукъ е командувашиятъ I- ва армия, генералъ Б-въ, който поздравява пионеритѣ съ бързата поправка на моста. Когато дружинитѣ замаршироваха отвъдъ Морава, къмъ Прокупле, и музикитѣ загърмѣха тържествени маршове, на всички ни се стори че боеветѣ съ сърбитѣ се свършватъ и кървавитѣ ни походи въ тая страна ще взематъ скоро край. . .

 

Недалечъ отъ поправения желѣзенъ мостъ, нагорѣ по рѣката, бързо е построенъ другъ такъвъ отъ понтонни лодки, дошли въ надвечерието на сръбското отстѫпление. Прѣзъ него минаватъ артилерийскитѣ отдѣления, които бързо взематъ пѫтя за Прокупле. На лѣвия брѣгъ на Морава сѫ разрушени отъ огъня на нашитѣ орѫдия много кѫщи. Въ една такава двуетажна сграда намираме стотина пушки, безброй патрони и много рѫчни бомби. Оттукъ сърбитѣ сѫ стрѣляли съ картечница срѣщу нашитѣ на другия брѣгъ; нѣколко наши снаряди пробиватъ покрива и стенитѣ на кѫщата и избиватъ повечето отъ защитницитѣ на импровизираната крѣпость. Когато отстѫплението на сърбитѣ се започнало, голѣма часть отъ тѣхъ не искали да вървятъ съ частитѣ си, а се пръснали и разбѣгали по крайбрѣжието на рѣката. Сега тѣ се събиратъ единъ по единъ, прѣдаватъ се и нѣкакъ самодоволно ни изглеждатъ: отървахме се, най-сетнѣ, — искатъ да кажатъ съ веселото изражение на лицето си.

 

Възлизамъ на хълма, който се издига надъ село Мраморъ, и се спирамъ право на сръбскитѣ окопи. Долу,

 

 

108

 

подъ мене, Морава шуми, лудува и нѣкакъ тайнствено ми говори съ езика на миналото. Нейниятъ шопотъ ми спомня за много щастливи и злочести дни, изживѣни отъ българитѣ по Морава, прѣди да бѫдатъ заробени и задушени отъ еднокръвенъ братъ. .

 

Сѫщата Морава, която не е прѣстанала да се нарича българска дори и тогава, когато сърби сѫ владѣли и господарували надъ тоя край!

 

Днесъ за лишенъ пѫть сѫ обагрени съ кръвь нейнитѣ води, които хиляди години сѫ заглушавали съ шума на вълнитѣ си тѫжнитѣ напѣви на единъ народъ, обрѣченъ на робство и неволя отъ историята и сѫдбата.

 

Около мене, на всички страни — купища прѣсни гробове. Прѣдъ окопитѣ, задъ тѣхъ и срѣдъ тѣхъ — страшни ями, изровени отъ голѣмокалибрени снаряди. Влѣзохъ въ една такава яма, която ме погълна цѣлъ. Въ пръстьта се забили нѣколко кѫса отъ страшната граната, която засипала всичко наоколо съ желѣзо и пръсть! Прѣдъ бруствера на окопитѣ — сѫщитѣ разрушения. Кървави дрехи, пръснати по дългия редъ окопи, говорятъ за ужаситѣ на смъртьта, която цѣла седмица витаела тукъ и косила безъ жаль скѫпи жертви, скѫпъ животъ.

 

Студенъ, буенъ вѣтъръ задуха. Притулени задъ купа сѣно, похапваме набързо и слѣдъ малко поемаме пѫтя на нашето ново настѫпление.

 

Полковетѣ сѫ отминали и бързатъ да застигнатъ неприятеля, който ловко отстѫпва по вѫтрѣшни пѫтища и планински вериги. Притисканъ отъ изтокъ, сѣверъ и западъ, нему остава единъ пѫть за отстѫпление — прѣзъ планинитѣ Голякъ и Капаоникъ, къмъ Косово-поле, дѣто сърбитѣ, за трети пѫть, въ подножието на Шаръ, ще напоятъ съ кърви браннитѣ полета на миналото.

 

 

109

 

Пѫтьтъ за Прокупле се възкачва по едно възвишение, което се завършва при града съ разхвърлени лѣсисти върхове, заети отъ неприятеля. Тукъ боятъ наново се завързва. Но тоя пѫть упорството на сърбитѣ е лесно сломено. Макаръ позициитѣ имъ да сѫ високо по нанагорището къмъ града и, слѣдователно, да иматъ добъръ обстрѣлъ къмъ настѫпващитѣ наши вериги, тѣ не издържатъ прѣдъ щурма на нашитѣ полкове, поддържани отъ вихровия огънь на артилерията. Едноврѣменно отъ сѣверо-западъ, отъ Крушевецъ, прѣзъ планинскитѣ проходи на Ястребецъ, се наваля и наближава къмъ града германската 101-ва дивизия. Прокупле не може се одържа. Привечерь сърбитѣ се оттеглятъ, съ бой, по лѣсиститѣ върхове на югъ и юго-западъ отъ града, оттатъкъ рѣката Топлица,опитвайки съ артилерийски огънь да задържатъ нашето настѫпление. Късно вечерьта една наша дружина влиза въ града, а слѣдъ малко застигатъ германски кавалеристи, пѣхотни и артилерийски части.

