От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XVIII
У ДОМА
 

Честите хлъзгания и падания по заледените улици на Невеска извикваха само смях. И това наше празнично настроение тъй малко хармонираше с умислените физиономии на куцовлашките ни изпращачи,

Вън, на планинското било, ни брулна мразовит вятър и засвири страшна виелица. Стръмната пътека се вие край прочутите прекопански букаци, кои го сега, облечени в своите дрехи от екреж, са още по-величествени.

— Зайци! Зайци!

Всички завикаха, вдетинени от радост, щом видяха няколко заека, подскачащи в падината.

Познати благословени места! Близо месец, как копнеем по вас. Вашите преспи и виелици не ни плашат. Вълчите дири по снега на вашите хребети ни напомнят други отдавнашни зими, през които ви кръстосвахме, разнасяйки под родните покриви топлината и вярата на нашите младежки сърца...

Звън на тържествена камбана се отрони отнейде и отекна в дъното на нашата душа. Втори. Трети... Ние забързахме към тая камбана, която изпълни с примамливите си звуци побелелите пространства.

Няколко въоръжени прекопанци изскочиха от гората и ни поведоха към селото.

Възторжено ура се разнесе по-нататък, когато селото, скрито под своята бяла покривка, се откри ненадейно.

Нови развълнувани посрещачи ни запрегръщаха горещо.

Грозни развалини приковаха погледите ни, когато наближихме селото. През руина, през две се изправя по някоя стройна, измазана нова къща. Сърцата ни се свиха болезнено. От вида на тия развалини аз почувствувах, че стъпвам в Костурско.

Пред развалините чакаха учениците и набраният народ с изнесените черковни хоругви и със стария свещеник начело.

Христос Возкресе запяха всички на един глас. И под звуковете на тая песен, която символизираше избавлението на робите, пристъпихме с благоговение към свещеника и целунахме евангелието и светия кръст. И капеха върху десницата на свещеника нашите топли сълзи...

434

— Драги прекопанци! Носиме ви поздрава на България, която в тоя момент се бори като лъвица за нашата свобода. Тия развалини наоколо са свещените паметници на нашата кървава борба, свидетели, че Костурско е достойно за жертвите, на които свободна България се обрече за своя брат. Да живеят прекопанци!

Тия наши думи, с които отговорихме на приветствието на учителя, изтръгнаха нови сълзи.

Учениците, наредени в стройни редове, изпяха с учителката си няколко юнашки песни.

Само днешният ден изкупва всички досегашни мъки. Това чувствувахме с Попова и с няколкото наши момчета от свободна България, които бяха предпочели да тръгнат за най-отдалечения македонски край. Другарите ни костурчани пък бяха не в себе си от гордост.

Тук няма ни помен от еврейщината на невесчани, нито от простотията, която тук-таме бяхме срещнали в крайграничните колибарски райони. Население страдало, но приветливо и будно. От хуриета насам то не е посрещало чета, но с нашето появяване у него се пробудиха старите спомени и старият дух.

Подир обяд свикахме събрание в училището. Там прекопанци си избраха управително тяло, войвода и десетници
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]