От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XXIV
НАД КОСТУР
 

Двадесет и девети октомври.

От нашия прозорец се вижда езерото и полуостровът, на който е живописно разположен градът. На изток от града, върху една господствуваща височина, е поставен войнишки чадър. Ние можем да наблюдаваме с бинокъл стражата около чадъра и всяко движение по шосето за Костур.

В Костур напоследък станали интересни работи. До преди една седмица малкият гарнизон от 250–300 войници, каймакаминът и цялото турско население живели под страшен морален терор: гъркоманите разпространявали най-фантастични слухове за множеството и за бързия марш на елинската армия, която настъпвала откъм юг. Това заставило каймакамина да сключи с гръцкия владика договор, по силата на който и двамата се задължили да действуват така, че която страна и да победи, градът и мирното население да останат незасегнати.

На 20 того страхът у турците се усилил дотам, че започнали още сутринта да изпразват града. Околийският началник, чиновници, стражари, войници и първенци взели да бягат към Билища. Гърците веднага заменили фесовете си с каскети, счупили военния склад, въоръжили младежите и се обявили за поданици на крал Георги. Опитали се дори да натрапят каскети и на турците, а турските чейреци почнали да наричат драхми. Отишли в града и някои наши селяни да поискат пушки, но им се отговорило:

— Защо са на българите пушки?

Намерили се и такива патриоти, които предупредили нашите селяни:

— Всичката земя, където стъпи гръцка войска, ще бъде присъединена към Гърция. Цялата Кореща [1] ще праща децата
 

1. Най-фанатизираната българска част на Костурско.

453

си в гръцки училища. Затова добре ще направите, ако започнете още сега да се учите гръцки.

Другия ден се получило известие, че от Билища потеглил за Костур един табур войска. Загубили ума и дума, въоръжените „поданици на крал Георги” нито помислили да защитят „освободения” град. Всичките им мерки се изчерпили с една статегема. съобщена в българските села за... изпълнение: милиция от Корещата да заеме рида над Костур, да накладе там големи огньове, за да се види, че има комити, и да даде няколко залпа...

Нашите селяни, на които „не трябвали пушки” и които „трябвало още отсега да научат гръцки”, нито отговорили на поканата, нито се помръднали.

Около хиляда войници и башибозуци заели наново вечерта града. Едни от въоръжените гърци се изпокрили или избягали, а другите се покорили на старите си господари.

*

Трагикомичният завършек на „освобождението на Костур” и слуховете за гръцкото поражение в Леринско усилиха и без това голямата загриженост на българите.

Преди няколко дена един апоскепенин в анонимно писмо ни пишеше: „Не бързайте много, не правете като костурските гърци и не идвайте сега в Апоскеп, ако не искате да изгори селото ни.”

Снощи бяхме посрещнати в Апоскеп само от двама души. Цял час стояхме на селската площадка с прочутите многоводни чешми, докато ни настанят на квартири.

Духът е убит. Мисълта, скована от спомена за преживените преди девет години ужаси, не може да се откъсне от тесния кръгозор на селото. Почти всички младежи се намират в Америка. Останали са в селото само възрастни мъже, главно старци. Ходът на военните действия и изобщо боевата стойност на гръцката армия не им вдъхват особено доверие. Но което е най-страшно, самата победа на гръцкото оръжие не им обещава приятни перспективи. Несломен още общият враг, апоскепени треперят пред мисълта, че неговото господство може да се замени с господството на сегашните ни съюзници. Надменността и заканите на костурските гърци през тяхното еднодневно тържество засегнаха жестоко българските сърца на тия стари ратници за народно име — тук,

454

пред самата крепост на гъркоманството. Защо тогава ще рискуват с живота си и с домашните си стрехи?

Нашите слова не можаха да ги въодушевят, но все пак ние успяхме да посъбудим в тях заспалата вяра в силата на България и в твърдото решение на българския народ да освободи до един всички свои поробени братя.

Угнетени са душите не само на апоскепени.

Някои села още не вярват на окръжното, скрепено с нашите подписи, и провождат специални разузнавачи, за да се уверят, дали нямат работа с някаква мистификация или провокация.

В Дъмбени, едно село, което в миналото претендираше за първенство в Костурско, изпратихме десетника Ване Канчев и студентите четници Юруков и Киселинчев, за да наредят с помощта на дъмбенци и косинци скъсването на телеграфа между Костур, Корча и Билища. Дъмбенци получили писмото ни, прочели го, обсъждали го и решили да ни изпратят един дипломатичен отговор: куртки, цървули и пр. ще приготвят, но що се отнася до скъсването на телеграфа, решили да го отложат за друг път — след като се срещнат лично с нас.

Дъмбенци са счели несъвместимо със своята стара слава да ни откажат направо. Но все пак ни отказват. Това ни засегна зле и ние, макар може би прибързано, решихме да бойкотираме дъмбенци, т.е. да не се сношаваме вече с тях. Считахме, че това е достатъчно наказание за чувствителните инак дъмбенци [1].

