От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

X
ОТВЪД
 

Призори куриерите ни домъкнаха един козар от най-близката съседна колиба. През един дол, бележит по това, че в него през 1902 година е денувал с четата си полковник Янков, козарят ни изведе в местността Меравски уши.

Само един поглед към далечните величествени куполи бе достатъчен да ме убеди, че Кожуха — един от най-любимите балкани на покойния Сарафов — напълно оправдава славата, с която се ползува между комитския свят. Той е по-голям хубавец и от Плачковица.

Пратихме известие в най-близкото селце, Клисура, но никой не се осмели да дойде: преди няколко дни аскерът подложил на бой и изтезания маса селяни.

Помислихме, че отсам може би няма вече да разполагаме с готови канали и почти редовна храна, но скоро се видяхме заобиколени със селяни от Давидово, Петрово и Меравци. Давидовчани ни отпуснаха за закуска току-що издоеното мляко на своите кози. Младият говедар Петър ни подари една лъжица от чамово дърво — негово изделие; и не мо-

386

жеше да се нарадва на българските гологани, които ние от своя страна му оставихме за спомен.

Към обяд пристигна и едно отделение от гевгелийската чета с десетника Стойче начело. Тия хора са извървели цели двадесет часа, за да се срещнат с нас и да чуят някоя новина от България. Свиждането ни е за тях един вид празник и те всякак се стараят да се отсрамят пред гостите си.

И тукашните чети са чули нещо за войната, но това не им пречи да продължават невъзмутимо своята работа: организират, съдят, глобяват и поучават народа — като че ли Турция има да живее още много десетилетия! Напоследък на село Меравци бил наложен 300 лири данък за пушки. По-простите войводи пък само вегетират.

Защо своевременно не се предупредиха вътрешните чети и не им се възложиха задачите, с които, след като се обяви мобилизацията, бидрхме натоварени ние? За кога, ако не за днешното време, е понасяло години наред това население тежестите и рисковете на организираната революционна борба?
 

Стойче, симпатичният десетник с усмивката и профила на Гоце Делчева, ни поведе по долината на речицата Странна, една живописна долина с широкостволи и хралупни явори, позлатени от есента, и ни настани в един разкошен бивак, какъвто приляга за гости.

Като изникнала от земята се яви четицата на Тодорчо. Тръгнал от Охридско за България, Тодорчо дочул из пътя за готвещите се събития и сега се отбил при нас за новини. Той ни изслуша, подсмихна се лукаво и запита:

— Ама истина ли ще има война, или само се приказва тъй, за да се увлече населението?

Маловерието и съмнението отначало ни само дразнеха. Но сега, когато е вече почната войната, ние се възмущаваме и се нахвърляме върху маловерниците, като се въоръжаваме с всичките проявления на несдържания патриотически порив, на който бяхме свидетели в София през първите мобилизационни дни.

Но когато останем сами, ние си спомняме всички минали опити и игри на известни среди и лица в София с освободителното движение и маловерието на местните водители, както и скептицизмът на населението ни стават напълно понятни.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]