Книгата е отпечатана през 1920 година. На гърба четем: Издание на Костурското благотворително братство — София. Доставя се чрез Антон Юруков, София, ул. „Оборище” 22. Цена 18 лева. София, 1920. Печатница МЕРКУР, улица „Цар Самуил” № 77.
Своя разказ за „похода на една чета през Освободителната война — 1912” Христо Силянов е създал по вече познатия ни способ — чрез стриктно придържане към дневниковите записи. Това придава изключителна достоверност на неговите описания.
Всъщност, тази последна — с оглед на хронологията — книга от мемоарната му трилогия излиза от печат първа. На обратната страна на корицата е написано, че са готови за печат: „Изповеди на един четник” (1902) и „Спомени от Странджа” (1903). Интересно е, че тук е посочена и една неизлязла книга: „Неволнишки песни” (1915—1919).
Повествованието на Силянов. извънредно интересно се допълва от ред други свидетелства за похода на съединената чета на Чекаларов, Попов, Силянов.
Трагически завършва живота си по време на Междусъюзническата война един от главните герои на тази книга на Силянов — Васил Чекаларов. Силянов описва гибелта му по време на сражание на предвожданата от него чета с гръцка военна част в гл. VII на малката си книга: „Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов (1915)”.
Към книгата на Силянов са поместени и две снимки. На едната: Силянов, Чекаларов и Попов с шест четници. И втората: цялостна снимка на съединената чета.
Една от централните теми в книгата „От Витоша до Грамос” е темата за взаимоотношенията между представителите на различните националности и особено — между българските четници, българските селяни и граждани в района на Костурско, от една страна, и гръцките военни, андарти и гръцкото население, от друга. Очертаващият се голям конфликт, породил Междусъюзническата война, определя и емоционалния тон на авторовото повествование, мотивира пристрастията на Силянов, критичността му в ред случаи към стратегията на гръцките войски и към начина на третиране на българското население от установената гръцка админис-
633
трация, като на отделни места Силянов става изразител на антигръцки чувства и настроения. Наред с това обаче навсякъде в книгата отново изпъква толерантността му към незаразените от буржоазен шовинизъм гръцки офицери и войници. Той е наситил разказа си с десетки примери на разбирателство — това са разговори, в които българи и гърци, четници и военни одобряват сътрудничеството, отричат се от миналите вражди и кървави стълкновения, споделят надеждата си, че това сътрудничество ще се разгръща и след края на освободителната война.
Защищавайки прогресивните революционни социални възгледи на ВМОРО и по националния въпрос, Силянов следи с голямо внимание за мнението по тези проблеми на трезвомислещите гръцки офицери. Всички тези примери дават много материал на историка за осмислянето на така усложнения в началото на XX век вследствие на намесата на чуждите въоръжени пропаганди и на проявата на разнородни имперски интереси, български национален въпрос в Македония и Одринско.
И в други посоки се връща назад мисълта на Силянов в желанието да се изобрази ритъмът на българското историческо време. Така например Силянов непрестанно прави сравнения между организационния живот от Илинденския период и между социалното битие на българите от Леринско, Костурско и пр. в това „сега” на повествователя, във времето на Балканската война. Тук особено му помага като централен персонаж войводата Васил Чекаларов, действувал в тези райони нееднократно. Особено интересно е да се проследи чрез едно сравнение с глава „V. Освободителната война. — Чекаларов приятел и съюзник на гърците” от малката ранна книжка „Един именитсин на Костурско. Васил Чекаларов”, как се развива художественото майсторство на мемоариста Силянов, как се обогатява разказът му за едни и същи събития. Привличането и на текста на самия Чекаларов (различни преписи на неговия дневник се пазят в ЦПА, АБАН и НБКМ-БИА; фрагменти от тях бяха печатани в сб.: Борбите в Македония и Одринско. 1878—1912. Спомени, БП, С., 1981) ни дава рядката възможност да погледнем събитията през ранните четнически години от още една гледна точка. А това винаги обогатява историческото познание.
Стр. 349. К а к м а л о п р о ж и т о, к а к м н о г о п е р е ж и т о ... П р о в и к в а м с е и а з к а т о Н а д с о н а — поезията на руския поет Семьон Надсон (1862—1887) е била извънредно популярна всред нашата интелигенция през 90-те години на миналия век. Преки подражания на Надсоновата лирика срещаме у Ив. Ст. Андрейчин, Христо Максимов и пр., а отгласи от нея намираме и у ранния Яворов. Модата по Надсон се чувствува в редица теми и мотиви от поезията на самия Силянов.