*

В Апоскеп можахме да съберем повече сведения и за настроението у турците.

Бай Ристо от село Жупанища, п`олякът с мъжествените мустаци, дойде и ни предаде много свои впечатления и разговори с познати турци от съседните села.

От разказите на бай Риста, от разказите на всички наши селяни, които се срещат и приказват с турци, се вижда, че правоверните, почти примирени вече с мисълта за близкото пропадане на царството им, се интересуват само да знаят кои ще им бъдат новите госодари: гърците ли, или българите.
 

1. Нашите момчета с помощта на неколцина стари работници от с. Косинец изпълниха същата нощ сами възложена им задача.

455

И нам ни е крайно приятно да слушаме, че предпочитанията им са на страната на България,

„По-добре е да те ритне хат, отколкото магаре — казвали те. — Българите ни са акрани.” България е по-голяма, по-силна и по-богата. България е и по-толерантна държава: те са слушали, че там едноверците им живеели добре. Превзимането на Одрин и Дедеагач се считат за невероятни подвизи, които поразяват въображението им.

При това гърците се ползуват със славата на по-големи черкези, отколкото българите. На андартите, особено след обезоръжаването на Маврово, се приписват страхотии, които в преувеличен вид се предават от уста в уста. Андартите не само разполагали с турските кокошки, патици и мисирки и изнудвали украшения и пари, но тук-там зарад пръстени и обици рязали пръсти и уши и съвсем не се церемонили с честта на туркините.

Наистина, както по-късно узнахме, и в Сетома били задигнати от Цветкови и наши четници няколко меджидии и едни обици, а в Жервени — един часовник. Но това са дреболии в сравнение с онова, което се приписва на андартите. За това сетомени и жервенци благодарили аллаха, че им изпратил комити, а не андарти.

В днешните страшни моменти турчинът предпочита да се изповядва пред българина, враг по-опасен вчера и по-силен днес, отколкото пред гърка. У турчина се бунтува расовата гордост и достойнството на владетелно племе при мисълта, че може да стане роб на гърците — тия гърци, които той преди петнадесет години е блъскал на пропала из тесалийските полета [1]; които довчера му услужваха и сътрудничеха в борбата против българите и които той в душата си не е престанал да презира. Турчинът не е изменил мнението си за Гърция дори и след претърпените поражения; той се счита победен от България, срещу която падишахът изпратил почти всичкия си аскер. Турци са уверявали най-сериозно п`оляка Ристо, че долу, къде Лепчища, гръцката войска се командувала от един българин, но за щастие тоя страшен българин бил вече убит!

Ние сме уверени, че занапред моралният престиж на българщината пред турското население ще се увеличи оше повече: затова ще способствуваме ние с нашето поведение, а
 

1. Арнаутите от тия краища са взели живо участие в тесалийската кампания от 1897 година.

456

и самите гърци, надяваме се, че ще ни дойдат неволно на помощ... И ако един ден се прибегне до плебисцит, България ще има гласовете не само на българите, но и на турците.

*

Непроходима върволица от слухове:

Битоля превзета от българите. Шосе ю Битоля — Лерин прочистено от аскера и свободно за движение на пътници. В леринското поле аскерът се хранел само с качамак. В Зелениче войската обезоръжила българите и поискала писмено от прекопанци да предадат всичкото си оръжие, ако не искат да бъдат подпалени.

Комбинираме всичко това и заключаваме: Битоля още не е паднала. Петата гръцка дивизия е отхвърлена далеко към юг. В Леринско турците са временно поокопитени.

Един най-нов слух поотдалечи сръбско-българска ти войска, по не много: тя не била още в Битоля, а само при черквата „Св. Неделя”, т.е. край града...

Всред тия противоречили вести мие се замисляме сериозно как бихме могли да се обадим на българската войска оттатък Битоля и да се разберем с нея. Постигнем ли веднаж това, ние те убедим началника на българската армия да прехвърли насам една-две дружини. При вида на хиляда само български фуражки цялото наше население ще се дигне каго един човек на крак; с Костур ше се разправим сами, без помощта на никакви андарти, цялата околия ще се превърне във военен лагер; проходите ше бъдат заети и укрепени и с време ще се пресече пътят на отстъплението за битолската турска армия.

И колкото повече се увличаме от тия хубави илюзии, толкова по-силно се гневим на ония, които ни изпрачиха от София в такъв малък брой, в толкова жалък вид. Сега сме вече напълно в положение да определим размера на недомислието и глупостта им. зашото знаем какво щеше да бъде постигнато, ако вместо 500 пушки бяха отделени за отсамвардарските райони 5000 пушки и организирани чисто войскови отряди, командувани от офицери и снабдени с по малко лека артилерия. Цялата област, която ограждат планините Паяк, Кожух, Нидже и Мориховските и която остава настрана от главните македонски военни театри, би била сега в български ръце. Добре организирана и управлявана.

457

тая област от няколко български околии би послужила като база за непрекъснати нападения против отстъпващите турски войски. Но... глупостта беше вече направена и непоправима.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]