От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XXVII
ДО ЩАБА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ...
 

Бързайки към Брезница, за да изпреварим дъжда, чудихме се как турците са прекарвали и ще прекарват артилерия по тоя път, който свързва Битоля и Лерин с Корча и който носи името шосе: едно блато, в което са разхвърляни камъни, за да затрудняват още повече движението.

Когато се споменава селото Брезница, пред мен се изпречва фигурата на местния ръководител Пенчо, избраника с голобрадото лице, когото съм запомнил преди дванадесет години. Сега той пак бе начело на посрещачите и ни взе на гости в своята къща.

И подир дванадесетгодишни изпитни Пенчо е твърд като канара. При такива срещи — за тях народът казва „тора с гора се не среща, но човек с човек се среща” — човек става малко фаталист. Срещата със скъпото лице извиква по чудо в паметта всички забравени подробности от първото свиждане.

Брезница също има своите особености. Поразително впечатление прави тук упоритостта и фанатизмът, с който останалите още неколцина гъркомани се държат за старата вяра. Дори днес, когато България и Гърция се помириха, за да повалят със сдружени сили общия враг, тукашните гърко-

473

мани не са престанали да воюват против българщината. Още отсега те кроят планове как при очакваното владичество на Гърция ще смогнат да свият врата на всички българи и да им обсебят църквата и училището. Те се държат толкова предизвикателно, че екзархийските им съселяни са в недоумение да се радват ли на турските поражения, или да съжаляват...

Колкото за Пенча, той е твърдо решил: дойде ли тук Гърция, ще се пресели в България. Но стане ли българско — о, как ще тържествува той тогава: гъркоманите или ще станат българи, или ще се изселят.

Когато преди войната се водеше спорът за църквите, младотурското правителство само за две-три гъркомански къщи е построило на свои разноски отделна „гръцка” църква. Но гъркоманите не са доволни: те още мечтаят да си повърнат старата църква, а екзархистите да вземат новата.

В събранието присъствуваха и гъркоманите. Един от тях, щом чу, че се произнасят думите равенство и справедливост — неща, с които еднакво ще се ползуват при новия режим всички християни, — прекъсна Чекаларова и му заяви:

— Равенството и справедливостта изискват, щото още отсега всички къщи, били те екзархийски или патриаршийски, да се разпределят поравно между двамата свещеника, българския и гръцкия. Какво е това равенство, българският поп да има всички къщи, а гръцкият да се издържа само от две-три?

Убедихме се, че ако Брезница остане под Гърция, за Пенча и за всички, които не биха склонили да се обявят гърци, тук наистина няма да има място.

Вчера цял ден тук се слушали откъм Битоля топовни гърмежи. Днес караулите донасят, че планината бучала от непрекъсната артилерийска стрелба.

Откъм юг ние вече не очакваме добри известия. Капитан Катехакис съвсем се не чува, петата дивизия още по-малко. Турците временно взеха превес и с новите си табури предприемат сами успешни набеги към юг.

Решихме да се приближим към Битоля и да направим един отчаян опит да влезем в сношение с българските войски.

Заедно със студента Юруков и с нашия фелдшер Михал

474

прекарахме целия ден в писане. Вечерта  И з л о ж е н и е т о  д о  щ а б а  н а  б ъ л г а р с к и т е  в о й с к и  п р и  Б и т о л я  беше готово и преписано в няколко екземпляра. В него описахме подробно досегашните действия на четата, завареното положение в Костурско, състоянието на българския дух, безнадеждното положение на гръцките военни сили и заключавахме:
 

Народът тук непрекъснато лелее надеждата, че българската победоносна армия, след като покори Битоля, ще се яви и в нашия край, за да нанесе на турците последния съкрушителен удар и да освободи Костурско. При това положение на нещата тук и в Леринско ние считаме, че и тактически, и национални, и политически съображения налагат, щото незабавно след падането на Битоля да се потегли към Лерин, като се извести предварително за това намиращата се някъде към Кайляри или Кожани пета гръцка дивизия. А щом падне и Лерин, един български отряд (поне една дружина) заедно с нас, с въоръжени наши селяни и със стоящия при Лепчища гръцки отряд, ще се справят твърде лесно с трихилядната турска войска в Костурско и околностите и ще заприщят пътя на отстъпващата от Битоля турска армия към Корча и Албания.