Цитираният стих е от стихотворението „* * * Завеса сброшена...” —
634
едно от най-представителните произведения в Надсоновата лирика. Стихотворението е отпечатано за пръв път в сп. „Отечественные записки”, 1882, кн. 1.
Стр. 352. П р о т о г е р о в, А л е к с а н д ъ р (1867—1928), роден в Охрид. Генерал от българската армия, деец отначало на Върховния македонски комитет, участвувал в чети на Върховния комитет. След саморазтурването на комитета през 1905 г. се присъединява към ВМОРО. След гибелта на Христо Чернопеев през 1915 г. е привлечен за член на ЦК на ВМОРО (редом с Тодор Александров и Петър Чаулев). Убит в София от терористи на течението в организацията, възглавявано от Ив. Михайлов.
Стр. 352. Д ъ р в и н г о в П е т ъ р (1875—1953) — полковник от българската армия, взел активно участие в освободителните борби на Македония и Одринска Тракия, един от основателите на Македоно-Одринското опълчение. Автор на множество трудове с военноисторическа проблематика, включително и за Балканската война, и за Първата световна война.
Стр. 358. Я в о р о в а т а д р у ж и н а, к о я т о п ъ к б и л а п о с ъ с т а в л и т е р а т у р н а — по това време Яворов също повежда сборна дружина — заедно с войводите Йонко Вапцаров (бащата на Никола Вапцаров) и Лазар Колчагов към Македония. Интересно е, че са запазени отделни негови дневникови записи — очевидно и той, подобно на Силянов, е имал намерение да продължи своите мемоари. За похода на Яворовата чета (която участвува в освобождаването на Банско, Неврокоп, Кавала) са запазени много спомени на четници и войводи. Вж. и най-новите публикации: Г. Ушев, Под нестихващия звън на камбаните, в. „Отечествен фронт”, бр. 11466 от 15.Х. 1982 г.; Зл, Хлебарова. Войводата-драматург, в. „Народна култура”, бр. 42 от 15.Х.1982 г.
Б у р и з а н и н (тур.) — тръбач.
Стр. 359. ... м л а д м о м ъ к, к а н д и д а т з а с т у д е н т, к о г о т о с а м б а щ а м у, с т а р и я т у ч и т е л М. П у н д е в — става въпрос за по-сетнешния литературен критик Васил Пундев (1892—1930). Участвува в Първата световна война като офицер. Автор на редица трудове — най-вече за българската поезия, новата и от времето на Възраждането. Убит в София.
Стр. 377. ... м е к е р е д ж и я (диал. от тур.) — превозвач на чужди стоки със собствено превозно средство; тук става въпрос за вземане на колари с колите им за обоза на турската войска.
Стр. 379. У д а р и х м е г о н а х у р и е т — с тази иронична фраза Силянов припомня сцените на побратимяване между турски войници и четници на ВМОРО по време на обявяването на „хуриета” (свободата; младотурската революция) през 1908 година, когато илюзията, че новите турски управници наистина желаят равноправие за цялото многонационално население на империята обхваща определени среди в организацията. Силянов решително се противопоставя като журналист на тази илюзия.
635
Стр. 394. ... а н д а р т и — андартите са четници на въоръжената гръцка пропаганда, организирана от официалните гръцки власти, чиято цел е да се противопостави на организираната борба на българите от Македония и Одринска Тракия за национална свобода. Андартските чети се комплектуват от гърци от кралството и се командуват от офицери от гръцката армия. Те поддържат, че гръцкото население във вилаетите се нуждае от въоръжена защита срещу българската експанзия. Под гърци разбират всички, които се намират под ведомството на Вселенската патриаршия, включително и българите патриаршисти. Андартите влизат в стълкновение с четите на ВМОРО и действуват в сътрудничество с турските власти, без поддръжката на които не биха могли да се задържат в Македония и Одринска Тракия. Те извършват насилия над българското население, което признава екзархията, и пречат за напускането на патриаршията.
По време на Балканската война четите на ВМОРО за известно време единодействуват с четите на андартите срещу общия неприятел.
Добър познавач на обществения живот в Гърция, Силянов посвещава много време за изучаване на гръцката въоръжена пропаганда и за изобличаване на брутално-националистическата й същност. Много страници са отделени за гръцката въоръжена пропаганда в капиталното му съчинение „Освободителните борби в Македония”, т. II, 1943 г., с. 127—233 и по-нататък.
