Писма и изповеди на един четник, 1902 г.
Хр. Силянов
 

XXXI

Върбени,
10 май
 

Ние изходихме с удивителна бързина разстоянието от Негованските лески до Неокази. Пленниците от миналата нощ сега бяха наши куриери. Кръсте изкусно избиколи селото, без да разлае кучетата от турската махала, и ни въведе в собствената си къща.

В тоя дом, над който зловещо беше прехвръкнала смъртта, внесохме успокоение и радост. Ние въведохме изчезналия баща, съпруг и син и бидохме приети като благовестници. Кръсте пък едва ли е бивал някога тъй трогателно нежен към своите.

Сега аз почувствувах всичката висша красота на вчерашната развръзка в Негованските лески. Слушайки гласа на дълга си, ние можехме вчера да погребем там двамата неоказци. И тогава стари родители и млада жена биха затъгували по своя изчезнал човек, малки деца биха всуе чакали да се завърне милият им татко. И кой от нас, причинителите на тия страдания, щеше да се позамисли за невинните, които е наказал, изпълнявайки своя жесток дълг?

Аз съм сега по-честит от радостните домакини, които и не подозират каква ужасна напаст са избягнали. Също като мене чувствуват и другарите им неоказци, особено Коста, тоя човек, който е нарамил пушка, а би му дожаляло дори и за настъпената мравка.

Изпълнен с бащинска гордост, Коста най-напред извика и ми представи домочадието си. Когато се изреждаха пред

158

мене всички тия деца, жени, сестри, майки, тъгуващи по своите отлъчени хора и зарадвани от неочакваното мимолетно свиждане, аз си представих по-ясно от всеки друг път незнайните страдания на невинните, с които е свързана всяка наша лична жертва пред олтара на борбата.
 

Всичко в Неокази се свърши гладко и благополучно, макар и под самия нос на турците. Поотделно и на малки групички се изредиха всички покръстени и се покръстиха непокръстените. Покръствания, срещи с ръководителите и с четата досега са ставали в съседните села. Местните турски къщи са за неоказци едно наказание на съдбата. Но поради двойното убийство и последвалите бягства неоказци са преживели необикновено тревожни дни. Нашето ненадейно тайнствено появяване е поразило въображението им. Бълнувани от смътен страх и радостни тръпки, те идват при нас като богомолци на поклонение, което само веднаж в живота се удава. Те се кръстят от благодарност към бога, че ги е удостоил да видят чудото, и си отиват ободрени, приготвили душите си за нови тревоги и жертви.

Ръководителите искаха да изцерят с наше съдействие селото си от всички недъзи. И се изповядваха като пред изповедник. Привечер те ми доведоха една млада жена, прочутата и в околните села неоказка Калеш Митра. Те не я считат способна да предателствува, но й се бояха, защото всичките им усилия да я заставят да скъса приятелството си с разни богати турци, бяха останали досега напразни.

С любопитство аз чаках да се покаже тая селска куртизанка, която продава любовта си на турци, „без да е способна да предателствува”. Тя не знаеше пред кои има да се яви, та ме интересуваше първото впечатление. Един миг Митра стоя като вцепенена, но скоро се окопити, пристъпи спокойно и ни каза:

— Добре дошли.

Нейната мургав и на на циганка оправдава прякора калета. Мургавина, сякаш излъскана с най-тънък пласт глеч, черни големи очи с две вити пиявици над тях, при строен стан — Митра се оказа наистина неочаквано пикантна изненада в това напатено Неокази. Но когато седна на колене пред мене, дръзкият й поглед ми напомни погледа на развратните жени. Изкуствената червенина на бузите й и по-

159

чернелите й зъби допълниха това впечатление. Обикновена развратница, която се докарва на турски вкус, помислих си и неволно си дадох суров вид.

— Е, ти разбра ли пред какви хора стоиш?

— Е па разбрах.

— Ами знаеш ли за какво сме те извикали?

— Отде да знам! Това е ваша работа.

— Не, това е и твоя работа и ти сега ще я чуеш.

— Ако я кажете...

— Ние знаем, че твоята къща е хан за всички турци, които минават през Неокази, а такова нещо комитетът не може да търпи. Ти срамотиш селото, хората бягат от тебе като от чумава. Разбра ли сега?

— Сега хората бегат от мене, но когато бех останала сама като кукувица, без да познавам още никакви турци, пак никой не се сбъркваше да се отбие при мене и да ме попита как съм, имам ли хлеб, или не. Хората разправят, но какво зло са видели от мене? Каква пакост съм сторила на селото?

Гънките на устните й се раздвижиха, погледът й изгуби своята острота и се премрежи. Тя млъкна и едва не се разрида.

Аз се почувствувах обезоръжен. Имам ли право и власт да я осъждам? Но спомних си, че са ми я довели за изправление. и продължих със съвсем омекнал тон:

— Слушай, Митро. Ти си млада жена, християнка, а пък дружиш и се срещаш с турци. Турците са наши душмани и стига да могат, биха ни удавили в капка вода. Който от християните е с турците, все едно че е против нас и против целия народ — и ние го затриваме. Знаеш ли кой е убил Бардака и даскала? Ние ги убихме, защото не са слушали началството и са обирали народа.

— Кой е поискал нещо от мене, та не съм го направила? Мене сега ме викат за пръв път при вас...

— Как ще поискат от тебе услуга, когато у тебе легат и стават турци? Хората се пазят от тебе. Отгде да знаят, че ти нема да предадеш на турските си гости всичко, каквото би научила за комитетските работи?

Митра си прехапа устните до кръв. После избухна решително:

— Ето ми шията. Тя е по-тънка от конец. Кажи да ми отсекат главата, ако нещо се е чуло досега за мене. Турците

160

са глупави и мога всекога да ви ги предам в ръцете. Поискал ли е от мене некой такова нещо?

— Ние искаме от тебе друго нещо. Ти ще почнеш да работиш като другите бедни жени и ще се простиш с твоите турци. А селяните нема вече да те избегват, ще ти помагат, колкото могат...

Митра горчиво се усмихна. Но аз нямах здрава почва под краката си и побързах да я изпратя, като й направих още някои предупреждения.

Аз вече знаех защо селяните не считат тая нещастна жена способна за предателство.

Изведе ни от Неокази и ни придружи до новия бивак Кръсте, въоръжен със собствената си пушка.

Аз бях капнал от умора, впечатления и вълнения. Двамата пленници, сцените в Негованските лески, триумфалното връщане в Неокази, празникът в дома на Кръсте — всичко се преплиташе и смесваше в полусънната памет. И в полусън ме гледаха ту дръзки, ту печално премрежени черните очи на Калеш Митра.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]