Появяването на български войници в Костурско ще окрили духа на населението, което като един човек ще застане под нашите знамена. А обстоятелството, че спасението на българския елемент и на гръцката войска от неблагоприятното положение, в което е изпаднала, се дължи на българска военна подкрепа, ще има, несъмнено, грамадно значение за престижа на България тук, ще повлияе за ограничаване на гръцките претенции, както и за бъдещата политическа съдба на тоя български край.

Уверени, че падането на Битоля, ако не е вече свършен факт, е въпрос само на няколко дни, ние заедно с изпращането на настоящето изложение потегляме към село Буф, където ще чакаме вашия отговор по приносителя и вашите осветления, за да нагласим според това и работата, която ни предстои. Ние мислим, че една наша среща с вас съвсем не би била излишна: бихме могли да потеглим ние към Битоля или да чакаме в Буф пристигането на едно ваше доверено лице, или пък както и където вие намерите за добре.

Като ви умоляваме да препратите едина от приключените

475
тук екземпляри на нашето изложение в щаба на македонските доброволчески отряди, оставаме с почит:

Брезница 3.XI. 912.

Подпоручик Ив. Попов
В. Чекаларов, Хр. Силянов.


Да се връчи това изложение комуто трябва, и то по възможност преди падането на Битоля, не бе лека работа. Трябваше да се отиде в Буф, дето да се съберат сведения за двете воюващи страни; после, ако сраженията още продължават, да се прекоси леринско-битолското поле, заето от неприятелски войски, и през блатистите места около Бач да се хване планината и оттам да се отиде на север от Битоля — при българските войски. При тоя явен риск ние щяхме да бъдем доволни, ако изложението ни се предадеше, дето трябва, макар и тутакси подир падането на Битоля.

Когато изтъкнахме пред няколко момчета неоценимата услуга, която ще се направи на Костурско и на българщината, ако нашето изложение се предаде своевременно и благополучно на българските войски, най-неотстъпно настоя да му се възложи тая мисия Васил Ставров — Доктора. И на него се спря изборът ни.

Докторът е един симпатичен тип на авантюрист. Бивш служащ в една софийска болница, той започнал да практикува „медицината” в родното си село Апоскеп. Провървяло му и неговата клиентела толкова се увеличила, че станал опасен конкурент на гръцките доктори в Костур. Той обикалял като амбулантен „лекар” селата и, за чудо, вървяло му повече, отколкото на дипломираните негови колеги. Каяфетът му напълно отговарял на неговото благородно занятие: представителен, със старателно подстригана черна, остра брада, солидно облечен и придружаван винаги от гавазин на кон.

Той не се задоволявал само с медицинската практика, а навсякъде проповядвал против гърцизма, дарявал черквите и училищата. Бедните не само лекувал безплатно, но им и помагал. Същата щедрост проявявал към жените, на които бил голям поклонник. Разполагал се, с една реч, нашироко — харчил толкова, колкото и печелил,

Но заедно с успеха се увеличавали и враговете. Към кампанията, поведена против него заради „нелоялна конкуренция” от костурските лекари, не закъсняла да се присъедини

476

и властта, обезспокоена от неговите обиколки и проповеди. Източниците един по един взели да пресъхват и един ден „докторът” се преобразил в контрабандист на тютюн. Отначало му вървяло и в новия занаят. Но един ден властта заловила няколко товара контрабандирана стока и арестувала контрабандиста.

Докторът има много врагове в селото си и в околията: ненавиждат го за своенравието, заповедничеството, женолюбието и „шарлатаниите” му. Но и той им отплаща с гордо презрение. Леринският войвода Кръсте Льондев се заканваше при първа среща да го заколи, понеже взел от село Арменско петнадесет лири, за да достави на селяните пушки, но нито пушки им доставил, нито парите върнал.

И сега още Докторът се носи стегнато и се грижи за хубавата си брада, която напомня и нему, и на другите някогашните честити дни. Нашето отиване в Апоскеп му даде възможност да изскочи пак от селската си орбита: той се присъедини към четата и не се отдели вече от нас. В четата пък той, без да иска, се яви като наш конкурент, понеже и държането, и външността му са par excellence войводски...

Снабдихме ревностния Доктор с нужните препоръки и с хубав кон, пожелахме му успех и прославление и го изпратихме за Буф.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]