Стр. 415. ... д и а д о х (гр.) — наследник (има се пред вид принц Константин).
Стр. 416. ... м и н а (галицизъм) — физиономия, изражение.
Стр. 418. Г е ш о в, И в а н Е в с т а т и е в (1849—1924) — български министър-председател на коалиционното правителство и на Народната партия и на Прогресивно-либералната партия (до 1913 г.), който сключи договорите със Сърбия, Гърция и Черна гора — оформили Балканския съюз.
В е н и з е л о с Е л е в т е р и о с (1864—1936) — гръцки политически буржоазен деец, основател на Либералната партия (1910), неколкократен министър-председател на Гърция: 1910—1915, 1917—1920, 1924, 1928—1932, 1933. Подписал договора с България при оформяне на съюза на балканските държави за война срещу Османската империя. Впоследствие Венизелос се ориентира към Сърбия против България и така съдействува за разпадане на Балканския съюз и за избухване на Междусъюзническата война.
Стр. 422. Д а ж е и м е т о н а н а ш и я г е н е р а л и с и м С а в о в н е и м б е п о з н а т о — върховното командуване на българската армия по време на Балканската война всъщност е следното: главнокомандуващ — цар Фердинанд; помощник-главнокомандуващ — ген. Михаил Савов; началник-щаб — ген. Иван Фичев.
636
Стр. 432. ... к о г а т о п р е д и г о д и н а х р о н и к и р а х и к о м е н т и р а х в С о ф и я о п о ж а р я в а н и я т а н а б ъ л г а р с к и т е с е л а ... — през 1909—1911 г. Силянов редактира вестник „Вести” в Цариград, а след това отново се връща в „Ден”.
Стр. 438. П р е д и н я к о л к о г о д и н и б я х п р о ч е л и р е ц е н з и р а л к н и г а т а ~ о б е м и с т а и с т о р и я н а а н д а р т с к о т о д в и ж е н и е ... — Силянов говори за статията си: Към историята на гръцката терористическа пропаганда в Македония. Периодическо списание, XX, кн. 3—4, 1909, с. 268–311.
Стр. 445. Б а д ж а (тур.) — огнище.
Стр. 448. И м е т о К р ъ с т е Л ь о н д е в м и б е м н о г о д о б р е п о з н а т о ~ т о ч н о п р е д и д е с е т г о д и н и б я х с п а с и л ж и в о т а ... — вж. съответния епизод от с. 156—158 на настоящия том, в книгата „Писма и изповеди на един четник”.
Стр. 451. ... п л о ч а т а, п о д к о я т о л е ж и н е з а б р а в и м и я т П а н д о К л я ш е в ... — за смъртта на Пандо Кляшев вж. в спомените на Пано (Пандо) Сидов в сборника: „Борбите в Македония и Одринско”, 1872—1912, Спомени, „Български писател”, С., 1981 г., с. 647—649.
в е н и а м и н (библ.) — в библейския разказ — малкият син всред дванадесетте сина на Яков, към когото всички се отнасят с трогателна загриженост; тук, в смисъл на любимец на по-възрастните или по-едри от него съученици.
Стр. 479. К о н о м л а д и т о г а в а с е с л а в е ш е. ~ А п р е з в р е м е н а Д е л ч е в а т а о б и к о л к а в 1902 г о д и н а ... — вж. на с. 43—45 от настоящия том разказа за тази обиколка и за революционния съд, в книгата „Писма и изповеди на един четник”.
Стр. 480. к о м о д е н — удобен.
Стр. 486. д ж а д е (ар.-тур.) — шосе.
Стр. 489. к р ъ к м и — лимби на косата.
Стр. 494. N o b l e s s e o b l i g e (фр.) — благородството задължава!
Стр. 504. я н к е с е д ж и л ъ к (диал. от тур.) — кражба, джебчийство.
Стр. 512. к у л а н т н о с т (фр.) — сговорчивост, отстъпчивост.
Стр. 540. д е в л е т (тур.) — държава, страна
т ю ф я к (тур.) — пушка
м у с а ф и р и н (тур.) — гост
Стр. 545. м е р х а м е т л ъ к (тур.) — състрадателност, щедрост.
Стр. 561. м а к а м (тур.) — проточена и извита мелодия.
Стр. 575. S t a t u s q u o a n t e (лат.) — предишното положение.
М. Н.