XXIII

Чеганска планина,
8 април
 

Дядо Яндре стана твърде предупредителен към мене. Съображенията му са доста основателни. Той знае, че за месимерското скарване е съобщено в Лерин и на Марко. Да се прости с войводския си сан не му се иска и има всичкия интерес да се явим пред Марко не като обвиняеми, а съвсем примирени и колкото се може с по-голям актив. Абдурамана, вкусил вече от преимуществата на слободията под войводството на дядо Яндре, още по-мъчно би се примирил сега

130

със суровия режим в Марковата чета. При това разтурянето на нашата дружина би било за него и за дядо Яндре равносилно на издадено свидетелство, че не са годни за никаква самостойна работа и че ще останат докрай само старши четници на Марко.

Аз забравих отдавна свадата и още на другия ден простих в душата си и на двамата за всички огорчения, които ми бяха причинили. Решението ми да се отделя от тях е безвъзвратно, но когато се явим при Марко, ще гледам да ги пощадя. И при все това безсилен съм да заглуша съвсем в себе си едно чувство на надменност, когато те се мъчат всякак да станат пак интимни с мене. Аз съм само внимателен и коректен, но не и сърдечен. Това не е добро и може наново да ги озлоби и отдалечи. Но колкото пъти съм се решавал да изразя в топли думи помирението си, думите спират в гърлото. И съм безсилен да наложа на себе си това, което сърцето ми диктува...
 

В Месимер успяхме да поизгладим лошото впечатление от скандала и на тръгване воденският ръководител ни каза:

— Вие ще свържете имената си с организацията в нашенско, ако преди да се приберете у вас, премахнете бега на чифлика Дружка. Всички ще си спомняме с благодарност за вас, а робите на Джафер бег вечно ще ви благославят.

Ние приехме драговолно предложението и след едно отклонение до село Граматиково в Верско се заловихме за работа.

Чифликът Дружка се намира между Гугово и Русилово. Попаднал бог знае кога и откъде в Дружка, Джафер бег е разпрострял владичеството си и над няколко други села. Но най-тежко чувствуват неговото иго русиловци. Джафер спада към ония турци, чиято расова ненавист и владетелско право се проявяват в най-унизителното между всички видове човешки насилия. От Русилово той е направил свой харем. Ние чухме потресни истории за изнасилени сирачета, годеници и булки. И години как русиловци понасят това, за което робите вече не прощават. Уверен в своята безнаказаност, Джафер не крие подвизите си и разгласява имената на всички свои жертви. Всяка жертва е една дъщеря, жена, сестра, но между русиловци още не се е намерил един баща, съпруг или брат, който да дигне ръка против похитителя.

131

Другаде, па и в останалите участъци на воденския район изтреблението на джаферовци и на останалите от харамийството са първите дела, с които организацията започва своя истински живот. Но в тази част на Воденско тя още не е проявила силата си и джаферовци могат да се считат неуязвими и непобедими. Затова ние напълно разбирахме молбите и настояванията на воденци.

Когато в планината кроехме сами плана на убийството, разказаха се скръбни повести на разни русиловки. И тия разкази възбудиха у всички ревност към жертвите като към сестри и озлобиха до побесняване всички момчета.

Дядо Яндре влезе напълно в правата си. Решителност и предвкусвана радост от подвига оживиха безстрастното му лице. Той знаеше, че славата ще бъде неоспоримо негова, неговото име ще бъде благославяно от русиловци, както се изказа воденският ръководител. И какъв по-хубав случай да се яви пред Марко като герой, като изтребител на Джафера! Неговият жар, жар на старо юнашко сърце, ме възхити и изпълни с увереност, че покушението ще се увенчае непременно с успех.

Да се издебне Джафер в Дружка или в самото Русилово бе при малодушието на обезличилите се русиловци немислимо. Затова покушението трябваше да стане вън от селото, като се използува близкият камънак край пътя, по който всеки ден минавал Джафер, и при знанието и помощта само на двама по-надеждни русиловци. Но в камънака не могат да се прикрият повече от трима души, затова дядо Яндре, който се постави начело на покушението, избра сам за другари Абдурамана и Кице.

Ние останахме в гората да чакаме радостната вест. Чакането бе мъчително и трая цели два дена. Другарят Коста, бежанец от Неокази с изгореното лице, се вдетини от радост, кръстеше се непрекъснато и ни сянка от съмнение не смущаваше вярата му, че дните на Джафера са свършени. На покушението той гледаше като на богоугодно дело: как може Джафер да избегне смъртта, щом господ е решил да го на каже чрез нас?

Третата нощ другарите ни се върнаха изнурени, раздразнителни, мълчаливи. На нашите въпроси те отговаряха с поток от псувни. Псуваха слепия случай, малодушието на русиловци и звездата на Джафера.

Две денонощия те се спотайвали между храстите в ка-

132

мънака. На засадата се натъкнали всички поляци и кехаи от чифлика и насмалко не ги открили. Минал веднаж и Джафер бег, но двамата русиловци, неволно или нарочно, го пропуснали и не обадили на дядо Яндре. После мълвата се разпространила между селяните, които разсъдили, че убийството на Джафера трябва да стане, но колкото се може по-далече от мерата на Русилово.

Абдурамана беше най-безпощаден в псувните и проклятията против русиловци:

— Един Джафер за тех е малко. Десет, десет требва да им изпрати господ да се вразумят.

Кице пък се гневеше на другарите си, че не се съгласили да се повалят поне някои от поляците и кехаите, които са се натъкнали сами на засадата. Наистина тяхната кръв далеч не е тъй ценна като Джаферовата, но поне двудневното стоене и дебнене низ камънака при жажда, умора и убийствено нетърпение нямаше да отиде съвсем на вятъра. Абдурамана сега вече даваше право на Кице.

— Наистина Джафер би си отмъстил с кръвта на десет русиловци, но това би вразумило селяните и би ги заставило може би да ни извикат сами, за да премахнем Джафера дори и вътре в селото.

Но най-уязвен от всички се чувствуваше дядо Яндре. Във всеки въпрос на другарите, във всяко любопитство около подробностите той беше наклонен да вижда упрек, отправен лично към него. Аз разбирах напълно мъката му и се стараех да го успокоя. Колчем си спомняше за поведението на двамата русиловци, той скръцваше със зъби и мънкаше обикновените си думи:

— Бат`акчии! Шо кье им праиш! А Коста?

Той все пак бе по-спокоен от всички други, защото вярваше, че господ по свои, неизвестни нам съображения е отложил наказанието на Джафера, като е помрачил разума на русиловци. Но той съвсем не го е простил и кръвникът бег кога да е ще заплати с главата си за извършените злодейства.

И той е прав: кога да е Джафер ще бъде убит, освен ако.. умре от собствена смърт.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]