От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XXIII
СТРАНИЦА ОТ НЕПИСАНА ИСТОРИЯ
 

Походът до Апоскеп ни разкри няколко страници из историята на Костурско, история, написана с кръв по планините и селата. Минахме двете Дреновени — Долно и Горно — и скривихме по тясната пътека край гората, наречена Дреновски усой.

Кой костурски четник не е денувал в тая гъста и прохладна гора, в която мъчно прониква слънчев лъч? И кой не я познава по многото схватки и изкопани гробове?

Седнахме да починем край самата гора.

Дреновчани са заобиколили с дървена ограда, изпочупена и почерняла от времето, едно малко пространство, по което личат безредно разхвърлени плочи. Това е гробището на петнадесет момчета, загинали в Дреновския усой преди шест години. Селяните ни сочат плочата, под която лежи незабравимият Пандо Кляшев. — А тук лежи моето братче ... — прошепна мрачно Чекаларов и ми посочи друга плоча.

След хуриета той е навестил гробището и е запомнил местата, заети от най-скъпите за него покойници: Пандо Кляшев, верният и неразделен другар и съселянин, и братчето, пронизано от турски куршум всред разцвета на своите осемнадесет години.

Мълчаливо съзерцавахме братското гробище, върху което вечерната заря хвърляше своя печален отблясък.

Пандо, моят другар от гимназията, вениаминът между съкласниците ни, с хубавата усмивка ... Пандо Кляшев, четник и вожд с пушка, не по-висока от неговия малък ръст — поразително разсъдителен и мъдър за годините си ... и Пандо Кляшев, ранен и агонизиращ подир сражението с многобройна сган — се изправяше жив пред мен и се смесваше с безброй други познати и непознати кляшевци, нагорили с кръвта и костите си светата македонска земя, за да изникне сега свободата ...

Пренебрежението към тия свети гробове ни навя огорчение и тъга. Нито едно дръвче, нито едно цветче, никакъв надпис ...

— Турците не ще могат вече да ви подозират и преслед-
 
 

Стр. 451.  ... п л о ч а т а,  п о д  к о я т о  л е ж и  н е з а б р а в и м и я т  П а н д о  К л я ш е в ... — за смъртта на Пандо Кляшев вж. в спомените на Пано (Пандо) Сидов в сборника: „Борбите в Македония и Одринско”, 1872—1912, Спомени, „Български писател”, С., 1981 г., с. 647—649.

в е н и а м и н  (библ.) — в библейския разказ — малкият син всред дванадесетте сина на Яков, към когото всички се отнасят с трогателна загриженост; тук, в смисъл на любимец на по-възрастните или по-едри от него съученици.

451

ват, ако се грижите за тия гробове... — казахме на дреновчени. Оградете ги, както подобава, издигнете надгробни камъни с надписи, покрийте ги със зеленина и цветя, за да се не срамите пред вашите братя, които отблизо и отдалеко ще идват да се кланят в светилището под Дреновския усой!...

Ето и самото място, където се е завързала схватката.

По-нататък спираме с погледи, устремени към запад — в мрачните очертания на хребетите, наречени Локвата и Винярите. Там на 31 март 1903 година се е водила яростна еднодневна борба между сто и десет костурски четници и селяни и десетократно по-многоброен неприятел. Войводата Дичо Андонов, чиято чета първа завързала схватката, изтощен от получените рани, пръснал черепа си с един куршум и се успокоил завеки. Четиридесет ранени и тринадесет убити другари дала тоя ден четата. Повече от сто аскерлии са намерили смъртта си в разгара на ужасните пристъпи. На Локвата и Винярите въоръжените раи от Костурско дадоха в надвечерието на въстанието своя блестящ екзамен. Попов, Чекаларов, Какалев и други ветерани между другарите ни, участници в екзамена, си спомнят с гордост за тоя ден.

Обгърна ни дълбок мрак и върволица сенки закрачиха сякаш ведно с редицата ни.И ето — всред нощната тъмнина се очертаха височините над Апоскеп. И зачетохме пак върху невидими скрижали повестта на подвизите и кръвнините. На 31 август 1903 година седемхилядна сган, изпълнила с множеството си полето, пълзяла към тия височини, заети от седемстотин въстанали роби. Целият Костур следил с трепет неравната борба, очаквайки да види изпълнени заканите на аскера, че ще се завърне в града с много комитски глави и навързани пленници. Но аскерът се завърнал само с по-сгъстена неудовлетворена злоба и след като постлал полесражението с повече от двеста трупа.

Българската дързост над Апоскеп е възпята от костурските гърци в една песен, която стана много популярна в Костурско.

Под същите паметни чукари се намира и гробницата на Костурско: Апоскеп е най-близкото до Костур наше село и загова турската власт е предавала обикновено на жителите му труповете или главите на избити български четници и умрели затворници.

Вътре в самото село работливата ръка на българина още

452

не е успяла да построи наново, с американски долари, всички опожарени през въстанието къщи: край новите спретнати сгради тук-таме още личат развалини.

Развалини, гробища, окървавени чукари, прославени с български героизъм планини — това е Костурско.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]