XVII
ПРИ КУЦОВЛАСИТЕ
 

Край Невеска [1] ни посрещнаха множество андарти и куцовласи.

Имената Попов, Чекаларов се споменават от всички всред общия говор, който напомня караница: куцовласите досущ приличат на евреи... Мнозина намират в тъмнината Чекаларова и Попова и им стискат ръцете, без да подозират колко бихме им били по-благодарни, ако вместо да ни държат цял час на крака, ни настанят веднага по квартири. Направи ми впечатление, че Чекаларов и Попов повече интересуваха невесчани и поглъщаха грижите им, отколкото гръцките войници, каквито за пръв път стъпваха в Невеска.

Най-после разквартируването се свърши. Нас взе на гости първият местен богаташ Цирлис.

Подир мъката и тревълненията на днешния ден ние изкачихме високите мраморни стълби на едно триетажно зда-
 

1. Името на тая куцовлашка паланка с свързно с един от най-славните български подвизи през голямото въстание на 1903 година. Турският гарнизон от 400 души е бил тогава разбит и разпръснат от съединените костурски и лерински чети. Ив. Попов и Чекаларов са влезли тържествено в градеца с развято въстанишко знаме.

429

ние, достойно да украси градове много по-големи от Невеска, минахме през вестибюла на втория етаж, украсен с големи огледала и грамадни бюфети и влязохме в една уютна стая.

— Вместо в салона, въвеждам ви тук, защото, помните ли, в 1903 година тук ме почетохте с визитата си веднага след като разбихте турците... — се обърна тържествено нашият домакин към Попова и Чекаларова.

Обтегнахме се с умората и с нечистоплътността си върху меките дебели дюшеци, постлани с разкошни черги.

Над художествено изработеното огнище бе изрисувана възхитителна гола жена.

Не сме избрали подходящ момент за такава обстановка. В друго време колко съзерцание и съблазън би ни навяла тази хубава стая...

Спомените за борческото минало скоро отстъпиха място пред бурното и пълно с неизвестности настояще.

Невесчани почнаха да се досещат за истинското положение на работите. Войниците им разправили случката в Негован. Подпоручикът, дошъл вече на себе си, изказал пред тях с всичкия авторитет на чина си предположението, че в Леринското поле дивизията трябва да е направила едно „малко отстъпление” към Сорович. Настроението се измени. Нашият домакин климна. Само широколиката ни домакиня, арнаутка от Корча, но с гръцки чувства и възпитание, още се държи и внася с гръмкия си смях бодрост у околните.

Успокояваме ги всякак. Обясняваме им, че война без отстъпления от двете страни няма, че на Турция песента е изпята, защото тия дни пада Битоля, както е вече паднал и Одрин.

Някои се ободриха. Един куцовлах извика в унисон с домакинята:

— И яс им велим бе, братче, оти турчино пастра ке се чини.

Тъкмо в тоя момент в стаята ни нахлуха много жени и мъже и заприпаднаха от хленч:

— Негован изгоря!

Вестибюлът се изпълни с около тридесет семейства от селата Негован и Лесковец, тоже опожарени от турците. Отчаяните писъци на майки и деца се смесиха с разправиите на мъжете, които се обясняваха на четири езика: влашки, гръцки, арнаутски и български.

430

Не блянове за близко освобождение вълнуваха вече невесчани и нашия домакин. Всичко бе забравено пред застрашителния призрак на турския реванш; егоистичната мисъл, ще стигне ли опасността и до Невеска, облада всички: Нали не ще могат да дойдат турците дотук?

— Нашето село нали е високо и добре запазено? Може ли да се води сражение по тия планини?

Хиляди такива въпроси ни се зададоха, за да се изтръгнат успокоителни отговори и да се уверят невесчани, че може всичко да изгори, всичко да загине, но Невеска да остане здрава и читава.

*

Сутринта невесчани бяха събудени от боботенето на далечни топовни гърмежи. Настана невъобразима паника. Повечето от гражданите затвориха къщите си, задигнаха по нещо и се приготвиха да бягат. Избягаха и всички домакини на къщите, из които бяха разквартирувани нашите момчета. Детенцето на нашия домакин запищя пронизително: някой му казал, че ще дойдач турци и ще заколят баща му. Даже домакинята, тая смела арнаутка. се зарази от паниката, грабна и тя една бохча, яви се при нас за сбогом и закърши пръсти.

Това богато село, където се втича злато от най-далечни земи, из които се пръскат за печалба предприемчивите му жители, знае само да гощава и да трепери. Настроението на всички се барометрира от слуховете.