 

Прокупле е разположенъ амфитеатрално по склона на едно слабо възвишение и има вълшебно-красивъ изгледъ отъ южна страна. Долу, подъ града, се вие като сърпъ рѣката Топлица, която, притисната отъ хълмове на югозападната страна на града, провира се бързо между тѣхъ и нашироко се спуска къмъ юго-изтокъ, прѣзъ малка котловинка, осѣяна съ хубави зеленчукови и овощни градини. Погледнато на града отъ тоя край, гледката е великолѣпна, красива. Въ ума ми оживѣва Търново съ виещата се около него Янтра. Прокупле е чистъ градъ, съ обширенъ площадъ, всрѣдъ който се издига високо-изградена буйна чешма. Улицитѣ на града сѫ широки, зданията — по-малко красиви отъ ония на Нишъ; но и тукъ Окрѫжната палата, прѣвърната сега на болница, е монументална сграда съ хубавъ изгледъ надъ рѣката. Почти всички кѫщи иматъ

 

 

110

 

обширни хубави градини. Надъ Топлица, по хълма, изненадано ме спира плѣнително-красива градина, съ многобройни, най-разнообразни, китни хризантеми, рози, циклами, пламъци, срѣдъ буйна още зеленина. Чисти, хубави алеи, съ сѣнници и седалищни пейки, обърнати къмъ южнитѣ планини, ме захласватъ и каратъ да забравя трѣсъка на орѫдията, миризмата на барутя и ужаситѣ на боя. Сѣдамъ за отмора прѣдъ потьналата въ зеленина веранда на стария заможенъ домъ, въ който прѣди день-два кършенъ дѣтски смѣхъ е огласялъ бащинъ кѫтъ, за да запустѣе сцѣдъ малко, въ бѣсния вихъръ на войната . . .

 

Прѣзъ Топлица е прѣхвърленъ понтоненъ мостъ, взетъ отъ сърбитѣ при тѣхното бързо отстѫпление. Отвъдъ моста, въ котловинката, тая нощь сѫ на станъ наши полкове, вмѣсто сръбски такива, срѣдъ които прѣднитѣ дни краль Петъръ е ходилъ съ наведена глава. Кральтъ гостувалъ въ Прокупле въ старинната кѫща съ хубавата градина на генералъ Мишичь. Той бѣ немощенъ да се противи на политици и генерали, които водѣха Сърбия къмъ катастрофа. Сега нито Пашичь, нито Мишичъ могатъ да облекчатъ днитѣ му на скитничество и бѣгство.

 

Въ западния край на града стигатъ и бързо отминаватъ германски полкове. Тѣ тръгватъ прѣзъ Плочникъ за Куршумлия, по петитѣ на нѣколко сръбски полка, които прѣзъ тукъ отстѫпватъ тоже къмъ Косово-поле, по шосето за Прищина. Нѣкои кавалерийски и артилерийски части отъ германцитѣ оставатъ, обаче, за нощуване въ Прокупле. Градътъ е оживенъ отъ високия говоръ на българи и германци. Привечерь нашитѣ войници сѫ прибрани на биваци край града, но германцитѣ до късна нощь шумятъ изъ улицитѣ. Още при първа срѣща съ тѣхъ, хвърля се въ очи сурово-войнствения имъ видъ. Тѣхнитѣ високи каски говорятъ нѣщо внушително на душата, на сърдцето. Въ

 

 

111

 

паметьта ми оживѣватъ старитѣ римски легиони, които, сѣкашъ, наново се връщатъ и зашътватъ по балканския полуостровъ. . . .

 

По крайнитѣ улици на града прииждатъ маса бѣжанци — жени и дѣца, коля и добитъкъ. Прѣдъ една група отъ млади невѣсти и моми, майка една води за рѫка невръстно дѣте, съ бѣлъ флагъ въ мъничкитѣ му рѫцѣ. Женитѣ, съ почти забулени лица, свели очи къмъ земята и съ тръпки въ душата боязливо крачатъ по калния пѫть. . . Бѣгали да се спасятъ. А връщатъ се, защото спасението дошло. Дѣтето поглежда плахо и свѣнливо, а голѣмитѣ му изразителни очи прѣмигватъ и говорятъ за милость и пощада. . .

[Previous] [Next]

[Back to Index]