Група мъже се явиха при нас и ни запитаха трагично:

— Какво да правим?

— Съберете всички мъже, имаме да ви говорим.

Страшна виелица върлуваше навън. Да се ходи по кривите и стръмни сокаци на Невеска, когато има поледица, е подвиг, на какъвто само невесчани са способни. Пред събралите се взехме поза на възмутени и им наговорихме на гръцки и на български всевъзможни неща, които подсладихме и със заплашвания и закани:

— Мъже ли сте вие, или баби? Защо не обуздаете жените си, а се поддавате на ума им и се готвите да бягате? Де ще отидете? Къде ще намерите по-сигурно място от вашите непристъпни скалисти планини? Не виждате ли, че хората о г изгорелите села Котори, Негован, Лесковец дохождат тук.

431

защото считат вашето село за най-безопасно? Или искате свобода без сражения и даже без гърмежи? Що не се благодарите, че вие само слушате отдалеко топовете, когато с десетки хиляди наши братя гинат, разкъсвани от гранати? Най-после, ако стане нужда да бягате, това ще ви кажем ние. То може да стане само когато неприятелят разбие нас и няколкото андартски чети, които се намират в селото ви. Вървете си сега по домовете и знайте, че който не обуздае жена си и който си позволи да бяга, ще бъде застрелян!

Всичкото това гърмогласие, придружено с жестове на които не липсваше известна театралност, произведе нужния ефект: мъжете напълно се увериха, че Невеска е най-отстраненото, най-планинското и, следователно, най-гарантираното село в Турция! Разделиха селото на участъци и за всеки участък назначиха по една група от по-сърцати куцовласи, която да обуздава страхливците и да бди за съблюдаването на нашите наредби, въпреки... топовните гърмежи, които се слушаха.

За тоя труд домакинята, която беше се приготвила да бяга, възнагради гостите си с великолепен обяд.

След обяд повърнахме визитата, която още вечерта ни бяха направили двама гръцки воеводи Каравитис и Макрис. Две имена, които, уви, не ми бяха неизвестни. Когато преди година хроникирах и коментирах в София опожарявания на български села и сблъсквания между андартски и наши чети аз — спомних си — срещах и тия две имена, особено името Макрис... Тоя черен критянин с тясно чело и с отсечен палец на едната ръка не можеше да възбуди у мене ония чувства, които изпитах в Баница при срещата ни с гръцките офицери. И ние, и те бяхме сдържани. Разговорът не засегна нищо друго освен създаденото положение Само общата скръб поради последните неуспехи на гръцката войска ни сближаваше.

О, как ни болеше за тия гръцки неуспехи! Ние бяхме тъй искрени, когато казвахме нашите войски, разбирайки гръцките!

Къде полунощ се чу пак силна артилерийска стрелба откъм леринското поле.

*

От Невеска разпратихме по костурските села първото си Окръжно.
 
 

432

До селяните в с..........................

Братя,

Пред вид днешното положение, необходимо е да се изпълни във всяко село следното:

1. Да се следи всяко движение на аскера и башибозука и да се съобщава веднага на близките села. 2. Всички младежи да се въоръжат кой с каквото има и да бъдат готови да се явят, където бъдат повикани от нас. 3. Във всяко село да се образува чета под войводството на най-способния. 4. Всяко село да приготви колкото се може повече храни и други припаси за посрещане нуждите на християнските войски, които биха се явили. 5. Ако някое село бъде нападнато от аскер или башибозук, околните села да му се притичат веднага на помощ, за да бъде неприятелят отблъснат. 6. Да се уреди най-добре куриерската служба, за да ни се предават точни и пълни сведения за движението на турските войски и башибозука.

Съобщаваме ви за знание, че българските и сръбските войски се намират близо до Битоля, а гръцките до Баница в леринско поле. Очаква се в най-скоро време да паднат градовете Битоля и Лерин.

Прочее, краят на тиранията наближава и скоро ще блесне свободата, за която сме дали толкова много жертви.

В с. Невеска,

22 октомври 1912 г.

С братски поздрав:

В. Чекаларов, Ив. Попов,
Хр. Силянов.

Много красноречие и много молби прахосаха невесчани, за да ни задържат поне няколко дена още в селото си, но ние останахме непреклонни. Нищо не можеше да задържи вече нашите момчета: те броеха часовете и минутите, които още остават, за да встъпим в Костурско.

Поблагодарихме на нашите куцовлашки приятели за гостоприемството и задето бяха тъй щедри да ни подарят известно количество шаяк и гьон за куртки и цървули и им заявихме, че на другия ден сутринта заминаваме.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]